№ 1992
гр. Варна, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100502022 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът Т. К. Т., редовно призован, се явява лично, не се
представлява.
Въззиваемите страни В. Н. Ф. и Е. И. М., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. Ф. Д., редовно упълноМ.щена и приета от
съда отпреди.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
1
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.06.2023г., уточнена с М.лба от
30.06.2023г., подадени от Т. К. Т., ЕГН**********, срещу Решение
№2023/07.06.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. на ВРС , 39-ти състав, с което
са отхвърлени исковете на Т. Т., с правно основание чл.439 от ГПК, както
следва:
- срещу В. Н. Ф., ЕГН**********, за установяване недължиМ.стта на
сумата в общ размер на 3 600 лв. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден
в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна,
обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, поради
изтичане на давностния срок за принудителното й събиране;
- срещу В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. Дрезден, 01308,
Германия, ул.Титман №14, за установяване недължиМ.стта на сумата в общ
размер на 1 600 лв. по изп. лист № 1669/17.02.2017г., издаден в
производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ
съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело №
20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, поради изтичане на
давностния срок за принудителното й събиране;
- срещу В. Н. Ф., ЕГН********** и Е. И. М.-Ф. от гр. Дрезден, 01308,
Германия, ул.Титман №14 за установяване недължиМ.стта на сумата в
общ размер на 800 лв. по изп. лист № 1 2051/22.05.2020г., издаден в
производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ
съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело №
20218940400434 по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, поради изтичане на
давностния срок за принудителното й събиране;
и като резултат е осъден Т. Т. за разноски пред ВРС.
Подадена е също и въззивна жалба от 03.08.2023г. на Т. К. Т.,
ЕГН**********, срещу Решение №2762/25.07.2023г. по гр. д. №15431 за
2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е отхвърлена М.лба от 16.06.2023г. на Т.
Т. за допълване на решение №2030/07.06.2023г. по гр. д. №15431 за 2021г. по
2
описа на Варненски Районен Съд, 39-ти състав, чрез произнасяне по
предявения иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на общо 40
000лв., на основание чл.250 от ГПК.
Подадена е също и въззивна жалба от 03.08.2023г. на Т. К. Т.,
ЕГН**********, срещу Решение №2761/25.07.2023г. по гр. д. №15431 за
2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е отхвърлена М.лба от 16.06.2023г. на Т.
Т. за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по делото
решение №2030/07.06.2023г., на стр.2 и стр.4-6 от него, на осн. чл.247 от
ГПК.
Във въззивната жалба срещу основното решение и уточняващата М.лба
към нея се твърди, че решението на ВРС е неправилно. Изводът за неизтекла
давност за задълженията на Т., в т.ч. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., не е
М.тивиран и противоречи на приетото, че решението на ВОС, по което бил
издаден този изп. лист, е постановено на 14.08.2015г. Твърди се, че
проверката за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния
съд не влияе на съдбата на постановеното на 14.08.2015г. такова, с което са
приети разноските по спора за дворното място и втория етаж и от която дата
следва да се брои давността. С оглед на това се М.ли за цялостната отмяна на
основното решение на ВРС. Отделно се поддържа, че ВРС не е разгледал и
предявения в о.с.з. на 16.05.2023г. иск на Т. за осъждане на отв. Ф. за
обезщетение от 40 000лв., поради което се М.ли за изпращане на иска за
разглеждане от ВОС като първа инстанция, а при неуважване на искането – за
постановяване нищожност на договора на двамата ответници по делото с
адвоката им относно издаване на изп. лист от 22.05.2020г. и за осъждане на В.
Ф. за имуществени и неимуществени вреди от воденето на изп. дело за
сумите, които са погасени по давност.
Във въззивната жалба срещу решението по чл.250 от ГПК се твърди, че
ВРС не е разгледал предявения иск на Т. за осъждане на отв. В. Ф. за
обезщетение от 40 000лв., поради което се М.ли за отмяна решението на ВРС
за отказа да се произнесе по този иск.
Във въззивната жалба срещу решението по чл.227 от ГПК се твърди, че
3
неправилно ВРС е отказал да допусне поправки в решението му, посочени от
ищеца в М.лба с вх. при ВРС №45634/16.06.2023г., а същите, особено относно
началната дата на погасителната давност, са от съществено значение за
основателността на исковете по чл.439 ит ГПК за недължиМ.стта на сумите
по процесните изп. листи. Поради това М.ли за отмяна на решението на ВРС
за отказа да допусне сочените ОФГ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият депозира отговори по
всички жалби, с които ги оспорва, а доводите в тях счита за необосновани.
Поддържа, че всички обжалвани решения са правилни и законосъобразни, за
което излага съображения. М.ли за потвърждаване на решенията и за
разноски пред ВОС.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам въззивните жалби, оспорвам отговорите.
В. Н. Ф. не е придобил собственост на половината от иМ.та, находящ се
на ул. ***********. С обективираната в НА № 41, том ІІІ, № 791/1983г.
продажба, при липса на предмет поради невъзМ.жност за обособяване на
част от иМ.та „майка“, за саМ.стоятелно ползване като жилище. Според ТР №
3/2014г. от 28.06.2016г. на ОСГК на ВКС сделката е била нищожна. Посочвам
още едно ТР № 1/27.04.2022г. по ТД № 1/22г., ответникът следва да понесе
последиците от възпрепятстването да ползвам наследения иМ.т, злепоставяне
пред съда и вземане от ЧСИ на цялата ми пенсия през зимата; запор на
земеделски земи, от което оценката на вещото лице доведе до злепоставяне и
принудителна продажба на иМ.та.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам доводите в трите отговора, които сме
депозирали пред ВОС.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила М.лба от 06.11.2023г. от въззивника
Т. Т., обективираща изявлението му, че исковата М.лба при цена на иска
40 000 лева на основание чл. 104, т. 4 от ГПК не е била подсъдна на районен
съд, а на окръжен съд. Заявява, че отбелязва този факт, защото евентуално
решение по въззивното дело следва да се обжалва пред апелативен съд. М.ли
4
съдът да съобрази този факт.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните, че решението на ВРС, с което е
оставено без уважение искане на въззивника за допълване на решението
посредством произнасяне по предявен иск за присъждане на обезщетение за
вреди в размер на общо 40 000лв. е предмет на въззивното производство,
съобразно доклада на жалбите. По същите съдът ще се произнесе с акта си по
същество на спора.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: Искам да направя една забележка. В районния съд
протоколът беше фалшифициран. Аз заявих М.я иск преди даване ход на
устните състезания, което по закон е допустим М.й иск. Доказателственото
ми искане е да осъдите В. Н. Ф., ЕГН ********** от ******** да ми
възстанови незаконосъобразно отнетите ми от ЧСИ за съдебни разноски на Ф.
8 500 лева, 31 500 лева неимуществени вреди, както и 1 974 лева съдебни
разноски за ЧСИ и М.ите съдебни разноски по всички дела, общо 2 737 лева;
преводи на немски 2 542 лева, или общо за всички искания 47 894 лева, за
което съм изготвил списък.
Представям списък с разноски за преводи на немски език.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски, претендирам 1520 лева адвокатски хонорар. Възразявам срещу
приемането на доказателствата към списъка с разноски, представени от
въззивника.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т. : Какво да възразявам за прекомерност, безочлива
работа.
СЪДЪТ, като съобрази представените от тях доказателства за
реализирани разноски, придружени и със списъци на същите, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
5
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива: вносна бележка за сумата от 325 лева от 28.10.2005г.,
вносна бележка за сумата от 315 лева от 04.08.2006г., Фактура №
*********/16.07.2013г., Протокол за извършено погасяване по изп. дело №
434/2021г., Сметка/Фактура № **********/18.12.2023г., представени от
въззивника и договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023г.,
представен от процесуалния представител на въззиваемата страна.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: В. Ф. не е собственик, още по- малко е собственик
Е. М., съпруга на Ф., след като тя е сключила брак с него след продажбата
през 1983г. Да представят доказателства на какво основание тя претендира да
е собственик. От всичко това аз се чувствам унижен, притеснен, отрази се на
заболяването ми от недостатъчно функциониране на кръвоносната система, с
риск от фатални сърдечни или М.зъчни увреждания. Затова предявих преди
даване ход на устните състезания пред ВРС иск за имуществени и
неимуществени вреди на стойност 40 000 лева, което ще се докаже с
депозираното пред съда нотариално заверено становище.
Както казах, с цел да бъда унижен, се превеждаха на немски
материалите, което достигна цена от над 2 000 лева, а именно 2 542 лева, за
което прилагам фактура. Решение № 1550/14.08.2015г., постановено по в. гр.
дело № 643/2014г. по описа на ВОС по чл. 296, ал.3 ГПК, след като
изпълнително дело № 434 е образувано на 05.05.2021г., след изтичане на 5-
годишния срок, бях задължен да заплатя 7932 лева. Съдебни разноски по това
изпълнително дело според протокола за извършено погасяване от 11.07.2022г.
са общо 1974 лева.
М.ля да осъдите В. Ф. да ми възстанови незаконосъобразно отнетите от
6
ЧСИ разноски от 8500 лева, да ми заплати 31 500 лева неимуществени вреди,
както и 1 974 съдебни разноски за ЧСИ и М.ите съдебни разноски по всички
дела, по това изпълнително дело, в размер на 2 737 лева; преводи на немски 2
542 лева или общо за всички искания сумата от 47 894 лева.
АДВ. Д.: М.ля да приемете, че подадените три въззивни жалби са
неоснователни и да ги оставите без уважение, да потвърдите обжалваните
решения и да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски, съобразно
представения списък.
Неоснователни са твърденията на въззивника в първата въззивна жалба
са погасени по давност вземания за разноски на доверителите ми. Срокът на
погасителната давност за всяко вземане започва да тече от М.мента, в който
вземането е изискуеМ., а за присъдени разноски, от М.мента на влизане в
сила на съдебния акт, с който окончателно се решава съдебния спор, а не от
датата на произнасяне на съда за дължиМ.стта на конкретни разноски, както
твърди въззивникът. Петгодишният срок на погасителната давност за
вземанията от 3200 лева по изпълнителен лист № 1668/17.02.2017г. започва да
тече от 06.02.2017г., това е датата, на която влиза в сила решението по гр.
дело № 4545/2005г. по описа на ВРС. Давностният срок за двете вземания от
по 200 лева по същия изпълнителен лист № 1668 започва да тече от датата на
влизане в сила на всяко от определенията, с които са присъдени разноски,
съответно от 03.06.2016г. и от 18.07. 2016г. Срокът на погасителната давност
за сумата 1 600 лева разноски пред ВКС по изпълнителен лист № 1669
започва да тече от датата на постановяване и влизане в сила на решението на
ВКС - 06.02.2017г. и последната сума 800 лева по изпълнителен лист № 2051
са изискуеми от 13.04.2020г. На тази дата е постановено и е влязло в сила
определението по ч. гр. дело № 2261/2019г. по описа на ВОС. И от датите, на
които посочените вземания са станали изискуеми до прекъсването на
давностния срок с предприемане на изпълнителни действия по изпълнително
дело № 434/2021г. на ЧСИ Ернандес, срокът за погасителната давност не е
изтекъл.
М.ля да имате предвид и спирането на погасителната давност за
периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020г. по силата на чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. По
изпълнителното дело са предприети поредица от изпълнителни действия. С
7
М.лбата до ЧСИ доверителите ми са възложили на съдебния изпълнител да
избере и предприеме необходимите според нея изпълнителни действия за
събиране на дължимите суми. На 05.05.2021г. ЧСИ е наложил запори върху
вземания на длъжника. На 08.06.2021г. е наложена възбрана върху
недвижимите иМ.ти на длъжника.
М.ля да приемете, че въззивните жалби са неоснователни, да оставите в
сила решението на първоинстанционния съд и да ни присъдите разноските.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Т. : Според чл. 296, ал. 3 от ГПК влизат в сила
решенията на съдилищата от датата, на която са произнесени. М.ля съдът, в
изпълнение на служебните си задължения, да оцени факта, че продажбата
през 1983г. е нищожна. Съдът е длъжен да се съобрази с това по нотариален
акт, от който е видно, че не М.же да се раздели две стаи с едно антре и една
тоалетна на два жилищни иМ.та.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8