Р Е Ш Е Н И Е
704/15.7.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
на девети юли две хиляди и деветнадесета
година,
в открито заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик
ГД №1463 по описа за 2019
г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.150 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по молба от Р.Т.Д., ЕГН **********, като
майка и законен представител на детето И. П. И., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адв.Сн.Т. при ШАК, съдебен адрес:***, срещу П.И.Д., ЕГН **********,*** ***.
Ищцата твърди, че ответникът е баща на
малолетното дете И.
П. И., както и че по силата на съдебно решение по ГД № ***/***г. по описа на РС
– Д., с което е постановен развод между страните, бащата бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 120 лева на малолетното дете. След развода,
майката и детето са заживели в град Шумен. Ищцата сочи, че има още две деца -
близнаци от друга връзка.В исковата молба излага, че от определяне на
издръжката са изминали няколко години, като за това време са се изменили
икономическите условия и обстоятелствата, имащи значение за определяне на нов
размер на издръжката. Излага, че получава само месечни добавки и са се
увеличили разходите, свързани с нуждата от храна, облекло, учебни пособия за
детето И. и е затруднена да ги посреща. Твърди, че получава помощ в
отглеждането на децата си от своя брат.
В исковата молба се излага, че
ответникът работи в областта на земеделието и има доход над 1000лв. и няма
други алиментни задължения.
Моли съда да постанови решение, с
което да измени размера на определената
месечна издръжка от 120 ле***а на 200 лева месечно, платими на 5-во
число на месеца, за който се дължи, по банкова сметка в „Банка ДСК“ , считано
от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини,
водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде
осъден ответникът да й заплати направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок, от негова страна е депозиран писмен отговор.
В отговора ответникът заявява, че не
може да изплаща издръжка в претендирания размер, тъй като върху
възнаграждението му има наложен запор по повод кредит, теглен по време на брака
с ищцата. Твърди, че няма недвижим имот. Заявява, че може да плаща 150 лв. месечно .Представя
доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея
се явява процесуален представител –адв. С.Т. при ШАК.
Ответникът не се явява лично, за него се явява адв. А.
***.
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е баща на детето И. П. И., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение,
издадено въз основа на Акт за раждане №Д. от Д.г.
Със съдебно решение по ГД № ***/*** год.
по описа на ДРС, било одобрено споразумение между страните, като родителските
права върху детето били предоставени на майката, а на бащата било определено да
заплаща месечна издръжка по 120 лв. на детето. От датата, към която е била
определена издръжката за детето, до настоящия момент, са изминали около 4
години, за което време нуждите на детето от финансови средства за обучение и
издръжка са нараснали. Към настоящия момент детето е на 13 години, ученик е в
ОУ„Х. А“ - Д., видно от приложените по делото доказателства.
От приложеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение № *** – УД-***/***г., издадено от ДСП -
Шумен се установява, че за периода от 01.10.2018г. до 31.03.2019г. на ищцата са
изплатени помощи/добавки, по 195лв. месечно. По делото се представят
доказателства - Удостоверения за раждане на децата - близнаци, Й. и Н., родени
на ***г.
По делото не са налице данни за
наличие на други алиментни задължения на ответника. От представените
доказателства за доходите от ответника - Удостоверение изх. ***/***г., издадено
от ЕТ „АРХ –Г. К.“ с. С.о се установи, че ответникът получава чиста сума от 718,93лв.
месечно.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства, както и
от гласните доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена
последно издръжката за детето, до настоящия момент, е изминал период от около 4
години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,
като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай, от материалите
по делото се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на детето - на
13 години, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането му. Нараснали
са и ежедневните му потребности от храна, облекло, учебници и други помагала.
Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за
деца на съответната възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна,
облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Освен за това дете,
ищцата полага грижи и за още две малолетни деца от друга връзка.
Съгласно задължителна
съдебна практика на ВКС-
Постановление № 5 от 30.XI.1981г., Пленум на ВС, нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото
постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от
доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при
определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството на кого от
двамата родители е предоставено отглеждането и възпитанието на детето. При
определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се
полагат от родителя, при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК –
Решение № 280/ 28.09.2011г. по гр. дело № 1654/2010г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 341/ 01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011г. на ВКС, III г. о. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето, в конкретния казус – двете деца.
При преценка доходите на ответника, съдът
съобрази представените по делото доказателства, от които е видно, че е получил трудово възнаграждение от декември
2018г. до май 2019г. - сума в размер на 1 057,92лв. брутно трудово
възнаграждение месечно. По делото няма доказателства за други алиментни
задължения на ответника.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.
27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република
България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето И. П. И., ЕГН **********,
съобразявайки възрастта му, следва
да бъде определена обща месечна
издръжка в размер на 280 лева,
въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата,
установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход,
необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно нормата на чл. 140,
ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с
възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на майката.
В този смисъл, съобразявайки доходите на бащата, съдът
намира, че същият следва да участва в издръжката за детето И. П. И., ЕГН ********** със сумата от 180лв., който размер намира за съобразен с възможностите му и нуждите на детето.
Останалата част от издръжката за детето в размер на по 100 лева, следва да се
поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му. При определяне размера на издръжката на детето,
съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 320/20.12.2018г., определеният размер на минималната
месечна работна заплата за страната, е в размер на 560 лева от 01.01.2019 г.
Така увеличеният размер на
издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба –
22.05.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима
на пето число от месеца, за който се дължи.
Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния
предявен размер от 200лв., като неоснователен и недоказан.
На основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна
такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 86,40лв.
По искането на адв. Т.
за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Съгласно чл.38 ал.1 ЗА адвокатът има право да окаже
безплатно адвокатска помощ и съдействие
на изчерпателно посочени категории лица, а именно - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:лица, които имат
право на издръжка; на материално затруднени лица;на роднини, близки или на друг
юрист. При тази хипотеза адвокатът може да получи възнаграждение в определен от съда
размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение
съдът присъжда на адвоката, като е необходимо да бъде отправено отделно искане.
За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание
изрично посочена хипотеза по чл.38 ал.1 ЗА, без да е необходимо да я
доказва . В този смисъл е съдебната практика на ВКС - Определение по т.д. № 471
/2012 г. II т.о., решение по т.д. № 93/2010 г. , II т.о., решение по т.д. №
676/ 2010 г. , II т.о. В конкретния казус обаче, по делото
е представено пълномощно от адв. Т.,
в което посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300лв.
и тази сума е отразена като внесена /платена / от ищцата.
Поради изложеното съдът, намира, че следва да се произнесе относно искането, но за разноските направени от ищцата за адвокатско
възнаграждение, доколкото на същата не е предоставена безплатно адвокатска помощ и не сме в хипотезата на чл.
38 от ЗА. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът след***а да
заплати на ищцата, направените разноски
за адвокатско възнаграждение на основание, съразмерно уважената част, а именно в
размер на 225лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение по
гр. д. № ***/*** г. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА,
дължима от П.И.Д., ЕГН **********,***
***, в полза на детето И. П. И., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р.Т.Д., ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120 лева на
180 лв./сто и осемдесет/ лева месечно,
считано от 22.05.2019год., платима на 5-то число на месеца,
за който се отнася, по банкова сметка в „Банка ДСК“ ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи
или прекратяващи правото на издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 200лв./двеста/лева, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за
издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,***
***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 86,40лв./осемдесет и шест лева и четиридесет
ст./, представляваща държавна такса по делото и 5,00 лв./пет/лева при издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,***
***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на
ищцата
Р.Т.Д., ЕГН ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част на иска, в размер на 225,00лв./двеста двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните - 23.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: