№ 16309
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110161305 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 14, ал. 1
ЗЗДискр.
Ищецът К. Е. Х. твърди в първоначално подадената искова молба и в молби
уточнение, че със Заповед № ** г. бил назначен на длъжност „директор“ на дирекция
„Специализирано производство, анализ и превенция“ при ответника Комисия за защита от
дискриминация, с дневно работно време 7 часа и 35 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Посочва, че така уговореното намалено работно време било следствие от устна
уговорка между страните, според която до края на годината щяло да се проведе конкурс за
заемане на длъжността, в който ищецът щял да може свободно да участва, а до
провеждането му следвало да изпълнява служебните си задължения при пълно работно
време. Поддържа, че от назначаването му на 06.06.2013 г. до 21.03.2015 г. редовно е
изпълнявал задълженията си при пълно работно време, макар това да било в негов ущърб,
предвид начислявания трудов стаж по намаленото работно време. Излага твърдения, че
между страните била постигната устна договорка и относно размера на основната месечна
заплата, според която, ако атестационната оценка на ищеца за 2013 г. е „изпълнението
надвишава изискванията“ или „изключително изпълнение“, то основната му месечна заплата
ще бъде повишена на максималната стойност на четвърта степен, считано от датата на
назначаването му, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация. Ищецът посочва, че е приемал безкритично всички поставяни му от
работодателя условия, тъй като бил в затруднено финансово положение. Твърди, че вместо
да му бъде увеличена заплатата, ответникът постъпил недобросъвестно и му връчил
предизвестие изх. № 12-11-386/21.03.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение
поради съкращаване на длъжността, с оглед предстоящото провеждане на конкурс.
1
Независимо от това, впоследствие работодателят го убедил, че са налице усложнения около
конкурсната процедура, поради което двамата постигнали устна уговорка ищецът да не се
счита за уволнен и да не напуска по своя инициатива, а да продължи да изпълнява
служебните си задължения като „директор“ на дирекция „Специализирано производство,
анализ и превенция“, при пълно работно време, до последваща заповед. Твърди, че
продължил да изпълнява служебните си задължения, като осъществявал достъпа си до
работното място с електронна карта за посетители, защото служебната бил върнал при
формалното прекратяване на правоотношението му. Сочи, че това отново било в негов
ущърб, защото официално не му се зачитал трудов стаж. Поддържа, че на 21.04.2015 г. бил
назначен по заместване на длъжността „началник“ на отдел „Специализирано производство“
в дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“, с дневно работно време от
8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като основната му месечна заплата
била значително намалена. Посочва, че въпреки това му било поставено и изискването
временно да изпълнява служебните си задължения и по предходната длъжност като
директор, като аргументите отново били, че скоро предстои конкурс. Ищецът развива
доводи, че по описания начин работодателят му се е възползвал от уязвимото му положение,
накърнил е достойнството му и го е поставил в безпрекословна подчиненост, като му е
внушил страх, че във всеки един момент може да загуби работата си и да остане без така
необходимия му доход. Счита, че е било възпрепятствано кариерното му развитие и е бил
нарушен принципът по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за
еднакъв и равностоен труд, съпоставено с останалите директори на дирекции. Изяснява, че е
бил поставен в по-неблагоприятно положение и по отношение на възможностите за
повишаване на квалификацията и участие в различни дискусии, срещи, семинари и
конференции, с каквито опции останалите директори разполагали. Във връзка с изложеното,
акцентира върху следните обстоятелства: изпълнявал е същите по обем и сложност
задължения при същите функционални длъжностни характеристики, каквито са
изпълнявалите директорите на ДАПО и ДРП; справял се е с възложената му работа като
директор на ДСПАП съобразно със стандартите за добро управление, каквито стандарти са
изпълнявали и директорите на ДАПО и ДРП при идентични длъжностни характеристики и
основни показатели за определяне на основната месечна заплата; имал е идентични или по-
високи атестационни оценки, но въпреки това възнаграждението му в сравнение с това на
останалите директори било по-ниско. С оглед посоченото ищецът счита, че през периода
06.06.2013 г. – 16.10.2017 г. работодателят го е поставил в неравностойно положение, като го
е оставил на по-ниска длъжност от фактически изпълняваната и е отказал да му заплаща по-
високо възнаграждение, идентично с това на останалите директори и съответстващо на
реално изпълняваната длъжност и оценките от атестациите. Предвид изложеното ищецът
счита, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 141843 лв. (изменение на размера
на иска в заседание от 02.12.2024 г.), представляващо разлика между полагащото му се
трудово възнаграждение за заеманата длъжност и получаваното такова за периода от датата
на назначаването му 06.06.2013 г. до датата на прекратяването на служебното му
правоотношение 16.10.2017 г. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да
2
осъди ответника да му заплати сумата от 141843 лв., представляваща разликата между
заплащаното от ответника на ищеца възнаграждение в периода 06.06.2013 г.-16.10.2017 г. и
онова възнаграждение, което ищецът е щял да получава, ако не е бил държан в уязвимост от
ответника поради негови финансови проблеми, в потискаща и застрашителна среда, като е
бил третиран неблагоприятно спрямо останалите аналогични служители и в нарушение на
принципа за равно заплащане за равен труд му е плащано по-малко. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ответника.
Ответникът Комисия за защита от дискриминация оспорва иска. Поддържа, че не е
осъществявал дискриминация по отношение на ищеца, а законосъобразно го е назначил на
непълен работен ден, тъй като това не е налагало провеждането на конкурс, а ако е искал да
заеме директорската длъжност при пълен работен ден ищецът е следвало да премине през
конкурсна процедура. Оспорва да е възлагал на ищеца да работи при пълен работен ден,
като евентуалното оставане след работа било доброволно и се дължало на лична преценка на
работника. Посочва, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено с
предизвестието от 21.03.2015 г. и последвалата го заповед № СПО-21/21.03.2015 г., с която
се съкращавал щатът за длъжност „директор“ на ДСПАП при непълно работно време.
Ответникът твърди, че впоследствие е назначил ищеца на длъжността „началник“ на отдел
„Специализирано производство“ по негово желание, тъй като е бил навършил пенсионна
възраст и е бил в затруднено финансово положение, като единствено е можел да заеме
експертна длъжност, за която не се е изисквало конкурс. Поддържа, че ищецът не е
съвместявал длъжността на началник с тази на директор, като подписваните от него доклади
в качеството му на директор не са му били връщани само за да се запази достойнството му.
Развива доводи, че дори да е бил третиран по различен начин, това не било виновно и
противоправно, поради което не следвало да се носи отговорност за дискриминация. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и доказателствата по делото,
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.
ЗЗДискр. съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като в чл. 4, ал. 1 очертава
широк кръг от защитени признаци, неравното третиране въз основа на които е законово
забранено. Забранена е както пряката, така и непряката дискриминация, стига да е въз
основа на някой защитен признак. Законът урежда специалната защита само срещу неравно
третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила
и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч.
работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1 вр. чл. 4 ЗЗДискр.
Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът, по който
лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с
оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. Аналогична е
уредбата в повечето действащи международноправни актове, както и в първичното и
вторичното право на Европейския съюз, но във всички актове присъства юридическата
3
забрана за дискриминация по изброени признаци.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд. По силата на чл. 28 ЗЗДискр., разпоредбите на този раздел се
прилагат съответно и към служебните правоотношения. Правилото на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.
задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд
и не допуска неравенство в заплащането, което се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. За да е налице нарушение на изискването за равенство в заплащането от
работодателя по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че
неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в получаване на по-ниско
възнаграждение за еднакъв труд, сравнение с други служители в сходно положение, е в
причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при
упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от
дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на
труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на
нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен
признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Във всички останали случаи на неблагоприятно третиране,
защита следва да се осъществява по общия ред, със съответните процесуални способи.
Ищецът не твърди да е третиран неблагоприятно заради пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние, или изобщо някакъв
статус/положение, което има в обществото или извън работната среда.
Твърденията са му в посока поведение на органа по назначението, което третира
ищеца и само ищеца неблагоприятно – по начин, по който не е третиран нито един друг
служител на ответника. И по делото няма данни, нито ищецът твърди, напр. друг служител
на ответника да е бивал в същия период 2013-2017 г. назначен на длъжност с работно време
7 часа и 35 часа дневно (вместо 8 часа) при 5-дневна работна седмица, респ. друг служител
да е бил назначен на длъжност „началник на отдел в дирекция“, а в действителност да е
изпълнявал длъжността „директор“ на същата дирекция. Т.е. третирането на един-единствен
служител по начин, по който не е третиран нито един друг служител на същия
работодател/орган по назначението, може да съставлява дискриминация по признака „лично
положение“.
Следва да се има предвид, че защитеният признак „лично положение“ липсва в
ЕКПЧ, в ХОПЕС и в Международния пакт за граждански и политически права; липсва и в
Търновската конституция от 1879 г., и в конституциите от 1947 г. и 1971 г., а се появява за
първи път в чл. 6 от действащата сега Конституция от 1991 г., където не е дефиниран, а не е
дефиниран и в ЗЗДискр. И по тази причина е доста неясен.
Нормата на ал. 1 на чл. 14 ЗЗДискр. обаче е сравнително ясна – ако се тълкува и
прилага в систематическа връзка с нормата на останалите две алинеи на същата разпоредба.
При съпоставката на трите алинеи е видно, че законодателят е целял да пресече
4
дискриминацията при определянето на трудовите възнаграждения. Затова ако един
работодател е определил еднакво възнаграждение на двама работника на еднаква длъжност
или на длъжности с равностойни длъжностни характеристики, но фактически не изплаща
еднаквото възнаграждение, не е налице нарушение на чл. 14 ЗЗДискр. Този работник или
служител, който получава по-малко възнаграждение от това, което му се следва юридически,
следва да предяви иск за заплащане на разликата – като трудово възнаграждение. По същия
начин – ако един работник е назначен на длъжност с работно време 7 часа и 35 минути
дневно, а по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето на
работодателя работи 8 часа дневно, този работник полага извънреден труд по смисъла на чл.
143 КТ и има право на възнаграждение за извънреден труд – но не и на иск за обезщетение
за вреди от дискриминация. Няма дискриминация, т.е. необосновано третиране, в това, че
определеното възнаграждение за 8-ов трудов ден е по-голямо от възнаграждението за 7
часов и половина трудов ден.
Не е дискриминационно самò по себе си и началникът на отдел да има определено
по-малко по размер възнаграждение от директора на дирекция – последният е висшестоящ
служител, с повече отговорности и пр. Дискриминация ли е обаче, ако назначеният за
началник на отдел служител със знанието и без противопоставянето (или дори по
разпореждане на работодателя/органа по назначението) фактически изпълнява длъжността
„директор на дирекция“, а получава възнаграждение за по-малкото – като началник на
отдел?
Представените с исковата молба от ищеца документи – протокол от 17 април 2015 г.
от заседание на ответната комисия, докладна записка от 26.04.2016 г. заповед от 27.10.2016 г.
на председателя на ответната комисия, докладна записка от 17.11.2016 г., пък и от
становището на ответника в отговора на исковата молба от 10.06.2021 г., от приложения на
л. 705 от делото в том III протокол и други документи, е видно, че в периода 21.04.2015 г.-
16.10.2017 г. ищецът фактически е изпълнявал длъжността директор на дирекция „СПАП“.
Ответникът твърди, че назначаването на по-ниската длъжност „началник на отдел“ се е
дължало на това, че към 2015 г. ищецът вече е бил навършил пенсионна възраст и не е могъл
да участва в конкурс за длъжността „директор на дирекция“ и единствено е могъл да заема
експертна длъжност без конкурс. Основанието за прекратяване на държавнослужебното
правоотношение, преди отмяната му като противоконституционно с решение № 3 от 7 март
2019 г. по к.д. № 16/2018 г., КС, навършване на пенсионна възраст и/или упражнено право на
пенсия по чл. 106, ал. 1, т.т. 5-6 ЗДСл. в приложимите редакции към 2015 г., действително
оправдава – поне относно ответната комисия, която се е подчинявала на законите,
непровеждането на конкурс за длъжност на държавен служител, ако на нея ще се яви лице,
придобило право на пенсия. В периода 21.04.2015 г.- 16.10.2017 г. длъжността „директор на
дирекция СПАП“ формално е била съкратена. В глава IV на ЗДСл. са предвидени случаите, в
които държавнослужебното правоотношение може правомерно да бъде изменено – вкл. от
една по-ниска длъжност – в друга. Във всички случаи това става с надлежен
административен акт било на органа по назначението, било на горестоящия ръководител, на
5
здравни органи и пр. Докато не бъде издаден такъв акт, държавният служител не може
правомерно да упражнява държавна служба с различна функция от тази, която заема.
Във всички случаи трудът – по-големият по обем или по-сложният по съдържание –
следва да бъде заплатен – чл. 16 от Конституцията. Когато обаче трудът е полаган
неправомерно, поначало отношенията следва да се уредят по правилата на ЗЗД – т. 3 от
Постановление № 6 от 30.XII.1959 г. по гр. д. № 6/59 г., Пленум на ВС, т.е. по правилата на
неоснователното обогатяване – Радоилски, Л. Трудово право на НРБ. С., Наука и изкуство,
1957, с. 296, Василев, Ат. Трудово право. Бургас, изд. БСУ, 1997, с. 158 – с изравнителния
иск по чл. 59 ЗЗД, Милованов, Кр. Трудов договор. 3 прераб. и доп. изд. С., Труд и право,
2016. Цит. съч., с. 126 – с кондикционен иск по чл. 55, т. 1 ЗЗД за връщане на престираното
на отпаднало основание. Претенцията по чл. 59 ЗЗД или по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД обаче е
различна от иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. Тя не се основава на твърдения за неравенство
в третирането, нито на тормоз, нито на твърдения за унизително отношение или на
заплашване и всяване на страх, а само на фактически полагания, макар и неправомерно (в
случая – в нарушение на ЗДСл.) труд. Предявеният иск е основан на твърдения за
неравенство в третирането, но няма нарушение на правилото на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.,
защото то урежда равенството в определянето на възнагражденията, а няма съмнение, че за
една длъжност по-ниско в йерархията може да бъде определено по-малко възнаграждение от
това за по-високата длъжност.
Горното е достатъчно, за да се отхвърли искът така, както е предявен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто следва да се
възстановят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., които, с оглед на
естеството на спора и броя на проведените открити съдебни заседания, не са прекомерни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Е. Х., ЕГН **********, против Комисия за защита от
дискриминация, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
вр. чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 141843 лв., представляваща разликата
между заплащаното от ответника на ищеца възнаграждение в периода 06.06.2013 г.-
16.10.2017 г. и онова възнаграждение, което ищецът е щял да получава, ако не е бил държан
в уязвимост от ответника поради негови – на ищеца – финансови проблеми, в потискаща и
застрашителна среда, като е бил третиран неблагоприятно спрямо останалите аналогични
служители и в нарушение на принципа за равно заплащане за равен труд му е плащано по-
малко.
ОСЪЖДА К. Е. Х., ЕГН **********, да заплати на Комисия за защита от
дискриминация, БУЛСТАТ *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв.,
разноски, сторени по делото.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7