№ 331
гр. Б.С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410100795 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. М. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Трънска“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-В., против Х. П. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Димитър Благоев“ №80, чрез особен
представител адв.Н. И. от АК-В., с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, с която е поискала
съдът да постанови решение, по силата на което да прекрати сключения с Акт №
8/26.01.2018г. на Община Р., обл.Б. между страните по делото граждански брак поради
дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В исковата молба ищцата сочи, че страните живеят разделено от 5 години, от брака
нямат родени непълнолетни деца, не претендира издръжка от съпруга си. Нямат общи
фирми, дялово участие в търговски дружества, общи банкови сметки. Нямат сключено
предбрачно или брачно споразумение. Нямат придобито по време на брака имущество в
режим на СИО. Желае след прекратяване на брака да продължава да носи брачното си
фамилно име.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в
цялост, че ответникът Х. П. А. не е намерен на посочения адрес в гр. Камено, като е търсен
на различни дати и часове посочени в съобщението от призовкаря. Съдът е изискал
служебна справка от ЕСГРАОН и за регистрация на трудовите му договори, от която е видно,
че постоянният и настоящ адрес на Х. П. А. съвпадат с посочените в исковата молба, а от
справката за трудови договори е видно, че лицето няма регистрирани действащи трудови
договори на територията на Република България към настоящия момент. С Разпореждане №
1366/05.09.2024г. съдът е допуснал правна помощ на ответника, призован по реда на
1
чл.47,ал.5 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 795/2024г.по описа
на РС-Б.С., с определен адвокатски хонорар в размер на 600,00 (шестстотин лева ), платени
от ищеца.
С Определение № 719/23.09.2024г. съдът е назначил адв.Н. И. от АК-В. за особен
представител на ответника. В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв.Н. И.
депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който не е оспорила
депозираната искова молба, като посочила, че няма контакт с ответника.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и се съобрази с доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представено по делото удостоверение за граждански брак, същият е сключен
на 26.01.2018г. в с.Р., общ.Р., обл.Б. с Акт за сключен граждански брак № 8/26.01.2018г., като
съпругата К. М. И. е приела фамилното име на съпруга си А..
В искова молба и в съдебно заседание, в което ищцата се явила лично, същата
посочила, че желае съдът да уважи депозираната искова молба.
В подкрепа защитната теза на ищцата е разпитан свидетелят Т.М.М.. Същият сочи, че
познава А. от три години, като двамата са колеги. Твърди, че не познава ответника. Сочи, че
по данни на ищцата страните по делото не живеят заедно от 2019г., като А. разказвала на
свидетеля, че не живее заедно със съпруга и не са имали щастлив брак.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49,ал.1 от СК – прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод
е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва
уважение и доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от
онова съдържание, което влагат в него законът и моралът, семейната общност е разкъсана,
като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно от повече от 5 години до настоящия момент. Всеки
от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.
Настоящата съдебна инстанция намира горепосоченото за индиция за безпредметността на
бъдещото съществуване на брака.
Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на
чл.49 ал.1 от СК поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
2
връзка.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината,
поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на брачната
връзка.
Според чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Видно от изискана служебна справка от ЕСГРАОН страните нямат ненавършили
пълнолетие деца от брака и нито един от съпрузите не е заявил искане за произнасяне по
въпроса за ползване на семейното жилище и издръжка след развода, нямат придобито СИО
жилище и други недвижими имоти или движими вещи по време на брака, нямат общи
фирми, дялово участие в търговски дружества, общи банкови сметки, поради което и съдът
не дължи произнасяне по тези въпроси.
След прекратяване на брака ищцата К. М. А. ще продължи да носи брачното фамилно
име А..
По разноските:
На основание чл. 329, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер
на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани доказателства, че ищцата
К. М. А. е внесла държавна такса в размер на 25.00 лева при завеждане на исковата молба.
Поради това разликата от 25,00 лв. представляваща окончателна държавна такса по брачното
дело, следва да се заплати от ответника Х. П. А. по сметка на РС-Б.С..
Разноските остават така, както са направени от страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.49,ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между К. М. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Трънска“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-В., и Х. П. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Димитър Благоев“ №80, чрез особен
представител адв.Н. И. от АК-В., сключен с Акт № 8/26.01.2018г. на Община Р., обл.Б., на
основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК поради настъпило в него ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака К. М. А., ЕГН **********, да продължи
да носи брачното си фамилно име – А..
3
ОСЪЖДА Х. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Димитър Благоев“
№80, чрез особен представител адв.Н. И. от АК-В., да заплати ОКОНЧАТЕЛНА
ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 25,00 лв./двадесет и пет лева/ в полза на РС-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4