Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 18.11.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Андрей
Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като
разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 457/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Предявен е с искова молба, подадена от „НД
Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л.
Д., чрез пълномощник, против Й.М.У., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се,
че на 08.10.2019 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски
кредит с № 38107. Кредитът е в размер на 704 лева, която сума е отпусната на
датата на сключване на договора и е следвало да се върне на шестнадесет
седмични вноски за периода от 08.11.2019 г. до 21.02.2020 г., всяка от тях в
размер на 44 лева. Платени са 176 лева, като са направени две плащания по 88
лева всяко, а са останали непогасени вноски в общ размер на 528 лева. С оглед
на изложеното се иска от съда да осъди ответника да заплати на дружеството-ищец
неизплатената главница по договора за кредит, заедно със законната лихва върху
нея, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
От страна на ответника не е подаден писмен отговор.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца не се
явява, а ответникът – не се явява и не се представлява.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид
постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ 38107/08.10.2019 г., като в титулната част на документа е посочен
ответникът като кредитополучател, а като кредитор – ищецът. По силата на този
договор, от кредитора е предоставена на ответната страна сума в размер на 704
лева, която е следвало да бъде върната чрез заплащане на 16 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 44,00 лева (чл. 1 от договора). Първата
погасителна вноска е с падеж 08.11.2019 г., а последната – 21.02.2020 г.,
съгласно представения с исковата молба погасителен план, озаглавен Приложение №
1 към договор за заем № 38107/08.10.2019 г. Погасителните вноски
съставляват изплащане на главница по договора, при фиксиран лихвен процент в
размер на 0%, като общата сума, която ответникът се е задължил да върне на ищеца
при сключване на договора за кредит е в размер на 704 лева. Сумата предмет на
договора е предоставена от ищеца на ответника и е получена от последния, което
обстоятелство се установява от изричното му удостоверяване от кредитополучателя
в чл. 5, изр. 2 от договора, както и от Разходен касов ордер от 08.10.2019 г.,
а и не се оспорва от ответника. Платени са 176 лева, като са направени две
плащания по 88 лева всяко – съответно на 18.11.2019 г. и на 08.01.2020 г.,
което се установява от отразяването в погасителния план, а се признава и от
ищеца в исковата молба. Останали са непогасени вноски в общ размер на 528 лева.
Посочените документи са подписани от страните, като формалната доказателствена
сила на положените подписи не е оспорвана. От страна на ответника не са
представени доказателства за извършени други плащания по договора, освен вече
посочените, за връщане на предоставената му сума, поради което съдът приема, че
такива плащания не са извършвани.
Така изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Доколкото нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно,
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност и без да
има позоваване на нищожност от някоя от страните (Решение № 384 от 02.11.2011
г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК на ВКС). В изпълнение на това свое
задължение, въпреки липсата на възражения от ответника, съдът приема, че не са
налице обстоятелствата, водещи до недействителност на договора за потребителски
кредит, посочени чл. 22 от ЗПК – спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които са: общият размер на кредита и
условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. В ал. 2 на
същия член е предвидено, че общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит, като всяка страница следва да бъде подписана от страните
по договора.
От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното от ЗПК съдържание на договора е налице
и същият е валиден.
След като процесният договор за кредит е с
характер на потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за
всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за
определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП,
включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите, сключвани с
потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143
от ЗЗП. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на такива
обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа
за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата,
ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това (Решение
№ 188 от 15.12.2017 г. по т.д. № 2613/2016 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.
№ 3686/2014 г., І т.о., ТК на ВКС и Решение № 232 от 05.01.2017 г. по т.д. №
2416/2015 г. ІІ т.о., ТК на ВКС).
В настоящия случай се установява, че не се
претендират суми, произтичащи от неравноправни клаузи в договора за кредит.
Изложеното обосновава извода, че между
страните е възникнало и същите през процесния период са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение – Договор за потребителски кредит № 38107/08.10.2019
г., по който ищецът е кредитор, а ответникът – кредитополучател. В изпълнение
на договора ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 704
лева. Изискуемостта на всички погасителни вноски по процесния договор, с падеж
на последната на 21.02.2020 г. е настъпила, поради което за ответника е
възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на договора. Платени
са 176 лева, като са направени две плащания по 88 лева всяко – съответно на
18.11.2019 г. и на 08.01.2020 г. и са останали непогасени вноски в общ размер
на 528 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. Следователно, налице
са всички материални предпоставки, обуславящи основателността на искането –
възникването на валидно облигационно отношение, реалното предоставяне на
заемната сума, с което в правната сфера на кредитополучателя е възникнало
насрещното задължение да върне заемната сума, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, в размер на 50
лева – платена държавна такса за производството.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.М.У., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „НД
Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от …
Л. Д., сумата от 528 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 38107/08.10.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 29.09.2020 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.М.У., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „НД
Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров”, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от …
Л. Д., направените по делото разноски в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Указва на
ответника, че присъдените с решението суми може да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „ДСК” АД.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :