МОТИВИ към
присъда по НЧХД № 1042/2019 г. по описа на на РС
Сливен, изготвени на 20.07.2020 год.
Подсъдимият Г.З.Г. е предаден на съд с частна тъжба депозирана от П.Н.П.
за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Срещу Г.П. е предявил и граждански иск
за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000.00 лева.
В съдебно заседание подсъдимият Г. заявява, че е получил препис от частната жалба, дава
обяснения. В хода на съдебните прения частният тъжител поддържа тъжбата,
предявеното с нея обвинение и депозирания граждански иск за сумата от 1000.00
лева.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна
присъда. Подсъдимият пледира, че е невинен, а относно наказанието – предоставя
на съда.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на
последните с обясненията на подсъдимия Г. съдът приема за установено
следното от фактическа страна.
Подсъдимият Г. е роден на *** год. в
гр. Котел, работи, не женен, не осъждан.
Подсъдимият Г. и частният тъжител П. се
познавали. Живеели в един и същи блок и вход в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“ –
блок 16, вх. „Г“.
През месец март 2017 год. частният
тъжител се върнал от Германия, където работел.
Подсъдимият Г. имал подозрения, че П. и
съпругата му – по това време, имали интимна връзка.
На 21.03.2017год., около обяд, П. и негов приятел –
св. Н.В., който живеел в същия вход като подсъдимия и частния тъжител, имали
среща пред блока, където живеели, за да пият кафе. Св. В. слязъл пред входа
малко преди частния тъжител. Пред блока той видял подсъдимият Г., който бил до автомобил
си, заедно с друго непознато за св. В. лице – св. П.М.. Малко след това, пред
входа на блока слязъл и П. и двамата със св. В. тръгнали към колата на частния
тъжител. Тогава към П. се приближил подсъдимият Г., попитал П. има ли да му
каже нещо, след което му ударил плесник по лицето, след това го свалил с удар –
юмрук, на земята, в градинката пред блока, където започнал да го рита, а
частния тъжител се предпазвал с ръцете си. Малко
след това към тях се приближил св. С.С., който бил разбрал за случващото се от съпругата
си - св. Галя С. и от клиенти на Изипей, където тя
работила, които му били казали, че подсъдимият бие частния тъжител.. Като ги
приближил П. бил прав, зачервен, с прашни дрехи и притеснен, а подсъдимият Г. го
заплашвал, че ще плати, за да пребият него и баща му. Викове от страна на Г.
към П. чула и св. Д. от терасата си. Сред
пристигането на св. С., подсъдимият Г. се качил в автомобила си и тръгнал
заедно със св. М., а малко след това частния тъжител и св. В. седнали на
кафенето на св. С., като П. изглеждал изплашен, бузите му и шията му били
зачервени. По-късно същият ден П. и св. В. посетили съдебен медик – доктор Ч.,
който прегледал П. и издал СМУ 121/2017 год, в което
описал, че при прегледа на П. установява контузия на главата с наличие на
болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявото слепоочие, болки в
областта на дясната половина на челото и дясното слепоочие и болки в дясната поясна област и в областта на корема, като болките се
засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на снагата. Посочил още, че тъжителят,
съобразно предварителните сведения, е получил и остра стресова реакция. При
извършване на прегледа лекарят констатирал и че по долнището от спортния екип,
с който е облечен тъжителят се вижда зеленикаво зацапване, което наподобява
такова от намачкана трева. Заключението на медицинското лице е, че установените
увреждания са могли да бъдат получени по време и начин, както съобщава П. и са
му причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тоест
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Вечерта
след инцидента и следващите 3-4 дни П. го боляла главата, пиел
болкоуспокояващи, оплакал се, че го боли и гърба. Споделил, че се притеснява от
Г.. На 24.03.2017 год. П., във връзка със случилото се, подал съобщение за
извършено престъпление до Началника на РУ Сливен, като на Г. бил съставен
протокол за полицейско предупреждение, в който полицейският служител
предупредил Г. да не осъществява физически и психически тормоз над П. и
семейството му, да не го обижда и заплашва. След няколко месеца, на 04.07.2017
год. по повод подаден сигнал на тел. 112 от частния тъжител и на него, и на
подсъдимия били съставени протоколи за полицейско предупреждение да не
осъществяват един спрямо друг физически и психически тормоз, да не влизат в
саморазправа помежду си.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.В., С.С., Г.С.Б.Д.,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и взаимнодопълващи се, както и подкрепени от събрания в хода на
производството доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията на св. В.,
тъй като те се подкрепят от една страна от изготвеното СМУ, в което съдебният
медик в деня на инцидента е прегледал П. и е установил наранявания както в
областта на главата, така и н областта на дясната поясна
област и корема, както и върху долната част на спортния му екип е имало петно
от зеленикаво зацапване, наподобяващо такова от намачкана трева, което
съответства на изложеното от В. относно начина, по който са били причинени
телесните повреди на П., както и от показанията на св.С., който е видял П. зачервен
с прашни дрехи и е чул отправените закани от страна на Г. към П.. Подкрепят се
индиректно и от изводите, които С. си е направил от външния вид на тъжителя –
че е бил бит, както и от думите, които е чул от клиенти на „Изипей“,
че подсъдимият е бил частния тъжител.
Съдът кредитира и показанията на св. С.,
тъй като се подкрепят от показанията на св. В., от тези на св. Д. – че е чула
вкове от страна на Г. към П.. Възприетото относно външния вид на частния
тъжител и изводите му, че е бил бит, се подкрепят не само от показанията на св.
В., но и от заключението на съдебния медик за това, че са причинени телесни
наранявания на П., както и че долнището му е имало зацапване като от намачкана
трева.
Съдът кредитира показанията на св. Д.,
тъй като от показанията на св. В. и С. се установява, че от страна на Г. е
имало и словесна агресия спрямо П..
Показанията на св. С., относно
заявеното от нея, което си спомня, а именно че П. и Г. са били навън, съдът
кредитира, тъй като се подкрепят от показанията и на останалите свидетели.
Описаната фактическа обстановка се установява и от
показанията на св. М., които съдът кредитира, в частта, в която свидетелят
посочва, че подсъдимият Г. му е споделил, че съпругата му има интимна връзка с
частния тъжител, както и относно обстоятелствата, че са били пред блока, където
живеят П. и Г. в деня на процесното деяние и относно факта, че Г., след като е
видял П. е отишъл при него, както и че Г. е бил ядосан. Съдът кредитира тези
показания, тъй като те си кореспондират с казаното от останалите свидетели.
Съдът не кредитира показанията в частта им, в която М. сочи, че и двамата са се
карали, тъй като свидетелите Д. и Велков сочат, че словесна агресия е имало
само от страна на Г.. На показанията на св. М., че Г. не е удрял П. съдът не
дава вяра, тъй като в тази им част те противоречат на останалия събран в хода
на производството гласен доказателствен материал – в частност показанията на
св. В., който споделя, че е видял Г. да удря плесник на П., да го сваля с удар
за земята и да му нанася ритници, както и на показанията на св. С., който макар
и не свидетел на самия инцидент е отишъл на място непосредствено след него и е
видял тъжителят зачервен и с прашни дрехи, а и противоречат на заключението на изготвеното
СМУ, според което нараняванията на П. не са само че са могли да бъдат получени
по време и по начин, за който съобщава тъжителят, но и са в области на тялото,
където св. В. сочи че П. е удрян, а и самият съдебен медик описва, че по долнището
на П. е имало зеленикаво зацапване, като от намачкана треваа,
което съответства на показанията на В., че П. е бил съборен в градинката и
противоречи на тези на М., че между П. и Г. е нямало физическо съприкосновение
и той не е видял П. на земята. Тези показания на св. М., в тази им част, в
която посочва че не е видял някой от двамата на земята, противоречат дори и на
обясненията на подсъдимия, който заявява, че П. е паднал на земята, макар и да
изтъква като причина други обстоятелства.
Съдът дава вяра на показанията на св. И., тъй като
кореспондират с останалия събран гласен доказателствен материал, че Г. е подозирал
съпругата си, че има връзка с частния тъжител, че е бил ядосан след инцидента, като
съдът намира в тях косвено доказателство, че подсъдимият е нанесъл телесна
повреда на частния тъжител, доколкото св. Иванов сочи, че самият Г. му е
споделил, че двамата с частния тъжител са се сдърпали пред входа, което
съответства и на показанията на В. и на изложеното в СМУ.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта,
в която сочи, че не е удрял частния тъжител, не го е обиждал и заплашвал и че той
сам бил паднал на земята, като намира същите за защитна теза. На първо място
тази обяснения не се подкрепят от събрания гласен доказателствен материал – и
по специално показанията на св. В., който свидетелства, че е видял нанасяне на
удари от страна на Г., от показанията на св. С., който е видял П. със зачервено
лице, като да е бил бит, с прашни дрехи и е чул отправени закани от Г. към П.,
както и от показанията на св. Б.Д., която също сочи, че е чула Г. да вика към П..
