№ 2973
гр. С., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110139539
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр.чл. 45 ЗЗ. за
сумата 302,34 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка „Г. отговорност”
и ликвидационни разноски, за вредите, причинени на 31.05.2019 г. в гр. С. от
виновно, противоправно поведение на ответника при управление на МПС М.,
с рег. № .., който е напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва
от 06.07.2021 г. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът признава иска. Твърди плащане на 06.12.2021 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Доколкото страните не спорят и ответникът признава
правопораждащите отговорността му факти – наличието на валиден договор
за задължително застраховане „Г. отговорност”, в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
последния, че виновен за събитието е застрахования при ищеца водач, който
отказал да се подложи и се отклонил от проверка за алкохол, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото в причинна връзка с
1
поведението на ответника лице в предявения размер, както и отправянето и
получаването на покана за плащане от ответника, съдът намира, че същите не
подлежат на доказване и следва да се приемат за установени по делото.
Не се спори още, че ответникът е погасил на 06.12.2021 г. цялата
претендирана сума ведно със законната лихва, което се потвърждава от
приетото по делото заверено преводно нареждане от същата дата.
Този факт следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като
е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявеният иск следва да се отхвърли.
Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането му с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платил, след като е бил поканен
извънсъдебно, преди предявяване на иска, ищецът има право на разноски в
размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, като доказателства за други
разноски по делото не са представени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.“ АД, ЕИК . срещу Г. КР. ИЛ., ЕГН
********** иск по чл. 500, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗ. за заплащане на главницата
в размер на 302,34 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка „Г. отговорност”
и ликвидационни разноски, за вредите, причинени на 31.05.2019 г. в гр. С. от
виновно, противоправно поведение на ответника при управление на МПС М.,
с рег. № .., който е напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва
от 06.07.2021 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г. КР. ИЛ., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лв. разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2