№ 1592
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110112755 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** срещу СТ. ИЛ.
ИЛ., ЕГН ********** с настоящ адрес **** за сумите, както следва: 289,11лева,
представляваща платена от „Ай тръст“ ЕООД главница по договор за потребителски кредит
№ 1005733/05.01.2018г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез
договор за предоставяне на поръчителство от 05.01.2020г. сключен между длъжника и „Ай
тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на заявителя с
договор за покупко- продажба на вземания от 17.12.2020г. и Приложение № 1 към него от
17.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 30.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 46,49лева, платена
от „Ай тръст“ ЕООД договорна лихва по договор за потребителски кредит №
1005733/05.01.2018г. дължима за периода 10.02.2018г. до 10.11.2018г.; 138,55лева, платено
от „Ай тръст“ ЕООД начислено по договор за потребителски кредит № 1005733/05.01.2018г.
обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 29.06.2021г.вкл., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3549/20.07.2021г. по ч.гр.д. №
9549/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
05.01.2018г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 1005733.
По силата на договора, кредитната институция е предоставила на ответника сумата от
500лева, срещу задължение на ответника за връщането й в срок до 20.06.2018г., платим на
6месечни вноски, всяка от по 93,64лева. По силата на чл. 6 погасяването на задължението е
следвало да се извършва по посочена в договора банкова сметка. В глава 7, т. 6 ОУ е било
предвидено правото на заемателя да получи възнаградителна лихва. При допусната забава в
плащанията дължима била лихва за забава върху непогасената главница в размер на
законната такава съгласно чл.2, раздел Х от ОУ. На 05.01.2018г. между „Ай тръст“ ЕООД и
ответника е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство. На същата дата между
заемателя и „Ай тръст“ ЕООД е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по процесния
договор за кредит, за което последният му дължи възнаграждение. В изпълнение
1
задължението на поръчителя и поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя, на 14.12.2020г. поръчителят е извършил плащане към Кредисимо ЕАД
на процесните суми. По силата на приложение № 1/17.12.2020г. към договор за цесия от
17.12.2020г., ищецът придобил вземането по договора спрямо ответника, с всичките му
привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответника е било изпратено на 12.01.2021г.
уведомление за извършената цесия, за което ищецът твърди да е бил изрично упълномощен
от цедента. Съобщението е върнато като неполучено. Към исковата молба се представя
уведомление за извършената цесия, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от
цедента. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от
търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Искът се оспорва по
основание и размер. Потвърждава, че на 05.01.2018г. е сключил договор за кредит с
„Кредисимо“ АД. След завеждане на делото узнал, че вземането му е цедирано на ищеца.
Твърди, че цесията е нищожна, тъй като не е уведомяван за нея и е сключена между ищеца и
юридическо лице, което не познава. Оспорва да е сключвал договор за поръчителство на
05.01.2018г. с Ай тръст ЕООД. Оспорва възможността свързани фирми единият да е
кредитодател, а другият поръчител и без да бъде уведомен да прехвърли вземането на
ищеца. Твърди, че е била уговорена лихва от 41,24% и ГПР от 50%. Твърди, че в случая е
бил приложен различен лихвен процент от този вписан в договора, с което е бил въведен в
заблуждение. Счита, че договорът е нищожен поради това, включително доколкото липсвала
методика на формиране на задължението. Счита за нищожна и уговорката за плащане
възнаграждение по договора за поръчителство. Твърди, че в ГПР е била включена
възнаградителната лихва, без включване такса гарант, при което ГПР би превишил размера
на законната лихва пет пъти, с което е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди
недействителност на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние поради
нарушаване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, т. 20 и ал.2, чл. 12, ал.1, т.7- 9 ЗПК.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно призован не се явява в с.з.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за кредит № 1005733 от 05.01.2018г., сключен с „Кредисимо” ЕАД,
задължението, по който е било изпълнено от „Ай тръст“ ЕООД, в изпълнение на сключен
между него и ответника договор за предоставяне на поръчителство от 05.01.2018г.,
вземанията по който са прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД в полза на ищеца по силата на
договор за покупко- продажба на вземания от 17.12.2020г. и Приложение № 1 към него от
17.12.2020г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 9549/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414
ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 9549/2021г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
2
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне
на вземането; валидно сключен договор за кредит № 1005733/05.01.2018г. между
„Кредисимо” ЕАД и ответника, по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния
размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника;
валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство № 1005733/05.01.2018г. между
„Ай тръст“ ЕООД и ответника, по който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с
ответника относно изпълнение на задълженията му по процесния договор за кредит №
1005733/05.01.2018г.; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на
кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението и размер на обезщетението за
забава; размер на претенциите; факти прекъсващи/спиране протичането на давностния срок
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение се
установява следното:
С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 17.12.2020г. сключен между
„Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, като цеденти и цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, са прехвърлени вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към
договора от 17.12.2020г., включващо и това към длъжника С.И., вписано под № 1950.
Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочен договорът с неговите
номер, дата на сключване, размер на отпуснатия по него заем- 350лева, размер на
дължимото по договора към датата на цесията. За да премине вземането от стария към новия
му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на
вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на
вземането. Цесията е потвърдена от цедентите. С изрично пълномощно цедентите са
упълномощили цесионера по повод уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземането.
Към исковата молба е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената
цесия. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за
извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е
получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в
случая. А и въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше
твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя,
предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват в случая.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Така, че възраженията на ответника за нищожност на цесията са
неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че: На
05.01.2018г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ АД, по
който му е отпускана в заем сумата от 500лева при параметри- 6 на брой вноски, всяка в
размер на 93,64лева, първата с падеж 20.01.2018г. и последната с падеж 20.06.2018г. С
подписването му, ответникът е декларирал: че е получил и е запознат със съдържанието на
3
предоставените му ОУ и ги приема; че му е предоставена необходимата преддоговорна и
договорна информация за кредита; че е уведомен за последиците от забава на плащане на
дължимите погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл. следващите се такива по закон /чл.14/. В
приложение №1 към договора е уговорен 41,24% лихвен процент и 50% ГПР, като общо
размерът на всички плащания е 561,84лева. В т.10 е обективиран и изготвен погасителен
план. Съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид
обезпечение- да предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо
юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението. В този случай, срокът за
одобрение на заявлението е 24часа от предоставянето му, като към отношенията между
страните по договора се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.
Съгласно ал. 2 на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че
заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е разписано, че при
заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14дни от подаване на
заявлението. Съгласно чл. 5 усвояването на отпуснатия заем се извършва по посочения в
заявлението начин. На 05.01.2018г. между цедента „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител и
ответника, като потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по повод
сключения с Кредисимо договор за потребителски кредит. По силата на договора,
поръчителят се е задължил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, съгласно
който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения по
договора за кредит, както и за последиците от неизпълнение на задълженията на
потребителя до пълното им погасяване /чл.2/. Съгласно чл.1, ал.2 и чл. 4, ал.1 за така поетите
от поръчителя задължения и за тяхното изпълнение, потребителят дължи възнаграждение. В
чл. 4, ал. 2 е уговорено, че ако поръчителят изпълни задължения на потребителя,
поръчителят има право да иска тяхното възстановяване от потребителя, законна лихва от
датата на плащането им на Кредисимо до тяхното възстановяване, както и на разноски,
които е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото до него искане от
Кредисимо за извършване на плащане. Дължимото се възнаграждение на поръчителя се
определя в размер и при условия разписани в приложение № 1 към договора /чл. 8, ал. 1 /.
Съгласно това приложение, дължимото се възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство е в размер на 25,09лева на месец за периода на действие на договора за
кредит и е дължимо на датата на падеж на съответното плащане по договора за кредит
съгласно погасителния план.
На 05.01.2018г. е бил сключен договор за поръчителство между Кредисимо АД и „Ай
тръст“ ЕООД, по силата на който ищецът е поел задължение да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит отпуснат в
размер на 350лева и за всички последици от неизпълнение на задълженията му.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза става ясно
следното: Не е успяло да отговори кога и как е усвоена сумата по отпуснатия договор за
кредит, тъй като документи за това не са му предоставени. Единствено от Кредисимо АД е
получило счетоводно отразяване на вземане от процесния договор от 350лева. По договора
на 14.03.2018г. е извършено плащане на сумата от 150лева, с която са погасени главница
60,89лева, възнаградителна лихва от 23,01лева, лихва за забава от 0,62лева и 65,48лева по
договор за поръчителство. Размерът на договорната възнаградителна лихва за периода 10.02-
10.11.2018г. е 69,50лева при прилаган лихвен процент от 41,24%. Размерът на мораторната
лихва за периода 17.12.2020г. до 29.06.2021г. е 15,66лева при лихвен процент от 10%. При
формиране на ГПР от 50% са включени следните компоненти- главница от 350лева, вид на
вноските- месечни анюитетни, брой вноски- 10, размер на погасителната вноска от
41,95лева и не е включван като компонент възнаграждението по договора за поръчителство.
Отнасянето на извършеното плащане от 150лева само в погашение на задължения по
4
погасителен план, обосновава остатък на главница от 241,77лева и договорна лихва от
27,73лева за периода 10.05.2018-09.11.2018г.
Анализът на ангажираните по делото доказателства и при липса на предприети
оспорвания от ответника, налагат извод, че действително между Кредисимо АД и ответника
е била налична валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски
кредит. Процесният договор като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на
изискванията въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип
договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2
ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор попада в
хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 /в редакция
към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл. 18 ЗПФУР
е разписано задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2, както
и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване предоставяне на преддоговорна информация, както и на
изявления отправени по ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления-
ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод, че съгласието на потребителя за сключване на договор за
финансови услуги от разстояние следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин, и без
такова да е дадено изрично, не може да се приеме, че е възникнало соченото договорно
правоотношение. В случая ответникът не е оспорил възникване на договорното
правоотношение. Съгласно чл.2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. За електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.
13, ал.4 ЗЕДЕУУ при съгласие на страните може да се придаде на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. В случая, страните по договора изрично са се съгласили,
че съобщенията по ел. поща потвърждаващи приемането на договора имат сила на
саморъчни подписи /раздел XIV ДР на ОУ, чл. 17 от договора за кредит/. Следователно, по
тяхната изрична воля на електронния документ е придаден вид на подписан такъв, от което
следва, че той притежава доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК. Ответникът е
автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и изискването
за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
следва да се приема за спазено. Съгласно дефиницията на понятието "траен носител",
посочена в пар. 1, т. 10 ДР на ЗПК, това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Ответникът не е оспорил, че е сключил с Кредисимо ЕАД процесния договор за
кредит. Твърдял е обаче същият да е нищожен като сключен в противоречие с изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, т. 20 и ал.2, чл. 12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, за което съдът следи и
5
служебно.
Видно е от ангажираните по делото доказателства, че по силата на процесния договор
от 05.01.2018г. на ищеца е отпусната в заем сумата от 500лева и въз основа на нея е изготвен
и погасителен план, с месечна вноска от 93,64лева с първа падежна дата 20.01.2018г. и
последна 20.06.2018г. Същевременно представеният договор за предоставяне на
поръчителство от 05.01.2018г. касае поето задължение от Ай тръст ЕООД за предоставяне
на поръчителство по отпуснат заем за сумата от 350лева със срок на погасяване 20.10.2018г.
А по силата на договор за поръчителство от 05.01.2018г. между Кредисимо АД и Ай тръст
ЕООД, последният като поръчител се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя-
ответник да отговаря за изпълнение на неговото задължение по договор за заем за сумата от
350лева със срок на погасяване 10.11.2018г. При това положение не може да се обоснове
извод, че договорът за поръчителство и този за предоставяне на поръчителство от
05.01.2018г. имат касателство към процесния договор за кредит, след като вземането по тях
е индивидуализирано по различен начин откъм срок на погасяване и размер на отпуснатата
в заем сума, в сравнение с тази по процесния договор за кредит. От друга страна, безспорно
се установява от експертното заключение, че по процесния договор за кредит с №
1005733/05.01.2018г. усвоената сума е в размер на 350лева. По този начин договорът е
индивидуализиран и в приложение № 1 към договора за цесия, по силата на който ищецът е
придобил вземането по него. Ето защо, следва да се приеме, че действително усвоената в
заем сума по договора за кредит е в размер на 350лева. След като това е така, то тогава
основателно е възражението на ответника за недействителност на договора за кредит поради
нарушение на императивните норми на чл.11 ЗПК. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК е договорът да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. В конкретния случай, в приложение № 1 към подписания между
страните договор е наличен погасителен план за отпусната в заем сума от 500лева и след
като не това е размера на усвоения заем, така изготвеният погасителен план следва да се
приравни на липсващ такъв. Прави впечатление и че в заключението си в.л. е съобразявало
падежна дата 10-о число на месеца, за разлика от уговорената в приложение № 1- 20-о
число, както и че вноските са 10 на брой, за разлика от посочените в приложение № 1- шест
на брой.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11,
ал.1, т.7-12 и 20 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. И
когато това е така, чл. 23 ЗПК разписва, че потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Реално получената сума по кредита съдът прие, че е в размер на 350лева. От
експертното заключение става ясно, че по договора ответникът е извършил плащане на
сумата от 150лева, с която са погасявани главница, лихви и възнаграждение по договора за
поръчителство. Плащанията по договора за предоставяне на поръчителство са изначално
недължими. Чрез договора за поръчителство дефакто се прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния. Крайната цел на договора за
поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а
да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде
върната от потребителя, предвиждайки възнаграждение по него за поръчителя,
заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на
разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. А от заключението на в.л. се установи, че това
възнаграждение не е включено като компонент при формиране на ГПР. Клаузата
предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство е в нарушение на
6
императивните норми на ЗПК и ЗЗП, респ. последният не дължи плащане възнаграждение
по него.
В заключение, тъй като договорът бе приет за недействителен, то извършените от
ответника плащания по него следва да се отнесат в погашение единствено на чистата
стойност на кредита, т.е на главницата от 350лева. Изложеното обосновава извод за
основателност на иска за главница до размер на сумата от 200лева, която следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, като законова
последица от основателно упражнено право на иск. Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно. Вземането за главница се погасява с изтичане
на общата петгодишна давност, която към датата на подаване на заявлението- 30.06.2021г.
няма как да е изтекла. За разликата до пълния заявен размер от 289,11лева искът за главница
следва да се отхвърли.
Като неоснователни по арг. от чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят и претенциите за
договорна лихва от 46,49лева и лихва за забава от 138,55лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 125лева допълнителна ДТ,
юк. възнаграждение и депозит за вещо лице от 200лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва
фактическа и правна сложност на спора. Или общо разноските са в размер на 425лева.
Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 179,27лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 53,92лева за платена ДТ и юк. възнаграждение. От тях и съобразно изхода на
спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо
22,74лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част на иска, но предвид липса на искане и доказателства за направата на
такива, съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** съществува вземане срещу ответника СТ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** с
настоящ адрес **** за сумата от 200лева, представляваща платена от „Ай тръст“ ЕООД
дължима главница по договор за потребителски кредит № 1005733/05.01.2018г., сключен
между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на
поръчителство от 05.01.2020г. сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по
който са прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на заявителя с договор за покупко- продажба на
вземания от 17.12.2020г. и Приложение № 1 към него от 17.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 3549/20.07.2021г. по ч.гр.д. № 9549/2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния заявен размер от 289,11лева, за сумата от 46,49лева,
платена от „Ай тръст“ ЕООД договорна лихва по договор за потребителски кредит №
1005733/05.01.2018г. дължима за периода 10.02.2018г. до 10.11.2018г. и за сумата от
7
138,55лева, платено от „Ай тръст“ ЕООД начислено по договор за потребителски кредит №
1005733/05.01.2018г. обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 29.06.2021г.вкл., на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 179,27лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. ИЛ., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 22,74лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9549/2021г. по описа на ВРС,
съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8