Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../………10.2020
Гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети септември през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1976/2019 г., по описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 35712/02.12.2019 г. на „ВГ – 6“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“, № 51Б, ет. 4 за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна
Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да
заплати сумата 53108.04 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца
ВяЕЦ „ВГ-4“ и „ВГ-5“, през м. октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие
№ 99/30.11.2016 г. към фактура № 98/14.11.2016 г., сумата 15681.66 лв., обезщетение забава за
периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г.,
сумата 201138.50 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на
ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура № 100/30.11.2016
г. и сумата 59391.76 лв., обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г.
– 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал.
1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски в производството. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа предявените искове.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа на основание договор за присъединяване №
91-ДУА-214/29.06.2006-3002/21.06.2006-4005-ВГ-04.03.2008, сключен на
19.03.20008 г. между него и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Твърди, че за изкупуване на произведената
енергия е сключил с ответника Договор за изкупуване № 91/17.02.2010 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Твърди,
че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно в отношенията между
страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР било установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциалните цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ през
периода 2008 – 2015 г. като било установено нетно специфично производство 2000 kWh, при цена 188.29 лв/MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. (т. 1.7) и 2300 kWh, при цена 172.95 лв/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250 ч. (т. 1.8).
Сочи, че през м. октомври 2016 г. е произвел
и доставил ел. енергия в размер на 244.473 мWh,
за което издал фактура № 98/14.11.2016 г., на стойност 2130.14 лв., с ДДС като
остойностяването било извършено по цени за излишък на балансиращ пазар, тъй
като в размките на месеца централата била работила под 2250 часа, но при
надхвърлен праг от 2000 МВтч НСП. Тъй като през м. ноември 2016 г. централата
надхвърлила 2250 часа работа, без да е достигнат прага от НСП 2300 МВтч, било
издадено дебитно известие към фактурата за сумата 53108.04 лв., с ДДС за
количествата произведени през м. октомври. Сумата по издаденото дебитно
известие не била заплатена от ответника. За м. ноември 2016 г. била произведена ел. енергия в
размер на 955.527 МВтч, за което издал фактура №
100/20.11.2016 г., на стойност 212217.82 лв., с ДДС. От цялото количество
755.527 МВтч били остойностени по преференциална цена от 188.20 лв./МВтч, която
счита за приложима за енергията произведена преди достигане на 2250 часа работа
и след достигане на 2000 МВтч НСП, съобразно т. 8 от Решение № Ц-10 и т. 1.7.
от Решение СП-1, а количеството 200 МВтч по цена от 172.95 лв./МВтч, която била
приложима след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч
НСП, съобразно т. 9 от Решение Ц-10 и т. 1.8. от Решение СП-1. По издадената
фактура ответникът заплатил само сумата 11079.32 лв. Излага доводи, че предвид
отмяната на Решение СП-1, в частта по т.1.7, с Решение по адм.д. № 5284/2018 г.
на ВАС, то не следвало да бъде прилагано, както и не следвало да се зачита и
последващо приетото Решение СП-5, в същия смисъл, което било прогласено за
нищожно. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия в
срок до 15 работни дни след получаване на фактурата. Твърди, че срокът
за заплащане е изтекъл като плащане на претендираните суми от страна на
ответника не е налице, което е довело и до забавата на последния и до дължимост
на претендираното обезщетение Излага анализ на нормативната и поднормативна
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните
договор за изкупуване на ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по издадената
за м. октомври 2016 г. фактура – 2130.14 лв., е била заплатена, а за м. ноември
е заплатена сумата 11161.93 лв. Счита, че приложимата цена за произведената
ел.енергия до размера на нетното специфично производство е преференциалната
цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., а за количеството,
надхвърлящо НСП приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар.
Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продавал
изкупените количества ел.енергия, по въпроса за
приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената
ел.енергия над НСП по цена за излишък. Намира за неправилно твърдението на
ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща
ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за излишък процесните количества
ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява
становище кои обстоятелства са безспорни между страните, както и от своя страна
излага анализ на приложимата към отношенията с ищеца правна уредба. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа доводите и възраженията си.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания отговор.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и репликира депозираната допълнителна искова молба.
Подпомагащата ответника страна „НЕК“ ЕАД, в писмено становище с
вх. № 265593/09.09.2020 г., навежда твърдения за
неоснователност на исковата претенция по съображения подробно изложени в него.
В с.з. не изпраща представител.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите
материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна,
следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК
за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; - наличието на
договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; - НЕК е обществен доставчик, изкупуващ
от ответника закупената от последния ел.енергия; - количествата продадена енергия за м. октомври и м. ноември 2016
г., за които са издадени процесните фактури, са заплатени на ищеца от ответника
по цена на излишък.
Не се спори между
страните, че ищецът е собственик на енергиен обект – ВяЕЦ „ВГ4“ и ВяЕЦ „ВГ5“, с
обща инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в ПИ №№ 48828.2.17-I и 48828.2.17-II, по плана за земеразделяне на
с. Могилище, общ. Каварна, която е присъединена към енергопреносната мрежа.
Представен по делото е
и Договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 91/17.02.2010 г.
Видно от представената
фактура № 98/14.11.2016 г. е, че произведената през м. октомври 2016 г. ел.
енергия над 2000 КВтч, нетно специфично производство (до 2250 ч.) в размер на 244.473 МВтч е остойностена по един. Цена от 7.2610 лв., без
ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на 2130.14 лв., с ДДС. Не се спори
между страните, че това е стойността на енергията по цени за излишък и тя е
била заплатена от ответника.
Видно от представеното
дебитно известие № 99/30.11.2016 г., издадено към фактура № 98/14.11.2016 г. е,
че то е издадено за корекция на цена с посочено основание „над 2000 КВтч, при
достигнати 2250 ч.“, при което произведената през м. октомври енергия е била
остойностена по ед. Цена от 181.0290 лв., без ДДС. При което общата стойност
възлиза на 53108.04 лв., с ДДС.
По делото е представена
фактура № 100/30.11.2016 г., видно от която е, че произведената през м. ноември
ел. енергия, е остойностена по следния начин: - до достигане на НСП 2300 КВтч и до 2250 часа –
755.527 МВтч, по ед. цена - 188.29 лв., без ДДС и – до достигане на НСП 2300
КВтч и над 2250 часа – 200 МВтч, по ед. Цена 172.95 лв., без ДДС. Така общата
стойност на фактурата възлиза на 212217.82 лв. Не се спори между страните, че
по тази фактура за цялото количество произведена енергия, ответникът заплатил
сумата 11161.93 лв., с ДДС, представляваща стойността на произведената енергия
по цени за излишък.
При така приетата
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По главната претенция: Съобразно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да
иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява
от приетата за установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът собственост на
ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към електропреносната
мрежа като независим производител на ел. енергия. Именно в качеството на такъв
е сключил договор, по силата на който ответникът се задължил да изкупува
произвежданата от ищеца енергия.
Видно от Договора, а и
не е било предмет на спор между страните, че към момента на сключването му,
цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР като в
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване
на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително
договаряне.
Не е спорно, че за
процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение
№ Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс
на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над
2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Както бе посочено във
възприетата фактическата установеност, не се спори между страните и че по
издадената за м. октомври 2016 г. фактура № 98, ищецът е получил плащане на
посоченото количество енергия, по цени за излишък на балансиращия пазар, но не
е получил плащане на разликата възлизаща на 53108.04 лв., с ДДС. По идентичен
начин, по фактура № 100, издадена за м. ноември 2016 г. ищецът е получил
плащане на посоченото в нея количество енергия по цени за излишък на
балансиращия пазар, в размер на 11161.93 лв., с ДДС, но не е получил плащане на
пълния размер на стойността по фактурата.
По същестно спорът
между страните се заключава в това дали ответникът е задължен да изкупува по
преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.
В светлината на
разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират страните се прилага
принцип различен от принципа за свобода на договарянето между страните.
Договорната свобода е ограничена от наличието на административен елемент,
въведен с норми от императивен характер, тъй като цените, на които
производителите продават ел. енергия на обществен доставчик и/или обществен
снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от
компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
С оглед спецификата на
договорното правоотношение между страните, към момента на сключване на Договора
за изкупуване – 17.02.2010 г., приложима се е явявала нормативната база,
уредена в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и
биогоривата, а впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми
източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя
енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като
изплащането й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за
произход (чл. 16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).
Регламентираното в
ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми и
алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и
Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия
от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и
Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми
горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ
задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници енергия,
пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип източници на енергия,
и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДРЗЕВИ.
С въведените изменения
в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента
държавна политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по
преференциални цени. С коментираното изменение е редуциран размера на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. Между страните не съществува спор, относно
приложението на това изменение, към правоотношението по Договора между страните
по делото.
Относимо към процесния
период е последващо изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е изменен
въведения с предходното изменение, ограничителен критерий при изкупуването на
количествата енергия и разпоредбата е придобила следната редакция: Общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до
размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за
обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа
енергия не се прилага и 2. по цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по
т. 1. Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват
само количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата. Между страните не
съществува спор относно приложението и на това изменение към правоотношението
по сключения между тях Договор.
Безспорно е, че
въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на
количеството енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални цени, не е нов
и е служил като база за определяне размера вече действалите през предходния
период 2011 – 2015 г. преференциални цени, определени с Решение № Ц-010/30.03.2011
г. на КЕВР. Този извод следва и от разпоредбата на пар. 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от
която е видно, че на КЕВР е даден срок за приемане на решение, с което да се
установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон.
В съответствие с
коментираното изменение на ЗЕВИ е издадено Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР, в т. 1, от което е определено нетното специфично производство на ел.
енергия, възоснова на което са определени преференциалните цени в Решение №
Ц-10/30.03.2011 г. (което, както бе посочено по-горе не е спорно, че е приложимо в отношенията
между страните), а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена – 188.29
лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в
размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
централи работещи над 2250 часа.
С Решение № 1177/23.02.2018
г., по адм.д. № 8522/2015 г. на АС София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019
г. по адм. Д. № 5284/2018 г. на ВАС, е отменена т. 1.7 на Решение
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
След това решение е
постановено Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано
от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер
на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011
г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г.
Ноторен е факта, че срещу
Решение № СП-5/28.03.2019 г., на КЕВР, са подадени множество жалби и че
производствата по тях не са приключили с влязъл в сила акт.
Общо правило в
административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на
предварително изпълнение на акта със закон. Такъв е и настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се
налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за
отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.
Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие
на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин Законодателят
е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от
КЕВР, ръководейки се и отчитайки
значимостта на регулираните обществени отношения.
Изложеното води до
извода, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента на настоящото произнасяне подлежи на
изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по настоящия спор и
предвид клаузите на Договора за изкупуване, сключен между страните.
Действително, според
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това дали подлежат на
съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното
производство по издаването и обжалването му като това произнасяне е само в
мотивите на решението, доколкото е във връзка с гражданскоправният спор,
поставен за разглеждане, при наличие на правен интерес от това оспорване. В
конкретният случай обаче ищецът не е обосновал релевираното от него искане за
инцидентно произнасяне по валидността на административния акт - Решение № СП-5/28.03.2019 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК
с конкретни твърдения в тази връзка, нито правен интерес от това. Доводът за
неприложимост на Решение СП-5, поради това, че не е влязъл в сила, сам по себе
си не съставлява обосноваване на недействителност на акта, предвид и
разпоредената от закона предварителна изпълняемост на решенията на
регулатора. Същевременно предварителната изпълняемост на актовете на регулатора
няма отношение към разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която е
процесуална и касае гражданския процес.
Не е било предмет на спор между страните, че
съобразно сключения договор относима към конкретната ВяЕЦ е т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г., касаещо централи,
работещи до 2250 часа. Последното се установява и от начина, по който самият
ищецът е остойностил произведената енегрия прец процесния период. Ищецът не
твърди в исковата молба, нито ангажира доказателства за поставянето на
енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата
ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250 ч./средногодишна продължителност на
работа, в който случай преференциалната цена би била в размер на 172.95 лв./Мвтч.,
съобразно т. 9 от цитираното по-горе решение. Предвид това нетното специфично
производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното и при
наличните твърдения на ищеца, че произведената през м. октомври и м. ноември
енергия е при надхвърлен праг от 2000 кВтч НСП, то остойностяването следва да
се извърши по цени на излишък на балансиращия пазар. Този извод е в
съответствие с относимите за периода разпоредби на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР.
Между страните няма спор, че ответникът е
заплатил количествата ел.енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП, по цена за
излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изходът на спора по главните
искове
обуславя извод за неоснователност на акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода от спора
и в съответствие с направеното искане, на ответника се следват разноски по реда
на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, възлизащи на сумата 11220.00 лв., с ДДС, адвокатско възнаграждение. На
обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност. Изчисления минимален
размер възоснова на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., съобразно
материалния интерес по делото, възлиза на 8116.40 лв., без ДДС или 9739.68 лв.,
с ДДС. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на
събраните писмени доказателства, съдът намира, че претендирания размер от
11220.00 лв., с ДДС, се явява прекомерен и следва да бъде редуциран до размер
близък до минималния, а именно – 10000.00 лв., с ДДС, която сума подлежи на
присъждане.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „ВГ –
6“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България“, № 51Б, ет. 4 за осъждането
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да заплати сумата 53108.04 лв. (петдесет и три хиляди сто и осем лева и 04 ст.), с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-4“ и
„ВГ-5“, през м. октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие №
99/30.11.2016 г. към фактура № 98/14.11.2016 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 91/17.02.2010 г., сумата 15681.66 лв. (петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 66 ст.),
обезщетение забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., сумата 201138.50 лв. (двеста и една хиляди сто тридесет и осем лева и 50 ст.), с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на
ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г.,
обективирана във фактура № 100/30.11.2016 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 91/17.02.2010 г. и сумата 59391.76
лв. (петдесет и девет хиляди триста деветдесет и един лева и 76 ст.), обезщетение за
забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане, на
осн. чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА „ВГ – 6“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“, № 51Б,
ет. 4 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Е, сумата 10000.00 лв. (десет хиляди лева),
с ДДС, разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: