Решение по дело №501/2019 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е 

Гр. Сливница, 24.06.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд - гр. Сливница, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:                                       

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 501 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Д., обжалва наказателно постановление № НЯСС-140/06.08.2019 г. издадено от заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед № А - 5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за това, че при извършена проверка на 10.04.2019 г. на язовир „Пролеша“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 77246.210.141, 77246.151.16, 77246.227.160, 77246.228.161, 77246.226.159, 77246.153.47 в землището на с. Хераково, собственост на община Божурище, е установено, че геодезичната система, състояща се от 6 броя репери е неизправна, което води до невъзможност да се извършват измервания, наблюдения и предприемат необходимите действия , т.е. не е изпълнено от собственика на язовир „Пролеша“, задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-111/06.11.2018 г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: да се възстанови геодезическата система, със срок на изпълнение до 04.03.2019 г., поради което и на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12  и  чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал.4 от ЗВ, на жалбоподателя, за описаното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. На първо място жалбоподателят изтъква, че при съставянето на АУАН не е спазен тримесечния преклузивен срок по чл.34 ЗАНН. Алтернативно се поддържа наличието на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН. На следващо място се изтъква липса на доказателства за компетентността на актосъставителя.

Административно наказващия орган в лицето на ДАМТН представя писмено становище, в което са изложени подробни съображения аргументиращи неоснователност на жалбата. Посочва, че АУАН и НП съдържат всички предвидени в закона реквизити и ипри издаването им са спазени предвидените в чл.34 ЗАНН срокове. Нарушението правилно е квалифицирано. АНО посочва, че е определил наказанието в предвидения в закона размер. Счита, че случаят не е маловажен, тъй като неизпълнението на даденото на дружеството жалбоподател предписание е свързано с безопасната експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 02-010/17.05.2019 г., Наказателно постановление № НЯСС-140/06.08.2019 г. издадено от зам. председателя на ДАМТН, констативен протокол № 02-02-28/10.04.2019 г., констативен протокол № 02-02-111/06.11.2018 г.,  протокол от проведен експертен технически съвет № РД – 11-76-3 / 02.04.2018 г., инвентарна книга на ДМА, скоца на поземлен имот, акт за встъпване в длъжност, заповед № А – 5 от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, заповед № Н-445/06.12.2016 г. на председателя на ДАМТН, заповеди № А – 517/12.07.2018 г. и заповед № 394/31.05.2017 г. на председателя на ДАМТН, заповед № КВ-575/22.12.2017г. на министър – председателя, разписки за връчване и покани до жалбоподателя, както и показанията на свидетелите В.Г.А., И.М.С. и А.Г.Г.), намира следното:

С Констативен Протокол № 02-02-111/06.11.2018 г. от Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на „Напоителни системи“ ЕАД са дадени предписания да се да се възстанови геодезичната система, със срок на изпълнение до 04.03.2019 г. При извършената последваща проверка, за която е бил съставен констативен протокол № 02-02-28/10.04.2019 г., е установено, че не е изпълнено даденото предписание.

Поради неизпълнение на дадените предписания, св. В.А. съставил в присъствие на представител на санкционираното дружество, АУАН № 02-010/17.05.2019 г. В цитирания акт била посочена, като нарушена законовата норма на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Така съставеният акт бил връчен на пълномощник на адресата на 17.05.2019 г. В срока по чл. 44, ал.1  от ЗАНН, постъпили възражения от страна на община Сливница, които били обсъдени в издаденото наказателно постановление. Последното било издадено въз основа на констатациите от АУАН.    

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при осъществяването на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и следователно да осъществяват виновни действия, или бездействия. При налагане на имуществена санкция на едноличен търговец ЕТ или на юридическо лице ЮЛ се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. В случая са спазени изискванията и сроковете по ЗАНН за съставянето на акта и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения, още по - малко от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението, кога се счита за извършено, надлежно описание на нарушението и обстоятелствата относими към основните му признаците от състава на нарушението: дата, начин на осъществяване и място. При положение че срокът за изпълнение на неизпълненото предписание е 04.03.2019 година, с основание актосъставителят и наказващият орган са посочили че считано от 05.03.2019 година е осъществено нарушението.

Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на нарушението предвижда като форма за изпълнително деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, оттам неоснователни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителят, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Действително датата на извършване на нарушението е правилно посочена - 05.03.2019 г., т. е. денят следващ срока в който е изтекъл срока на даденото предписание. Но това нарушение е продължено, съставът му се осъществява непрекъснато за времето от 05.03.2019 година когато е изтекъл срокът за изпълнение, включително и когато е констатирано това неизпълнение – 10.04.2019 година. Без основание жалбоподателят твърди че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Този срок тече от момента на констатиране на неизпълненото предписание, продълженото нарушение и осъществяването му е констатирано на 10.04.2019 година и законосъобразно АУАН е съставен на 17.05.2019 година, като с оглед продължения характер на нарушението не са изтекли сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и без основание жалбоподателят се позовава на тази разпоредба. Аргумент за тези изводи на съда се съдържа в чл. 80, ал. 3 от НК, приложим и за настоящото административно нарушение на основание чл. 11 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити - отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба (чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ) и санкционната норма на чл. 200, ал. 4 вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, въз основа на която е наложено административното наказание.

Доказателство за компетентността на органът издали НП е приложената в препис заповед № 5 от 02.01.2018 година, а доказателство за компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН е представената в препис Заповед № 517 от 22.07.2018 година в която инспектор В.Г.А. е посочен на 33 - то място.

Съгласно разпоредбата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от този закон имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В този смисъл разпоредбата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява не само право на контролните органи, а правомощие на контролните органи да издават задължителни за изпълнение от адресатите им предписания в посочените в предписанията срокове и задължителност за изпълнение от адресатите, като неизпълнението им е скрепено със санкция по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Изрично санкционната норма препраща именно към разпоредбата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Според санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 и чл. 190а, ал. 2 — от 1000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение, както в случая, по силата на чл. 200, ал. 4 от Закона за водите, имуществената санкция за юридически лица е от 1 000 лв. до 50 000 лв.

Обстоятелствата чрез които се е осъществило нарушението са ясно посочени в НП, съответстват на тези относно нарушението, визирани в АУАН, като за конкретното нарушение не са налице обстоятелства, чрез които се е осъществило и по които жалбоподателят да не е могъл да реализира защитата си поради непосочване в АУАН и НП.

Липсва спор по въпроса относно собствеността на юридическото лице жалбоподател „Напоителни системи“ ЕАД върху язовира, за който не е изпълнено предшестващо задължително предписание, който е и субект на нарушението, отговорен за неизпълненото задължително предписание.

По въпроса за какво нарушение е наложена санкция няма неяснота, това е видно както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка писмени документи - за неизпълнено при условията на повторност предписание към собственика на язовир „Пролеша“, както и къде се намира язовира относимо към това къде е извършено нарушението. Настоящият състав намира, че даденото предписание обосновано прието за неизпълнено в срок е напълно ясно, представено по начин позволяващ на адресата му да разбере какви действия следва да предприеме и в какъв срок.

Съдът намира, че наказаното лице е извършило вмененото му с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило в дадения срок задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност. В случая поради коректното посочване на всички обстоятелства, чрез които са се осъществили признаците на нарушението е практически невъзможно наказаното лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с това да не може да организира защитата си. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Напоителни системи“ ЕАД гр. София е ангажирана за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, предоставящ правомощия – право и задължение на председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението в указания срок на дадените задължителни предписания по  чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ съставлява административно нарушение имайки пред вид нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, предвиждаща съответната санкция при неизпълнение на предписание по  чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 28 ЗАНН. Да се приеме че случаят е маловажен, означава да се игнорира невъзможността да бъде измерено с точност водното равнище на язовира и това да доведе до опасност от преливане. Със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност. Настоящият състав изцяло се присъединява към извършената макар и лаконично преценка на наказващия орган и намира, че случая не може да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В случая, съдът намира, че не е доказана повторност на нарушението, която е квалифициращо обстоятелство, повищаващо обществената опасност на нарушението, предвидено от законодателя като такова на простото извършване. В НП единствено са изложени твърдения в тази насока, но за това не са представени доказателства нито  с придружителното писмо, с което са изпратени материалите по преписката, нито в съдебно заседание. Доколкото не бяха ангажирани доказателства за санкционирани  с влязъл в сила акт други извършени нарушения на ЗВ от страна на въззивника по делото, следва да се приеме, че това е първо такова нарушение.

При това положение съдът счита, че наложената санкция не е съобразена с обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН и няма мотиви защо приема, че в случая санкцията следва да се наложи над минималния размер по разпоредбата. С оглед това съдът намира, че наложената санкция следва да бъде изменена до минимално установения размер от 1 000 лева, който размер е справедлив и съобразен с обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 27 от ЗАНН.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-140/06.08.2019 г. издадено от заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед № А - 5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, с което на „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 136, ет.3, представлявано от управителя С. Д., за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12  и  чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал.4 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 6 000 (шест хиляди) лева на 1 000 (хиляда) лева.

Решението, може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: