№ 410
гр. Варна, 18.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело
№ 20243100101855 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът В. Д. Р., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Й. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован.
Представлява се от прокурор Д.Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личната карта на ищеца, след което му върна същата.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Прокурор Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора.
Прокурор Н.: Оспорвам исковата молба по изложените в отговора съображения,
които поддържам.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Определение № 5041/18.11.2024 г. е изготвил проект на
доклад на делото.
Адв. Д.: Нямам възражения по проекта за доклад.
Прокурор Н.: Нямам възражения по проекта за доклад.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРИЕМА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за доклад на делото, обективиран в
Определение № 5041/18.11.2024 г.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателствени средства по делото,
представените с исковата молба копия на писмени документи, както следва: Присъда №
283/16.11.2023 г. по НОДХ № 2170/2022 г.; Пълномощно от 17.09.2024 г.; Разписка №
20243100001612/02.10.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканото и постъпило НОХД № 2170/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна.
Адв. Д.: Да се приеме.
Прокурор Н.: Да се приеме.
Съдът намира, че изисканото и постъпило НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна е относимо и допустимо към предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, изисканото и постъпило
НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, съдържащо 207 листа, ведно с
ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдържащо 38 листа и ДП №
107/2021 г. по описа на Пето РУ – Варна – два тома /Том 1 – 143 листа и Том 2 – 12 листа/.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Молба с вх. № 30900/03.12.2024 г. ищецът е изпълнил
указанията на съда за конкретизиране на обстоятелствата, за които е поискал разпит на
свидетели, а именно: за установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди,
посочени в обстоятелствената част на молбата; психически стрес и безпокойство заради
всички разпити, съдебни заседания и други действия на компетентните органи, включително
и заради грозящото го осъждане и наказание лишаване от свобода, в случай че бъде признат
за виновен; че наказателният процес се е отразил негативно в отношенията му с близки,
колеги и приятели, което е въвело напрежение в общуването между тях; че взетата по
отношение на него мярка за неотклонение, също му е създавала дискомфорт в ежедневието
за целия този период.
Адв. Д.: Поддържам искането за разпит на двама свидетели. Водим същите в
днешното съдебно заседание.
Прокурор Н.: Считам, че не са необходими двама свидетели. Същите установяват
едни и същи обстоятелства, видно от уточненията на адвоката на ищеца. Може и един
свидетел да установява посочените обстоятелства.
Съдът намира, че исканото доказателствено средство за разпит на двама свидетели е
допустимо и относимо с оглед предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание двама свидетели в полза на
ищеца за установяване на сочените в молбата твърдения.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.ИЯ А. Н.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В.ИЯ А. Н. – 25 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела
със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д.:
Свидетелят Н.: Знам за какво е делото. В началото /2021 г./, с В. Д. Р. бяхме приятели
и се събирахме в една компания. В момента вече сме заедно. Тогава бяхме в обща компания,
виждахме се и излизахме доста често. След това, за известно време бяхме спрели да се
виждаме. Аз отидох в тях да го видя. Той беше зле и имаше рана на главата. След това
започнаха да го викат по съдилища. Тогава му казаха, че ще го съдят, за затвор и т.н. Той
много се беше притеснил за бъдещето си. Тогава той учеше за учител по физическо и се
притесняваше какво ще стане, ако го затворят. Това се случи през 2022 г., тогава започнаха
да го викат по съдилищата. Аз го посетих през 2021 г., но не помня месеца, малко след
инцидента, може би около 10-15 дни след това. Той се притесняваше, какво ще се случи с
него, ако го затворят. Притесняваше се, дори и да не го затворят, какво ще кажат хората.
Приятелите му му казваха, че ще го затворят и той много се притесняваше какво ще се
случи. От всичко това, че започнаха да го викат по полиции и по съдилища, той беше много
притеснен. Поне аз това виждах. С него го говорихме това нещо, какво ще се случи
занапред.
Свидетелят, на въпроси на прокурор Н.:
Свидетелят Н.: Познавам В. от 2021 г. С него бяхме приятели от 2021 г. до 2024 г. От
2024 г. той ми стана партньор. Приятелските ни отношения се изразяваха в това, че
излизахме в една компания и се виждахме доста често. Като излезем, се разхождахме и
ходехме на кафе – обичайните неща, които правят всички приятели. В компанията се
събирахме различен брой хора, според зависи. В периода от 2021 г. до 2024 г. сме излизали и
индивидуално само двамата. С В. обсъждахме важни проблеми от живота ни. Говорихме си
за моите, за неговите проблеми, за семействата ни. Понякога обсъждахме общи неща,
понякога по-лични. Той беше студент в Шуменския университет, но не знам кога е започнал
да учи. Когато се запознахме мисля, че вече беше студент. Той завърши образованието си, но
не знам кога. Минало е много време, няма как да помня такива подробности.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
3
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С. В. Р.А,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
С. В. Р.А – 54 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните
по спора. Майка на ищеца В. Д. Р.. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят Р.а: Майка съм на ищеца В. Д. Р..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Д.:
Свидетелят Р.а: Знам за какво е делото. След като е станал случаят, са прибрали В. в
полицията. Той ми се обади, че е прибран в полицията и е пребит. Аз го видях на другия ден
сутринта. Като казвам „случая“, имам предвид делото, което се водеше преди това срещу
сина ми. Той беше подведен под отговорност за побой, а всъщност той беше битият. Аз го
видях сутринта, когато вещите лица описваха колата, която беше натрошена. Когато аз
отидох да го прибера, вече го бяха пуснали от полицията. Това се случи през месец март
2021 г. След това В. се прибра вкъщи. Той беше целият насинен. Няколко месеца сънуваше
кошмари. Постепенно кошмарите отшумяваха, но в началото оставяхме вратите отворени,
защото се стряскаше. Мисля, че през 2022 г. го подведоха под отговорност като обвиняем.
Две години продължи това нещо и В. не беше много добре. Той беше студент в Шуменския
университет и много се притесняваше, защото всички му казваха, че ще влезе в затвора.
Притесняваше се и казваше „Аз какъв учител ще ставам, какъв пример ще давам на децата
след този случай? Все пак завърши образованието си и много се радваме, че се случи, но не
беше в състоянието, в което беше. За мен всичко беше притеснително – продължението на
самия процес, който продължи около 2 години; постоянното отсъствие от университета и
т.н. Ние живеем в малък град и случаят се разчу из целия град. В. започна да избягва и
приятелите си, защото взе да се притеснява, тъй като всички му казваха, че ще влезе в
затвора.
Свидетелят, на въпроси на прокурор Н.:
Свидетелят Р.а: Както казах, в случая е имало побой. Не знам дали е имало други
хора с него, защото не съм присъствала на побоя. Когато ми се обади, че е задържан, аз го
видях на другата сутрин, когато вече го пуснаха. Отидох да го прибирам и видях, че има
вещи лица, които описваха щетите по автомобила, който беше натрошен. Не съм питала В.
дали е имало и друг пострадал освен него. В състоянието, в което го видях, аз се уплаших.
Когато го подведоха под отговорност ставаше въпрос за някаква жена, която е ударил или
нещо такова. Аз не познавам жената и не съм я виждала никога. Не знам точно какво и дали
жената е имала увреждане, защото не съм присъствала на делата. Синът ми ми каза, че е
4
минало делото. Относно инцидента, за който е било делото, В. каза, че са се сбили. Отишъл е
да взима някакви момичета. Първо ги е закарал, а после е отишъл да ги взима и доколкото
можеше да говори първите дни, каза, че навън е станал побоя. Той беше целият син и надут.
Не знам защо точно него са посочили, предполагам от районното управление.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
Прокурор Н.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Д.: Поддържам исковата молба с предявените искови претенции.
Безспорно е, че исковата молба е доказана по основание. Доказателствата са в
приложеното по настоящото гражданско дело НОХД. Оттам е видно кога е повдигнато
срещу доверителят ми обвинение, за какво престъпление и какво наказание се предвижда, а
това е именно датата 14.04.2022 г. Доказателство е и кога е влязла в сила оправдателната
присъда, а именно на 17.04.2024 г. Простата аритметична сметка показва, че общо
наказателното производство срещу него е водено 2 години без три дни. В този период от
време му е била взета Мярка за неотклонение „Подписка“ за целия този срок, до влизане в
сила на оправдателната присъда, когато е била отменена. Това са обстоятелствата, които ние
заявяваме с исковата молба, които смятаме за доказани и не следва да се спирам повече на
тях.
Тук въпросът е до доказване на неимуществените вреди, изразяващи се в
емоционалното и психическо състояние на доверителят ми за този период от време,
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
Няма да коментирам показанията на двете днес разпитани свидетелки. Те са ясни, не
подлежат на коментар и Вие ще ги преценявате в тяхната съвкупност. Единствено тук мога
да заявя, че в наказателното дело, което е приложено, е приложена и медицинска
документация за доверителят ми, която се намира на лист 181 до 187. Тя касае неговото
физическо състояние. Най- важното е на лист 188, където е психологическата консултация,
която няма да коментирам. Тя е доста обстойна, а именно, че в този период от време, той е
страдал от безсъние, спрял е да се храни и е бил във влошено психическо състояние.
Твърдените влошени отношения с приятелите му и страха от това, че ще бъде вкаран в
затвора или дори и да не бъде вкаран в затвора, той все пак следва педагогика. Както казаха
свидетелките, той е споделял страха си, „Какъв учител ще бъда аз, след като ме осъдят като
насилник, като извършител на такова престъпление“?
В последното съдебно заседание пред ВРС, 15-ти състав, когато беше произнесена и
оправдателната присъда, прокурорът действително настояваше за наказание „Лишаване от
свобода“ към средния размер. Смятайте го 1 + 6 е равно на 7. Наполовина е 3,5. Дори и да са
3, но е ефективно наказание „Лишаване от свобода“, при данните за личността му и всичко
онова, което се е случило.
5
Тук е мястото, макар, че това няма особено отношение към процеса, но да заявя нещо
изключително смущаващо и фрапантно в начина на водене срещу него на досъдебното
производство. В този период от време са се сменили 5 или 6 разследващи полицаи. Всеки
един е хвърлял делото на другия и следващия се е захващал да прави нещо.
Прокурор Н.: Противопоставям се на волеизявлението на колегата, защото в
разследващите органи – в Полицията има страхотно текучество и „хвърлянето“ на делото не
става ей така.
Адв. Д.: Както казах, това няма съществено значение, но са фрапантни случаите. Тук
говорим за психическото състояние, в което доверителят ми се е намирал вследствие на
воденото срещу него досъдебно производство. Едно е да водят досъдебно производство
срещу теб по правилата на НПК, а друго е да го водят по начин, граничещ с, няма да кажа
престъпление, но натам отиват нещата. Погледнете и вижте. Не съм имал друг случай в
моята практика, когато всички свидетели до един, посочени от обвинението заявяват, че не
са чели показанията си. Не съм толкова всесилен нито аз, нито някой друг, всички свидетели
да кажат и да дадат коренно противоположни показания от тези в досъдебното производство
и запитани те заявяват, че никой не им е давал да си четат показанията. Забележете,
включително и пострадалата. Тя и затова не предявява граждански иск и заявява, че никога
не е твърдяла, че той е извършител на това, което й се е случило. За първи път Ви казвам, аз
градя защитната си теза на показанията на свидетелите от обвинението.
За да бъда още по-конкретен и по-ясен, при констатирането на тези противоречие,
което също ми се случва за първи път, по два пъти се констатират едни и същи противоречия
в показанията на свидетелите. Става прокурора и казва „Ти кога си лъгал, бе?“
Прокурор Н.: Моля, колегата да спре тази пледоария. Говорим по същество на иска,
не обсъждаме наказателния процес.
Адв. Д.: Аз говоря за това, начина, по който е водено разследването, как се отразява
на доверителя ми.
Свидетелят Радославов, когато му констатират противоречие и му казват, че ще влезе
в затвора, защото лъже и го питат „Ти кога си лъгал, тогава или сега лъжеш, с кого си бил на
въпросния рожден ден, с брат си или със сестра си?“, той казва, че няма сестра.
Моля да уважите предявените искове. Все пак неудобни са фактите, които изнасям
тук, особено за Прокуратурата.
В крайна сметка, кой е извършил престъпление по делото и кой следва да носи вина?
Извършени са престъпления. Съдът казва, че той не е извършил престъпление, а има
извършени престъпления по чл. 216 – унищожен му е автомобилът. Има абсолютно
безспорни данни за извършен грабеж срещу него и на моя въпрос към прокурора, какво
става с тези данни, той казва „Да си търси правата по частен път“. Това е записано в
протоколи.
Прокурор Н.: Изцяло в тежест на ищеца е да докаже пред съда настъпването на
всички вреди, чието репариране иска, както и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между вредите и незаконното обвинение. Това по делото не е сторено. Не е доказано
по безспорен начин, че претендираните вреди – болки, страдания, притеснения от развитието
на наказателното производство, неудобство пред близки и познати и засегнато добро име на
ищеца са се случили изобщо, както и че има такива, които са в причинна връзка с воденото
6
срещу него досъдебно, впоследствие и съдебно производство.
Това се установява и от показанията на днес разпитаните свидетели, за които
показанията са ясни, но подлежат на коментар, особено на първата разпитана свидетелка. От
нейните показания става ясно, че те са били приятели преди началото на воденото срещу Р.
досъдебно производство до приключването на производството, като до приключване на
производството вече са станали и партньори през 2024 г., както тя се изрази. Това означава,
че отношенията им са се развили, т.е. няма никакво затваряне в себе си, никакви неудобства
пред близки и познати, притеснения от приятели и т.н., а напротив, връзката им се развива.
Отделно от това, през този период ищецът е завършил и висшето си образование, т.е.
по никакъв начин воденото срещу него досъдебно и съответно съдебно производство не е
оказало влияние върху учебните му занимания.
Още повече, че мярката за неотклонение срещу него е била „Подписка“, която не
създава никакви ограничения на правата и на придвижването. Тази мярка за неотклонение
задължава само лицето, ако си премести адреса да съобщи, за да знаят къде да го призоват.
Никакви неудобства не създава.
Считам, че не са доказани тези твърдения за стрес и психически страдания дори и от
онази Справка за психологическа консултация, защото за мен тя има условен характер.
Базира се само на изявленията на ищеца, който пък има интерес да си докаже претенцията
срещу Прокуратурата и изнася едни твърдения за болки и страдания само във връзка с
досъдебното производство. Не се изследват никакви други странични и външни събития и в
крайна сметка се отразява това, което той е казал, а той казва това, което му изнася.
Не може да се приеме априори, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Моля да вземете предвид и обстоятелството, че Прокуратурата на Република
България е била длъжна да вземе отношение в този случай, тъй като е постъпил сигнал за
масов побой на съответния адрес. Отзовали са се екипи. Установено е, че има причинени
телесни повреди, така че е образувано досъдебно производство по неотложност от
разследващият орган. Прокуратурата съответно приема наблюдението.
Моля съобразете това, че обвинението срещу ищеца е по чл. 129 от НК, за което
законът предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода, т.е. няма определен
минимум. Това означава, че това наказание може да бъде и три месеца лишаване от свобода.
Така, че не е толкова страшно, колкото го описа адвоката на ищеца.
Практиката на регионалните съдилища, както и на ВКС, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, които кореспондират с настоящия случай и дори за по-тежки престъпления
присъжда обезщетение в рамките на 2000 лв. Моля, съответно, ако прецените, че
Прокуратурата дължи обезщетение, същото да е в този размер.
Оспорвам и имуществените претенции от 800 лв. за платени разноски за адвокатски
хонорар, по изложените в отговора съображения, които няма да повтарям.
Моля да постановите решение в този смисъл.
Адв. Д.: /Реплика/ Относно имуществените вреди, дължащи се на възнаграждение за
хонорар по наказателното дело, тъй като твърденията са, че няма доказателства, ще помоля
Прокуратурата да погледне пълномощното по ВНОХД № 27, където е отразен хонорара. Там
има и възражение за прекомерност. Ако мислите, че 800 лв. за две години защита по
наказателно дело са много, е тогава нямам какво да кажа.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
7
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:33 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8