ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 29.10.2020
година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и
девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Веселка
Николова и прокурора Силвия Миленкова, като разгледа докладваното
от съдия Маринов ЧНД № 395 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 2 НПК и е образувано по молба от К.Л.И.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право на УПО, тъй като е изтърпял изискуемата се по закон част от наложеното му
наказание и с поведението си е доказал, че се е поправил.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от и.ф.началник
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
Осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен
от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъденият не е осъзнал напълно тежестта на извършеното
деяние и не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С Присъда № 10/03.05.2016 г., постановена по НОХД № 379/15 г. по описа на PC - Бяла Слатина, И. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1,
вр.чл. 26, ал. 1 НК, и съдът му е определил наказание "лишаване от свобода"
за срок от 6 години, при първоначален "строг" режим.
На основание чл.68, ал.1 НК, съдът е постановил отделно изтърпяване на
наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", определено за
изтърпяване от този подсъдим по ЧНД № 32/14 г. по описа на РС Оряхово.
С решение № 76/25.07.2016 г. постановено по ВНОХД № 208/2016 г. по
опис на Окръжен съд-Враца, присъдата е изменена, като наложеното на И.
наказание е увеличено от 6 години на 7 години и 6 месеца "лишаване от
свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване, а в
останалата част същата е била потвърдена.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 05.08.2016 г., като до
27.10.2016 г. е изтърпял наказанието, определено му като общо най - тежко
такова по ЧНД № 32/14 г. по описа на РС Оряхово, а след тази дата е започнал
изтърпяване на наказанието по НОХД №
379/15 г. по описа на PC - Бяла Слатина. До момента фактически е
изтърпял 4 години и 2 дни. От работа му се зачитат 11 месеца и 12 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 4 години, 11 месеца и 14 дни.
Остатъкът към настоящия момент
е 2 години, 6 месеца и 16 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се стреми да спазва
режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи за промяна не
са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била с високи стойности 83 точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – извършеното правонарушение – осъден е
за сексуално посегателство, което ескалира по сериозност в сравнение с миналите
извършени и жертвата е малолетно момиче; криминално
минало - отчетени са ранни криминални прояви, осъждане като непълнолетен и
наличие на извършено престъпление в изпитателния срок на наложена му условна
присъда; отношение към правонарушението
– липсват оневинителни нагласи, счита, че е осъден несправедливо и липсва
емпатия към жертвата; образование и
обучение – със сериозни дефицити при грамотността му; междуличностни проблеми – склонен е към прояви на враждебност и
агресия; умения за мислене - не разпознава проблемите,
липсва способност за адекватното им разрешаване, наличие на ригидно мислене.
Като цели в плана на присъдата са били заложни преценка на миналото
поведение, формиране на умения за разпознаване на проблемите, приучване към
социалноприемливи порядки и начин на живот в и извън затвора, придобиване на
грамотност чрез включване в образователния процес.
При изготвяне на междинната оценка
на риска от рецидив е установена неустойчива промяна в стойностите. Като
причина за тази неустойчивост е отчетено, че лишеният от свобода е със сериозни
дефицити при грамотността. Предоставена му е възможност и е включен в
образователния процес, от който той се е отказал
с подадена писмена декларация, поради желание да бъде трудово ангажиран.
Устройван е на работа в хранителен склад, мебелен цех
и "В и К" поддръжка на основание чл. 80 от ЗИНЗС, но поради формалното му отношение към предоставяните възможности и липсата
на положително отношение към изпълнението на трудовите задължения, заетостта е била за кратки периоди. Има и отказ от работа в писмен вид, в
резултат на неудовлетворено желание да продължи по домакинския щат. Отчетена е
липсата на професионална квалификация и конкретни трудови умения, което
затруднява ангажирането му с по-специфична работа. Това са фактори, които л.св.
не е възприел, предприел е действия с манипулативен характер /гладни стачки/ за
постигане на целите си.
При направена междинна оценка, не е
отчетена промяна в маркираните дефицитни зони: "Настоящо правонарушение", "Криминално
минало", "Отношение към правонарушението", "Взаимоотношения",
"Образование и обучение" "Начин на живот и обкръжение" и "Умения
за мислене".
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на
наказанието и след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив намаляват незначително, но
остават във високите нива на средните граници, а тези на риска от вреди за
обществото се запазват в средните граници.
От доклада на социалният
работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в следствие на
интензивно провежданото корекционно въздействие, в И. се наблюдава положителна
промяна в някои от дефицитни зони
- трудова заетост - от 18.11.2019г.
