№ 290
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503683 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Специализирана болница за активно
лечение по акушеро-гинекологична и репродукивна медицина (СБАЛАГРМ) София” ООД,
гр.София срещу частта от решение № 1347 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 9724/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, с което ответникът е осъден да заплати на К. Т. П.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от увреждане на здравето в размер на
15000 лева със законната лиха от 30.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата К.П. оспорва въззивната жалба на ответника, подала е насрещна въззивна
жалба срещу отхвърлителната част на решението, с която са отхвърлени искът за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 90000 лева и искът за имуществени
вреди изцяло.
В жалбата на ищцата се излагат доводи за неправилност на извода на съда за липса на
причинна връзка между причинената от служител на ответника телесна повреда и
неосъществената бременност на ищцата, както и с направените разходи, за които е предявен
искът за имуществени вреди. Счита определеното обезщетение за несправедливо занижено
предвид тежестта на причиненото увреждане и всички последици от него. Твърди, че цялото
лечение, проведено от ответника, било неправилно и в нарушение на медицинския стандарт
“Асистирана репродукция”, а също и че на ищцата не била предоставена достатъчно
1
информация, за да вземе адекватно решение, но тези обстоятелства не били обсъдени и
отчетени от първоинстанционния съд. Прави се искане за отмяна на решението в
отхвърлителната част и за постановяване на друго, с което исковете да се уважат изцяло.
Ответникът оспорва жалбата на ищцата в писмен отговор.
В своята въззивна жалба ответникът твърди незаконосъобразност на решението, като
твърди, че е постановено в нарушение на чл.49 от ЗЗД поради отсъствие на всички елементи
на фактическия състав на нормата – противоправно и виновно певедение на служител на
ответника. Оплаква се от необоснованост поради постановяването му в противоречие със
събраните доказателства. Оспорва фактическата констатация, че не е установено времето на
престой на ищцата при ответника в деня на пункцията, както и че ищцата е уведомила
лекаря за силно кървене, но той не реагирал адекватно. Оспорва като завишен размера на
присъденото обезщетение. Заявява искане за отмяна на решението в осъдителната му част и
отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са допустими.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
К. Т. П. е предявила срещу “Специализирана болница за активно лечение по
акушеро-гинекологична и репродукивна медицина (СБАЛАГРМ) София” ООД иск за
заплащане на сумата от 90000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от увреждане на здравето, станало на 30.03.2015 г. и изразяващо се в лезия на
пикочния мехур при извършване на пункция на яйчник, довело до вътрешен кръвоизлив,
лекуван оперативно с лапаротомия. Пункцията е извършена в планов порядък в изпълнение
на договор от 05.03.2015 г., сключен между ищцата и ответника. Идентичен договор е бил
сключен и изпълнен през 2014 г. Ищцата твърди, че в резултат на действията на лекаря,
извършил пункцията, търпяла физически болки и душевни страдания; наложилата се втора
операция лапаротомия препятствала възможността през време на възстановяването ищцата
да участва в програмата за подпомагане на асистирана репродукция, както и да продължи
процедурите по асистирано оплождане. Твърдяла е, че не е била информирана за
възможните последствия от пункцията; че пункцията е извършена непрофесионално; след
извършването й лекарят не се е уверил, че липсват белези на вътрешно кървене; след
изрично оплакване при повторното посещение на ищцата в клиниката, за нея не били
положени никакви грижи. Претендирала е и обезщетяване на претърпените имуществени
вреди в размер 13125,61 лева, изразяващи се в направени разходи по повод процедурите за
оплождане ин витро, тъй като разходите са направени от нея с оглед желана бременност,
останала неосъществена поради действията на ответника. Вредите се претендират на
основание специфично непозволено увреждане – лекарска грешка при извършване на
пункцията от 30.03.2015 г., както и от изцяло неправилно проведено лечение по двата
договора, несъобразено с особеностите на конкретния пациент; неизпълнение на
2
задължението за предоставяне на пълна информация; избор на неподходящ метод на
лечение и извършване на пункцията при наличие на контраиндикации; нарушаване на
стандартите за наблюдение и последяване на състоянието на ищцата след пункцията, както
и за адекватна реакция при заявените от нея оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва твърдението, че при извършената на
30.03.2015 г. пункция са допуснати противоправни действия, увредили ищцата. Сочи
наличие на информирано съгласие от нейна страна, с което тя е приела възможността за
настъпване на кървене, което да води до необходимост от оперативна интервенция, както и
за възможността за увреждане на вътрешни органи.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на
елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод
изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение
и причинения вредоносен резултат. В хипотезите на непозволено увреждане, включително
на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Ищцата претендира обезщетението за неимуществени вреди, обосновани на първо
място с душевните болки от провалената ин витро процедура и очакваната бременност,
както и от необходимостта заради последвалата операция да отложи плановете за следващи
ин витро процедури; на второ място – от физическите болки и страдания вследствие
увреждането на пикочния мехур в деня на пункцията и до следващата сутрин, както и от
болките от наложилата се операция и по време на възстановителния период.
В случая по делото се установява, че на ищцата е проведена фоликулна пункция под
ехографски контрол от д-р В., който е управител на ответното лечебно заведение
/обстоятелство неоспорено от страните/. Между ищцата и ответника са били сключени два
последователни договора от 2014 г. и 2015 г. за включване на ищцата и нейния партньор в
програмата на клиниката за изкуствено оплождане ин витро. Не се спори, че дейностите по
договора от 2014 г. са изпълнени изцяло. Договорът от 2015 г. е сключен след като ищцата е
била одобрена със заповед от 05.12.2014 г. на директора на Център за асистирана
репродукция към МЗ за организационно и финансово подпомагане на асистирана
репродукция в СБАЛАГРМ “София” ООД.
3
Не се установява твърдяното неправилно проведено лечение по двата договора,
несъобразено с особеностите на конкретния пациент. Ищцата е подписала информирано
съгласие, което съгласно раздел I. Определения, §5 от договорите е изразено след
получаване на подробна информация от изпълнителя. Видно от показанията на свидетеля К.
С., той е присъствал на разговори и прегледи, когато д-р В. е обяснявал “за възможностите и
невъзможностите”, за начина, по който се развива процедурата и какво се случва. Доктор В.
уведомил ищцата и свидетеля, че предвид нейната възраст процедурата може да не е
успешна. В информираното съгласие подробно са описани елементите на процедурата за
оплождане ин витро, изложена е статистическа информация за шансовете за постигане на
бременност. Свидетелят С. сочи, че д-р В. е бил запознат с историята на ищцата. Съгласно
трайната съдебна практика, когато пациентът се е съгласил с определено лечение,
диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията,
посочена в чл.88, ал.1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за
предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл
съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно
присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската
грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в писмена форма
съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се
установи наличие на негово противоправно поведение. В случая ищцата се е запознала с
подробностите относно процедурата и е взела напълно информирано решение да я
предприеме, при това на два пъти. Липсва противоправност в поведението на ответната
болница при сключване на договорите и извършеното лечение от стерилитет по тях. Не се
установи от представените по делото доказателства, че проведената терапия е била
неподходяща за ищцата, нито че ищцата е била подведена да я проведе чрез премълчаване на
необходима информация или предоставяне на невярна такава.
В изпълнение на дейностите по договора от 2015 г. на 30.03.2015 г. на ищцата била
извършена фоликулна пункция под ехографски контрол. При тази процедура е причинена
лезия (пробождане) на пикучния мехур. Според показанията на свидетеля С., след пункцията
и докато още е била под наблюдение в лечебното заведение, ищцата уринирала няколко
пъти и навсякъде в банята имало кръв. Уведомила персонала в болницата, но й било
отговорено, че кръвотечението е нормално и ще спре. Същият ден след като се прибрала
вкъщи, ищцата изпитвала силни болки, не можела да уринира. Уведомила по телефона д-р
В., който й отговорил, че кървенето е нормално и ще спре. Рано на следващия ден се
обадила отново в болницата и била извикана за преглед. Извършените изследвания
установили кървене от пикочния мехур и ищцата била преведена в МБАЛ “Доверие”, с
която ответното лечебно заведение имало сключен договор за прием на пациенти. Според
заявеното в с.з. на 10.05.2018 г. от вещото лице проф. д-р П., специалист уролог, кървенето,
настъпило след пункцията, не е било интензивно, имало е леко оцветяване на урината с
кръв. Видно от заключенията на вещите лица Д. и С., специалисти АГ, при фоликулна
пункция винаги има кървене в малкия таз и във влагалището. Кръвта, намираща се като
4
свободна течност в малкия таз, предизвиква болков синдром от дразненето на перитонеума.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. относно наличието на изобилна
кръв при уриниране на ищцата непосредствено след пункцията и при престоя й в болницата,
тъй като те противоречат на установеното от вещото лице П., че след пункцията кървенето
не е било интензивно, а урината е била леко оцветена с кръв. Показанията на този свидетел
не се подкрепят и другите събрани доказателства – показанията на свидетелката К. С., която
в проведени неколкократно телефонни разговори е разбрала от съпруга на ищцата (който е
брат на свидетелката), че след пункцията ищцата задържала урина и имала силни болки,
споменава веднъж “мисля, че е имало кръвотечение”. Свидетелката не знае и дали ищцата е
звъняла в болницата, за да информира за състоянието си. В медицинската документация не е
отбелязано наличие на оплакване от кървене при ищцата преди изписването й. Няма данни
за сериозно кървене и в снетата при постъпване в МБАЛ “Доверие” анамнеза по данни на
ищцата, в която е посочено, че след манипулацията е с невъзможност да уринира. Ищцата е
съобщила за поставен еднократен катетър и евакуирана кръвениста урина. Съдът съобрази и
обстоятелството, че в деня след пункцията ищцата е била приета в МБАЛ “Доверие” с
показания на хемоглобин в нормата и през следващите три дни е лекувана консервативно,
което категорично сочи на извод, че състоянието й не е било спешно. Следва да се направи
извод, че не е доказано твърдението на ищцата, че е имала сериозни оплаквания, за които
служители на болницата са били уведомени, но не се предприели мерки. Спазено е
изискването пункцията да приключи, след като лекарят се увери, че липсват признаци за
външно и вътрешно кървене, както и за поне 2-3 часово наблюдение – пункцията е
извършена в 8 ч., а ищцата е напуснала болницата в 12,20 ч. По въпроса за
продължителността на престоя на ищцата в клиниката след пункцията не се е сприло между
страните, като ищцата не е оспорила фактическото твърдение, направено в отговора на
исковата молба, че е била под наблюдение за четири часа в клиниката. Спорът е бил относно
обстоятелството дали в периода след пункцията до сутринта на следващия ден служители на
клиниката са били уведомени за оплаквания от по-силно кървене и болка. Няма данни
ищцата да е съобщила на лекаря или други служители при ответника, че има болки, кървене
и не може да уринира, преди сутринта на 31.03.2015 г., когато отново е постъпила в
болницата. Според заявеното от вещото лице Д. в съдебно заседание, ако пробождането на
пикочния мехур е било манифестно, след прекарани повече от 12 часа вкъщи, ищцата би
получила излив на кръв в корема, което би довело до остро състояние, налагащо спешна
операция. При първите данни за сериозна нежелана реакция или инцидент са предприети
спешно мерки за хоспитализация като .
Видно от заключенията по съдебно-медицинските експертизи, засягането
(пробождането) на пикучния мехур на ищцата, при което е причинено кървене, не
предстявлява медицинска или професионална небрежност. При извършване на пункцията
пикучният мехур е празен е на се вижда ехографски. Следва да се приеме, че засягането на
пикучния мехур е вътрешно присъщ риск при извършване на манипулацията. Липсва
5
противоправност в действията на д-р В., извършил пункцията, а заедно с това ицщата е била
информирана за възможен риск от засягане и увреждане на вътрешни органи.
По отношение на индикациите и контраиндикациите за провеждане на фоликулна
пункция, за ищцата са били налице индикации по т.3.9.1 и са липсвали контраиндикациите
по т.3.10. от раздел VI на приложение № 1 към чл.1, ал.1, т.1 от Наредба № 28 от 20.06.2007
г. Медицински стандарт “Асистирана репродукция”, действащ към момента на пункцията.
Доказателствата по делото не установяват сочените от ищцата липса на адекватен достъп до
яйчниците, тежка некоригирана патология, нарушаваща нормалната анатомия на
репродуктивните органи и други заболявания с висок оперативен риск. Експертизите
установяват, че при извършената по-рано роботизирана операция е била отсранена
причината за тазововъзпалителната болест при ищцата и е установено, че вътрешните
органи са без паталогични изменения. Представените медицински документи – амбулатолен
лист от 23.06.2016 г. и протокол от образно изследване, че левият яйчник е недостъпен, не
установяват по никакъв начин да е било така и повече от година по-рано, когато е
извършена процесната пункция.
При горните факти и правни изводи съдът приема, че предявените искове по чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД са неоснователни.
В исковата и уточняващата молба, както бе посочено, ищцата сочи като основание на
исковете си следните факти във връзка с проведеното й лечение от стерилитет при
ответника - на 30.03.2015 г. в лечебното заведение - ответник д-р В. извършил фоликулна
пункция под ехографски контрол, за която били налице контраиндикации у ищцата;
пункцията била и небрежно извършена - причинена била лезия на пикочния мехур, което
наложило оперативно лечение. След пункцията и оплакванията от кървене ответникът не
проследил състоянието на ищцата и не предприел своевременни действия за облекчаването
му. С това поведение - неправилно извършена пункция, довело до животоспасяваща
операция, ищцата свързва претърпените неимуществени вреди – болки от оперативното
лечение, страдания и битови неудобства, и имуществени вреди - разходи по провеждане на
лечението. Като най-тежко последствие от неправомерните действия и бездействия на
ответника ищцата определя невъзможността да продължи с процедурите за ин витро
оплождане, докато се вазстановява от операцията.
В нормата на чл. 79 от Закона за здравето /ЗЗ по-нататък/ е предвидено, че
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗЗ
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява
при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и
6
качество на тази помощ /чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ/. С оглед на гореизложеното следва да се
приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по
визирания ред медицински стандарти в съответната област, в случая "Асистирана
репродукция" и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ -
своевременност, достатъчност и качество.
Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за твърдяното
неправилно изпълнение на извършената пункция, нито неправилно лечение, предприето от
д-р В.. Получените негативни последици при ищцата – хематом и кръвоизлив на пикочния
мехур, наложили операция за отсраняването на кръвоизлива, са свързани с трудността по
време на пункцията да се локализира точно пикочния мехур. Същите не се дължат на
небрежност, непрофесионалност, неправилна или неумело извършена пункция. Ищцата е
била информирана за възможността от увреждане на вътрешните органи и се е съгласила да
се подложи на процедурата, като е приела възможния риск. Заедно с това, видно от
заключенията на вещите лица Д. и С., при пункцията не са увредени органи, свързани с
възможността за забременяване и износване на плода; причиняването на лезия и
последвалата операция не представляват медицински противопоказания за бременност и
раждане. Следователно липсва причинна връзка между действия или бездействия на
служители на ответника с неосъществената бременност при ищцата. Такава връзка липсва и
с оглед конкретната процедура ин витро, която действително не е завършила с предвиденото
осъществяване на ембриотрансфер, но успех на процедурата не е гарантиран и при пълното
ѝ завършване.
По отношение на вредите, изразяващи се в болки от увреждането на пикочния мехур
и болки от претърпяната операция. Налице е причинна връзка с действията на д-р В. по
време на пункцията, но според настоящия състав липсва противоправност при
причиняването на лезията на пикочния мехур. По протокол пункцията се извършва при
празен пикучен мехур, което затруднява неговото визуализиране. При анатомични
особености или промени, той може да бъде трудно установен, независимо от опита на
оператора. И двете вещи лица, специалисти АГ, са изразили становище, че засягането на
пикучния мехур при извършената пункция на яйчниците е възможно усложнение, което не
зависи от опита, компетентността и старанието на оператора. Вещите лица разясняват, че по
принцип пробождането на пикучния мехур не уврежда здравето и обикновено преминава
спонтанно. В случая е бил засегнат кръвососен съд и това е предизвикало кървене, което
първоначално е било лекувано консервативно.
Неоснователно е оплакването в насрещната въззивна жалба на ищцата, че са
съществували контраиндикации и предприетата процедура е била недопустима, както и че
за извършването й не са били направени всички необходими изследвания. Такови
обстоятелства не се установяват по делото. Видно от заключенията, преди изпълнението на
пункцията са направени всички необходими изследвания.
7
На следващо място, липсва противоправност в действията на служители на ответната
клиника след извършването на пункцията. Не се установи до изписването на ищцата тя да е
заявила оплаквания от силно кървене, за да се приеме, че не е спазен стандартът
“Асистирана репродукция”, очертан в т. 7.1.11. от раздел VI на приложение № 1 към чл.1,
ал.1, т.1 от Наредба № 28 от 20.06.2007 г., съгласно който лекарят, извършил пункцията,
трябва да се увери, че липсват белези за външно (генитално) или вътрешно (абдоминално)
кървене. Установи се, че ищцата е била оставена за 3 – 4 - часово наблюдение, по време на
което е следено общото състояние, коремният статус, артериалното налягане, пулсът и
телесната температура. Видно от показанията на свидетеля К., тя е била прегледана от лекар
(„погледнаха“) преди да бъде изписана. Заедно с това припървите данни за сериозен
инцидент, за което ответната клиника е била информирана на следващата сутрин, са
предприети спешно необходимите мерки чрез поставяне на катетър за освобождаване на
пикучния мехур и хоспитализация на ищцата в болница „Доверие“ с издаване на
направление; ищцата е била съпроводена и от главната сестра на клиниката. Следва да се
посочи, че действията и бездействията на този етап биха могли да са в причинна връзка
единствено с болките и страданията на ищцата в периода след пункцията до следващата
сутрин, но не и с другите твърдени вреди. Това е така, защото в случай, че кървенето на
пикучния мехур е установено веднага след пункцията при наблюдението на пациентката в
клиниката, биха били спестени болките и неудобството от задържането на урина с
поставяне на катетър. Видно от последвалото лечение на лезията на пикочния мехур,
забавянето до следващата сутрин не се отразява на състоянието на ищцата.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява да е налице
лекарска грешка или поведение на служители на ответника, което да е в противоречие с
утвърдените в медицинската наука и практика методи и технологии и с медицинските
стандарти по "асистирана репродукция".
Няма и накакви данни за проява на неетично отношение на д-р В. към ищцата.
Горното обуславя извод за липса на противоправно поведение на служители на ответника
при извършване на лечението от стеритет по програмата за оплождане ин витро. Ето защо
съдът приема, че не е налице елемент на фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и
исковете с цитираното основание подлежат на отхвърляне.
Неоснователността на главните искове налага и отхвърлянето на акцесорните по чл.
86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на претендираните обезщетения.
Несъвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд в
осъдителната част на обжалваното решение налагат актът в осъдителната му част да бъде
отменен и вместо него да се постанови решение, с което искът за обезщетявене на
неимуществени вреди да се отхвърли. В отхвърлителната му част решението следва да се
потвърди.
8
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени направените разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 800 лв.
и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 4000 лева,
съобразно уваженото възражение за прекомерност, което не е оспорено от ответника.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1200 лева, както и направените пред
въззивната инстанция в размер на 3900 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1347 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 9724/2015 г. по описа на
Софийски градски съд в частите, с които “Специализирана болница за активно лечение по
акушеро-гинекологична и репродукивна медицина София” ООД, гр.София е осъдена да
заплати на К. Т. П. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нараняване на пикочния мехур при
извършена пункция на 30.03.2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от
30.03.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата 75 лева разноски, и в частта, с която
“Специализирана болница за активно лечение по акушеро-гинекологична и репродукивна
медицина София” ООД, гр.София е осъдена да заплати по сметката на СГС сумата 660 лева
за държавна такса и разноски, и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Т. П. срещу “Специализирана болница за активно
лечение по акушеро-гинекологична и репродукивна медицина София” ООД, гр.София иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нараняване на пикочния мехур при
извършена пункция на 30.03.2015 г. от лице, на което ответникът е възложил работа.
Потвърждава решението останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА К. Т. П. да заплати на “Специализирана болница за активно лечение по
акушеро-гинекологична и репродукивна медицина София” ООД, гр.София сумата 5100 (пет
хиляди и сто) лева разноски пред двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач МБАЛ „Доверие“ АД,
гр.София.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10