Решение по дело №4910/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260529
Дата: 2 декември 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20204430104910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.***, 02.12.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        ***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4910 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2  СК.

          Производството по делото е образувано  по подадена  молба от И. И.К., ЕГН ********** със съгласието на неговата ***А.Л.К., ЕГН**********,***  против И.В.К., ЕГН**********,***, в която се твърди, че с Решение № ***г. на РС ***, брака родителите на ищец бил прекратен и е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 06.06.2016 г. по гр. д. № 288 / 2016 г. на РС ***. Твърди, че в споразумението е определена месечна издръжка в размер на 130 лв., която следва К., да заплаща на ***И. И.К. с ЕГН **********. Твърди, че месечните разходи по издръжката вече възлизат на около 500 лв., която, поради това, че *** работи, я поема сама. Счита обаче, че тази отговорност трябва да бъде споделена и от другия родител. Твърди, че ответника работи и е на постоянен трудов договор, считам че е в състояние да изплаща претендираната месечна издръжка в размер на 250 лв. Моли да бъде изменен размера на издръжката, която И.В.К. с ЕГН ********** е задължен да заплаща на ***И. И.К. ЕГН ********** с Решение № ***г. по гр. д. № 288 / 2016 г. на РС ***, като бъде увеличен от 130 лв. на 250.00 лева /двеста и педесет лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на причини, които обуславят изменение или прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното изплащане.

          В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявеният иск е допустим и частично основателен. Твърди, че към настоящия момент заплаща месечна издръжка за ***си И. И.К. в размер на 130 лева съгласно решение по гр.д. № 288 / 2016г. на Левченски районен съд. Твърди, че въпреки, че работи по трудов договор, не може да заплаща претендираната с исковата молба издръжка в размер на 250 лева, тъй като ежемесечно заплаща сума от 596.42лева, представляваща вноски по кредити към „***”. Заявява, че като родител разбира, че месечните разходи на синът му са се увеличили и е във възможностите му е да заплаща издръжка в размер на 180 лева. В случай, че ответника със съгласието на своята ***желае да сключат споразумение, е готов да обсъдят варианти за спогодба. В съдебно заседание се явява лично и отново отправя предложение за сключване на спогодба, като заявява готовност да заплаща 200 лв. месечна издръжка.

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и е се установява от  Решение № 80/06.06.2016г по гр.д.№***. на РС-***,  че е одобрено споразумение по силата на което И.К. се е задължил да заплаща на ***И. И.К. чрез неговата ***и ***А.К. ежемесечна издръжка в размер на 130 лв.

 Видно от удостоверение за раждане по акт за раждане № ***., ***на ***И. И.К., ЕГН********** е А.Л.К., а негов баща е И.В.К..

От Служебна бележка № ***. се установява, че ***И. И.К. е записан през учебната 2020/2021г. в ***на *********.

 Видно от служебна бележка № ***. А.К. за периода от м.07.2019г. до м.08.2020г. е получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение от около 1700 лв. и нетно такова размер на 1500 лв.

 От Удостоверение № 7814/20.10.20г. се установява, че И.В.К. е получавал брутно средномесечно трудово възнаграждение за периода от м.09.2019г. до м.10.2020г. в размер на около 1620 лв.

Съгласно Удостоверение № 1402-20-00330/23.10.2020 от *** И.К. има изтеглени два потребителски кредита, един стоков и една кредитна карта, по които месечните погасителни вноски са в общ размер от 596,43 лв./358,27+112,81+95,35+30/.

Не се спори между страните и се установява от Фискален бон с гаранционнна карта от 19.08.2020г., че е закупена за ***И. И.К. компютърна конфигурация от компютър, монитор и клавиатура за обща сума от 2671,11 лв. Признава се от А.К., че  ответника е осигурил средства за закупуването.

Не е спорно между страните и се установява от фактура, фискален бон и медицинско изследване, че на 04.01.2019г. е заплатена сумата от 1365,00 лв. за ортодонтско лечение на И. И.К..

Видно от Приложение 1 към договор за мобилни услуги, сключен от А.К., за номер, ползван от ***И. и мобилен интернет, месечната такса е в размер на 44,99 лв.

От представения социален доклад от ДСП-*** се установява, че ***И. се отглежда в семейната среда на ***. Живеят в жилище, собственост на съжителя на ***. За ***е осигурена самостоятелна, обзведена стая. То разполага с лаптоп, таблет, плейстейшън и телефон. ***учи в ****** в паралелка „***“. Не посещава допълнителни уроци. Преди епидемията от Ковид-19 е посещавал школа по плуване, за която се е заплащало по 70 лв. месечно. Провежда се ортодонтско лечение на И., което ще продължи до 21-годишна възраст. На всеки 6 месеца се поставя апаратче, което струва 60 лв. За транспорт до училище е  била закупувана карта за градския транспорт, но след настъпването на епидемичната обстановка, *** транспортира с автомобил ***до училище.

Съдът дава вяра на показанията на св.Д.Д., въпреки че е заинтересована от изхода на спора като приятел на *** на ищеца. Показанията ѝ са преки, логични, непротиворечиви и не се опровергават от други ангажирани по делото доказателства. От тях се установява, че на ***И. се провежда ортодонтско лечение. За транспорт до училище е ползвал карта за градския транпорт. Разходите за храна дневно са не по-малко от 5 лв. ***е във възраст, в която расте интензивно, което изисква честа подмяна на облеклото му. Месечната такса за телефона и интернета на ***е около 45 лв. месечно.

От изслушването на ***И. по реда на чл.15 ЗЗДет се установява, че ***осъществява нормални контакти с ***. При нужда от средства за по-едри покупки *** се отзовава и обикновено дава пари на ***дори и в размер от повече от 1000 лв. *** също финансира такива покупки. Най-често дневния му разход е в размер на 5 лв. за чипс и кола, а когато ходи присъствено на училище и по още 2,50 лв. на ден за игри, които играят със съученик. Счита, че няма нужда и не посещава допълнителни уроци.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По делото безспорно е установено, и не се спори, че ***И.  е дете на ответника. Този факт се установява и от представеното удостоверение за раждане по акт за раждане № ***.

Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 250.00 лева, материалната възможност на ответника  да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).

Съдът намира, че от определяне размера на предишната издръжка е  изминал сравнително дълъг  период от време – около 4 години, през който са настъпили трайни изменения в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката. ***вече посещава училище в гимназиален етап – учи в ***„***“. Съвременно, с увеличаване на възрастта на ***се увеличават и разходите за храна и облекло. През този период са настъпили и изменения в социално - икономическите условия на живот в страната, които са довели до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на издръжката. Започнато е ортодонтско лечение на детето, което изисква допълнителни разходи в размер на 60 лв. на всеки 6 месеца. Не се установи ***да има други специфични здравни потребности. Ползва абонаментен план за телефон и интернет с месечна такса в размер на 45,00 лв.

Установи се по делото, че *** на ***работи по трудово правоотношение и получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1700 лв., а ответника около 1620 лв., поради което съдът приема, че и двамата родители имат относително еднакви доходи. Не се ангажираха доказателства родителите на ***да дължат безусловно издръжка на други деца, липсват и твърдения в посочения смисъл.

От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК. Предвид което следва извода, че на ***следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните възможности на задължения родител.

Съдът приема, че необходима за издръжката на ***И. сума е в размер на 420 лв. месечно по следните съображения: По делото  бяха ангажирани доказателства за нарасналите  потребности на ***предвид увеличаването на неговата възраст и започване на гимназиален етап на обучение в ***„***“. Разходите за транспорт до училище са в размер на около 20 лв. месечно за карта за градския транспорт. Има и регулярен разход на 6 месеца в размер на 60 лв. за ортодонтско лечение, както и месечна такса за телефон и интернет от 45 лв. По отношение на другите разходи, съдът взема предвид статистическите данни за необходимите средства за издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на детето, както и съжителстването му в семейната среда на ***. Покупката на компютърна конфигурация не съставлява регулярен, а инцидентен разход, поради което не следва да бъде взет под внимание. Отделно от това се установи, че и двамата родители на ***участват при покриване на такива извънредни разходи, като ответника не отказва да осигурява средства за това.

Установи се, че родителите реализират относително еднакви доходи. По отношение на изплащаните от ответника кредити съдът намира, че задължението към банкова институция не следва да се отчита с приоритет, като намаляващо възможностите на родителя за осигуряване на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. От една страна сумите по кредита са постъпили в патримониума на ответника респ. са увеличили имуществото му, а от друга наличието на кредитни задължения не е обективна причина, стояща извън волята му, която би могла да го освободи от задължението му да осигурява издръжка на малолетното си дете /раздел IV от ППВС № 5/1970 г./. Това задължение е безусловно и има предимство пред задълженията към финансови и кредитни институции.

Поради изложеното, съдът намира, че  двамата родители следва да осигуряват издръжка за ***И. в равен размер от по 210,00 лв. месечно.  Този размер на издръжката е съобразен с доказания по делото необходим размер на издръжката на ***и реализираните от ответника доходи. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от  210 лв., която издръжка да бъде заплащана до 20-то число на текущия месец, за който се отнася, а за разликата до претендирания размер от 250,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 115,20 лв.,  както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

  Воден от горното, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

         

ИЗМЕНЯ размера на определената със споразумение, одобрено с Решение № 80/06.06.2016г по гр.д.№***. на РС-*** издръжка, която И.В.К., ЕГН**********,*** да заплаща на ***И. И.К., ЕГН********** със съгласието на неговата ***А.Л.К., ЕГН**********,  като го УВЕЛИЧАВА от 130.00 лева на 210.00 /двеста и десет/ лева, считано от 29.09.2020г., която да заплаща до 20-то число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 250,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, И.В.К., ЕГН**********,***, да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 115,20 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от 02.12.2020г.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: