Определение по дело №35010/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35243
Дата: 5 октомври 2023 г.
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20231110135010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35243
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110135010 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113, изр. 1 ГПК.
Същото е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ АД, чрез
адв. Ц. Г. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу П. Д. В., с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 9 990,15 лева, представляваща главница по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 17.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
351,96 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 218,25 лева, представляваща договорна
такса за периода от 11.04.2022 г. до 30.09.2022 г.
Според правилото, установено в чл. 113 от ГПК исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков
процес.
Съгласно приложена по делото справка НБДН от 11.09.2023 г.
ответникът П. Д. В. има за настоящ адрес, заявен на дата 05.06.2023 г., село
******, общ. ******, област ******.
Съдът, при извършена служебна проверка намира, че делото не е местно
подсъдно на Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:
1
Ответник по предявените осъдителни искове е физическо лице –
потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК.
Новата редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК (от ДВ, бр. 65 от 2018 г.) е ясна и
недвусмислено сочи, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 113
може да бъде повдигнато и служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. Установеното правомощие кореспондира напълно и е
логично обосновано с оглед целта на извършените законодателни изменения.
Съгласно възприетото в Определение № 60386 от 01.11.2021 г. по ч. т. д.
№ 1997/2021 г., ІІ т. разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 65 от
2018 год./ установява задължение за съда да следи служебно за спазване на
установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК
и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по
делото заседание в първата инстанция. Възражение за неподсъдност на спора
от страна на ответника е необходимо единствено за останалите случаи, извън
предвидените в тази разпоредба. Съдът е длъжен да предостави възможност
на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която законът предвижда
алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл. 115,
ал. 2 ГПК /определение № 248 от 01.06.2021 г. по ч. т. д. № 923/2021 г., ІІ т.
о./. Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен
характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес
– по постоянния /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д.
№ 2870/2019 г., І т. о./.
В определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на
ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на
вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице.
В случая е безспорно установено, че основанието за възникването на
претенциите на ищеца е сключения между страните Рамков договор за
потребителски кредит от 17.03.2022 г., поради което местно и родово
компетентен да разгледа спора е Районен съд – Лом.
Ето защо производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде
изпратено на Районен съд – Лом.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 35010/2023 г. по описа на
СРС, 35 състав и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Лом.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати
на Районен съд – гр. Лом.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3