Решение по дело №936/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Оро 13“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 232/27.03.2025 година по АНД № 89/2025 година на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е изменено наказателно постановление № 798955 –[рег. номер]/28.11.2024 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ (НП), като съдът е преквалифицирал извършеното нарушениеот чл. 185, ал. 2 изр. 1 от ЗДДС в чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и е намалил размера на санкцията [рег. номер].

Касаторът оспорва решението като неправилно. Счита, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства и не е изяснил действителната фактическа обстановка. Не обсъдил доводите на дружеството, че при констатираната дейност то не е приемало плащания от свое име и за своя сметка. В тази връзка подробно се описва схемата на работа и се сочат събраните доказателства в тази насока. Твърди, че на фестивала е бил организиран начин на работа, при който всички парични потоци са били проследими и не е имало заобикаляне на данъчното законодателство. Счита че са налице предпоставки за прилагане на правилото на чл.28 от ЗАНН. По подробно изложени в жалбата доводи претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото НП. Претендира разноски.

Ответникът по касация не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 03.08.2024 година в 21:45 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – обект маса, намираща се в [населено място], пристанище Бургас, Морска гара, фестивал „Спайс мюзик“, стопанисвано от „Оро 13“ ЕООД, е установено, че осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Посочено е, че преди легитимацията на органите по приходи (ОП), е извършена контролна покупка на 2бр. пилешка пържола на стойност 30 лв. заплатени чрез фестивална карта издаден от гише на банка ОББ, заредена чрез внясяне на пари в офис на ОББ намиращ се на територията на Фестивала. При покупката била издадена само бележка от „Smart mobile terminal” модел S-40, собственост на ОББ. Нарушението е [жк], ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и за него е съставен АУАН сер. № [рег. номер]/16.10.2024 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено оспореното пред РС – Бургас НП № 798955 –[рег. номер]/28.11.2024 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6 200 лв.

С обжалваното решение съдът е приел, че описаното в наказателното постановление нарушение е доказано по несъмнен начин, като е обсъдил и анализирал събраните доказателства. От мотивите на решението става ясно, че съдът правилно е възприел кое деяние е санкционирано, а именно отсъствието на фискално устройство в търговския обект, който е проверен, а не обстоятелството, че за извършената контролна покупка не е издаден фискален касов бон, нито бон от кочан. Съдът обаче е приел, че административнонаказващият орган неправилно е [жк], тъй като според съда нито в АУАН, нито в наказателното постановление не са въведени твърдения, че конкретно установеното нарушение води до неотразяване на приходи, както и в какъв размер са тези приходи. Изложил е мотиви, че деянието следва да се [жк], ал.2, изр.2 от ЗДДС, което предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. и е намалил размера на имуществената санкция [рег. номер]. [рег. номер].

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Несъмнено процесният проверен обект представлява търговски по смисъла на посочената разпоредба, след като контролните органи са констатирали продажба на стока – 2 бр. пилешки пържоли чрез извършена контролна покупка, за която е била заплатена сумата от 30 лева.

Съгласно правилото на чл. 6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока, съответно продажба на стока е прехвърлянето на собственост върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Предоставянето на клиенти на търговски щанд, срещу заплащане, на храна за консумация, представлява прехвърляне на право на собственост върху стока, т.е. продажба по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Задължението за въведено в експлоатация ФУ по чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ произтича от факта на извършване на продажби, без нормативно установено значение към кое лице постъпват сумите от заплащането на стоката, тъй като качеството на лице по чл.3 ал.1 възниква по силата на факта на извършване на продажбата, т.е. продавач е този, който прехвърля собствеността по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС. След като жалбоподателят е имал качеството на продавач, той е имал и задължението на оборудва търговския си обект с въведено в експлоатация ФУ.

В настоящият случай от доказателствата по делото се констатира, че именно „Оро 13“ ЕООД е стопанисвало проверявания търговски обект и е извършвало продажби по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като съгласно сключения договор между „Оро 13“ ЕООД и организатора на събитието дружеството е предлагало съответните стоки от името и за сметка на „Фест къмпани“ ЕООД, поради което не е имало задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ да монтира и въведе в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. На първо място следва да се посочи, че договор между частноправни субекти не може да дерогира действието на закон или подзаконов нормативен акт. В случая обаче, видно и от т. 4.2. от общите условия на договора за участие (л. 59 от АНД № 89/2025 г.) участникът е бил длъжен да разполага с мобилен касов апарат без стационарен обект за да участва в събитието. При извършената проверка на 03.08.2024 г. такъв не е бил наличен на процесния обект, поради което извършеното нарушение е безспорно установено. В тази връзка следва да се приеме, че както съгласно действащото законодателство, така и съгласно сключения договор за участие за касатора е възникнало задължение оборудва търговския си обект с въведено в експлоатация ФУ.

В допълнение следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД само в случаите, посочени в тази наредба, т.е. само в изрично предвидените изключения. Изключение за случай като процесния не е предвидено в наредбата, следователно, когато сумите по реализираните в търговския обект продажби постъпват по сметка на трето лице, продавачът не е освободен от общото задължение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4 т. 10 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, която в разглежданата там хипотеза изрично изключва мероприятията с развлекателен характер от кръга на случаите, при които лицето по чл. 3 ал. 1 е освободено от задължението по чл. 7 ал. 1.

Предвид изложеното, правилно е ангажирана отговорността на касатора за нарушение на чл. 7 ал .1 от Наредба № Н-18 във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, тъй като към момента на проверката в обекта е липсвало монтирано и въведено в експлоатация ФУ.

Доводът на касатора, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Предвид наличните по делото данни, в случая не може да се направи извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност, защото то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на административното задължение, което, поначало, касае значими обществени отношения - тези, свързани с регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са своевременно поискани.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение Решение № 232/27.03.2025 година по АНД № 89/2025 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.