№ 21140
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110124845 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Е. Ю. В. е предявил срещу Е. Р. П. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6980 евро, представляваща предоставена в заем на
ответника сума по договор за заем от 30.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023г. до
окончателното плащане за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
частно гр.д. № 9469/2023 г. на СРС, 151 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 30.07.2021г. между ищеца и ответника
бил сключен договор за заем за сума в размер на 6980 евро, като било уговорено същата да
бъде върната на 15.10.2021г. Подчертава се, че в договора не е договорено заплащане на
възнаградителна лихва. Поддържа се, че ответникът не е върнал предоставената му в заем
сума и до настоящия момент, като същият не се отзовавал на изпратени от ищеца покани за
плащане. С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл. 131
ГПК е не постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба от 05.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде
постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на
06.02.2024 г. лично, не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание
по делото, за което е бил редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. С разпореждането от 15.12.2023 г., препис от което му е връчен лично, са
му указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването
му в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно
нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени направените и претендирани разноски съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК в размер на 273, 05 лв. държавна такса.
1
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Е. Р.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. М.., ул. „Т..“ №..., дължи на Е. Ю. В., ЕГН **********, с
адрес: общ. С.., с. М.., ул. „О..“ №.., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 6980 евро, представляваща предоставена в заем на ответника сума по договор за
заем от 30.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 9469/2023 г. на СРС, 151
състав.
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. М.., ул. „Т..“ №..., да заплати на Е. Ю.
В., ЕГН **********, с адрес: общ. С.., с. М.., ул. „О..“ №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за държавна такса в размер на 273, 05 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2