№ 44869
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110143659 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от К. И. З. (ищец) срещу Софийска опера и балет
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-13-2286 от 17.09.2024г. на
работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „солист-оркестрант“ при работодателя;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 15900.00 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест
месеца, за периода 01.06.2025 г. – 30.11.2025 г.
Ищецът твърди, че е заемал длъжността „солист-оркестрант“ в Софийска опера и
балет, по силата на трудов договор след спечелен конкурс от 2020г. Сочи, че е
изпълнявал съвестно и стриктно задълженията си на водач на група контрабаси, а
именно участвал в реализацията на творческа програма на Софийска опера и балет, не
допускал нарушения на трудовата дисциплина и не му били налагани дисциплинарни
наказания. Заявява, че със Заповед № РД-13-2286 от 17.09.2024г. на директора на
Софийска опера и балет правоотношението му било прекратено с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че тази заповед не му е надлежно
връчена, в това число по поща с обратна разписка, поради което и същият не могъл да
се запознае със съдържанието. Заявява, че узнал за нея на 31.05.2025г., когато решил да
провери електронната си поща, но счита, че този начин на връчване е нередовен и
1
срокът за оспорване на уволнението чрез предявяване на настоящите искове съгласно
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е спазен. Оспорва уволнителната заповед с довода, че не са му
били поискани надлежно писмени обяснения. Обяснява, че през процесния период
Софийска опера и балет поставяла опери, като допускала компромиси със състава на
оркестъра, сред които при операта „Електра“ през 2021г., където по партитура било
предвидено съставът на контрабасистите да се състои от осем изпълнители, а
ръководството на ответника съкратило състава на двама, един от които ищецът, а
вторият случай – при операта „Валкюра“, поставена в гр. Фюсен, Германия, през
октомври 2023г., където вместо предвидените от композитора осем изпълнители, взели
участие само трима, един от които бил ищецът. Като ръководител на оркестъра
ответникът уведомил работодателя, че промяната създава стрес, натоварване и
затруднено изпълнение. Въпреки това постановката била изпълнена два пъти в два
последователни дни, което натоварване довело до контузия на кръстните прешлени на
ищеца и наложило спешна хоспитализация за период от близо осем месеца, в който
ищецът не бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. За този период
ищецът ползвал отпуск по болест, за който му били издадени болнични листа, част от
които били оспорени от ответника, но потвърдени и изплатени. Твърди, че след
изтичане на отпуска му по болест и по препоръка на лекуващия лекар подал молба до
директора на Софийска опера и балет за ползване на неплатен отпуск за период от
четири седмици с оглед пълното му здравословно възстановяване. Молбата била
подадена чрез куриер на ЕКОНТ. Твърди, че не е уведомен какво е било произнасянето
на работодателя по молбата и по тази причина направил опит да се свърже с отдел
„Човешки ресурси“, който останал неуспешен. Релевира, че е следял програмата на
работодателя, която била официалния документ за уведомление на служителите за
работния график от ръководството на репетиции на оркестъра за периода, за който
поискал ползването на неплатен отпуск, и там името му не фигурирало, поради което
счел, че молбата му за ползване на неплатен отпуск била удовлетворена. Заявява, че
преди изтичането на поискания неплатен отпуск се разболял от бронхопневмония, за
което депозирал два болнични листа за периода 29.07.2024г.-26.08.2024г. През месец
септември 2024г. ищецът очаквал да бъде вписан в програмата, но не видял името си
там и забелязал, че бил премахнат от вайбър групата на целия оркестър. Едва след
това – на 31.05.2025г. след проверка на електронната си поща узнал за уволнителната
заповед. Посочената заповед се оспорва и с довод, че към 2024г. браншовия
колективен трудов договор изисквал поне три часа в работния ден изпълнителите да
отделят за самоподготовка, а когато бъдат включени в програмата за репетиции, били
длъжни да се явят в сградата на операта. Твърди, че в настоящия случай е
осъществявал тази самоподготовка вкъщи в обем, многократно надхвърлящ 3 часа
дневно, а явяването му не било задължително, след като не бил включен в програмите,
поради което и атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
2
„уволнение“ поради неявяване на работа била незаконосъобразна. При тези доводи
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.
Оспорва исковете като недопустими поради предявяването им извън
законоустановения 2-месечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ с довода, че уволнителната
заповед е била изпратена до ищеца чрез препоръчано писмо на адреса, посочен в
трудовия му договор, а именно гр. София, ул. „Манастирска“ № 1Б, вх. Б, ет. 2, ап. 13.
Сочи, че заповедта е била връчена чрез използване на пощенските услуги на
„Български пощи“ ЕАД /телепоща с известие за доставяне и заверка на съдържанието)
с изх. № 23/17.09.2024г. и „ИД PSCW3M W“, като служители посетили адреса в два
последователни дни – на 17.09.2024г. и на 18.09.2024г., като лицето не било намерено
на адреса. На 20.09.2024г. пратката била върната като непотърсена, от която датата
следвало да се счита за надлежно връчена. Релевира се, че допълнително заповедта е
била изпратена успешно до електронния адрес на служителя на 20.09.2024г.
Обосновава, че срокът за оспорване на заповедта е започнал да тече от 20.09.2024г. и
към датата на предявяване на исковете е изтекъл, както и е изтекъл срока за
предявяване на исковете, ако се приеме, че заповедта е узната на най-късната дата -
31.05.2025г., тъй като исковата молба е депозирана в съда на 15.08.2025г. Предявените
искове се оспорват и като неоснователни с аргументите, че работодателят е отказал
ползването на искания неплатен отпуск за периода 03.07.2024г. – 01.08.2024г., за което
произнасяне работодателят нямал задължение да уведоми служителя и същият е
следвало да се яви на работа, което ищецът не сторил. Релевира се, че въпреки липсата
на задължение за уведомяването за постановения отказ по искането за ползване на
неплатен отпуск, работодателят направил многократни опити да уведоми служителя,
за което била съставена и докладна от 18.07.2024г., а резолюцията на работодателя
била изпратена същия ден по електронен път до служителя, както и чрез куриер на
Еконт до офис, който обичайно се използвал от служителя, с изрично посочване какво
се изпраща. Куриерската пратка била върната на изпращача на 29.07.2024г. след
разпореждане за връщане. Обяснява, че имало ред за ползване на отпуск – подаване на
молба пет дни преди ползване на отпуск, какъвто се ползва след разрешение на
работодателя, който бил известен на ищеца. Твърди се, че писмени обяснения били
изискани от ищеца за неявяването му на работа в периода 03.07.2024г. до 19.07.2024г.,
без да са налице законни предпоставки за това, като на 22.07.2024г. чрез „Български
пощи“ ЕАД /телепоща/ било изпратено искането по чл. 193, ал. 1 КТ с възможност за
предоставяне на писмени обяснения в 3-дневен срок, но пратката била върната като
непотърсена на 25.07.2024г. Твърди се, че на 31.07.2024г. работодателят успял да се
свърже по телефон със служителя, който го уведомил за ситуацията и повторно връчил
искането за писмени обяснения чрез успешно изпращане по електронна поща. Сочи
3
се, че на 02.08.2024г. ищецът изпратил нов болничен лист с дата, съвпадаща с датата
на разговора, от същия имейл, до който били изпращани писмата от работодателя, с
приложен болничен лист за периода 29.07.2024г.-11.08.2024г., поради което и
работодателят счита, че това е възприетия начин за комуникация между страните.
Същият болничен лист постъпил по куриер на 03.08.2024г., но след обжалването му от
работодателя бил отменен с решение № 2455/11.09.2024г. на ЛКК при ДКЦ XXII
София ЕООД. Релевира, че работодателят се съобразил с постъпилия болничен лист,
след изтичането на срока на който и неявяване на служителя на работа след
26.08.2024г. предвид липсата на болнични листове и ползван отпуск, работодателят
издал оспорената заповед. Твърди се, че на служителя през месец октомври
работодателят е начислил и изплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван
платен годишен отпуск за 46 бр. дни в размер на 5651.73 лева, с която сума били
прихванати стари задължения на служителя в размер на 4600.31 лева, а разликата в
нетен размер му била платена по банков път, което било отразено във фиша за заплати
за месец октомври 2024г. Заявява се, че ищецът няма отработен ден за месеците
август, септември и октомври 2024г. видно от фишовете за заплати, поради което и се
твърди, че е бил наясно, че не е служител на ответника, тъй като същите се изпращали
автоматично от системата ДКИ „СОБ“ на електронната поща в деня на изплащането
на заплатите до 25-то число на всеки месец. Поради знанието на обстоятелството за
липса на отработен ден и на начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, ответникът
счита, че ищецът упражнява правата си недобросъвестно, знаейки за прекратяване на
правоотношението му към по-ранен момент. Обосновава се, че и знание за
прекратяване на правоотношението от ищеца се извежда от посочването в ЕР на ТЕЛК
от 17.01.2025г. в графа „трудова заетост“, където било записано, че лицето „не
работи“. Възразява по иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа с
довода, че периода, за който обезщетението следва да се търси, е следващ датата на
прекратяване на правоотношението, което е станало на 20.09.2024г. При условията на
евентуалност, релевира възражение за прихващане с вземането за обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ със свое вземане за заплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 5651.73 лева. При тези доводи моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени
искания.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника за посочената длъжност, датата на узнаване на заповедта за уволнение, че е
останал без работа за сочения период /за което следва да представи в о.с.з. оригинал на
трудова книжка/ и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението;
4
размера на обезщетението, което претендира. В тежест на ищеца е да установи
ползването на неплатен годишен отпуск за процесния период и отсъствие от
програмата на работодателя, която била официалния документ за уведомление на
служителите за работния график от ръководството на репетиции на оркестъра за
периода, за който поискал ползването на неплатен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, в това
число издаване на процесната заповед от законния представител на работодателя или
упълномощено от него лице, изискани от ищеца писмени обяснения, извършване на
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения от страна на ищеца, включително,
че на ищеца е отказано ползването на неплатен годишен отпуск, за което е бил
уведомен, и че в твърдения период ищецът е отсъствал от работа, без да има
основателна причина за това, реда за произнасяне по искане за ползване на отпуск,
включително неплатен, съответствие на наказанието на твърдяното за извършено
нарушение, връчване на заповедта на служителя, както и на писмените обяснения и че
обичайния начин на комуникация между страните е по посочените електронни пощи.
Съдът указва на страните, че съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при
осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на
противното, като в тежест на ответника е да установи сочените от него обстоятелства
за наличието на злоупотреба с право.
По релевираното възражение за прихващане с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ –
в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищеца обезщетение в посочения
размер за неползван платен годишен отпуск на ищеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните се отделят
следните обстоятелства:
че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение по трудов
договор № РД-13-183/15.11.2020г., по силата на което ищецът заемал длъжността
„солист-оркестрант“ в ДКИ „Софийска опера и балет“;
че евентуално дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението, е в размер на 15900.00 лева, представляващо
брутното трудово възнаграждение за шест месеца, за периода 01.06.2025 г. –
30.11.2025 г.
Приложените към исковата молба и отговора документи са относими, необходими
и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат
като доказателства по делото.
Съдебният състав намира за необходимо да укаже на ответника да посочи периода,
за който се отнася обезщетението за платен годишен отпуск, предмет на възражението
за прихващане, както и да посочи броя на дните за съответната година, за която
твърди, че е платил обезщетението, предмет на възражението за прихващане.
5
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
трудовото досие на ищеца, програма на оркестъра за периода 01.07.2024г.-01.08.2024г.,
правилник за вътрешния трудов ред са относими, допустими и необходими и следва да
се допуснат.
С оглед становището на ответника, съдебният състав не намира за необходимо за
правилното решаване на спора допускането на съдебно-счетоводна експертиза.
Искането за допускане до разпит на трима свидетели от ищеца следва да се уважи
само досежно обстоятелствата, касаещи начина на организиране на работното време на
оркестъра при работодателя и изпълнението на задълженията на ищеца. На основание
чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска двама свидетели.
За доказване на посочените в т. 2 от отговора на исковата молба обстоятелства на
ответника следва да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане.
Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, но на основание чл. 140а,
ал. 3 ГПК предвид твърденията и възраженията на страните, изложени в книжата по
делото, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна
среща за процедура по медиация, поради наличието на обстоятелства, които насочват
към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна да уточни дали претендира брутния или нетния размер на
обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в общ размер на 15900.00 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че се
търси брутния размер.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна да посочи периода и броя дни неползван платен годишен
отпуск, обезщетението за който е предмет на релевираното възражение за прихващане.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение в срок на указанията възражението
му ще бъде върнато.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза като ненеобходимо.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответникът Софийска опера и балет в
6
едноседмичен срок от уведомяването да представи заверен препис на намиращи се у
него документи от значение за спора – трудовото досие на ищеца, програма на
оркестъра за периода 01.07.2024г.-01.08.2024г. и правилник за вътрешния трудов ред.
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на посочените документи ще се цени
от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на обстоятелства, касаещи начина на организиране на работното време на оркестъра
при работодателя и изпълнението на задълженията на ищеца, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, искането на ищеца за допускане на
трети свидетел за същите обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства, посочени в т. 2 от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва да води допуснатите им свидетели в първото по
делото открито съдебно заседание, в противен случай свидетелите няма да бъдат
разпитани.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г.
от 13:10 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за доклад
на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има характера
на доклад по делото по смисъла на чл.312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
7
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8