РЕШЕНИЕ
№ 2838
гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110102010 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** срещу С. А. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение
на родителските права по отношение на децата М.П.А., ЕГН **********, и
М.П.А., ЕГН **********, определени с решение № ******2023 г.,
постановено по гр. д. № ******2021 г. по описа на ВРС, 14 състав, като
същите бъдат предоставени на бащата; да бъде определено местоживеенето на
децата при бащата; да бъде определен режим на лични контакти на децата с
майката; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на
всяко едно от децата в размер на по 240 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.02.2024 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, с падеж всяко пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
В исковата си молба ищецът П. А. А. излага, че с ответницата са бивши
съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод с решение по гр. д. №
******2021 г. по описа на ВРС, 14 състав. От брака си имат две деца – М.П.А.,
роден на 07.02.2017 г., и М.П.А., родена на 20.02.2019 г. Посочва, че в
бракоразводното дело били определени привременни мерки по реда на чл.
323, ал. 1 ГПК, като му бил определен съответен режим на лични контакти с
децата, който ответницата категорично отказала да изпълнява. Срещите му с
децата били осуетявани и от майката на ответницата – Л.К. При посещенията
му на адреса децата били заключвани в една от стаите, а той бил прогонван
със закани и заплахи за ограничителна заповед. Твърди, че апартаментът, в
1
който живее ответницата заедно с децата, е закупен изцяло със средства,
осигурени от родителите му, като въпреки достъпът до жилището, не могат да
виждат децата, като при всяко едно посещение ответницата или майка й
затварят децата в една от стаите и проявяват агресия срещу него и родителите
му. Поддържа, че за ответницата опитите да вижда децата си и да се ползва от
правата на личен контакт с тях в определените от съда дни и часове
съставляват актове на домашно насилие. Посочва, че за времето от
постановяване на привременните мерки /12.07.2022 г./ до настоящия момент
не е осъществявал контакт с малолетните, като през това време ответницата ги
е настроила срещу него и родителите му, насадила у тях страх и омраза, което
довело до родителско отчуждение, констатирано от приети експертизи по
водените между страните дела. Излага, че срещу него била издадена незабавна
защита в полза на ответницата, която тя използвала, за да не може той да се
вижда и да поддържа какъвто и да е контакт с децата. Никоя държавна
институция не успяла да приведе в изпълнение постановените привременни
мерки въпреки непрекъснатите му активни действия и потърсеното от него
съдействие от ДСП – Варна и ДСИ при ВРС. Твърди, че актове на домашно
насилие над децата упражнява именно ответницата, включително като им
крещи и ги бие. Поддържа, че майката по никакъв начин не съдейства за
преодоляване на настъпилото в тежка форма родителско отчуждение между
него и децата, причинено в резултат на нейното умишлено и тенденциозно
поведение. Счита, че ответницата не полага адекватни грижи за децата и
изразява притесненията си за начина, по който ги отглежда и възпитава. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответницата С. А. К., редовно уведомена, е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й
представител – адв. Д. К.. Поддържа становище неоснователност на
предявения иск. Счита, че в исковата молба няма нито един основателен довод
защо бащата трябва да упражнява родителските права, а не майката. Излага,
че ищецът е извършил домашно насилие спрямо нея и децата, като в тази
връзка е постановено решение по гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, 26
състав. Посочва, че работи в Храм „Св. А. Първозванни“, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Чайка“. Децата посещават детска градина „Калина Малина“,
която е на 50 м. от работното й място. Поддържа, че полага адекватни грижи за
тях, като всяка вечер играят на детската площадка в близост до градината,
знаят български език и комуникират добре с приятелчетата си. Твърди, че не
отговаря на истината обвинението, че не допуска децата да се виждат с баща
си. Към настоящия момент проблемите с по-голямото дете се задълбочават,
тъй като се е наложило детето насила да бъде отделено, с лъжа в Контактния
център, което обаче е довело до нова травма в психиката му. Счита, че
предоставянето на родителските права върху децата на бащата не е в техен
интерес, като това би задълбочило стреса и психологическите им проблеми.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са предявени насрещни искове с правно
основание чл. 150 СК от всяко едно от децата М.П.А., ЕГН **********, и
М.П.А., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител С. А. К., ЕГН **********, срещу бащата П. А. А., ЕГН
**********, за изменение на определените с решение № ******2023 г.,
постановено по гр. д. № ******2021 г. по описа на ВРС, 14 състав, в тяхна
полза издръжки, както следва: издръжката в полза на детето М. да бъде
увеличена от 200 лв. на 350 лв., а издръжката в полза на детето М. да бъде
2
увеличена от 200 на 300 лв. месечно, считано от 01.05.2024 г. до настъпване на
законна причина за тяхното изменение или прекратяване, с падеж първо число
на месеца, за който се дължи всяка една от издръжките, ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска.
В насрещната искова молба майката поддържа, че получава заплащане за
4-часов работен ден. Излага, че определеният размер на издръжката – 200 лв.
за дете е под минималния, като на момчето М. му предстои да постъпи в
първи клас. Твърди, че са увеличени битовите разходи за малолетните, поради
което моли така предявените насрещни искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната
искова молба, подаден от П. А. А., чрез процесуалния му представител – адв.
Т. П.. Не оспорва, че присъдената издръжка от 200 лв. за всяко от децата е под
минималната такава, определена по чл. 142, ал. 2 СК, поради което счита
претенциите за частично основателни. Твърди, че получава трудови доходи в
размер на около 1000 лв. и не притежава имущество, от което може да се
издържа. Поддържа, че ответницата заедно с децата, другите си две деца от
предходни бракове и нейната майка живеят в жилище, закупено със средства
на родителите му. Повече от 4 години той живее в жилище на своята сестра.
Отново посочва, че майката отказва да съдейства да се осъществява режима
му на лични контакти с децата. Счита, че издръжка в размер на по 250 лв. в
полза на всяко от децата е в неговите възможности, доколкото същите нямат
специални потребности. Твърди, че ежемесечно заплаща всички текущи
разходи за ползваните ВиК услуги и електричество в жилището, в което
живеят майката и децата, както и таксата, дължима към етажната собственост.
В проведеното на 02.07.2025 г. открито съдебно заседание по делото
ищецът се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Т. П., която
поддържа становище за основателност на исковата претенция и моли същата
да бъде уважена. В предоставения от съда срок страната лично и
процесуалният й представител представят писмени защити.
Ответницата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д.
К., която поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли
същият да бъде отхвърлен. Поддържа предявените насрещни искове и моли те
да бъдат уважени. Представя писмена защита с оглед предоставената от съда
възможност за това.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. Приети за съвместно
разглеждане са и насрещните искови претенции с правно основание чл. 150
СК.
По иска за изменение на родителските права и предоставянето им на
бащата съдът намира следното:
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че С. А. К. и П. А. А. са родители на децата М.П.А.
и М.П.А., родени съответно на 07.02.2017 г. и 20.02.2019 г.; че с решение №
******2023 г., постановено по гр. д. № ******2021 г. по описа на ВРС, 14
състав, упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето им, като
3
бащата е осъден да заплаща в полза на всяко едно от двете деца месечна
издръжка в размер на по 200 лв.
Не е спорно, а и от представеното решение № ******2023 г. по възз. гр.
д. № ******2023 г. по описа на ВОС се установява, че решението на ВРС по
гр. д. № ******2021 г. е отменено в частта му относно режима на лични
контакти между бащата и децата. Определен е нов подробен такъв. Решението
е потвърдено в частта, в която ползването на семейното жилище е
предоставено на майката.
С определение № 5005/04.11.2024 г. по гр. д. № *****2024 г. по описа на
ВКС, IV гр. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на П. А. срещу
въззивно решение № ******2023 г. по в. гр. д. № ******2023 г. по описа на
ВОС в частта относно ползването на семейното жилище. Със същото
определение не е допуснато до касационно обжалване посоченото решение на
ВОС в останалата обжалвана част, тоест, решението в частта му относно така
определения от въззивния съд режим на лични контакти между бащата и
децата е влязло в сила.
Не е спорно, а и самият ищец в хода на устните състезания посочва, че
срещу него през годините са издадени три заповеди за защита от домашно
насилие в полза на майката и децата. Съгласно представеното решение №
******2023 г. по гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, 26 състав, П. А. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата
М.П.А. и М.П.А.. Молбата на майката за налагане на други мерки за защита
по реда на ЗЗДН е отхвърлена. Със същото решение бабата по майчина линия
Л. Фьодоровна К. също е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо двете деца, като молбата на бащата относно
искането за налагане на други мерки за защита от домашно насилие срещу
Л.К.е отхвърлена.
Доколкото не са спорни между страните водените дела по ЗЗДН, след
служебна справка съдът установи, че с влязло в сила определение
261704/11.02.2021 г. по гр. д. № ******2020 г. по описа на ВРС, 34 състав,
производството по същото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК поради
оттегляне на молбата за защита, и е обезсилена издадената заповед за
незабавна защита № ******2020 г., с която П. А. А. е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо М.П.А. и М.П.А. и му е забранено
да ги приближава на по-малко от 100 м, както и жилището, в което живеят,
находящо се в гр. Варна, ******
С решение № 775/23.03.2022 г. по гр. д. № ******2021 г. по описа на
ВРС, частично отменено с решение № 762/14.06.2022 г. по възз. гр. д. №
******2022 г. по описа на ВОС, П. А. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. К. и децата М. и М. А.и, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП – гр. Варна, съгласно
който децата М. и М. са силно привързани към майката, предвид че те се
обгрижват постоянно от нея, в ниска възраст са и са зависими от нейните
грижи. Емоционалната връзка на децата с бащата е прекъсната, като
насочването и ползването на социалната услуга в КСУ „Аспарухово“ от м.
октомври 2023 г. е с цел възстановяване, изграждане и съхраняване на такава.
Г-жа К. е подала молба до доставчика на социалната услуга с желание тя и
децата да продължават да я ползват, но бащата е отказал, поради което
4
работата на специалистите от КСУ „Аспарухово“ е преустановена, считано от
29.10.2024 г. поради изтичане срока на договора. В разговор с децата, същите
според възможностите си и възрастта си разказват, че „П., А. и баба Р. са лоши
хора“, защото са видели как нараняват майка им. Показват сърдити
физиономии при всеки зададен въпрос, свързан с баща им. Споделят, че баща
им ги е изгонил от детската им стая.
В доклада се посочва още, че взаимоотношенията между родителите са
силно влошени. Двамата не си партнират, не умеят да водят диалог. Г-жа К.
споделя, че е готова на компромиси и разговори с бащата. Г-н А. изразява
своята непоносимост и разочарование от г-жа К.. Същият я обвинява за това,
че децата са отчуждени от него.
Отделът за закрила на детето към ДСП – Варна е запознат още от 2020 г.
със случая на децата М. и М. А.и, чиито родители и близки са в силно
обтегнати отношения и дълготраен конфликт. Изготвяни са социални доклади
за нуждите на ВРС, подавани са сигнали от бащата за възпрепятстване на
контактите му с децата от страна на майката и от майката за лошо държание
на бащата към нея и децата. Наблюденията на социалните работници е, че
поведението и на двамата родители е причина за поддържането на конфликта
помежду им, което оказва негативно влияние върху осъществяване на
контакта на децата с бащата и назрялото нежелание при децата да контактуват
с баща си.
Социалното проучване установява, че децата М. и М. се отглеждат от
майката в жилище, за което родителите спорят по съдебен ред. Потребностите
на децата от храна, дрехи, дом, образование и здравни грижи са задоволени,
но от пълноценен контакт с другия родител – не.
От представените заключителни доклади от 07.11.2024 г. от Фондация
„Владиславово“ за децата М. и М. се установява, че през периода м. октомври
2023 г. – м. февруари 2024 г. във връзка с услугата „Информиране и
консултиране“ са провеждани психологически консултации с децата и
родителите в КСУ от М.Й. – психолог. Проведени са общо десет опита за
опосредяване на контакта между бащата и децата, от които успешни са само
два. Не е постигнат напредък през периода. Основни грижи за децата полага
тяхната майка, а установеният режим на личен контакт с бащата не се
изпълнява към момента. На база проведените консултации и наблюденията на
екипа на МДЕ на КСУ по случая се наблюдава, че децата са силно повлияни от
родителя, който ги отглежда към момента. През периода се констатира, че
режима на личен контакт между бащата и децата продължава да не се
изпълнява, което с течение на времето ще подтиква децата все повече да се
затварят и дистанцират от баща си. М. и М. са лоялни и се идентифицират с
потребностите на отглеждащия родител. Майката по никакъв начин не
стимулира и мотивира децата да възобновят отношенията си с бащата. С
поведението си г-жа К. не подпомага възстановяване и поддържане на добра
емоционална връзка баща-деца, а напротив, създава условия и фактори за
разрушаването й. Родителите допускат конфликтни ситуации в присъствието
на децата си, което влияе негативно върху психо-емоционалното им
състояние. По мнение на г-жа К. М. се страхува от баща си, тъй като детето е
ставало свидетел на упражнено вербално и физическо насилие от страна на
бащата спрямо майката. Не се отчита пряко ограничаване на контактите
между децата и бащата от страна на майката, като се наблюдава, че последната
прехвърля отговорността върху децата и им дава право на избор дали да
5
осъществяват срещи с г-н А.. Наблюденията на екипа на КСУ са, че
отношенията между родителите са конфликтни, към момента комуникацията
между тях е ограничена и се свежда до писмена кореспонденция по
електронна поща. И двамата родители изпитват силни негативни чувства и
неприязън един към друг, липсва диалогичност и желание за сътрудничество.
Майката и бащата си отправят взаимни нападки и обвинения относно
актуалната семейна ситуация. Според г-жа К. отношението на децата към
баща им е в следствие на неговото поведение, тъй като той няма нужното
търпение към децата и подходът му е по-рязък. При бащата от друга страна
липсват родителски умения да привлече вниманието и интереса на децата си
по време на организираните срещи в Контактен център. Г-н А. изразява
мнение, че майката целенасочено и съзнателно отчуждава децата от него, като
манипулира спомените им и отрича някога да е проявявал насилие.
Представена е присъда по НЧХД № ******2022 г. по описа на ВРС, 29
състав, която към настоящия момент е влязла в сила /потвърдена е с
посоченото от адв. П. в съдебно заседание от 09.05.2025 г. решение №
******2025 г. по ВНЧХД № ******2024 г. по описа на ВОС/, което
обстоятелство не е спорно между страните, с която подсъдимата С. А. К. е
призната за виновна в това, че в периода 15.07.2022 г. – 11.09.2022 г., в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление в качеството си на
родител – майка на децата М. и М. А.и, не е изпълнила и е осуетила
изпълнението на определение от 13.07.2022 г. по гр. д. № ******2021 г. по
описа на ВРС, 14 състав, за привременни мерки относно режим на лични
контакти между бащата и децата, като е отказала да предаде децата М. и М.
А.и на бащата П. А. – престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание Глоба в размер на
1000 лв.
По делото е прието заключението на вещите лица д-р М. Т. и Р. Г. по
допуснатата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
/КСППЕ/. Съгласно същото, физическото, психическото и емоционално
развитие и функциониране на децата отговаря на тяхната календарна възраст.
Двете деца страдат от Синдром на родителско отчуждение /СРО/ спрямо
бащата, в тежка степен. Негативното отношение към техния баща е до степен
на отричане. И двамата родители притежават нужните личностови качества да
възпитават и отглеждат децата, но към настоящия момент имат дефицити в
родителския капацитет, като на първо място той е компрометиран от
неразрешените и тежки конфликтни отношения вследствие на раздялата,
което води до невъзможност да родителстват съвместно, да вземат решения,
касаещи развитието на техните деца. Родителите трябва да си сътрудничат при
отглеждането и възпитанието на децата, а децата да имат близък емоционален
контакт и с двамата, което гарантира най-доброто им емоционално и
личностово развитие. Родителският капацитет е особено важно да бъде
изследван в контекста на раздяла между родителите, тъй като, ако те не
успяват да си партнират в родителстването това намалява родителския им
капацитет. Тежкият и дълбок конфликт между тях понижава родителския
капацитет, независимо, че всеки един от тях е с достатъчен родителски и
личностов ресурс. Опитът на единия родител /майката/ да изключи другия от
живота на децата /баща им/ говори за сериозни дефицити в родителския й
капацитет, независимо от родителския й опит и личностовите й качества. Тя
декларативно подкрепя идеята децата да се виждат с баща си, но има сериозен
6
дефицит в разбирането и осъзнаването на последиците от процеса на
отчуждаване за емоционалното и личностовото развитие на М. и М..
Необходимо е да се оцени личностовия ресурс и готовността за участие в
индидидуална терапия на всеки един от родителите и включването им в
процес на родителско консултиране и посредничество между тях. В случая
тежестта на СРО е тежка и това прави прогнозата песимистична по отношение
повишаване родителския капацитет на майката.
В експертизата се посочва още, че децата обичат и са свързани
емоционално с майка си, те са се идентифицирали напълно с нейните начини
на реакция и поведение, повтарят дословно нейни фрази, сочейки различни
негативи на баща им, до степен на отричане на последния. Започнали са да се
страхуват от него, да го неглижират напълно, да изпитват ненавист към него,
така, както и майка им. М. е вербално агресивна към баща си, а М. копира
отношението на майката към бащата и подкрепя напълно сестра си. Той е по-
смутен, леко потиснат, тъжен и има страх от „загуба“ на майката, но в същото
време и потребност от баща си.
Вещите лица заключават, че двете деца са отчуждени от баща си, в
резултат от действията на майката – отчуждаващият родител. СРО е в тежка
степен, при него интензивните негативни преживявания, които изпитват
децата, могат да доведат до различни разстройства на емоциите, поведението
и личностовото развитие. Някои от последствията от разкъсването на връзките
между дете и родител могат да са емоционални разстройства, несигурност по
отношение на другите, тревожност, гняв, девиантно поведение, влошено
качество на междуличностовите отношения като възрастен. При тежкия СРО
състоянието е трудно обратимо, най-вероятно ще се капсулира гнева и
омразата на децата към баща им и ще бъде част от формиране на личността
им. Необходимо е да се оцени личностовия ресурс и готовността за участие в
индивидуална терапия на всеки един от родителите и включването им в
процес на родителско консултиране и посредничество между тях. Този процес
трябва да бъде стриктно проследяван от съответните компетентни органи и
периодично преоценяван. Другият отчуждаващ член – баба по майчина линия,
също трябва да бъде оценен и терапевтиран. Описаните в литературата
възможности за терапия на СРО в семействата са ограничени. Тя може да е
успешна, само ако в нея участват всички въвлечени членове.
Съгласно заключението, децата възприемат своята майка като грижовен
родител, като единствената тяхна опора и сигурност, заедно с членовете на
разширеното семейство /баба и братя/, докато бащата се възприема като
„лош“, като ненадежден и непотребен член на тяхното семейство, който не
полага грижи за децата си, не ги обича и тормози тяхната майка и баба по
майчина линия, тоест възприемат го като насилник. Майката е родителят,
който умело манипулира децата, формира негативната им нагласа спрямо
родния им баща и ги отчуждава от него до степен на отричане. Майката
въвлича децата в родителския конфликт, създава страх у децата от бащата,
като ги въвлича в собствените си сценарии, продукт на необработените
емоции както от съвместния им живот, така и от раздялата й с него. В
същността си това е травматично преживяване за децата и повишава
тревожността им, в резултат на тези практики децата са отчуждени от родния
им баща и страдат от СРО в тежка степен. Децата се страхуват от баща си,
този страх е транспортиран от майката, която ги въвлича в родителския
конфликт, обсъжда с тях преживяното от нея „насилие от бащата“. В това е
7
въвлечена и бабата по майчина линия, с която живеят в едно домакинство и
участва в отглеждането и възпитанието на децата. Колкото по-малки са
децата, толкова по-лесно те възприемат гледната точна на отглеждащия
родител, което е естествено и неизбежно, в случая това е майката, те са лоялни
към нея, тя е родителят, който ги отглежда и от който са зависими, те се
страхуват да не я изгубят, възприемат и поддържат нейната нагласа спрямо
баща им.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 22.01.2025 г.
открито съдебно заседание вещото лице Т. посочва, че ситуацията е много
тежка. Лично самата тя не е виждала по-тежък случай. Първото, което трябва
да започне, е психотерапия на травмите на родителите. Те самите двамата не
се понасят и пренасят това в процеса на родителстване. Те трябва да направят
разлика между личните си преживявания и това, че са родители на тези деца.
Второто е децата да бъдат допуснати до бащата, като тези срещи следва да са
позитивно приети от майката. Казаното се подкрепя напълно и от вещото лице
Г.. Допълва, че психо-травмите са дълбоки. Необработени са емоциите.
Изводите, които експертите са направили, че бабата по майчина линия
живее заедно с децата, е от споделеното от самите тях. Д-р Т. заявява, че
определено смята, че бабата също е част от отчуждаващия екип, защото най-
малкото тя подкрепя дъщеря си. Обяснява, че не е запозната с монографията
на д-р С.В. относно т. нар. реалистично отчуждение, тогава, когато самият
отчужден родител е спомогнал със свои постъпки да отчужди децата от себе
си и отчуждението е в резултат на поведението на отчуждения родител.
Посочва, че когато едно дете стане свидетел на насилие /в общия, а не в
конкретния случай/, процесът не е отчуждаващ, а травматичен, това е травма.
То влиза в една травматична ситуация и там симптоматиката е друга. При
двете деца М. и М. вещите лица не са установили такива травматични
симптоми. Вещото лице обяснява, че дори да е имало насилие, щом като има
съдебни решения по темата, децата непрекъснато са връщани в това,
непрекъснато им се подновява този спомен, разширява се и т. н. Дори да са
били свидетели на насилие, или са го забравили, защото са били много малки,
или не са го преживели толкова травматично. Защото ако имат един такъв
сериозен страх от бащата, то те няма да се държат по този начин – крият се зад
пердето, но в същото време го отварят и започват да го обвиняват.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели А.К.А., М.Й.М.
и А. Л. Н..
Съгласно показанията на свидетеля А.К.А., баща на ищеца, които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, същият обяснява как са решили да купят
апартамент за съпрузите /страните по делото/, сключили граждански брак през
2017 г. Възпротивили се апартаментът да бъде записан на името на С., при
което, макар и без основания, по нейно настояване ½ ид. ч. от жилището било
записано на името на малолетния М.. След извършване на ремонт на това
жилище С. се нанася с майка си, с двете деца /има предвид М. и М./ и с
другите си деца в апартамента и казва, че за П. няма място в него. На тази
основа започват спорове. Голяма роля в това има и майката на С. – Л., която,
според него, оказва изключително неблагоприятно въздействие в развитието
на това семейство. Предизвикват се три заповеди за насилие срещу сина му П.,
в резултат на което той да бъде разделен с месеци от семейството си.
Поддържа, че насилие е било извършено от С. и майка й и спрямо него самия.
8
След развода е присъствал през цялото време, когато се е осъществявало
изпълнението на режима на лични отношения на П. с децата М. и М.. В много
от случаите децата били заключвани в една от стаите и не се разрешавал
достъпът до тях. Описва отношението на бащата към малолетните като
изключително позитивно. Изплаща издръжка в тяхна полза. В същото време
всички действия на майката са свързани с това П. и те като баба и дядо /има
предвид себе си и съпругата си/ да нямат контакти с децата и да не участват в
живота на децата. Посочва, че жилището е предоставено на С. К., като това е
един от способите от нейна страна за отчуждение на децата не само спрямо
бащата, но и спрямо бабата и дядото. В резултат от манипулации от страна на
майката децата вече започват да не казват „тати“ или „папа“ на баща си, а с
негативни чувства се обръщат към него: „Ти не си ни баща. Аз имам друг
баща“. Той и съпругата му не са баба и дядо на децата, което предизвиква
съответно изключително негативно влияние върху психичното им състояние.
Описва ситуация преди около две години, когато след отправена забележка от
страна на П. към децата, те му казали, че ще се оплачат на майка си. На
улицата като се срещнат започват да го замерят – с пръст, с дребни камъчета, с
каквото им падне, посочват юмруци спрямо баща си. Заедно със сина си е
посещавал Центъра в „Аспарухово“. От това едногодишно посещение реална
среща между бащата и децата не е имало. За срещите на П. с децата след
18.01.2025 г. впечатленията на свидетеля са добри. Децата започват да
общуват с баща си. Носи им закуски, книжки, общува с тях, иска да разбере
как М. се чувства в училище, как М. се чувства в детската градина, имат ли
някакви проблеми. Отношенията между бащата и децата от тези три месеца,
предполага и под въздействието на майката, са подобрени. Знае, че е имало
покана от страна на майката П. да изведе децата на танци, но той е служебно
ангажиран в работата си, която е извън гр. Варна. Вместо това е предложил да
се ангажира с децата в неделя, на която покана С. не се отзовала.
Съгласно показанията на свидетеля М.Й.М., същият познава С. от
няколко години. Запознали се, още докато бил дежурен свещеник в манастира
„Св. Св. Константин и Елена“ в Дружба. Тя станала негово духовно чедо,
започнала да се изповядва при него. По-късно ги венчал с П., който също е
идвал при него за разговори. Съветвал ги е да правят компромиси един към
друг. Посочва, че е кръщавал децата М. и Л. /нарича така детето М., предвид и
представеното свидетелство за свето кръщение на детето от 20.03.2019 г./.
Заявява, че С. работи при него в църквата в кв. Чайка. При него вече е 10-11
години. Винаги е виждал вежливо отношение от нея към всички в храма. Знае,
че тя е с висше образование. Работата й като касиер в църквата определя като
неин личен избор. Децата винаги, откъдето и да се появят, бягат срещу него,
искат благословение, гушкат се, знаят български език, общуват с всички деца
в неделното училище. Доколкото знае, С. води децата за свиждане с бащата,
тъй като понякога я сменя на работа с негови помощници. По време на
съвместното им съжителство С. е споделяла с него, че не може да разчита на
П., че трябвала многократно да му напомня за нещо, за да го изпълни. Самият
той знае, че ищецът е по-разсеян. От 5-6 години П. не е идвал в църквата и
затова не може да каже какво е отношението на бащата с децата. Въпреки че
няма преки впечатления, обяснява, че е спрял С. от причастие, което е много
тежко наказание, преди отлъчване. Сам й е наложил това поради причина, че
двамата с П. са в развод и имат неразбирателство в семейството.
Съгласно показанията на свидетеля А. Л. Н., които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, доколкото същата е била процесуален представител
9
на ответницата по множество водени между страните дела, същата познава С.
и съпругът й /има предвид ищеца П. А./ от 2020 г. Познава я от храма „Св. А.“
в кв. „Чайка“, в който работела и нейната майка. Посещавайки храма, виждала
С., децата и съпруга й. Децата винаги изглеждали прекрасно. Описва С. като
мила, любезна. Една неделя П. изгубил едно от децата и дори не се мръднал да
го потърси, което й направило лошо впечатление. През 2020 г. С. я потърсила,
за да ползва услугите й като адвокат. Показала й снимки на битото дете М., на
които видяла зачервена буза, пукната устна и така поела делата й, които били
безкрайни. След този инцидент детето все повтаряло „тати бие, тати бие“.
Страните започнали да ходят на медиация, като след това отново имало друг
инцидент, за който С. й споделила – че детето си играело в стаята и нещо е
подразнило бащата, който го е хванал и го е метнал в коридора, посегнал е на
майката. Посочва, че винаги е съветвала ответницата да потърсят някакъв път,
че е необходимо и присъствието на бащата, като пред нея тя никога не е
заявяла, че не желае контакти между бащата и децата. Общувайки си с децата
самата тя възприела, че децата били стресирани и наплашени от това
поведение на бащата. През 2022 г. в център „Усмивка“ С. направила опит
децата да имат контакт с баща си, след което срещи имало в Аспарухово. В
този период се завели едни други дела, в които се прехвърлили едни имоти, за
да може да имат право на ползване на част от жилището и един ден, точно
когато майката се опитвала да прави някакви стъпки за контакт с бащата,
отишли и децата били изхвърлени от стаята, която обитавали. В момента те
обитават една детска стая, а майката спи в кухнята. Според свидетеля, самото
поведение на бащата през всичките тези години е причина по някакъв начин
децата да се страхуват от него. Конкретните й впечатления са, че децата са
винаги добре облечени, възпитани, интелигентни. Ходят от време на време в
неделното училище, общуват с другите деца в храма, перфектно говорят
български език, посещават извънкласни форми като балет. Детето М. е било в
офиса й и й е разказвало за балета. Никога не е присъствала на агресивно
поведение от страна на майката спрямо децата. Посочва, че има лични
впечатления, включително е видяла детето /М./ със зачервена буза и разбита
уста. Общувала е с децата. Пред нея те като по-мънички са заявявали, че се
страхуват от баща си, че „татко бие“. Никога не е чувала С. да е говорила
против бащата. Не знае за агресивно поведение на С. и нейната майка към П.
и към неговите родители.
По делото са представени протоколи от 18.01.2025 г., 08.03.2025 г. и
12.04.2025 г. за проведени срещи между бащата и децата в изпълнение на
предписанията по изпълнителен лист № 338/13.08.2024 г. по гр. д. №
******2023 г. по описа на ВОС. От същите се установява, че контактите са в
предписаните рамки от 2 часа /от 10:00 часа до 12:00 часа/, като при същите
децата са въвлечени в игри с бащата.
По делото във всяко едно от проведените четири открити съдебни
заседания съдът изслуша становищата на страните лично, както и подробните
такива на процесуалните им представители.
Според ищеца, майката е започнала да отчуждава децата малко след
раждането им. В много от случаите, след като се приберял от работа и искал да
ги види, те започвали да го замерят с играчки, пантофи. Важна причина за
отчуждението е и майката на ответницата, нейните две деца от предходния й
брак и сегашния й приятел. Още през 2019 г. му била издадена първата
ограничителна заповед с помощта на адв. Н. /свидетел по делото/, с лъжи и
10
клевети за домашно насилие. След това последвали още 2 такива заповеди,
като делата се протакали, за да може да измине дълъг период от време и
децата да се отчуждят от него. Посещението на неделно училище счита за
далечно от него и от децата. Обръща се към майката на децата си с изрази като
„госпожата“, „така наречената им майка“.
Ответницата излага, че желае децата й да имат нормални контакти с
баща им, но за съжаление те нищо добро не са видели от г-н А.. Постоянно
имало агресия от негова страна към нея, страхуват се от него.
В настоящото производство страните бяха насочени към процедура по
медиация. Съгласно последния представен информационен формуляр от
30.06.2025 г. от медиатора Любка Стратиева, в периода 20.11.2024 г. –
20.06.2025 г., в рамките на осем месеца, са проведени общо 11 срещи със
страните – повечето индивидуални и само 3 общи. Споразумение между
страните не било постигнато. Като положителен факт от проведените срещи
се посочва, че в последните месеци бащата успява да вижда децата си редовно
в Център към ДСП, като се спазва режимът, определен от влязлото в сила
Решение на Окръжен съд – Варна. Майката съдействала за това, като имало и
ново предложение от нейна страна за по-чести срещи на децата с бащата,
който от своя страна посочвал условия, при които това би било възможно.
Децата са демонстрирали по-голямо спокойствие при осъществяваните срещи
с бащата. Работило се в посока постепенно преодоляване на съществуващото
отчуждение на децата към бащата.
Прави впечатление, че в първото проведено по делото открито съдебно
заседание от 13.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца – адв. П.
посочи, че настоящото дело е образувано като способ бащата да започне да
вижда децата си.
Такива срещи действително започнаха да се осъществяват, предвид вече
влязлото в сила решение № ******2023 г. по възз. гр. д. № ******2023 г. по
описа на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с определение №
5005/04.11.2024 г. по гр. д. № *****2024 г. по описа на ВКС. Първата такава се
е състояла на 18.01.2025 г., непосредствено преди второто проведено по
делото открито съдебно заседание от 22.01.2025 г. Въпреки че в продължение
на почти 3 години бащата реално не е осъществявал контакт с низходящите си,
в това съдебно заседание същият изрази съмнението си дали за определените
му четири часа на месец може да има добър контакт и въобще какъвто и да е
контакт с децата и подобряване на отношенията им, тоест, по никакъв начин
не отчете положителната промяна и осъществената първа среща с децата си
след такъв продължителен период от време, в което не е имал досег с тях.
В следващото съдебно заседание, проведено на 09.05.2025 г., след
проведените още няколко срещи между бащата и децата в Отдел за закрила на
детето към ДПС – Варна, бащата посочва, че при първата и втората им среща
децата са били доста резервирани, доста отчуждени спрямо него. Отпускали
се по време на игрите. На третата среща бил само М., тъй като по думи на
майката детето М. било болно, за което обстоятелство изразява огромни
съмнения. През последните 2-3 срещи определя децата като още по-
резервирани спрямо него. Опитвал се да разговаря с децата за нещата от
техния живот, но те почти категорично отказвали да дават някакви по-
продължителни отговори, като само с някаква усмивка отговаряли или с „да“
или „не“.
11
Майката пък изразява обратното си впечатление за срещите между
бащата и децата. Обяснява, че след срещите М. и М. се връщат спокойни,
весели, щастливи, разказвали й как е минала срещата, с какво са играли, какво
е казал баща им, какво са казали госпожите. Според ответницата, срещите са
тръгнали и не може да разбере защо г-н А. казва, че вижда отчуждение.
В хода на производството и във връзка с проведената процедура по
медиация от страна на майката постъпиха предложения за допълнителни
срещи на бащата с децата, например: да води детето М. на балет, на което
бащата отговори, че трудовата му заетост не позволява поемането на такъв
ангажимент. Среща извън определения с решението на ВОС режим е
осъществена и на Великден. Ответницата е предложила посещението на
страните на психолог, като бащата е отказал по съображения от финансов
характер и липса на средства за това.
В същото време ищецът предлага на ответницата, като така наречен
компромисен вариант от негова страна, споразумение за споделено
родителство, с което обаче майката категорично не е съгласна. В
представеното на вниманието на съда споразумение е отправено предложение
децата да бъдат отглеждани поравно от родителите в жилището, находящо се в
гр. Варна, ******
Именно това жилище съдът намира, че действително е в основата на
влошените отношения между бившите вече съпрузи. Съдът във всички
проведени 4 открити съдебни заседания бе ангажиран именно с въпроса
относно това жилище, което с влязло в сила съдебно решение на ВРС по гр. д.
№ ******2021 г., потвърдено с решението на ВОС по възз. гр. д. №
******2023 г., е предоставено за ползване на С.А.К. Въпреки това решение
процесуалният представител на ищеца – адв. П. застъпва виждане, че правото
на ползване било ограничено с някакъв срок. Такъв срок обаче в решението не
е посочен, предвид изричното посочване в мотивите на ВОС, че фактическата
обстановка не може да бъде подведена под нито една от хипотезите на чл. 56,
ал. 2, 3 и 5 СК /жилището е съсобствено между детето М.П.А., притежаващ ½
ид. ч. от същото, и между родителите на бащата, притежаващи останалата ½
ид. ч. от правото на собственост, след като самият П. А. е надарил родителите
си с тази част от имота/. Тоест, правото на ползване следва да се счита, че е
предоставено на съпругата за времето, през което същата упражнява
родителските права над децата.
Очевидно несъгласен с това, бащата заедно с родители си /самият
свидетел А.А. започна изложението си именно с въпроса относно апартамент
№ 43/ прави многобройни опити да изведе майката, а в частност и децата си,
от апартамента, находящ се в гр. Варна, ж. к. Чайка, ***** Не е спорно между
страните, че се водят изключително много дела, касаещи именно този
апартамент. Не е спорно включително, че е направен въвод във владение на
родителите на ищеца в това жилище, при който децата са изведени от
ползваната от тях до този момент детска стая. Към настоящия момент, както
посочва и процесуалният представител на ответницата – адв. К. майката и
децата ползват само част от жилището – М. и М. обитават една стая, а майката
спи в кухнята.
От служебно извършената от съда справка се установява, че с решение
№ 657/29.02.2024 г. по гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, 14 състав,
въпреки че жилището е предоставено за ползване на съпругата съгласно
решението за развода, е разпределено ползването на процесния апартамент, на
12
основание чл. 32, ал. 2 ГПК, по предявения от П. А. и родителите му иск
срещу детето М. А., като общо за А.А., Р. А.а и П. А. е определена за ползване
спалнята с площ 13.60 кв. м. и балкона пред нея с площ 3.20 кв. м., както и
спалнята с площ 16.50 кв. м. и балкона пред нея с площ 5.70 кв. м. За М. А. е
определена за ползване дневната с площ 19.70 кв. м. и балкона пред нея с
площ 4.10 кв. м., както и кухня-трапезария с площ 11.80 кв. м. Предвидено е,
че коридорът, тоалетната и банята следва да се ползват общо от страните.
Именно във връзка с това решение е извършен въводът във владение по
отношение на имота от страна на ищеца и неговите родители.
Не е спорно, а видно и от справката от АВп, СВп – Варна, съгласно
която има вписана искова молба по гр. д. № ******2022 г. по описа на ВРС, 16
състав, последното е образувано по искова молба на бащата срещу детето, с
която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС относно притежаваната от
детето ½ ид. ч. от жилището, с твърдения, че е налице персонална симулация,
тъй като с оглед волята на родителите на ищеца, последният е следвало да
бъде вписан за собственик на целия имот, а не детето М. /вписан за собственик
на ½ ид. ч. в нотариалния акт/. С невлязло в сила към настоящия момент
съдебно решение така предявеният иск е отхвърлен.
Прави впечатление още, че в социалния доклад бащата дори е посочил,
че не е необходимо жилището, в което живее, да бъде посещавано от
социалните работници, тъй като очаква да му бъде разрешено да влезе във
владение на апартамента на адрес: гр. Варна, кв. Чайка, ***** ***** ап. 43.
Следва да се отбележи, че решаващо значение при предоставяне
родителските права на единия родител имат интересите на детето, в случая
децата. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, при произнасяне по
сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. СК.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите може да измени постановите по-рано мерки и
да определи нови.
Ето защо и основното, което следва да установи ищецът в настоящото
производство е, че е налице изменение на обстоятелствата, налагащи промяна
на титулярството на родителските права по отношение на децата М. и М..
Съобразявайки всичко гореизложено и от съвкупния анализ на
ангажирания в производството доказателствен материал, съдът намира, че към
настоящия момент не са налице основания за изменение на родителските
права по отношение на децата и определяне на местоживеенето им при
бащата.
Да, действително има данни, че до образуване на настоящото
производство и съответно до проведеното по делото първо открито съдебно
заседание, майката не е съдействала за изпълнение на определения дотогава
режим на лични отношения между бащата и децата, като волно или неволно е
имала такова поведение, водещо до въвличането на малолетните в
родителския конфликт и в крайна сметка до отчуждаването им от бащата. Не
13
напразно е осъдена с влязла в сила присъда за неизпълнение на решима на
лични контакти между бащата и децата – престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 НК.
Съдът добре е започнат и с цитираната от процесуалния представител на
ищеца съдебна практика, обективирана в посоченото решение №
30/27.01.2025 г. по гр. д. № 5157/2023 г. по описа на ВКС, III гр. о., съгласно
която Висш интерес на детето /така решение № 22/06.07.2022 г. по гр. д. №
1241/2021 г. по описа на ВКС, IV гр. о./, негово право и задължение е да живее
съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях,
като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на
родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно
основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9,
ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла
на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По тази причина,
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти, следва да се стимулират и подпомагат, включително
от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен
подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни
конфликти при осъществяването му. При родителското отчуждение се засяга
правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и
да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква
предприемане на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на
отношенията родител-дете. Възможно е отчуждаването към родителя да
повлияе дългосрочно негативно на детето, а понякога ефектите от истинското
отчуждение могат да продължат цял живот, вкл. чрез дълготрайни негативни
последици в по-късен етап. В подобна хипотеза, съдът е длъжен да определи
съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права,
както и да определи при какви условия да се осъществяват личните
отношения на детето с другия родител, и в каква степен да бъдат разширени
или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за
детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активното
противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за
продължаване на работата за преодоляването му.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства, такъв подробен
режим е разписан от състава на ВОС в решението, което към настоящия
момент се изпълнява от страните – решението по възз. гр. д. № ******2023 г.,
чието реално изпълнение започна едва в началото на 2025 г., доколкото
същото е влязло в сила едва в края на 2024 г. Срещите са опосредени от
социален работник при ОЗД към ДСП – Варна /Йовка Михалева/ и психолог
/Камелия Николова/, видно от представените протоколи за проведените срещи
между бащата и децата. Така определения режим е именно с цел преодоляване
на констатираното родителско отчуждение и подобряване на отношенията
между родител и дете, с цел изграждане на доверителна връзка между бащата
и низходящите му.
Съдът не намира основания на този етап режимът да бъде променян.
14
Напротив. Същият е работещ, контактите се осъществяват. Прави
впечатление, че с цел избягване на конфликти майката е отстъпила от
определеното в решението през първите три месеца срещите да са в нейно
присъствие. Изминали са едва няколко месеца от началото на реалното
изпълнение на съдебното решение /първата състояла се среща между бащата и
децата е на 18.01.2025 г./. Тоест, няма каквото и да е изменение в
обстоятелствата, налагащо определянето на друг режим на лични отношения.
Дали в резултат от воденото срещу майката наказателно производство
или при осъзнаване на психотравмата, която всъщност може да нанесе на
децата си, но се наблюдава, че същата съдейства децата да осъществяват
реални срещи с бащата. Прави предложения и за допълнителни срещи, част от
които не се възприемат позитивно от бащата, предвид собственото му крайно
негативно отношение към майката на неговите деца.
Действително дълъг е процесът на изграждане на връзката между баща
и деца, съответно за преодоляване на последиците от годините, в които по една
или друга причина е бил далеч от малолетните. Нереалистично е бащата да
очаква от няколко срещи децата да се отпуснат в такава степен, че да си бъдат
близки, сякаш нищо не се е случило.
Да си родител е изключително тежка и отговорна задача. Често децата,
дори без причина, реагират по неприемлив за родителя начин. Ето защо съдът
не намира за обосновано виждането на бащата, че зад всяка реакция на децата
стои майката. Напротив. Това показва единствено липса на познаване на
детската психика и на собствените му деца в частност.
Той самият признава, че не познава потребностите на децата. И до това
положение се е стигнало, предвид и неговото поведение. Както социалните
работници в изготвения социален доклад посочват, причина за поддържане на
конфликта помежду им е поведението и на двамата родители. Че категорично
това е точно така съдът се убеди след придобитите непосредствени
впечатления от страните. Такова виждане застъпват и вещите лица Т. и Г.,
което обаче тяхно становище се игнорира от ищеца.
Ищецът и неговият процесуален представител през цялото време
обвиняваха единствено майката, че е виновна за отчуждението на децата.
Акцентираха преди всичко върху приетата КСППЕ, която обаче следва да се
отбележи е изготвена преди изобщо да започне изпълнението на решението на
въззивната инстанция, с която е определен подробно разписания режим на
лични контакти между бащата и децата. В същото време П. А. неглижира
собствените си постъпки, за които има две постановени влезли в сила решения
по ЗЗДН, с които е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майката и децата. Определя всичко това като лъжи и клевети.
Неглижира и поведението си и предприетите от него действия, целящи
майката на неговите деца и самите му низходящи да напуснат семейното
жилище, което счита за свое, въпреки че същото е предоставено за ползване на
бившата му съпруга с решението за развода. Не намира за укорими водените
от него и от родителите му дела относно това жилище, съответно
обстоятелството, че децата са изведени от обитаваната от тях стая чрез въвод
във владение.
Тези обстоятелства обаче не могат да бъдат игнорирани от съда, още
повече при предявен иск за изменение титулярството на родителските права
15
по отношение на децата. Всички те говорят за понижения родителски
капацитет на бащата. Формираното у него и у родителите му, предвид и
показанията на свидетеля А.А., крайно негативно отношение към майката
няма как да не се отразява отрицателно на контактите му с децата. Колкото и
да са малки, М. и М. вече са в такава възраст, че започват да осъзнават сами
какво се случва, какво и как се говори.
Въпреки проведените срещи между бащата и децата в този период от
около 6 месеца – от началото на 2025 г. до приключване на устните състезания
по делото, ищецът непрекъснато се връща към миналото и продължава да
обвинява майката за всичко. Не отчита дори и минималните положителни
промени в отношенията му с децата, а акцентира на част от заключението по
приетата експертиза, която единствено го ползва. Експертиза, която както
вече се посочи, дори е изготвена преди началото на контактите между децата,
считано от 18.01.2025 г. до настоящия момент.
Експертизата обаче е едно от доказателствените средства в процеса и
няма изключителна тежест при вземането на решение от съда. Преценката
следва да бъде комплексна, на база опита, непосредствените впечатления от
страните в хода на проведените открити съдебни заседания и целия събран по
делото доказателствен материал, а не избирателен такъв, ползващ някоя от
страните по делото. Само по този начин може да бъде направен извод кое е
най-доброто за децата – да продължат да се отглеждат преимуществено от
майката или родителските права да бъдат предоставени на бащата.
В случая съдът намира, че липсват каквито и да е основания за
изменение титулярството на родителските права. Предоставянето им на
бащата не е обосновано по какъвто и да е начин, а напротив – такова едно
решение може само да стресира и отчужди още повече децата от него. Според
съда, страните следва да се съсредоточат в стриктното изпълнение на
определения режим на лични контакти между бащата и децата, като срещите
бъдат подкрепяни от майката, а бащата по време на тези срещи да направи
всички опити да приобщи децата към себе си. Съдът подкрепя напълно и
опитите за разширяване на режима, което право също ясно е разписано в
решението на ВОС, а именно, че контактите между децата и бащата могат да
се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предвид
категорично изразеното несъгласие на майката за споделено родителство,
такова не може да бъде постановено в настоящия случай. В този смисъл са и
задължителните разрешения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016
г., постановено по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, съгласно която
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права
да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в
случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Още повече, че
в проведените по делото открити съдебни заседания съдът има възможност
лично да се убеди във влошените отношения между страните, липсата на
нормална комуникация между тях, поради което и само по себе си
предоставянето на съвместно упражняване на родителски права съдът приема,
че е нецелесъобразно, доколкото това поставя в риск вземането на важни
решения за бъдещето на децата.
Неприемливо за съда е и опитът по пътя на така предложеното
споразумение да се постигне целта всички страни /включително родителите на
16
ищеца/ да ползват общо жилището – апартамент 43 в кв. Чайка, ***** което
всъщност е така наречената „ябълка на раздора“ в отношенията между
страните. След водените дела за домашно насилие и след наведените от
свидетеля А. показания за осъществена спрямо самия него физическа и
психическа агресия от страна на майката, съдът намира, че едно такова
съвместно съжителство не просто е невъзможно, но, ако се допусне, е
изключително вредно за развитието на децата М. и М., които ежедневно биха
поставяни в конфликтни ситуации.
В заключение предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на насрещните искови претенции с правно основание чл.
150 СК:
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на
първоначалното определяне на издръжката, дължима в полза на всяко едно от
децата М. и М., са изтекли около 2 години, през които е променена
икономическата обстановка в страната /минималната работна заплата за
страната, считано от 01.01.2024 г., е определена на 933 лв., а считано от
01.01.2025 г. – на 1077 лв./, както и нуждите на децата, които с оглед възрастта
им включват освен разходи за храна, лекарства и облекло, но и такива за
различни развлечения, учебни материали /за детето М./, извънкласни
занимания и др. С оглед изложеното съдът намира, че е налице трайно
изменение на обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата по
отношение на децата издръжка.
За учебната 2024/2025 г. детето М.П.А. е бил ученик в първи клас, което
обстоятелство не е спорно между страните и което се установява от
представеното удостоверение за завършен първи клас от началния етап на
основно образование.
За същата тази учебна година не е спорно, че детето М.П.А. е била
записана и е посещавала 3 б група „Делфинче“ в ДГ № 21 „Калина Малина“,
гр. Варна.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата
издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на малолетните М. и М.,
съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката
на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към
настоящия момент е не по-малко от 269.25 лв.
От изисканата служебна информация от ТД на НАП – гр. Варна се
установява, че бащата през м. април 2024 г. е започнал нова работа в
дружеството „Б.М.“ ООД, с възнаграждение в размер на 1150 лв.
От изисканата справка от Агенция по вписванията се установява, че
бащата П. А. А. през м. ноември 2021 г. е дарил на родителите си А. и Р. А.и
притежаваната от него ½ ид. ч. от апартамент № 43, находящ се в гр. Варна, ж.
к. „Чайка“, ***** ***** Към настоящия момент не притежава имущество на
негово име.
От представената от майката служебна бележка и от изисканата
служебно справка от ТД на НАП – гр. Варна се установява, че същата към м.
17
юни 2024 г. работи по безсрочен трудов договор на длъжност клисар в Храм
„Ап. А. Първозвани“, гр. Варна, на 4-часов работен ден, като получава
възнаграждение в размер на 486.61 лв.
По делото са приети писмени доказателства за извършени разходи в
полза на децата от страна на майката, в това число за посещение на балет от
страна на детето М., съответно за покупка на облекло за тази цел, за покупка
на ваучери за храна за ученика М..
Бащата представя доказателства за платени сметки за ел. енергия и вода
в апартамента, в който живеят децата.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след
като взе предвид възрастта на детето М. – на 8 г. /ученик в първи клас, като
през следващата учебна година 2025/2026 г. предстои да бъде във втори клас/,
а на детето М. – на 6 години /посещаващо все още детска градина/,
обичайните им нужди от храна, облекло и лекарства при грипни и вирусни
заболявания /изключителни нужди не се изтъкват, съответно доказват/,
обичайните разходи за извънкласни занимания и развлечения, необходимостта
периодично да му бъдат закупувани учебни материали и пособия в полза на
детето М., както и икономическата обстановка в страната, съдът приема, че
общо дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде определена,
както следва: за детето М. – в размер на 620 лв., а за детето М. – в размер на
570 лв., която следва да бъде разпределена между родителите по следния
начин – 350 лв. от бащата и 270 лв. от майката /по отношение на издръжката,
дължима в полза на детето М./ и 300 лв. от бащата и 270 лв. от майката /по
отношение на издръжката, дължима в полза на детето М./. По-голямото
парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат
преимуществено от майката, при която те живеят. Следва да се отбележи още,
че бащата няма други деца, към които да има задължения за изплащане на
издръжка. Няма данни за влошаване на здравословното му състояние. Няма
данни да има задължения за заплащане на наемни вноски. Същият живее в
жилище, собственост на родителите му, като по данни на адв. К. това жилище
е прехвърлено от последните в полза на дъщеря им /сестрата на ответника по
насрещните искове/. П. А. е в работоспособна възраст, работи и реализира
доходи. Още към 2024 г. те са в размер над минималната работна заплата,
поради което съдът намира, че не са налице пречки същият да реализира
доходи около средния размер на възнаграждението в страната /около 2000 лв./.
Следва да се отбележи още, че издръжките в размер на 350 лв. за детето
М. и 300 лв. за детето М. са изключително близки по размер до минималния
такъв на дължимата издръжка и обуславят предоставянето на средства в
размер на около 10 лв./ден в полза на всяко едно от децата от страна на
бащата. Този размер съдът намира, че е напълно във възможностите на бащата
и може да бъде заплащан от него.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искови
претенции следва да бъдат уважени изцяло, така както са заявени.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдените издръжки.
Предвид изхода на спора, съдът намира за основателно искането на адв.
К. в нейна полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА. С оглед и предвиденото в чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
18
за възнаграждения за адвокатска работа ответникът по насрещните искове
следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на
ищците по тези претенции сумата 500 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие по
насрещните искове за увеличение размера на издръжката.
Тъй като предявените искове с правно основание чл. 150 СК са уважени
в полза на лица, освободени от заплащане на държавни такси, на основание чл.
83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в общ размер
от 360 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ****** срещу С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** иск
с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на родителските права по
отношение на децата М.П.А., ЕГН **********, и М.П.А., ЕГН **********,
определени с решение № ******2023 г., постановено по гр. д. № ******2021 г.
по описа на ВРС, 14 състав, като същите бъдат предоставени на бащата, при
който да бъде определено и местоживеенето им.
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № ******2023 г.,
постановено по гр. д. № ******2021 г. по описа на ВРС, 14 състав, издръжка,
дължима от бащата П. А. А., ЕГН **********, в полза на детето М.П.А., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. А. К., ЕГН
**********, като го УВЕЛИЧАВА от 200 лв. на 350 лв. /триста и петдесет
лева/ месечно, считано от 01.05.2024 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, на основание чл. 150 СК.
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № ******2023 г.,
постановено по гр. д. № ******2021 г. по описа на ВРС, 14 състав, издръжка,
дължима от бащата П. А. А., ЕГН **********, в полза на детето М.П.А., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. А. К., ЕГН
**********, като го УВЕЛИЧАВА от 200 лв. на 300 лв. /триста лева/
месечно, считано от 01.05.2024 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, на основание чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Начин на плащане на дължимите издръжки: по банков път – по
сметка с IBAN: BG****** открита в „Централна кооперативна банка“ АД, с
титуляр С. А. К..
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Чайка”,
***** ***** *****, да заплати на адв. Д. К., АК – Варна, със съдебен адрес:
гр. Варна, *************сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
19
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита й съдействие
в полза на децата М.П.А., ЕГН **********, и М.П.А., ЕГН **********,
действащи чрез тяхната майка и законен представител С. А. К., ЕГН
**********, по предявените насрещни искове с правно основание чл. 150 СК,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща
дължимата държавна такса по исковете за увеличение на издръжката, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20