№ 1677
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505960 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 4060/17.03.2023 г. по гр. д. № 48640/2022 г. по описа на
СРС, 46 състав са отхвърлени исковете на „Софийска вода“ АД срещу З. К. Д.
за приемане за установено, че ответницата дължи на Софийска вода АД
сумата от 1317,15 лева – задължения за предоставени ВиК услуги за имот с
адрес гр. София, ул. *******, отразени във фактури, дължими за периода
22.06.2016 г. до 22.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
19966/2020 г. на СРС.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 90069/31.03.2023 г.
от „Софийска вода“ АД, в която са изложени съображения за неговата
неправилност. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че не се доказало по
безспорен и категоричен начин, че в процесния период ответникът е бил
собственик на водоснабдения имот. Посочва, че по делото е представен
споразумителен протокол за разсрочено плащане, като в него е записан
имота, както и клиентския номер. Именно към този клиентски номер била
1
създадена договорна сметка, предмет на делото – *******, като ответницата е
признала задължението си. Представена била и справка по лице от Имотния
регистър. Прието било и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
които не били оспорени. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия З.
К. Д. вх. № 117262/27.04.2023 г., с който заявява, че оспорва въззивната жалба
и поддържа, че обжалваното решение е правилно.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 48640/2022 г. по описа на СРС, 46 състав е
образувано по искова молба, подадена от Софийска вода АД против З. К. Д. с
която са предявени искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 19966/2020 г. по описа на СРС, 46 състав.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Софийска вода“ АД
са налице договорни правоотношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги за имот в гр. София, ул. *******, като била създадена договорна
сметка ******* към клиентския номер, отнасящ се за имота - **********.
Към договора действали публично известни общи условия, одобрени от
КЕВР. Твърди, че ответникът е потребител, тъй като е собственик на имота
Твърди, че за периода от 22.06.2016-22.12.2019 г. на ответника са
предоставени ВиК услуги на стойност 1317,15 лева. Тъй като ответникът не
изпълнил задължението си да плати сумите била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу която той възразил. Молят да бъде
признато за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника З. К. Д., с
2
който заявява, че оспорва предявения иск. Посочва, че не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като се установява от
представената справка, че към 2015 г. П.Х. Д. и М.Н.Д. са предявили иск
срещу З. Д., като през 2020 г. имотът бил продаден на търг. От посочените
данни се установявало, че ответницата не е била единствен собственик на
имота. Освен това, посочва, че при предявяване на иска не били съобразени
извършени от ответницата плащания по подписано споразумение. Посочва,
че не е налице и признание на вземането.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
19966/2020 г. по описа на СРС, 46 състав. По заявление от 27.05.2020 г.,
подадено от „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено на З. К. Д. да заплати на заявителя
сумата от 1317,15 лева, представляваща потребена вода за имот клиентски
номер ********* за периода от 22.06.2016 г. до 22.12.2019 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 234,03 лева за периода от 23.07.2016 г. до 22.12.2019 г., както и
направените в заповедното производство разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционият
съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не било
установено, че ответницата З. К. Д. е собственик на водоснабдения имот.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
3
ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която
гр.д. № 19966/2020 г. по описа на СРС, 46 състав е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените на
ответниците услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза
именно на спорната сума.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че
водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. С § 1, т. 2,
б. „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е дадено легално определение
на понятието „потребители на ВиК- услуги“ и това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и б. „б“ - юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
От събраните по делото доказателства не се установява при условията
на пълно и главно доказване, че З. К. Д. е собственик на недвижим имот в гр.
София, ул. *******. От представената по делото справка от Агенция по
вписванията – гр. София се установява, че в периода от 2015 – 2020 г. в
персоналната партида на ответницата има вписвания на искова молба, по
която ответник е З. Д., както и възбрана на недвижим имот в гр. София, ул.
4
„*******, както и че на 05.03.2020 г. е вписано прехвърляне на недвижимия
имот на Пи Ен Системс. На 16.02.2018 г. между Софийска вода и З. К. Д. е
сключен споразумителен протокол, по силата на който З. Д. е заявила, че е
титуляр на партида с **********, както и че дължи сумата от 1086,72 лева за
периода от 25.07.2013 г. до 16.02.2018г. Други доказателства не са
ангажирани.
Въз основа на така събраните по делото доказателства и независимо, че
в споразумителния протокол е заявено, че З. К. Д. живее на адрес гр. София,
ул. *******, то не е налице изявление от нея, че живее на този адрес в
качеството си на собственик. Освен това, от другите доказателства се
установява, че вероятно притежава идеална част от имот на същия адрес, но
апаратамент 4. В този смисъл и при липсата на доказателства, че партидата е
открита именно за имот, който е притежаван от ответника, то не може да се
приеме, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че
ответницата е потребител на предоставяните от ищеца услуги.
Предвид на изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4060/17.03.2023 г. по гр. д. №
48640/2022 г. по описа на СРС, 46 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5