№ 2123
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110205209 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. А. Д., ЕГН 7**********, с адрес гр. ***, против
електронен фиш серия К № 10038200, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й
е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакувания
електронен фиш. Твърди се, че не е спазена процедурата по издаването му, че извършването
на нарушението не е доказано и се оспорва техническата изправност на средството,
осъществило заснемането. Прави се искане за отмяна на електронния фиш.
За проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат представители.
Постъпили по делото са писмено становище от юрк. М., процесуален представител на
директора на СДВР, и допълнително искане към жалбата за приложение института по
погасителната давност на основание чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 27.05.2022 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на С. Е. Д.. На
27.05.2022 г. последната предоставила цитираното МПС на Н. А. Д., като на същата дата в
гр. София, в 13:06 ч., автомобилът се движел по бул. „Ботевградско шосе“, с посока от
Околовръстен път към бул. „Вл. В.“. Преминавайки до № 459 на бул. „Ботевградско шосе“ в
съответната посока на движение, скоростта му на движение била 81 км/ч. /след приспаднат
1
толеранс от -3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в населено
място до 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол АТСС CORDON, № MD 1195, разположено в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г.,
със срок на валидност на одобрението десет години. Към 27.05.2022 г. техническото
средство било преминало последваща проверка за изправност на 15.03.2022 г. На
процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден електронен
фиш Серия К № 5990524, с който на С. Е. Д., собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 31
км/ч.
Тя от своя страна на 06.11.2024 г. попълнила и депозирала пред ОПП СДВР декларация
- приложение № 6 за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която
посочила, че на 27.05.2022 г. в 13:06 ч. предоставила лекия автомобил за ползване на Н. А.
Д., която й го върнала в 15:00 ч. на 22.09.2023 г., без да я уведоми за допуснати нарушения.
Към декларацията било приложено копие от СУМПС на жалбоподателката Д..
С оглед подадената декларация, първоначално издаденият електронен фиш бил
анулиран, и на Д. бил издаден процесният, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП й била наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал; писмени - справка относно собствеността
върху лек автомобил „***” с ДК № ***; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол от
проверка № 07-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; извлечение от регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за
измерване; протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-28504/30.05.2022 г.; ежедневна
форма на отчет; сертификат за успешно завършен курс на обучение с АТСС CORDON M2;
справка-картон на водач; копие от електронен фиш Серия К № 5990524; копие от декларация
за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП; копие от СУМПС на Н. А.
Д..
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Относно обстоятелството в чие фактическо владение е бил процесният автомобил към
13:06 ч. на 27.05.2022 г., съдът възприе депозираната декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
По отношение съставомерните обстоятелства, протокол рег. № 4332р-28504/30.05.2022
г. за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък нямало надлежно поставен знак за контрол на
движението, въвеждащ максимално допустима скорост за участъка, различна от
общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч. Посредством заверените копия от
протокол за проверка № 07-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. и извлечение относно вписан тип
средство за измерване се изяснява, че техническото средство - мобилна система, с което е
констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от сертификата за успешно
2
завършен курс на обучение, от протокола за използване на автоматизирано техническо
средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че ползвател
на МПС е жалбоподателката Д.. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП глоба в размер на 400 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че е отчетен съответен толеранс в полза на водача, с
оглед възможна грешка при измерване на скоростта с въпросното техническо средство.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита и да се явяват формални основания за отмяната на
санкционния акт. Релевираните в жалбата възражения в съответната насока са
неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че на 27.05.2022 г. в 13:06 ч., в гр. София, по
бул. „Ботевградско шосе“, до № 459, с посока на движение от Околовръстен път към бул.
„Вл. В.“, жалбоподателката Д. управлявала лек автомобил „***“ с ДК № ***, движейки се
със скорост от 81 км/ч. /след приспаднатия толеранс от -3 км/ч./, при ограничение на
3
скоростта в границите на населено място до 50 км/ч.
При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 31 км/ч., доколкото лекият
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 81
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото Д. е могла и е била длъжна да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразила поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Жалбоподателката е санкционирана в качеството на лице, в чието ползване е бил
предоставен автомобилът от неговия собственик, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1
ЗДвП, което се доказа посредством депозираната декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. При
това административнонаказателната й отговорност е ангажирана законосъобразно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с от 31
км/ч. до 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. Наложената
глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен
и в санкционната част.
Възражението за изтекла давност е неоснователно, доколкото не е изтекла нито
абсолютната давност за извършеното нарушение, нито давността за изпълнение на
наложеното наказание глоба, която съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно открито съдебно заседание и предвид обстоятелството, че е
депозирано единствено писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер от 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10038200, издаден от СДВР срещу Н. А.
Д. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА Н. А. Д., ЕГН 7**********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
4
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5