осъдения И. е трудово ангажиран в кухненския бокс като общ работник. С оглед
срочното изпълнение на поставените за изпълнение задачи, от 28.05.2020 г. същият
е преминал на същата длъжност по домакинския щат на затвора. Отчетено е, че със
запазването на възложената на И. работа за по - продължителен период от време е
показателно за по-устойчивата му мотивация за смислено оползотворяване на
престоя в затвора. Работата в тази насока е необходимо да продължи до
осъзнаването й като социална форма на ангажираност. Постоянната заетост му е дала
възможност да изгради по-трайни трудови навици и привикване към поемане на
конкретни отговорности, за което е награден със Заповед № 2014/11.09.2020 г.; управление на
финансите – осъдения
е показал умение да се справя с наличния финансов ресурс; начин на живот и обкръжение – отчетено е обстоятелството, че осъдения
И. е податлив на отрицателното въздействие на средата и е склонен да се включва
в протичащите субкултурни процеси в групата.
За престоя си в затвора има 3 наказания, последното,
от които е наложено със Заповед № 151/29.06.2018 г. "извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни". Към момента
съгласно чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС се счита за ненаказван. Отчетена е положителна
тенденция в поведението на И., стремеж към спазване на наложените ограничения и
дистанциране от протичащите субкултурни процеси, с цел недопускане на нарушения
и запазване на работата си.
През месец 10.2017 г. успешно е завършил корекционна
програма "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето", а
от 23.09.2020 г. до 02.10.2020 г. – "Подготовка живот на свобода".
Отчита се нисък риск
от вреди за персонала и останалите лишени от свобода. Няма формиран агресивен
модел на поведение. Рискът от суицид и самоувреждане също е нисък. За обществото
обаче рискът от вреди е среден, предвид характера на настоящото правонарушение
и криминалното му минало.
Според ИСДВР, осъденият е
съгласен с договорените цели в плана на присъдата и се забелязва по-голяма
активност при тяхното реализиране. В резултат на преживените ограничения в
контролирана среда в последните месеци л.св. И. е демонстрирал положителни
тенденции в поведението си и нагласи за промяна на досегашния начин на живот, но те не са устойчиви. В заключение на
изготвения доклад за оценка на риска от рецидив предвид извършеното сексуално
правонарушение спрямо лице, попадащо в уязвима група, се сочи, че е необходимо
по-продължително възпитателно въздействие, което да доведе до изграждане на
трайни вътрешни убеждения.
От така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За да се
допусне УПО съгласно разпоредбата на чл.
70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:
осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от
наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. И. първата
предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората
предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е
видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от
поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение,
въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената
разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата
администрация.
Съдът, като прецени
наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното
изложение, поведението на л. св. И. по време на изтърпяване на наказанието,
констатираните дефицитни зони в набелязаните цели и задачи в плана за
преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме
наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Въпреки липса на наказания и наличие
на награда, снижаване на риска от рецидив от 83 т. на 78 т. и констатираните частични
положителни промени в някои от дефицитните зони съдът намира, че все още не са
налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието
в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата
предсрочно освобождаване. Награждаването на И. и упражняваната
трудова дейност без забележки са безспорна индиция за начало на положителна
промяна у осъдения и отразява адекватната реакция на затворническата
администрация и положителната оценка от нея на поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО.
Така констатираните
положителни промени в личността на л. св. според съда все още не са достатъчно
основание за неговото УПО поради няколко причини.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Резултатите, които се
цитират в доклада и доброто поведение в затвора не елиминира констатацията, че рискът от рецидив се запазва във високите нива
на средните граници, а риска от сериозни вреди по отношение на обществото също
се запазва в средните стойности, и то в охраняема среда.
Наред с това е
налице и не малък неизтърпян остатък от наказанието му - 2 години, 6
месеца и 16 дни.
Съобразявайки този остатък с тежестта на престъплението по
чл. 152, ал. 2, т. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК, извършено
по отношение на малолетно момиче и наложеното му наказание от 7 години и 6 месеца "лишаване
от свобода", би означавало практически пререшаване на присъдата с
чувствителното й намаляване в случай на допускане на УПО. След като не осъзнава
в необходимата степен тежестта на извършеното и не е изградил критичност към него,
не може да се приеме, че И. е трайно позитивно променена личност.
Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и
като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и
възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко
наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на
поправяне при лишения от свобода И. не е завършен към момента.
Имайки предвид
горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е
налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно
освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно
убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК,
осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен
срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.Л.И., роден на *** ***,
понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с присъда № 10/03.05.2016 г., постановена по НОХД № 379/15
г. по описа на PC Бяла Слатина, изменена с решение № 76/25.07.2016 г. постановено по
ВНОХД № 208/2016 г. по
опис на Окръжен съд-Враца, с остатък 2 години 6 месеца и 16 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: