Присъда по дело №519/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20211200200519
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Б., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Пандев
СъдебниГергана Тапанска

заседатели:Силва Въсенска
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора Ир. Ал. Асп. Ир. Ал. Асп.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ
характер № 20211200200519 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АС. АЛ. С., на **** години, роден на *** г. в
гр.Б., живущ в същия град, ул. „М.К.“*, * *, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********,
за виновен в това, че на 21.07.2020 г., около 19:50 часа, в гр.Б., в близост до
детска площадка, между заведения „Ш.“ и „Д.“, в лек автомобил марка и
модел „Сеат Леон“, с рег.№ ***, негова собственост, без надлежно
разрешително, което се изисква при условията и по ред, уреден в чл.32 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
съгласно който „производството, преработването, съхранението и търговията
в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на
наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и
помещения, издадено от министъра на здравеопазването при условия и ред,
определен с Наредба на Министерски съвет“, е разпространил на Н. Евл. Ст.
от гр.Б., ж.к. „А.м.“, *, ***, високорисково наркотично вещество - кокаин с
нето тегло 0,20 грама с процентно съдържание на активен компонент кокаин
база 28,69% на обща стойност 18 /осемнадесет/ лева, определени съгласно
ПМС № ****/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за
1
нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.5, във вр. с чл.54 от НК, му налага наказание „ лишаване от свобода“
за срок от 2 (две) години и 6( шест) месеца, чието изпълнение отлага за срок
от 3(три) години на основание чл.66, ал.1 от НК, както и наказание „ глоба „ в
размер на 5000(пет хиляди) лева.
НА основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнема в полза на Държавата
остатъка от наркотично вещество „кокаин“, приобщено като веществено
доказателство по делото, предадено за съхранение в ЦМУ – гр.София и
постановява неговото унищожаване по предвидения в закона ред след
влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок,
считано от днес, за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд –
гр.София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

/неразделна част от присъда № 4/07.02.2022 г., постановена по НОХД №519/ 2021г. по описа на
Окръжен съд – Б./

М О Т И В И :

Съдебното производство е образувано по повод на внесен от Окръжна
прокуратура - Б. обвинителен акт срещу АС. АЛ. С., с ЕГН **********, за
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение като намира, че от събрание доказателства по несъмнен начин се
установява вината на подсъдимия. Счита, че както от обективна, така и от
субективна страна, са налице всички елементи на престъпния състав, поради
което предлага, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на
С. да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размери
около минималния, предвиден в закона, като изпълнението на първото от тях
да бъде отложено за срок от 3 години съобразно чл.66, ал.1 от НК, а иззетото
като веществено доказателство наркотично вещество, да се отнеме в полза на
държавата.
Защитата намира, че обвинението не е доказало вината на подсъдимия
по несъмнен начин, поради което моли съда да оправдае същия. Независимо
от събрания доказателствен материал по делото не съществували както преки,
така и косвени доказателства, че на посочените в ОА час, дата и място
подсъдимият е осъществил престъплението, предмет на повдигнатото срещу
него обвинение. Нито един от разпитаните свидетели не е възприел лично С.
на местопроизшествието, нямало данни, че свид. С. е разговарял на
процесната дата по телефон и че получил наркотично вещество на тази дата
именно от него, при извършеното претърсване на лек автомобил „Сеат Леон“
не били открити наркотични вещества .
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2020 г. свид. Н.С. празнувал рождения си ден. По този повод
решил да се „почерпи“ с приемането на наркотично вещество. В тази връзка
позвънил от собствения си мобилен телефон с №********** на телефонен
номер ***, като ползвал приложението „вайбър(viber). Свързал се с лице с
име А. и с псевдоним „С.“, с което се уговорили да се срещнат по-късно,
вечерта, на паркинга зад заведението „Ш.“, находящо се на алеята за парк „Б.“
в Б., за да закупи от него доза кокаин за сумата от 50 лв. В хода на разговора
свидетелят си послужил с израза : „ Искам едно малко кокаин, можеш ли да
ми свършиш работа, че имам празник?“. Около 19,00 ч. на същата дата Н.С.
със семейството си - съпругата и двете им деца, посетили бар „Д.“, находящ
се в началото на алеята за парк „Б.“ в Б.. Бил облечен със синя тениска с къс
ръкав, сини къси панталони и чехли.
По същото време, в близкия ресторант „Ш.“, вечеряли свид. Х.П. –
1
служител в 01 РУ на МВР Б. и свид. Б.П., негов приятел. След като
приключили с вечерята около 19,50 ч., двамата тръгнали към автомобила на
П., паркиран наблизо над р-т „Ш.“. Било светло. При наближаването на
паркинга свид.П. забелязал пристигането на лек автомобил м. „Сеат Леон“, с
рег.№ ***, черен на цвят, управляван от подсъдимия А.С. с псевдоним „С.“,
за когото от известно време в полицията постъпвала оперативна информация,
че разпространява наркотични вещества и по-специално кокаин. Подс.С.,
движейки се на ниска скорост с автомобила си, преминал покрай
паркираните коли в посока към центъра на Б. и спрял в близост до детската
площадка, находяща се между заведенията „Ш.“ и „Д.“. В този момент до
него се приближил свид. Н.С. и през отворения преден ляв прозорец на
автомобила предал на подсъдимия сумата от 50 лв., а последният му дал
полиетиленово пликче (сгъвка), съдържаща около 0,3 гр. кокаин. Свид. С.
прибрал кокаина в джоб на късите си панталони и тръгнал по алеята за парк
„Б.“, където го чакали неговата съпруга и двете им деца. Свидетелят П.,
който наблюдавал и възприел случилото се седнал в автомобила на своя
приятел – свид.П. на разстояние от около 20 м. предположил, че подсъдимият
С. е продал наркотични вещества и незабавно сигнализирал началника си.
Последният разпоредил да бъде проверено лицето, за което предполага, че е
закупило наркотично вещество, поради което свид. П. тръгнал заедно със
свид. П. подир Н.С.. Докато се движили по алеята, срещнали свидетеля Д.С.,
който към онзи момент също бил полицейски служител и П. му споделил за
случилото се. Тримата заедно продължили да следват свид. С., който заедно
със семейството си, спрял на детска площадка, находяща се вляво от алеята,
над комплекс „П.“. Свидетелят С. се отделил и продължил още малко нагоре
по алеята, след което свил вдясно по пътека към реката. Свидетелите П. и С.
го последвали. В момента, в който полицейските служители се приближили
към Н.С., последният бил поставил върху мобилния си телефон част от
наркотичното вещество под формата на „линия“ и се готвел да го употреби.
След като полицейските служители се легитимирали и установили
самоличността му, го попитали дали има в себе си вещи и предмети,
забранени от закона, на което свидетелят отговорил, че в джоба си има малко
кокаин за лично ползване. Поставеното върху телефона количество
наркотично вещество се разпиляло във въздуха. На място бил извикан
автопатрул, след което С. бил отведен в 01 РУ - Б., където с протокол за
доброволно предаване предал един брой полиетиленова сгъвка, съдържаща
бяло прахообразно вещество с нето тегло 0,2 гр., което след направен полеви
наркотест реагирало положително на кокаин.
Видно от заключението на назначената физико-химична експертиза №
Н-162/31.08.2020 г. е, че бялото прахообразно вещество, предадено
доброволно от свидетеля С., е кокаин с нето тегло 0,20 гр. със съдържание на
активен компонент /кокаин база/ 28,69%.
Кокаинът има наркотично действие и е поставен под контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната
конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г., ратифицирана от
Република България. Същото е включено в Приложение № 1 към чл.З, т.1,
2
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични.
Стойността на наркотичното вещество, съгласно Постановление № 23
на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /публикувано в ДВ
бр.15 от 06.02.1998 г., изм. бр.14 от 18.02.2000 г./ възлиза на стойност 18 лв.
Видно от справка в централна база – КАТ от 22.07.2020 г. е, че АС. АЛ.
С., с ЕГН- **********, е бил собственик на лек автомобил марка и модел
„Сеат Леон“, черен на цвят, с ДК№ ***, в периода 28.04.2003 г. – 29.01.2020 г.
Съгласно писмо рег. №2622е/2021 г. от „Теленор България“ЕАД,
мобилен номер *** е собственост на М.Н. И.а, с ЕГН-**********.
На 22.07.2020 год., за времето от 15.22 ч. до 15.41 ч., било извършено
претърсване на лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, черен на цвят, с
ДК№ ***, при което не били открити вещи и предмети, забранени от закона,
имащи отношение по досъдебното производство.
С протокол от същата дата А.С. предал доброволно мобилен телефон
„Самсунг“ , черен на цвят с ИМЕЙ 354146/11/067661/9.
На 22.07.2020 г., за времето от 13,55 ч. до 14,59 ч., било извършено
претърсване на жилище, находящо се в гр.Б., ул. „М.К.”*, вх.А, * ап.,
обитавано от подс. А.С. и неговата майка П.С.. В помещение, обособено като
килер, върху единично легло бил намерен прозрачен найлонов плик,
съдържащ суха зелена тревиста маса с бруто тегло 15,8гр., която при
направен полеви наркотест реагирала положително на канабис, който бил
иззет.
Видно от заключението на експертиза № Н-161/31.08.2020г. се
установява, че растителният материал, иззет от дома на подсъдимия С. по
морфологични белези и химичен състав представлява коноп /марихуана/ с
нето тегло 12,32гр. и съдържание на активен, наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 0,04%. Конопът е наркотично растение и
подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и Единната конвенция на ООН за наркотичните
вещества от 1961 г., ратифицирана от Република България. Същото е
включено в Приложение № 1 към чл.З, т.1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Предвид ниското процентно съдържание на тетрахидроканабинол в
открития канабис, обстоятелството, че същият видимо е престоял дълго време
преди откриването му, което се установява от показанията на свидетелите В.
и Л., както и невъзможността да се установи по експертен начин кога е
отделена марихуаната от растението, не било повдигнато обвинение по
отношение на марихуаната нито на П.С. – обитателка на същото жилище и
майка на подсъдимия, нито на А.С..
Подсъдимият АС. АЛ. С., с псевдоним „С.“, е роден на **** г. в гр.Б.,
живущ в същия град, на ул. „М.К.“*, ет.З *, неженен, с основно образование,
3
безработен, неосъждан. С решение № 7688/14.09.2017г. по НАХД №
1616/2017г. по описа на PC Б., влязло в сила на 30.09.2017 г. , на основание чл.
78а от НК, същият е бил освободен от наказателна отговорност, като му е
било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000лв. за извършено
престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.З пр.2 т. 1 пр.1 от НК.
Пред съдебния състав подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото
му и предявено обвинение.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена
въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни,
писмени и веществени доказателства: показанията на разпитаните свидетели
Н.С., Х.П., Д.С., Б.П., И.В., Й.Л., И.И.; протоколи за доброволно предаване
/л.17, 45/, справка в централна база КАТ /л.19/, протоколи за претърсване и
изземване /л.22-26, 28-30/, физико- химически експертизи /л.35, 36, 41,42,
93,94/, свидетелство за съдимост /л.69/, протокол за оглед на ВД и фотоалбум
/л.74-76/, приемо-предавателни протоколи/л.77, 78/, фотоалбуми /л.123-127/,
мобилен телефон „Самсунг“ черен на цвят с ИМЕЙ
354146/11/067661/9;справка в централна база – КАТ; справка рег.
№2622е/2021 г. от „Теленор България“ЕАД; полиетиленова сгъвка с бяло
прахообразно вещество – кокаин.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
доколкото същите са последователни, логични, взаимно допълващи се и
подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото.
На внимателен анализ бе подложено заявеното от свид. Н.С., доколкото
у него, на процесните дата и място, е било установено наркотично вещество -
кокаин с нетно тегло 0,2 гр., поради което същият в известна степен се явява
заинтересован от изхода на делото. В тази връзка най-напред ОС намира за
безспорно установено, че към 21.07.2020 г. между свидетеля Н.С. и подс. А.С.
не са били налице по-особени отношения, а единствено такива, свързани с
продажбата, респ.придобиването на съответна доза наркотик. Не е налице и
друг повод за срещата на двамата – С. и С. на паркинга зад ресторант „Ш.“ в
Б., като това е станало след изрична уговорка по телефон по-рано същия ден.
В хода на разговора свид. С. си е послужил с израза : „ Искам едно малко
кокаин, можеш ли да ми свършиш работа, че имам празник?“ , което
недвусмислено сочи на желание от негова страна да придобие срещу сумата
от 50 лв. доза от 0,3 гр. именно такъв вид наркотик - кокаин. Заедно с това
лицето, с което разговарял свидетеля и което назовава с личното име „А.“, му
заявило, че на уговореното място ще дойде с черен автомобил. За това, че
единствената цел на срещата между свидетеля и подсъдимия около 19,50 ч. на
процесния паркинг е била продажба на наркотично вещество говори и фактът,
че същата е продължила в рамките на няколко секунди и се изразила в
приближаването Н.С. до отворения преден ляв прозорец на току-що
паркирания от подсъдимия автомобила, предаването на С. на сумата от 50 лв.
и получаването от последния на полиетиленова сгъвка, съдържаща доза
кокаин, която свидетелят поставил бързо в джоб на панталона си, след което
бързо се отдалечил от мястото.
4
Показателен в случая се явява факта, че от момента на приближаването
му до автомобила на подс.С. до задържането и отвеждането му в
полицейското управление, свид. С. е бил непрекъснато наблюдаван и
проследяван най-напред от свид. П., а в малко по-късен момент и от свид. С.
(и двамата действащи полицейски служители). За целия този период от време
Н.С. не е провеждал други срещи от подобен характер като тази с
подсъдимия.
На следващо място – твърденията на свид.С., че на рождения си ден
решил да се „почерпи“ с кокаин, се потвърждават и от обстоятелството, че
минути след като придобил дозата наркотично вещество, същият предприел
действия по неговата употреба.
В по-голямата им част показанията на този свидетел се подкрепят
напълно от тези на свидетелите П., П. и С., както и от вещественото
доказателство - намереното у С. и доброволно предадено от него наркотично
вещество – кокаин с нетно тегло 0,2 гр.
Поради горното показанията на този свидетел следва да бъдат
кредитирани изцяло.
Съдът дава вяра и на заявеното от свидетелите Х.П., Д.С., Б.П..
Свидетелят П. познавал подсъдимия във връзка с изпълнение на
служебните си задължения. Към процесната дата за А.С., с псевдоним „С.“,
била налице оперативна информация, че същият се занимава с
разпространението на наркотици и по-точно кокаин. Това бил и поводът
вниманието на този свидетел да бъде привлечено от приближаващия паркинга
на заведението „Ш.“ лек автомобил м. „Сеат Леон“, с рег.№ ***, за който
знаел, че е собственост на подсъдимия. От този момент до отдалечаването му
веднага след проведената между свид.С. и подсъдимия среща от това място,
свидетелят наблюдавал непрекъснато случващото се от близко разстояние.
През това време е липсвало каквото и да било препятствие, което да
затруднява пряката видимост на свидетеля към процесния автомобил „Сеат“ и
лицето в него. От особено значение съдът намира обстоятелството, че в нито
един момент у свид. П. не е имало съмнение, че това лице е А.С., като в хода
на своя разпит пред съдебния състав заяви буквално: „…сеатът беше
управляван от С.“ (вж. л.59, стр.2, изр.3 отдолу-нагоре). Впрочем този извод
се подкрепя и от обстоятелството, че в проведения с оперативния дежурен в
полицейското управление разговор, свидетелят посочил, че най-вероятно се
извършва продажба на наркотик. След като получил съответни нареждания,
свид.П., а малко по-късно и свид.Д. проследили свид.С. по алеята на парк „Б.“
до мястото, в близост до реката, на което по-късно и последния бил задържан.
Именно на полицейските служители С. обяснил кога, къде и по какъв начин
се сдобил с дозата наркотик, която им показал, а малко по-късно и
доброволно предал на полицията.
Свид. С. сочи, че при срещата си със своя колега Х.П. на алеята на парк
„Б.“ на инкриминираните дата и час, последният му заявил, че видял как
подсъдимият А.С. извадил нещо от джоба на вратата на личния си автомобил
5
и го дал в ръката на свид.С.. Именно в тази връзка му поискал и съдействие
при извършването на проверка на С., в хода на която у последния било
установено прахообразно вещество, реагирало при проведения наркотест на
кокаин. На свид. С. също било известно по служба, че по отношение на А.С.
постъпвали оперативни сигнали за разпространение на наркотични вещества.
Показанията на свид. П. съвпадат с тези, дадени от свид.П.. Още от
момента, в който последният забелязал появяването на черния „Сеат“, заявил,
че лицето в него е „С.“. Свидетелят П. придружил свид. П., а по- късно и
свид.С., при проследяването на свид.С. по алеята на парк „Б.“.
Предвид изложеното съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Н.С., Х.П., Д.С. и Б.П..
В показанията си свид. И.И. сочи, че макар и собственик на мобилен
номер ***, М.Н. И.а никога не се е ползвала от същия. Соченото от този
свидетел се подкрепя от обстоятелството, че при позваняването на този
телефонен номер, свид.Н.С. се е свързал с лице на име А.. Поради
изложеното, както и при липсата на заинтересованост на свид.И. от изхода на
делото, съдът дава вяра на неговите показания.
Следва да бъдат възприети и заключенията на назначените експертизи,
доколкото същите са дали изчерпателен отговор на поставените въпроси, като
същевременно не са налице данни за предубеденост или некомпетентност на
изготвилите ги експерти.
Съдът възприема изцяло и съдържанието на приобщените по делото
писмени доказателствени средства - протокол за оглед на ВД и фотоалбуми .
Този протокол представлява процесуално годно доказателствено средство,
тъй като е съставен от компетентен орган, по предвидените в НПК ред и
форма. С оглед на това настоящата инстанция прецени коментираните
процесуално-следствени действия като законосъобразно извършени, а
отразените в тях обстоятелства – като обективни и достоверни, поради което
кредитира това писмено доказателствено средство. Окръжният съд цени като
годни веществени доказателствени средства приложените по делото
фотоснимки, подредени във фотоалбум към съответния протокол предвид
това, че снимковият материал е бил изготвен в хода на образувания
наказателен процес от специалист – технически помощник, участвал като
такъв по време на посоченото действие по разследване.
Съдът кредитира изцяло и съдържанието на останалите писмени
доказателства по делото. Същите не страдат от пороци, които да сочат на
необективност на отразеното в тях или на нарушения в тяхната форма.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата в насока, че
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е останало недоказано. Анализът
на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
несъмнено сочи, че именно А.С. е лицето, което на инкриминираните дата,
час и място, по описания по-горе начин е продало на Н.С. наркотично
вещество – кокаин. В нито един момент у самия С. не е възниквало съмнение,
че в пристигналия на паркинга зад заведението „Ш.“ в Б. черен автомобил се
6
е намирало лицето, с което е имало уговорка за закупуване на кокаин именно
на това място и което познавал като А.. В крайна сметка срещу сумата от 50
лв. С. е получил и исканото наркотично вещество, което малко по-късно
предал доброволно на полицията.
Свидетелят П. е категоричен, че във връзка със служебните си
задължения е познавал както подсъдимия С., така и управлявания от него
автомобил – черен „Сеат Леон“ с рег. № ***. Именно движението на този
автомобил в района на описания паркинг привлякло първоначалното му
внимание. По отношение на намиращото се в превозното средство лице
свидетелят е категоричен, че това е бил А. П., с псевдоним „С.“. От
наличието на оперативни сигнали, че същият се занимавал с разпространение
на наркотични вещества, както и от спецификата на действията, които
осъществели С. и С., свид.П. заключил, че е осъществена такава продажба,
поради което уведомил своя началник и по разпореждане на последния
предприел действия по проследяването и проверката на свид.Н.С.. При
срещата си със своя колега Д.С. на алеята в парк „Б.“, свид.П. изрично
посочил, че видял как А.С., с псевдоним „С.“ е предал нещо в ръцете на лице,
което след това продължило да се разхожда по същата алея със съпругата и
децата си. Ето защо и поискал от свид.С. съдействие при извършването на
проверка на това лице.
Горният извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че при
извършено претърсване на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *** не били
открити наркотични вещества. В тази насока съдебният състав съобрази и
обстоятелството, че деянието, предмет на повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, е било извършено на 21.07.2020 г., докато процесуално-
следственото действие „претърсване“, закрепено в съответен протокол, е било
осъществено на следващия ден – 22.07.2020 г.
Съдът намира за необосновани твърденията на защитата, че доколкото
по делото е установено, че мобилен номер *** не се води на подсъдимия, то и
липсвали доказателства за проведен разговор между С. и С. преди срещата им
на паркинга зад заведението „Ш.“ в Б. на инкриминираната дата. На първо
място в тази насока са показанията на свид.С., който изрично сочи, че за да си
закупи кокаин, се свързал по телефона, чрез приложението „вайбър(viber)“, с
лице с име А.. В хода на този разговор била уточнена срещата между двамата,
нейното място и час. При това обаждане С. заявил С., че ще пристигне с
черен на цвят автомобил. На второ - предвид изложеното съдът намира, че в
противоречие с доказателствата по делото, а и житейски нелогично би било
да се допусне, че пълното съвпадение на предварително уговореното с
действително случилото се около 19,50 ч. на 21.07.2020 г. на паркинга над
заведението „Ш.“ не се дължи само на целенаправлени действия на свидетеля
и подсъдимия, включващи и телефонна комуникация помежду им.
У съдебния състав не възникна съмнение и по повод идентификацията
на лицето, осъществило инкриминираната продажба на наркотичното
вещество. Действително описание на същото липсва в показанията на
свидетелите С. и П.. Същевременно, както бе отбелязано и по-горе, свид.П.
7
ясно е възприел, че процесният автомобил „Сеат Леон“ се управлява от
подсъдимия А.С.. Единствено по тази причина пред своя приятел свид.П. на
няколко пъти е изговорил псевдонима на С. – „С.“. Обстоятелството, че в
шофьора на „Сеат“-а, който предал през прозореца на същата нещо на свид.С.,
без съмнение е бил разпознат подсъдимия, за който до този момент били
налице оперативни данни, че разпространява кокаин, мотивирало свид.П. да
предприеме действия по уведомяване на своя началник за случилото се, както
и по проследяването и задържането на свид.С.. Името на А.С. било и
единствено споменаваното в разговорите, които се провели по- късно между
свидетелите П., С. и С.. Ето защо и възраженията на защитата в горната
насока следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно ТР2/2002 г., по НД 2/2002 г., ОСНК, ВКС, чрез съдържанието
на обвинителния акт се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Изхождайки от това принципно
положение съдът не намира за необходимо да анализира дадените в хода на
съдебното следствие показания на полицейските служители И.В. и Й.Л.,
които са присъствали на извършеното на 22.07.2020 г. претърсване и
изземване в дома на подсъдимия, доколкото същите са извън предмета на
доказване в настоящото производство предвид конкретно повдигнатото
срещу А.С. обвинение. По подобен начин съдебният състав намира, че следва
да подходи и по отношение на заключението на назначената физико-химична
експертиза № Н- 46/21.01.2021 г.
При така установеното във фактическо отношение съдът намира, че с
деянието си на посочените по-горе дата, час и място, подсъдимият А.С. е
осъществил от състава на престъплението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 5 от
НК.
От обективна страна са налице всички елементи на посочения законов
тест.
На 21.07.2020 г. ,около 19:50 часа, в гр.Б., в близост до детска площадка
между заведения „Ш.“ и „Д.“, в лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“ с
рег.№ ***, негова собственост, С. е разпространил на Н. Евл. Ст. от гр.Б.,
ж.к. „А.м.“ *, ***, високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло
0,20 грама с процентно съдържание на активен компонент кокаин база 28,69%
на обща стойност 18 лева, определени съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството. Това разпространение е било осъществено от
подсъдимия без надлежно разрешително, което се изисква по чл.32 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, съгласно
който „производството, преработването, съхранението и търговията в
страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на
наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и
помещения, издадено от министъра на здравеопазването при условия и ред,
определен с Наредба на Министерски съвет“.
Подсъдимият С. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние, а именно разпространил, като е предал във фактическа власт на
8
свидетеля Н.С. високорисково наркотично вещество - кокаин, срещу сумата
от 50 лв.
От субективна страна деянието е било извършено при условията на
пряк умисъл. А.С. е съзнавал общественоопасния характер на същото,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази
със степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на същото, както и установените по делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Престъпното деяние, свързано с разпространение на високорисково
наркотично вещество чрез продажбата му на трето лице, е с висока степен на
обществена опасност. Със същото са засегнати обществени отношения,
свързани с охраната на живота и здравето на гражданите, с режима на контрол
на наркотичните вещества и риска, който те създават за човешкото здраве,
което е видно и от систематичното място на престъплението по чл.354а, ал. 1,
изр., пр.5 от НК, а именно в глава ХІ „Общоопасни престъпления“, раздел ІІІ
„Престъпления против народното здраве и против околната среда“ от НК.
Обществената опасност на дееца съдът преценява също като завишена.
В тази насока бе съобразено обстоятелството, че С. трайно не упражнява
никакъв общественополезен труд. Разглежданият случай не е инцидентен
доколкото са налице данни от полицейски източници, сочещи на това, че
лицето се занимава с разпространение на наркотици и по-специално на
кокаин.
Предвид високата обществена опасност най-вече на деянието съдът
намира, че по отношение на подсъдимия е неприложима хипотезата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, тъй като не е налице нито една от двете кумулативно
предвидени в тази разпоредба предпоставки, обуславящи приложението й.
Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, не е
налице и изключително такова.
По горните съображения ОС не счита, че случаят се явява и
малозначителен. Левовата равностойност на наркотичното вещество е само
един от елементите, но не единственият, който го определя като такъв.
Независимо от малката парична стойност на предмета на престъпното
посегателство, както деянието, така и деецът не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, поради
което извършеното не може да се квалифицира и като „маловажен случай“ по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Ето защо съдът наложи наказания при условията
на чл.54 от НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства приема
чистото съдебно минало на С., младата му възраст – на 21 години, ниските
стойност и количество на разпространеното наркотично вещество,
обстоятелството, че е трайно безработен.
Като отегчаващо намира това, че веднъж вече С. е бил санкциониран по
9
реда на чл.78а от НК за извършено деяние по чл. 354а, ал.5, във вр. с ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК. Независимо от това обстоятелство същият е продължил
да се занимава с подобна дейност като е осъществил и престъплението,
предмет на внесения за разглеждане ОА.
Законово определените санкции чл.354а, ал. 1, изр., пр.5 от НК са
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години до 8 години, както и
„глоба” от 5000 до 20000 лв. При превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът наложи на С. наказания в минимални
размери: „лишаване от свобода“ за срок 2 години и 6 месеца, като за
поправянето на подсъдимия прецени, че не е необходимо същото да бъде
изтърпявано ефективно, поради което и отложи неговото изпълнение за срок
от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, както и наказание „глоба“ в
размер на 5000 лева. По отношение на последното съдът съобрази това, че
лицето е притежавало лек автомобил м. „Сеат Леон“.
С така наложените по вид и размер наказания ОС намира, че в
оптимална степен ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенции.
НА основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на Държавата
остатъка от наркотично вещество „кокаин“, приобщено като веществено
доказателство по делото, предадено за съхранение в ЦМУ – гр.София и
постанови неговото унищожаване по предвидения в закона ред след влизане
на присъдата в сила.
С тези мотиви се постанови присъдата.

10