Обясненията му противоречат и на показанията на св. И., който сочи, че Г. му е
разказал, че се е сдърпал пред входа с
частния тъжител, което индиректно води до извод за
физическа разправа между тях. Противоречат и на заключението на съдебния медик,
който сочи, че при извършване на прегледа е констатирал контузия на главата на П.
с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявото
слепоочие, болки в областта на дясната половина на челото и дясното слепоочие и
болки в дясната поясна област и в областта на корема.Съдът
намира, че подсъдимият е имал и мотив за физическа саморазправа с П., тъй
като видно от неговите обяснения, от показанията на майката на частния тъжител,
св. М. и св. Х. е имал подозрения, че съпругата му има интимна връзка с П..
Изложеното, като факти и обстоятелства,
се подкрепя и от събрания по делото писмен доказателствен материал
– приобщените материали от полицейските проверки от подадени сигнали от П. от
24.03.2017 год. и 04.07.2017 год., които свидетелстват, че е имало конфликт
между П. и Г., който е продължил и след случилото се
на 21.03.2017 год. за което П. е подал съобщение на 24-и март. Подкрепя се и от
издаденото СМУ, което съдът кредитира изцяло, тъй като е издадено от медицинско
лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява и изложеното
в което кореспондира с показанията на св. В. и св. С.С..
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което следва да
бъде признат за виновен и да носи наказателна отговорност. От обективна страна
подсъдимият Г. на 21.03.2017 год., в гр. Сливен, пред вход Г, на блок 16 в кв.
„Сини камъни“ е причинил на П.П. лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявото
слепоочие, болки в областта на дясната половина на челото и дясното слепоочие и
болки в дясната поясна област и в областта на корема.
Видът на телесната повреда се установява от заключението на съдебния медик,
чието съдът кредитира изцяло и което заключение сочи, че причинените на П.
телесни повреди са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, тоест разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла именно на чл. 130, ал.1
от НК. Видно от цитираното СМУ и показанията най-вече на св. В. е налице и
причинна връзка между нанесените от Г. удари и констатираните причинени телесните
наранявания по тялото на П..
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е искал
те да настъпят. От субективна страна се установи, че подсъдимият Г. е имал и мотив
да извърши деянието, тъй като е подозирал, че съпругата му има извърнбрачна връзка с частния тъжител и е бил ядосан от
това.
Предвид факта, че
подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, за извършеното от него престъпление законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и че от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, съдът призна подсъдимият Г. за виновен и го освободи от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание „глоба“, която
определи в размер на 1000.00 лева. При определяне размера на наказанието съдът
при съвкупната преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на
подсъдимия, взе предвид мотива, подтикнал го към извършване на деянието, факта
че подсъдимият работи, както и продължителния период – малко повече от три
години, който е изминал от извършването на деянието до постановяването на
присъдата. Съдът не намери отегчаващи вината обстоятелства. Съдът намери, че с
така наложеното административно наказание ще бъде постигнат
максимален поправително-превъзпитателен и предупредително - възпиращ ефект
върху подсъдимия и останалите членове на обществото.
Съдът, признавайки
подсъдимия за виновен, уважи и предявения против него граждански иск. Съдът
уважи предявения иск в пълен размер от 1000.00 лева, тъй като намира тази сума
за справедлива и съответстваща на претърпените от частния тъжител физически
болки, за които свидетелства СМУ и показанията на св. Панайотова и като
съобрази, че те са причинени не от еднократно нанасяне на удар, а са продължили
определен период от време, като на частния тъжител е бил нанесен не само
плесник и удар с юмрук, но и след това, като е бил на земята са му нанасяни и
ритници от страна на подсъдимия.. Съдът отсъждайки по справедливост, съобрази и
че деянието е извършено в светлата част на денонощието, пред входа на блока, в
който тъжителят живее, когато е могло и е станало достояние на по-широк кръг
лица, които познават тъжителя, което определено е оказало негативно влияние и
върху самочувствието и психиката му.
Съобразно правилата на процеса, съдът осъди подсъдимият да
заплати на частния тъжител сторените от него в хода на настоящото производство
и в производствата по НЧХД 553/2017 год. разноски. Относно разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, за които в съдебните прения
е направено възражение от защитника на подсъдимия, то съдът намира, че
представения договор за правна защита и съдействие притежавана необходимите
реквизити, като не е необходимо да бъде представена разписка, че сумата е
заплатена, а е достатъчно, че в самият договор е посочено, че плащане е
извършено.
Съобразно правилата на
процеса съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Сливен направените по НЧХД 553/2017 год. по описа на РС Сливен
разноски за експертиза и държавна такса върху размера на уважения граждански
иск.
В този смисъл съдът
постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :