Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
Марина
Гюрова
при участието на
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр.
дело № 5275 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 9.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 30592/ 2012 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 68
състав, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от „ДЗИ- О.З.” АД- гр. София /ЕИК *******/ срещу Г.И.З. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 К3- 2005 г. /отм./ вр. чл.34 вр. чл.232, ал.2,
предл.1 ЗЗД за присъждане на сумата 10 310.42 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от „ДЗИ- О.З.” АД на застрахования „М.П.” ЕООД по щета №
2201213 070019/ 2007 г. във връзка със застрахователна полица № 220106213000 736/
19.04.2006 г. съгласно Рамков договор № 01-MPF-2005/ 21.04.2005 г. за
застраховане на договори за лизинг, представляващо неплатените от длъжника от 7
до 19 поредни месечни лизингови вноски за периода от м.11.2006 г. до м.11.2007 г. по Договор за
отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 29.03.2006 г.
между него като лизингополучател и „М.П.” ЕООД за автомобил „Форд Конект” с peг.№
СА ******. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „ДЗИ- О.З.“ АД е осъден да заплати
на ответницата Г.З. сумата 850 лв.- разноски по делото /за платено адвокатско
възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ- О.З.” АД- гр. София /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за присъждане на горепосочената сума, ведно със законната лихва и разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Г.И.З. /ответница по делото/ не изразява становище
по повод подадената от ищеца въззивна жалба.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ- 2005
г. /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният от „ДЗИ- О.З.” АД регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Ищецът “ДЗИ- О.З.” АД претендира процесното регресно обезщетение
въз основа на настъпила суброгация в следствие извършено по имуществена
застраховка „застраховане на договори за лизинг” плащане на застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие- неплащане на 13 бр. месечни лизингови
вноски по договор за финансов лизинг относно лизингова вещ- лек автомобил.
Безспорно е по
делото, че на 29.03.2006 г. между третото за настоящия спор лице "М.П.”
ЕООД- в качеството на лизингодател, и ответницата по делото Г.И.З., действаща
като едноличен търговец с фирма ЕГ „Я.- Г.И.“- лизингополучател, бил сключен
договор за лизинг, по силата на който лизингодателят предоставил на
лизингополучателя- ответник за временно ползване срещу заплащането на
възнаграждение лизингова вещ, представляваща лек автомобил "Форд Конект“ с
рег.№ СА ******. Срокът на действие на договора е 48 месеца, а договорената
лизингова стойност на автомобила е 17 402.71 евро /без ДДС/, платими, както
следва: 1/ първоначална вноска в размер на 1 520 евро, и 2/ 47 месечни
лизингови вноски от по 337.93 евро /без ДДС/ всяка, платими до 10- то число на
текущия месец, съгласно погасителен план /представен като доказателство по
делото/. В договора е предвидено разваляне на същия при неизпълнение
задължението на лизингополучателя за плащането на лизингови вноски.
Не е спорно по
делото, че процесният автомобил- предмет на цитирания лизингов договор, бил
предаден на ответницата, а също и че лизинговите вноски до № 6 /вкл./ са били
заплатени от същата- лизингополучател.
Установява се от
събраните писмени доказателства- Застрахователна полица № 220106213000736/
19.04.2006 г. съгласно Рамков договор № 01-MPF-2005/ 21.04.2005 г. за
застраховане на договори за лизинг и Общи условия към договора за застраховка,
че между ищеца „ДЗИ- О.З.“ АД и лизингодателя "М.П.“ ЕООД бил сключен договор
за имуществена застраховка, покриващ риска „Загуби вследствие неплащане на
лизингови вноски“ от страна на лизингополучателя. По силата на този договор
ищецът поел да покрива риска от неизпълнение на паричните задължения на
лизингополучатели, сключили договори за лизинг с „М.П.” ЕООД, какъвто е и
ответницата З.- лизингополучател на лек автомобил "Форд Конект“ с рег.№ СА
******.
По време на
действието на този договор е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие /събития/, а именно- лизингополучателят- ответник Г. З. не е изпълнила в установените срокове
задължения към лизингодателя, като след плащане на 6- та лизингова вноска /с падеж до 10- то число на м.10.2006 г./ преустановила плащането
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5275/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на дължимите вноски по договора
/обстоятелство, което не е оспорено от ответницата/. Предвид това неизпълнение
на договорни задължения, след заявени от застрахованото лице през 2007 г. две
претенции /щети/ застрахователят- ищец първоначално му изплатил застрахователно
обезщетение за неплатени лизингови вноски от № 7 до № 13- в размер на 5287.49
лв. общо, видно от приложени по делото доклад по щета, фактура от 25.06.2007 г.
и преводно нареждане от 25.06.2007 г., а в последствие му изплатил
застрахователно обезщетение и за неплатени лизингови вноски от № 14 до № 19- в
размер на 5 022.93 лв., видно от приложени по делото доклад по щета, фактури и
преводно нареждане от 14.12.2007 г. Общият размер на заплатеното
застрахователно обезщетение възлиза на 10 310.42 лева /5 287.49 лв. + 5
022.93 лв./, представляващи левова равностойност на сбора от неплатените 13 бр.
лизингови вноски от по 337.93 евро всяка, без ДДС, или от по 405.52 евро с
включен ДДС.
Установява се по
делото, че със Споразумителен протокол от 13.11.2007 г. /приемо- предавателен
протокол/ ответницата Г.З. върнала процесния автомобил на оправомощено от
застрахователя- ищец лице. Така, предвид връченото на ответницата-
лизингополучател писмо за прекратяване на процесния лизингов договор /чл.87,
ал.1 ЗЗД/ и констатираното връщане на лизинговата вещ на 13.11.2007 г.,
действието на договора към тази дата следва да се счита за валидно прекратено
/въз основа на валидно упражнено от лизингодателя право на разваляне на
договора/, поради което и за страните по него са отпаднали насрещните
задължения, тъй като вещта е била върната от ответника и приета от
лизингодателя.
Към посочената дата- 13.11.2007
г., до която автомобилът е бил ползван /а след това върнат/ от ответницата,
вноски с настъпил падеж са били лизинговите вноски до № 19 /вкл./- последната с
падеж до 10- то число на м.11.2007 г. Следователно извършеното от ищеца застрахователно
плащане /две плащания, датиращи от 25.06.2007 г. и 14.12.2007 г./, има за
предмет валидно възникнали задължения за плащането на лизингови вноски- предмет
на застрахователно покритие по сключения между застрахователя- ищец и
лизингодателя застрахователен договор, относно които погасителна давност не е
изтекла.
С оглед горното,
предвид наличието на визираните в нормата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ материално-
правни предпоставки, регресният иск на „ДЗИ- О.З.“ АД като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Неоснователно, при установената по делото фактическа и
правна обстановка, е своевременно заявеното от ответницата в първо-инстанционното
производство възражение за изтекла
погасителна давност, поради което и обжалваното отхвърлително решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Приложим в
настоящия случай е общият 5- годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, а не
специалният 3- годишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като
предявеният по делото иск е регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ- 2005 г. /отм./, а
не иск за реализация на вземания по договор за финансов лизинг, представляващи
лизингови вноски с характер на „периодични плащания“ по смисъла на чл.111,
б.“в“ ЗЗД.
Правото на
застрахователя- ищец да претендира от ответницата съответно плащане след
плащането на застрахователно обезщетение към застрахованото лице е регресно
право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу нея-
суброгационно право. В случая се касае до регресен иск, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на застрахователно
обезщетение на застрахованото лице и даденото от закона право на регрес-
чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Именно поради правото, произтичащо от закона, ищецът
встъпва в правата на увреденото застраховано лице след плащането, като
упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен,
самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на застрахователен договор, макар да
има връзка с такъв договор. При това положение няма основание по отношение на
регресния иск да се прилагат както правилата за давността, валидни за договора
за застраховка- чл.197 КЗ /отм./, така правилото на чл.111, б“в“ ЗЗД- относно
периодичните плащания, каквито действително представляват лизинговите вноски. В
КЗ /отм./ и в ЗЗД не е дадена изрична уредба на давността за регресните искове
в застраховането, поради което и приложима в случая е общата петгодишна давност
по чл.110 ЗЗД, чийто начален момент е датата на плащане на застрахователното
обезщетение, когато настъпва суброгацията.
В случая началният
момент на течението на давностния срок, когато вследствие плащането на
застрахователно обезщетение по силата на закона ищецът се е суброгирал в
правата на застрахованото по имуществена застраховка лице и е могъл да
претендира плащане на същите суми от ответницата, е денят на плащане на
обезщетението /обезщетенията/. Исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, е постъпила в съда на 22.06.2012 г., поради което и
към тази дата приложимата 5- годишна погасителна давност не е изтекла както
относно първото застрахователно плащане, извършено от ищеца на 25.06.2007 г.,
така и относно извършеното на 14.12.2007 г. второ застрахователно плащане- за
неизплатени от ответницата лизингови вноски от № 14 до № 19. Поради това и
суброгаторното вземане на ищеца в общ размер от 10 310.42 лв.
/5 287.49 лв. + 5 022.93 лв./, не е погасено по давност, нито е
погасен регресният му иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ относно процесната сума.
При тези съображения,
с оглед наведените във въззивната жалба доводи, които са основателни, и поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора с
настоящото въззивно решение следва да бъде постановена отмяна на обжалваното
решение и вместо това да бъде присъдено претендираното по делото на основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ регресно обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 22.06.2007 г., до окончателното му
изплащане.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответницата-
въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 612.40 лева-
разноски за първоинстанционното производство /412.40 лв.- платена държ. такса,
100 лв.- възнаграждение на вещо лице, и 100 лв.- за юрисконсултско възнаграждение/, и сумата 306.20
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 5275/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
лв.- разноски за въззивното производство /206.20
лв.- платена държ. такса, и 100 лв.- за юриск. възнаграждение /.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 9.01.2019 г., постановено по гр. дело
№ 30592/ 2012 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 68 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.И.З. /ЕГН **********/ да
заплати на „ДЗИ- О.З.” АД- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.213, ал.1 КЗ- 2005 г.
/отм./ сумата 10 310.42 лв. /десет хиляди триста и десет лева и 42
ст./, представляваща дължимо регресно застрахователно обезщетение за платени
застрахователни обезщетения по сключена с „М.П.“ ЕООД застрахователна полица №
********* 000736/ 19.04.2006 г. съгласно Рамков договор № 01-MPF-2005/
21.04.2005 г. за застраховане на договори за лизинг, представляващо неплатени от
лизингополучателя месечни лизингови вноски от № 7 до № 19 /вкл./ за периода от м.11.2006 г. до
м.11.2007 г. по Договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг от 29.03.2006 г. с предмет: лек автомобил „Форд
Конект” с peг.№ СА ******, ведно със законната лихва от 22.06.2012 г. до окончателното й изплащане, а
също и сумите 612.40 лв. /шестстотин
и дванадесет лева и 40 ст./- разноски
за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и 306.20 лв. /триста и шест лева и 20
ст./- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.