Присъда по НОХД №2696/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 742
Дата: 17 декември 2024 г. (в сила от 3 януари 2025 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110202696
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 742
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на прокурора М. Любч. Б.Т. Й. Й.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110202696 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й. П. - ***************, с ЕГН:
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ в периода от месец декември 2017г.
до месец септември 2023г. включително, в гр. София, след като е бил осъден с
решение № 21427 от 20.12.2016г. по гражданско дело № 45606/2016г. по описа
на CPC, III ГО, 84-ти състав, влязло в сила на 20.12.2016г., да издържа СВОЙ
НИЗХОДЯЩ - СИНА СИ Л. Г. П*, роден на 10.08.2011г., чрез неговата майка
и законен представител В. Л. М., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 70 (седемдесет) месечни
вноски, всяка от които по 105.00 (сто и пет) лева, общо в размер на 7350.00
(седем хиляди триста и петдесет) лева - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ
ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.183, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на
основание чл.183, ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА
НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки на
основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр. ал.1, вр. ал.3, т.1 и т.3 от НК и за
следните срокове – 1.1.) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 (една) година пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 1.2.) задължителни
срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 1.3.).
1
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от 1
(една) календарна година.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й.
П., с ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и по сметка на СДВР сумата от 140.40 лева,
представляваща общ размер на сторените в досъдебното производство
разноски за възнаграждение за изпълнена експертиза, както и сумата от 5.00
лева в полза на СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен
лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й.
П., с ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и по сметка на Висш съдебен
съвет сумата от 100.00 лева за сторените в съдебната фаза разноски за
възнаграждение за вещо лице, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на
Софийски районен съд за дължима държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. с чл.38, ал.1, т.1 вр.
ал.2 от Закона за адвокатурата ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й. П., с ЕГН:
********** (и със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА АДВОКАТ Г. К. Г. – ЧЛЕН НА САК , със съдебен адрес гр.С***********
сумата от 1400.00 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща общият
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената правна
помощ на представляваното лице в процеса; за реализираното процесуално
представителство в наказателното производство; за положеният интензивен
адвокатски труд и с оглед провелите се множество от съдебни заседания в
първата инстанция, в които е участвал, ведно със сумата от 5.00 лева в полза
на СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист

Присъдата на съдебния състав може да бъде обжалвана и/или
протестирана в 15 (петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски Градски
съд по реда на глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 2696/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I.). СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ВНЕСЛА В
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на 22.02.2024г. на основание чл.247, ал.1, т. 1
НПК обвинителен акт против подсъдимия Г. Й. П., с ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност), с което е повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер по състава чл. 183, ал.1 от НК, за това, че в
периода от месец декември 2017г. до месец септември 2023г. включително, в
гр. София, след като е бил осъден с решение № 21427 от 20.12.2016г. по
гражданско дело № 45606/2016г. по описа на CPC, III ГО, 84-ти състав, влязло
в сила на 20.12.2016г., да издържа СВОЙ НИЗХОДЯЩ - СИНА СИ Л. Г. П.,
роден на 10.08.2011г., чрез неговата майка и законен представител В. Л. М.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - 70 (седемдесет) месечни вноски, всяка от които по 105.00
(сто и пет) лева, общо в размер на 7350.00 (седем хиляди триста и петдесет)
лева.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, чрез
прокурор поддържа в цялост повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на
досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин авторството на
дееца към извършеното престъпление. Излага се аргументативен анализ на
доказателствата. Инвокират се доводи за преценка касателно наличието на
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Поддържа се, че
обществената опасност на личността на подсъдимия е сравнително завишена,
предвид настъпилите вредни последици. Излага се, че съдът следвало да
определи съответно наказание, с което да ангажира наказателната отговорност
на подсъдимия П..
КОНСТИТУИРАНИЯТ В ПРОИЗВОДСТВОТО КАТО ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ - МАЛОЛЕТНИЯТ Л. Г. П., действащ чрез упълномощен
надлежно от родителя си - майката и законен представител В. Л. М.
процесуален представител - ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Г. Г., релевира
обосновано, пълно, отговорно и професионално подробни доводи за
доказаността на извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл.183, ал.1
от НК. Излага се аргументативен анализ на доказателствата. Поддържа се, че
обществената опасност на личността на подсъдимия е сравнително завишена,
предвид настъпилите вредни последици за детето, което не е получавало
издръжка за дълъг период от време. Излага се, че съдът следвало да определи
наказание в максимален размер, с което да ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия П..
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й. П., редовно призован и след надлежно
връчване на съдебните книжа, при липсата на изложени от него възражения,
се явява лично и лично участва в наказателното производство. Представлява
се от служебния му защитник в качеството на процесуален представил адвокат
П. С..
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ П. – АДВОКАТ П. С. инвокира
1
подробни доводи и съображения, при което се прави искане съдът да извърши
доказателствена преценка дали са налице основания да се ангажира
наказателната отговорност на подзащитния му, доколкото се приема, че случая
не притежава висока степен на обществена опасност. Прави се искане съдът да
постанови съдебен акт при отчитането на правилното приложение на
материалния закон и с оглед влошеното социално, житейско и икономическо
положение на обвиненото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Й. П. поддържа изложеното от своя защитник. В
правото си на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, се прави
искане от подсъдимия П. съдът да му позволи да работи и да издържа децата
си.
II.). СЪДЪТ КАТО ПРЕЦЕНИ всестранно, обективно и пълно
доводите и съображенията на страните; събраните по реда и способите на
НПК доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“res ipsa loquitur” – фактите
говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се спори по фактите и събраната
доказателствена съвкупност.
Спорът (според убеждението на съда) касае (или се съсредоточва)
единствено върху изясняването на положението относно какво наказание по
състава на чл.183, ал.1 от НК съдът следва да индивидуализира с присъдата
си.
Подсъдимият Г. Й. П. е роден на ***********г. в гр.К., българин, с
българско гражданство, осъждан, със средно образование, разведен, трудово
ангажиран в частния сектор като охранител, с адрес за призоваване в гр.С., с
ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. Й. П. и свидетеля В. Л. М. били съпрузи (имали сключен
граждански брак). Родило им се на 10.08.2011г. собствено дете - пострадалият
Л. Г. П.. С течение на времето отношенията между родителите на детето се
влошили дълбоко, трайно и непоправимо. С последвало съдебно решение №
21427 от 20.12.2016г. по гражданско дело № 45 606/2016г. по описа на CPC, III
ГО, 84 - ти състав, влязло в сила на 20.12.2016г., родителските права по
отношение на детето Л. Г. П. били предоставени на майката - свидетелят В. Л.
М., при която детето следвало да живее, а бащата - обвиняемият П. по силата
на одобрено споразумение бил осъден да заплаща издръжка на сина си по
105.00 (сто и пет) лева месечно. Бащата - подсъдимият П. значителен период
от време не заплащал дължимата месечна издръжка за сина си в посочения
размер. В периода от месец декември 2017г. до месец септември 2023г.
задължението за неплатените 70 (седемдесет) месечно вноски за издръжка
възлизало в общ размер от 7350.00 (седем хиляди триста и петдесет) лева.
Родителят на детето - свидетелят М. образувала на 30.05.2023г. при ЧСИ М. (и
след снабдяване със съответен изпълнителен лист от 12.05.2023г.) с рег. № 838
на КЧСИ изпълнително производство с № 2157/2023г. като към 23.06.2023г.
2
извършваните от публичния орган изпълнителни действия не постигнали
резултат - постъпления по банковите сметки на подсъдимия П. като длъжник
липсвали. След месец юли 2023г. подсъдимият П. започнал работа по трудов
договор на длъжност охранител. ЧСИ Б. наложил запор върху трудовото му
възнаграждение като била събрана сума в периода 18.07.2023г. до 21.10.2024г.
в общ размер на 1680.00 лева (или чрез извършени месечни удръжки от по
105.00 лева от трудовото възнаграждение на подсъдимия П.). Удържаната сума
към 21.10.2024г. в общ размер на 1680.00 лева, обаче не била достатъчна да
погаси общият размер на инкриминираната вреда от 7350.00 (седем хиляди
триста и петдесет) лева. На подсъдимия П. е била предоставена от съда в
разумен период да възстанови дължимата издръжка на детето си, но поради
липсата на други източници на доходи, и с оглед наличието на общо три деца,
същият не е успял да погаси в пълен размер задължението си. Съгласно
показанията на свидетеля В. Л. М. подсъдимият П. в инкриминирания период
от месец декември 2017г. до месец септември 2023г. е заплатил сума в общ
размер от около 900.00 лева. Тази сума, включително и събраната от ЧСИ
сума от 1680.00 лева с включването на двете месечни вноски за месец 11 и
месец 12 от 2024г. (до датата на постановяването на присъдата на съда) отново
не са достатъчни в пълен размер да покрият настъпилата от престъплението
по чл.183, ал.1 от НК съставомерна имуществена вреда от 7350.00 (седем
хиляди триста и петдесет) лева.
IV.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЪДЪТ
ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за
доказване, които го подкрепят, а именно: 1.). писмени – справки за
съдимост; съдебни актове; справки от ЧСИ и други; 2.). писмени
доказателствени средства – протоколи за разпити на свидетели; 3.). гласни
доказателствени средства. 5.). способи на доказване по чл.136 НПК –
разпити на свидетели и съдебна оценителна експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства в
мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите В. Л. М. и Б. Н. К. и от
изготвената по делото СОЕ и с оглед събраните писмени справки, се
установяват извършеното престъпление и неговия извършител. Съдът отчита,
че обясненията на подсъдимия П. имат защитен характер, чрез които същият
излага причини, които трайно са го възпрепятствали да заплаща дължимата
издръжка на детето си Л. Г. П., поради липсата на работа; с оглед неговото
влошено финансово състояние; поради засегнатото му здраве; с оглед наличие
3
на второ семейство и родено трето дете (със свидетеля М. подсъдимият П.
имат общо две деца), за което подсъдимият П. също следва да полага грижи и
да осигурява необходима издръжка. Тези факти се изясняват по безспорен,
доказателствено обезпечен и хармоничен начин от възприетата от съда
фактическа обстановка. Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло
показанията на свидетелите М. и К., както и изготвената по делото експертиза,
тъй като те изцяло изясняват и в съответствие със събраните писмени
доказателства извършеното от подсъдимия П. престъпление. От показанията
на тези свидетели, както и от изготвената СОЕ, поставени в основата на
установената фактическа обстановка, ясно се установяват механизма на
извършване на престъплението, неговият автор, периодът на извършването на
престъплението, мястото където е извършено и спрямо кое лице, при какви
настъпили съставомерни вреди. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли по повод
на събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след първоначален
разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради
липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със свидетелски
показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото,
които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно
обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от
НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече
свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него
възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е
възможно съдът да основе изводите си за осъждането на подсъдимия и само
въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени доказателства,
и гласни доказателствени средства с приетата по делото от ДП съдебна
оценителна експертиза. Налице е редовност и законосъобразност във формата
и съдържанието на извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК
процесуално-следствено действия с приложените способи на доказване за
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че свидетелските показания на свидетелите М. и К. и цялата
доказателствена съвкупност не съдържат противоречия, логични и ясни са,
поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен
анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
4
извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по
делото изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства –
писмени и веществени, гласни доказателствени средства, способи на
доказване и други, по силата на “per argumentum a contrario” от чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и
еднопосочен начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно
деяние, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по
надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви
доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло
събраните доказателства.
V.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, СЪДЪТ
ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото)
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Г. Й. П. (и със снета по делото самоличност) е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.183, ал.1 от НК, за това че в периода от месец декември
2017г. до месец септември 2023г. включително, в гр. София, след като е бил
осъден с решение № 21427 от 20.12.2016г. по гражданско дело № 45606/2016г.
по описа на CPC, III ГО, 84-ти състав, влязло в сила на 20.12.2016г., да
издържа свой низходящ - сина си Л. Г. П., роден на 10.08.2011г., чрез
неговата майка и законен представител В. Л. М., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 70
(седемдесет) месечни вноски, всяка от които по 105.00 (сто и пет) лева, общо в
размер на 7350.00 (седем хиляди триста и петдесет) лева.
Подсъдимият Г. Й. П. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, за което е признат с присъдата на съда
от 17.12.2024г. за виновен за факта на престъплението.
Решаващата инстанция на СРС приема, че престъплението по чл.183, ал.1
от НК от обективна страна засяга обществените отношения осигуряващи
неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се цели защита на
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено, трайно
престъпление, осъществявано чрез непрекъснато продължаващо бездействие,
докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване.
Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
5
дали могат да се издържат от имуществото си (и съгласно нормата на чл.81,
ал.3 от ЗЗД, според която временната липса на парични средства не
освобождава длъжника от отговорност към неговия кредитор) и тази
издръжка се дължи, дори и да съставлява особено затруднение за родителите.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й относно
гарантирането на развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичният режим на задължението.
Ненамирането на постоянна работа и/или нереализирането на трайни
доходи не са деквалифициращи престъпленията по чл.183, ал.1 от НК
обстоятелства, доколкото подсъдимият П. се установи, че е здрав (с
изключение на засегнатите си зъби, съгласно показанията на свидетеля М.),
работоспособен е и на практика сам се е поставил в това положение на
нереализиране на доходи и настъпването на процесните вредоносни
последици за собственото му малолетно дете Л. Г. Парлисйки. Съдебното
решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява
действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват
поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението задължава
страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на
установеното от съда материално-правно положение. За това независимо от
обстоятелството, че за инкриминирания период подсъдимият П. е имал ниски
доказани доходи и/или не е бил трудово ангажиран, той не е освободен от
задължението да доставя издръжка за малолетното си дете Л. Г. П..
Съществуването на затруднено материално положение може да има за
последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
Последното, обаче, не освобождава дееца от задължението да дава издръжка
на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е
осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира
действително положение, с което всеки субект, към който е насочено, е
задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов,
6
влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските права,
изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка за
малолетното дете, подсъдимият П. е задължен да се съобрази с
първоначалното решение на съда и следва да го изпълнява. Освен това, от
данните по делото се установява, че подсъдимият П. е в работоспособна
възраст, като въпреки това същият не е положил грижа да изпълнява
задълженията си по заплащане на присъдената издръжка за детето си за един
изключително продължителен период от време. Съдът счита, че подсъдимият
П. би могъл, след като очевидно успешно издържа себе си, то следва да отделя
средства за детето си и ако е в обективна невъзможност да изплаща цялата им
издръжка редовно, то със сигурност е можел да отделя известни суми, макар и
не в размер на определените издръжки. Извършените от подсъдимия П.
действия съдържат в себе си характеризиращите престъплението по чл.183,
ал.1 от НК елементи от обективна така и от субективна страна. От обективна
страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си
да заплаща издръжка на своя низходящ от първа степен Л. Г. П. по силата на
влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни
вноски в определен размер, както се установи и доказа в настоящия случай.
От субективна страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК – от
интелектуална страна: подсъдимият П. е предвиждал общественоопасните
последици от деянието си, съзнавал е общественоопасния му характер, от
волева страна: целял е и е искал настъпването на тези последици. За да
определи формата на вината, съдът обсъди не само субективното, психическо
отношение на дееца към инкриминираното деяние по чл.183, ал.1 от НК, но и
всички налични обективни признаци, съпътстващи извършването на
престъплението. В съзнанието на дееца са били ясно отразени обстоятелствата
свързани с конкретният размер, който е дължал като ежемесечна издръжка за
малолетното си дете в очертаните от държавния обвинител инкриминирани
периоди на разгледаното престъпление, тъй като не се спори, че е бил запознат
със съдебния акт по гражданското дело, касаещо постановената издръжка.
Подсъдимият П. е предвиждал, че след като не изпълни задължението си и не
заплати дължимата издръжка, ще лиши собственото си малолетно дете (и
напрактика е постигнал точно това) от обикновените за израстването му
нужди. Подсъдимият П. с действията си е искал и целял незаплащането на
издръжката, като с действията си сам се е поставил в положение, което не му
позволява да заплаща навременно, точно и пълно без забава присъдената
издръжка за детето Л. Г. П.. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим - знаейки, че дължи издръжка в голям период
от време не е заплащал дължимите суми, поставяйки се сам в това положение.
Действията му са насочени към точно определено конкретно поведение и към
постигане на точно определен конкретен резултат и настъпване на точно
определени конкретни вреди последици.
В заключение, наказателната отговорност на дееца за престъплението по
чл.183, ал.1 от НК възниква единствено при съзнателно неплащане на
дължимите алименти, в размер на две или повече месечни вноски, като е
7
недопустимо при направено своевременно плащане в дължимия размер, от
него да се приспадат други неплатени задължения, включително и за
разноски, такси, лихви или главници за предходен период, дължими по
изпълнителното дело, тъй като целта на закона е защита на обезпечаването на
месечните нужди на лицата, в полза на които е присъдена издръжката, а не
санкциониране на дееца за неизпълнени парични задължения. ( В тази
насока е Р №135/2016 г. на 1-во НО на ВКС.
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
С присъдата на съдебния състав от 17.12.2024г. на подсъдимия Г. Й. П.
съдът наложи за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК на
основание чл.54 от НК наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр. ал.1, вр. ал.3, т.1 и т.3 от
НК и за следните срокове – 1.1.) задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 1 (една) година пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 1.2.) задължителни
срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 1.3.).
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от 1
(една) календарна година.
Съдът установява наличие на смекчаващи вината обстоятелства
спрямо личността на подсъдимия Г. Й. П. – чисто съдебно минало към датата
на довършването на деянието - 30.09.2023г., като преди тази дата е бил
реабилитиран по право по чл.86, ал.1, т.1 от НК на 22.10.2022г.; положителни
характеристични данни, свързани със създадено второ семейство; наличието
на трети низходящ родственик от първа степен; частичното възстановяване на
инкриминирани вреди (около 1/3 от общата съставомерна вреда от 7 350.00
лева); факта на трудовата ангажираност на подсъдимия П. от месец юли 2023г.
без прекъсване. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства - значителен
период от време на неплащане на месечната издръжка от 01.12.2017г. до
30.09.2023г. който формира период от около шест години; настъпилите
рискове от неполучаване на жизнено необходимата издръжка от детето Л. Г. П.
чрез неговата майка и законен представител; факта на прехвърлянето на
отговорността за издръжката на детето единствено и само за сметка на
майката на детето, като същата е била поставена в значително затруднено
положение; принудителната намеса на Държавата чрез ЧСИ, при който
принудително, а не доброволно се извършва месечно удържане на издръжката
от 105.00 лева на детето Л. Г. П., която значително по-малка под
законоустановения минимум според Закона за Държавния бюджет; значителен
размер от 2/3 неплатена издръжка повече от пет години в рамките на
съставомерната вреда от 7350.00 лева. В случая, съдът приема, че налагането
8
на подсъдимия П. ефективно или условно наказание „лишаване от свобода“ са
незаконосъобразни, необосновани, прекомерни и несъобразени с целта на
закона. Целта на закона е да се мотивира подсъдимият П. да заплаща
месечната издръжка на детето си или да възстанови инкриминираната вреда.
Нецелесъобразно и неефективно е да се определя в случая наказание
„лишаване от свобода“, независимо дали ефективно или условно, тъй като
също би отнело към днешна дата или в бъдещ момент възможността детето Л.
Г. П. да получава занапред дължимата му издръжка. Например от затвора
подсъдимият П. няма да може да издържа детето си. Съдът отчита, че същия
има общо три деца и второ семейство, за което полага грижи и издържа. При
баланс на целите на закона, интересите на правосъдието, интересите на детето
и при отчитане на личността на подсъдимия П. за съда най-законосъобразно,
най-обосновано и най-справедливо е определянето на наказание „пробация“ в
разумен размер от 1 (една) година. Изложеното мотивира съдебният състав да
приеме, че най-подходящи са пробационните мерки на основание чл.42а, ал.2,
т.1, т.2 и т.6, вр. ал.1, вр. ал.3, т.1 и т.3 от НК и за следните срокове – 1.1.)
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично; 1.2.) задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 1 (една) година и 1.3.). безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 320 часа за срок от 1 (една) календарна година.
По преценка на съдебния състав се прецени, че спрямо подсъдимия П. е
подходяща и пробационната мярка 3.). безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 320 часа за срок от 1 (една) календарна година за
изграждане на трудови навици; за създаване на обоснован коректив, който да
мотивира поведението му към отговорност спрямо всяко от децата му, като
осигурява тяхната издръжка, без да си позволява да остава без трайна трудова
ангажираност, и най-вече - към създаването на умения за законосъобразно
отношение към съдебните актове на съда. Тази допълнителна пробационна
мярка ще изгради стимул в поведението на подсъдимия П.; ще го подкрепи;
ще запълни липсващия дефицит в поведението му, в трудовите му навици и
ще засили ефективно контрола спрямо него при изпълнението на двете
основни пробационни мерки. По този начин чрез трите пробационни мерки в
тяхната съвкупност ще се засили предупредителното въздействие на личната
превенция на наказанието пробация спрямо подсъдимия П.. Чрез третата
допълнителна пробационна мярка спрямо подсъдимия П. ще се спомогне да се
изградят положителни трудови, човешки и хуманни умения и нагласи у него,
които следва да водят до прояви на зачитане на жизнената необходимост
децата му до 18 (осемнадесет) години да получават дължимата им се по закон
издръжка - за да живеят нормално; за да имат сигурни базови условия за
развитие, и дори за опазване на тяхното физическо и психическо здраве.
Съдът приема, че тази допълнителна трета пробационна мярка ефективно ще
спомогне да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК, тъй като не
само чрез основните две, но и чрез безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 320 часа за срок от 1 (една) календарна година, ще се изградят
след корекционна намеса, положителни нагласи в ценностите и бъдещото
9
поведение на подсъдимия П. при неговата ресоациализация в обществото.
Така индивидуализирани в тези размери на определените от съда
пробационни мерки и посочените едногодишни периоди от наложеното на
подсъдимия П. наказание пробация ще спомогнат за постигането на личната и
генералната превенция. Пробационните мерки, индивидуализирани по вид и
размер съответстват на целите на чл.36 НК при съобразяване на фактите и
наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство в полза на
подсъдимия П.. „Съдът следва да съобрази целите на наказанието, които са
свързани, както с личната, така и с генералната превенция. Те не са откъснати
една от друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната
превенция може да се разгледа като средство за осъществяване на общ ата”– Р
№ 36/ 03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС. С
индивидуализираните и наложените на подсъдимия П. пробационни мерки
съдът отдава превес на личния предупредителен ефект на наказанието спрямо
него и счита в рамките на наложените му пробационни мерки този ефект за
постижим.
VII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият П. да
заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 140.40 лева за
разноски за експертиза по делото, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно
издаден изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият П. да
заплати в полза на Софийски Районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет
сумата от 100.00 лева за разноски за експертиза по делото, ведно със сумата
от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият П. да
заплати в полза на адвокат Г. К. Г. – член на САК , със съдебен адрес
гр.София, ул. „Позитано“ № 9, вх. Б, ет.4, кантора 12 сумата от 1400.00
(хиляда и четиристотин) лева, представляваща общият размер на
дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ на
представляваното лице в процеса; за реализираното процесуално
представителство в наказателното производство; за положеният интензивен
адвокатски труд и с оглед провелите се множество от съдебни заседания в
първата инстанция, в които е участвал, ведно със сумата от 5.00 лева в полза
на СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
Обемът на процесуалните действия на адвокат Г. Г. са съответни на
положените от него правни усилия като адвокат. Правната помощ на адвокат
Г. е съответна на реално положения от него по делото значителен адвокатски
труд. Адвокат Г. е изготвил молба за конституирането на пострадалото лице
като частен обвинител. Представлявал е своя доверител. Консултирал е
законния представител на пострадалото малолетно дете. Участвал е в
10
заседанията. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи и аргументи.
Положил е обемни процесуални усилия. Анализирал е доказателства и се е
запознавал с доказателствата по делото. Изложил е своята пледоария.
Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат Г. Г. е високо квалифициран.
Съдът отчита, че материалния интерес е също висок за делата от същия вид.
Защитата на адвокат Г. е съответна и пропорционално оценена от съда в
разумен, балансиран и справедлив размер.
ПРИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
ОБЕКТИВИРА СВОИТЕ МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ



11
Съобщи за изтекли лични данни