Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
30.10.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Петнадесети октомври
|
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
646 |
по описа
за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №18-0239-000379/02.04.2019г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Н.Б.К. ,
ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на в размер на 200 лева и
6 месеца лишаване от право да управлява МПС, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/
17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №18-0239-000379/02.04.2019г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Н.Б.К. ,
ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 200 лева и 6 месеца
лишаване от право да управлява МПС, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/
17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.
Жалбоподателят Н.Б.К. се явява
лично по делото, като чрез отразеното в жалбата моли обжалваното НП да бъде
отменено изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Г.Д.Б. работи, като
полицейски служител в РУП Асеновград, като е назначен на длъжността мл.автоконтрольор.
На 06.03.2019г., св. Б. бил на работа дневна смяна. Около 16.10 часа св.
Б. и колегата му се намирали на бул. „България“ до № 65 в гр. Асеновград. По
същото време те спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ 7346 АН. При това се установило, че автомобила
се управлява от Н.Б.К., който представил
на проверяващите поисканите му документи за регистрация на автомобила. Св. Б.
извършил служебна проверка чрез преносимото мобилно устройство, при която се
установило, че водачът не е собственик и регистрационните табели на автомобила отговарят на неговата последна
регистрация, което обстоятелство отговаряло напълно и на представените
документи. При проверката се установило също така, че междувременно автомобила
е бил прехвърлен на друг собственик и тъй като това не било заявено от новия му
притежател в КАТ в двумесечния срок от прехвърлянето е последвала служебна
дерегистрация на МПС-то. Тези обстоятелства не били известни на Н.Б.К., който
направил съответни възражения, а освен това заявил, че управлявания автомобил е
служебен. Въз основа на резултатите от извършената проверка, св. Б. счел, че
управлявания автомобил не е регистриран по надлежния ред , за което на същата
дата- 06.03.2019г. съставил спрямо Н.Б.К. АУАН № 171080. Със съставения АУАН на
водача К. било вменено административно нарушение чл. чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил връчен на нарушителя К. срещу подпис, като последният
отбелязал. Въз основа на съставения АУАН и с оглед резултатите от извършената
проверка на 02.04.2019г. било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя- Г.Д.Б.
и от показанията на св. Р.Р.Ю., както и приложените по делото писмени
доказателства, които съдът изцяло кредитира.
От показанията на св. Р.Р.Ю. се
установява, че той е управител на фирма „Козе 27“ ЕООД, като през месец март на
2019г. е стопанисвал пицария в гр. Асеновград . За търговските си нужди, св. Ю. е закупил на свое име лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ 7346 АН, което обстоятелство не било
заявено от него в КАТ Пловдив. Самият св. Ю. не бил наясно със задължението си
относно регистрацията на автомобила, както не бил наясно, че ако в двумесечен срок
не заяви това в КАТ ще последва служебна дерегистрация на превозното средство.
Междувременно във фирмата бил нает като шофьор-разносвач Н.Б.К., на когото бил предоставен
въпросния автомобил за да разнася пици. Последния от своя страна нямал никаква
представа относно проявеното бездействие от страна на св.Ю., както и
последвалата служебна дерегистрация на моторното превозно средство.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за основателна. Безспорно по делото се установи, че на 06.03.2019г.,
около 16.10 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България“до № 65, жалбоподателят К.,
е бил установен като водач на МПС- лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ 7346 АН, по отношение на което, макар
и с регистрационни табели, предвид извършената в ПП и КАТ служебна
дерегистрация, следва извода, че не е
било регистрирано по надлежния ред. От всичко това, обаче не може да се заключи,
че той е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като
липсва умисъла на дееца. С оглед нормите на чл.6, чл.7 и чл.11 ЗАНН и чл.14 НК,
в конкретния казус и предвид установените факти по делото следва да се приеме,
че К. е действал при незнание на фактите
от състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Т.е.,
неговото поведение може да се подведе под нормата на чл.14 НК, на което
основание липсва виновно поведение от негова страна. Нормата дефинира института
на фактическата грешка, чиято същност е изключването на вината като психическо
отношение на дееца към деянието и противоправния му резултат при липса на
отражение в представите му на елементи от действителността, представляващи
признаци от състава на престъплението (нарушението). Отсъствието на представи
съгласно чл.14, ал.1 НК изключва умисъла, а съгласно чл.14, ал.2 НК и
непредпазливостта, ако самото незнание не е резултат на непредпазливост. Точно
такива са обстоятелствата по делото. Събраните доказателства не установяват К. да
е знаел, че св. Ю. не е изпълнил задълженията си да заяви настъпилата промяната
в собствеността на лекия автомобил,
както и не е знаел, че това е станало
причина за служебна дерегистрация на въпросното МПС. По делото не се установява
незнанието на тези обстоятелства да се
дължи на непредпазливост или небрежност от негова страна.
Съобразно своите правомощия по
чл. 52, ал.4 АНО, не е констатирал тези обстоятелства, установени още в хода на
административнонаказателната преписка, а е издал НП което се явява незаконосъобразно.
На това основание същото следва се отмени, като поради недоказаност на субективната
страна на деянието.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: