Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,07.09.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: Р.С.
и в присъствието на
прокурора:БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №36 по описа за2018
год.на
БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от К.П.П. ЕГН********** ***,срещу наказателно постановление №17-0283-000294
от 02.11.2017г.на Началника на РУ на МВР-Каварна,с правно основание в
разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Първоначално
,жалбата,е постъпила в Районен съд-Каварна.Там е образувано АНХД№326/2017год.по
описа на КРС.Всички съдии в КРС са си направили отвод и делото е изпратено на
ВКС за определяне на друг равен по степен съд в който делото да се разгледа.Във
ВКС е образуваноЧНД№95/2018год.С Определение№15 от 08.02.2018год.е
определено,делото да се изпрати за разглеждане в Районен съд-Балчик.
Жалбата
и преписката са постъпили в Районен
съд-Балчик с вх.№597 на 13.02.2018г.,като е образувано настоящото АНХД№36/2018
по описа на БРС.Тъй като по делото е имало само писмената жалба на П.,с
Разпореждането си за насрочване на делото,съдът е изискал цялата
административна преписка от възиваемата страна.Тази преписка е изпратена в
Районен съд-Балчик,ведно с копие от жалбата.Получена е с Рег.№1032 от
19.03.2018год.Погрешно е образувано друго АНХД№59/2018 по описа на БРС,със
съдия-докладчик Даниела Игнатова.С Разпореждане№105 от 19.03.2018год.,влязло в
сила на 14.04.2018год.производството по АНХД№59/2018 по описа на БРС е
прекратено,поради факта,че има образувано друго производство по един и същ спор
между едни и същи лица,което е първо образувано и е висящо.Административната преписка
по издаване на процесното наказателно постановление,ведно със цялото прекратено
АНХД№59/2018по описа на БРС е присъединена към висящото настоящо АНХД№36/2018
по описа на БРС.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Твърди,че описаните деяния в АУАН и
наказателното постановление не са точно описани. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление,като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
редовно призован, се явява и заявява,че
поддържа жалбата. Пледира наказателното постановление да бъде отменено,като
незаконосъобразно.
Възиваемата страна,редовно призована
не се представлява в с.з.Представя
писмено становище,в което моли съда да потвърди наказателното
постановление,като законосъобразно.
По
делото,като свидетел е разпитан А.Н.А.-актосъставител.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На
17.08.2017год.,около 10,50 часа,той управлявал лек автомобил,марка Мерцедес
709Д с Рег.№ТХ****АМ,собственост на ****,по Главен път I-9,с посока от гр.Каварна,към гр.Балчик,непосредствено
до КПП-Топола,Каварненска община.
Бил
спрян за проверка от контролните органи на РУ на МВР-Каварна.При проверката,свидетелят
А.А. приел,че жалбоподателят управлява автомобила,без да има сключен и действащ
договор за задължтелна застраховка”Гражданска отговорност” на автомобила.
С
оглед това,свидетелят А.А. съставя АУАН№265 на 17.08.2018год.,с бланкетен
№361456,с който приема,че П. е допуснал
административно нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.П.
отказва да подпише съставения срещу него АУАН,като отказа е удостоверен с
подписа на един свидетел.
Срещу
този АУАН е постъпило възражение от П.,като и писмени доказателства,че към
момента на проверката,автомобила е имал действащ договор за задължителна
застраховка”Гражданска отговорност”.
С
оглед на тези новоустановени факти,П. ***,където на 09.10.2017год.е съставен
нов АУАН№327,с бланкетен номер№361466.АУАН е съставен от свидетелят А.А.,който
описвайки същата фактическа обстановка от 17.08.2017год.приема,че са налице
други административни нарушения,допуснати от П.,а именно по чл.100 ал.1т.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.3 от ЗДвП,изразяващи се според актосъставителя в това,че П.
не носи задължителната застраховка „Гражданска отговорност” и не е залепил в
долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и не носи
контролен талон към знака.
Въз
основа на образуваната административна преписка,Началника на РУ на МВР-Каварна,издава
наказателно постановление№17-0283-000294 от 02.11.2017год.,с което за допуснатите
административни нарушения на разпоредбите на чл.100 ал.1т.3 и чл.100 ал.3от ЗДвП на П.,са наложи административни наказания,както следва:
-за
административното нарушение на чл.100 ал.1т.3 от ЗДвП,на основание чл.183 ал.1т.2-Глоба
в размер на 10 лева.
-за
административното нарушение на чл.100 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.179 ал.5от ЗДвП-Глоба в размер на 50 лева
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от гласните доказателства и писмените
такива.
При
така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 14.11.2017г. Жалбата е получена в РУ
на МВР-Каварна с вх.№283000-3016 на 21.11.2018г.Спазен е предвидения в закона
седемдневен срок от връчването на наказателното постановление.
С
оглед изложеното,съдът приема,че жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на МВР-Каварна,упълномощен
с това правомощие по силата на Заповед№8121з-952 от 20.07.2017год.на Министъра
на вътрешните работи.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът счита,че при установяването на
фактическата обстановка,действията по съставяне на АУАН и наказателното
постановление,актосъставителя и в последствие административно наказващия орган
са допуснали съществени процесуални нарушения ,които,са ограничили правото на защита
на жалбоподателят и са опорочили до степен на незаконосъобразност,процесното
обжалвано наказателно постановление.
Според
съда,неправилно и в противоречие на закона,след ,като приема,че липсва
административно нарушение по първия издаден АУАН от 17.08.2017год.,актосъставителя
съставя след повече от месец и двадесет дни, втори АУАН,в който описва две
различни,нови и неописни в първия АУАН административни нарушения.
Видно
от представените доказателства,по повод направените писмени възражения на П.
срещу АУАН от 17.08.2017год.е извършена проверка,която ззавършва с докладна
записка от 25.09.2017год.в която полицейски инспектор Д.Матеева приема,че не е
налице нарушение по чл.638ал.3 от КЗ,като дава указания ,че следва да се търси
административна отговорност за други административни нарушения по чл.100
ал.1т.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.3 от ЗДвП.Липсват доказателства в
обстоятелствената част,защо Матеева приема,че са налице двете новоописани
административни нарушения.Тази докладна е изпратена до Началника на РУ на
МВР-Каварна.Началникът поставя резолюция да се изпрати писмо до П..На П. изпратено писмо с Рег.№283000-2423 от
03.10.2017год.с което той е уведомен,че писменото му възражение е основателно и
че АУАН от 17.08.2017год.ще бъде прекратен,а ще му бъде издаден нов АУАН.
Според съда,административно
наказващия орган не е извършил законосъобразна процедура по анулиране на първия
АУАН от 17.08.2017год.Липсват доказателства това да е сторено по предвидения в
закона ред.На следващо място ,административно наказващия орган неообсновано и
немотивирано приема,че макар и да не е налице първото административно
нарушение,все пак има налице други две нарушения по ЗДвП.Фактите свързани с
тези две нарушения,не са описани в първия АУАН от 17.08.2017год.
Необосновано
и немотивирано,актосъставителя А.,издава втори АУАН на 09.10.2017год.,в който
описва случилото се на 17.08.2017год.,но вече сочи,че е установил две нови
нарушения,а именно по чл.100 ал.1т.3 и по чл.100 ал.3 от ЗДвП.
Според
съда,с оглед изложеното,е налице хипотеза при наличие на два издадени и
неанулирани АУАН е образувана само една административна преписка,по която има
издадено само едно наказателно постановление.Административно наказващия орган е
приел,че миродавен е АУАН,съставен на 09.10.2017год.
При
търсенето на административна отговорност,началото на административно
наказателната преписка се поставя със съставянето на АУАН.При наличието на
повече от един АУАН би следвало да са образувани повече от една административни
преписки.
Според
съда АНО е допуснал съществено процесуално нарушение,като е приел,че
АУАН,съставен на 09.10.2017год. е законосъобразен и правилен,а в същото време е
приел че АУАН ,издаден на 17.08.2017год.е „прекратен”,т.е. анулиран,при липса
на доказателства за извършени действия в тази посока.
При
анализа на обжалваното наказателно постановление,съдът достига до
извода,че,административно наказващия орган,необосновано не е обсъждал,дали са налице условията на
чл.28 от ЗАНН.
При служебна проверка законосъобразността на
издаденото наказателно постановление,съдът констатира допуснато съществено
процесуално нарушение,изразяващо се в следното:
Наказващият
орган не е изпълнил задължението по чл.53 ал.1 от ЗАНН преди да издаде
наказателното постановление,да провери налице ли са или не основанията за
прилагане на чл.28 от същия закон.Съгласно ТР № 1/12.12.2007г./ на ВКС при
извършване на преценка относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28
от ЗАНН,наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,като отграничи
„маловажните случаи” на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН.
В процесния случай в наказателното постановление
изобщо липсват данни за съображения и мотиви,защо наказващия орган не счита за
приложима посочената привилегия на закона,при наличие на обективни предпоставки
в тази насока/нарушението е първо по ред,безспорна липса на данни за извършени
предишни нарушения,не са обследвани твърденията на жалбоподателя.Не е обсъден
фактът,че липсват вредоносни последици от деянието.Липсата на мотиви в
наказателното постановление относно не прилагане на чл.28 от ЗАНН,представлява
липса на предмет за проверка по законосъобразност от страна на съда,което е
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Според
съда,в конкретния казус е налице класически случай на наличие на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Основният правно релевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на АНО по отношение на преценката: има ли извършено нарушение на текста,посочен в АУАН и НП и налице ли са основанията за ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционираното лице.При служебна проверка за правилността на наказателното постановление чрез извършване на проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН,предписващ освобождаване от административно наказателна отговорност при установена маловажност на деянието,преценката за приложението на този текст подлежи на съдебен контрол/ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС/.Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци,касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението и с други сходни и типични за деянието хипотези,административни нарушения извършени от нарушителя,постигане целите на наказанието,въпреки освобождаването от административно наказателна отговорност,отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното,имотното състояние,възраст и пр.В конкретния случай съдът установява липса на вредоносни последици от нарушението/ макар тези последици да не са съставомерни за квалификацията на деянието,то те са правно релевантни за окачествяването му като маловажно/.По делото липсват доказателства за противо правни последици от допуснатото административно нарушение. По делото липсват доказателства жалбоподателя до настоящия момент да има наложени административни наказания за такъв вид дейност.Съдът преценява конкретния казус и от гледна точка на наличието според съда на смекчаващи вината обстоятелства, добронамереността и съдействието при разкриване на обективната истина. Конкретните деяния разкриват ниска степен на обществена опасност с оглед липсата на вредни последици от извършеното административно нарушение.
С оглед изложеното,съдът приема,че
процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде отменено.
Според настоящия съдебен състав са
налице условията на чл.28 от ЗАНН.
С
оглед изложеното,съдът счита,че обжалваното наказателно постановление,следва да
бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №17-0283-000294 от 02.11.2017г.на
Началника на РУ на МВР-Каварна,с което за констатирани на 17.08.2017г.в 10,50
часа, по Главен път I-9,с посока от гр.Каварна,към
гр.Балчик,непосредствено до КПП-Топола,Каварненска община,Добричка област,при
управление на лек автомобил марка Мерцедес 709Д с Рег.ТХ****АМ,административни
нарушения на чл.100 ал.1т.3 от Закона за движение по пътищата и по чл.100 ал.3
от ЗДвП,на К.П.П. ЕГН********** ***,са
наложени административни наказания,както
следва:
-
на основание чл.183 ал.1т.2 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 10лв.(десет лева)
-на
основание чл.179 ал.5 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 50 лв.(петдесет лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :