РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Атанаска С. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500796 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.07.2020 година, постановено по гр. дело № 259 по описа на
Тревненски районен съд за 2019 година, Н. З. Г. е осъден да заплати на С.И. Г.а сумата от
2 000 лв., обезщетение, репариращо неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
22.10.2019 година насетне. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер
от 5 500 лв. искът е отхвърлен. Съразмеро на уважената и отхвърлената част от исковете са
присъдени разноски по компенсация.
В частта, с която е уважена исковата претенция решението е обжалвано от Н.
З. Г. с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Претендира отмяна и постановяване на ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на
разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - С.И. Г.а - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
1
договорите.
Ищцовата страна - С.И. Г.а - излага в исковата си молба, че в хода на
предизборна кампания на 22.10.2019 година на страницата си във „Фейсбук“ ответникът
публикувал видеоклип с обръщение към избирателите в гр. Севлиево. Нарекъл ищцата
маскиран като независим кандидат на БСП, човек без опит и познания за управление на
града. Причислил я към хора, които довели град Севлиево до фалит. Изразил мнение, че на
хора като ищцата заплата не им е нужна, защото „… пълната общинска хазна им стига“. С
твърдение, че казаното ответника накърнява доброто й име, честта и достойнството й, по
реда на стоящото производство ищцата претендира обезщетение в размер на сумата от 2 000
лв., ведно със законна лихва от 22.10.2019 година насетне и направените по делото разноски.
Ответната страна - Н. З. Г. - оспорва иска с възражения думите му в
публикувания клип да не съдържат нищо обидно по адрес на ищцата. Самата платформа
„Фейсбук“ не била медия. Изнесеното в обръщението му нямало за цел да обиди ищцата.
Самият клип бил редактиран от трети лица и имал за цел да покаже алтернативна концепция
в рамките на предизборния процес.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическа
обстановка и следващите от нея правни изводи, посочени в атакуваното решение, като на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на ответника са неоснователни.
Законът не изисква деликтното по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД деяние да
отговаря на правните характеристики на престъплението обида по Наказателния кодекс, за
да поражда вземане за репарация. Достатъчно е това деяние да е вредоносно, да е виновно
извършено и да е неправомерно.
По аргумент от чл. 26, ал. 1, предложение трето във връзка с чл. 44 от ЗЗД, за
да е съставомерно деянието по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД не е необходимо на е нарушена конкретна
писана правна норма. Затова развитата в жалбата обратна по смисъл теза не може да бъде
споделена.
В разрез с фактите по делото е доводът, че ищцата не е търпяла вреди.
Изявленията на ответника са сами по себе си вредоносни. Всяко от тях хвърля сянка върху
честта на личността, защото подхвърля на съмнение моралния облик на човека. Деянието на
ответника се отличава с особена значимост откъм вида на причинените вреди, заради
начина на обективирането му и достъпнността на изявлението до практически неограничен
кръг хора.
Въпреки, че ищцата има правото по чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски не следва да
и се присъждат, защото за второинстанционното производство разходи не е доказала.
2
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от решение от 03.07.2020 година,
постановено по гр. дело № 259 по описа на Тревненски районен съд за 2019 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3