Протокол по гр. дело №2975/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2134
Дата: 26 ноември 2025 г. (в сила от 26 ноември 2025 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20255220102975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 2134
гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220102975 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищеца Е. А. Т., редовно призована, не се явява лично, за нея се явява
адв. М., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено
по делото.
Ответника „.................“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
По делото е постъпило становище от с вх. №32071/20.11.2025 г. от
„.................“ ЕООД, с която моли съда да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие.
Вещото лице Д. С. Щ., редовно призована, явява се в съдебната зала.
АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
1
АДВ. М.: Поддържаме исковата молба срещу ответната дружество, с
която искаме да се обяви Договора за потребителски кредит за
недействителен, както и да се осъди „ .................“ ЕООД да заплати на Е. А. Т.
сумата в размер на 62.20 лв. като недължимо платено.
По делото е постъпило становище от с вх. №32071/20.11.2025 г. от
„.................“ ЕООД, с която моли съда да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие. Моли съда да приеме изготвената съдебно- счетоводна експертиза.
Вещото лице е отговорило на поставените въпроси и по- специално, че на
13.08.2025 г. „.................“ ЕООД е предоставило кредит на Е. А. Т. в размер на
5000 лв. Поддържат подадения отговор. Изложени са съображения по
същество на спора подробно описани в становището. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли претендираните суми по първия иск: 6750 лв. и
по втори иск: 62 лв., като недопустими, неоснователни и недоказани. Не са
налице обстоятелствата Договора за потребителски кредит да бъде прогласен
за нищожен. Моли съда да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък с разноски.
АДВ. М.: Да се приемат по делото. Предоставям удостоверение за
банкови сметки на ищцата Е. А. Т., както и моята.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените от страните
документи, като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в настоящото съдебно заседание два броя
удостоверения за банкови сметки, както и представените с молба- становище с
вх. № 32071/20.11.2025 г. доказателства от ответната страна, а именно: списък
с разноски по чл.80 от ГПК, платежно за заплатено адвокатско
възнаграждение.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като ответната страна не се явява, спогодба няма как да бъде
постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55,
2
ал. 1 от ЗЗД от Е. А. Т., чрез адв. М., в която се сочи, че на 26.06.2024 г. между
Е. А. Т., с ЕГН: ********** и „.................” ЕООД, с ЕИК ********* е сключен
договор за потребителски кредит № 1361595 (ДПК). По силата на този
договор “.................” ЕООД предоставил в заем на Е. А. Т. сума в размер на
5000.00 лв., които тя следвало да върне на 18 месечни вноски всяка в размер
на 375.00 лв., при лихвен процент записан в договора от 23.33 %, годишен
процент на разходите от 49.66 %. и обща сума за погасяване в размер на 6
750.00 лв. Съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит № 1361595
„Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ................. в полза
на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят
потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да
бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит.
Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора
поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит
при едни и същи търговски условия.“ Клаузата на чл. 5 от договора за
потребителски кредит № 1361595 не е индивидуално уговорена, тъй като
договора за потребителски кредит е предоставен директно в този вариант за
сключване.
Сочи се, че впоследствие в същия момент, в който Е. А. Т. сключва
договор за потребителски кредит № 1361595 с “.................” ЕООД е
предоставен на нея за сключване договор за гаранция (поръчителство) с
................. p.l.c, като е обяснено, че договора за гаранция е задължителен за
да се отпусни заемната сума по договора за потребителски кредит в размер на
5000.00 лв. С договора за предоставяне на гаранция съгласно чл. 1.5 от него
„Договор, сключен между Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор
(наричан по- долу “Договора”). Съгласно чл. 1.6 от договора за гаранция е
предвидена Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от
3
5300.00 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за
предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 5300.00 лв. е
разсрочена също на 18 месечни вноски с дата на първо плащане: 26.07.2024 г.
и краен срок за издължаване на таксата – 18.12.2025 г., по подобие на
месечните вноски по договора за потребителски кредит.
Твърди се, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в
размер от 5300.00 лв. е включена също в електронната платформа на
“.................” ЕООД, където излизало, че по договора за потребителски кредит
№ 1361595 Е. А. Т. дължи общо сумата в размер от 12 050.00 лв., от които 6
750.00 лв. по договора за потребителски кредит и 5 300.00 лв. по договора за
гаранция. Чрез няколко парични плащания в електронната платформа на
“.................” ЕООД, където Е. А. Т. е имала възможност да плаща парични
суми тя е започнала да погасява задълженията си по договора за
потребителски кредит. След всяко плащане Е. А. Т. е установявала, че
изплатените от нея парични суми отиват за изплащане приоритетно на
фигуриращото задължение за предоставяне на гаранция в общ размер от 5
300.00 лв. В електронната платформа на “.................” ЕООД се погасявали
също задълженията , които излизало, че тя има по сключения договор за
гаранция с ................. p.l.c. Е. А. Т. е изплатила на “.................” ЕООД парична
сума в общ размер на 5 062.20 лв., от които тя е установила, че с по-голяма
част от тях е погасено задължението и по договора за предоставяне на
гаранция.
От съдържанието на клаузите на договора за потребителски кредит №
1361595 и договор за гаранция и двата от 26.06.2024 г. се налага извода, че е
налице значително неравновесие на правата на потребителя и търговците.
Макар отношенията между “.................” ЕООД, ................. p.l.c и Е. А. Т. да са
регламентирани от отделни договори, счита се, че налага изводът, че се касае
за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват
самостоятелно. С обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне
на закона и по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка
с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към
гаранта (поръчителя) е неделим от основния по кредитното правоотношение и
затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.
4
Възнаграждението за гаранта (поръчителя) обаче не е включено в предвидения
по договора за потребителски кредит ГПР, а ако бъде изчислена стойността й
с този разход ще надвиши многократно максималния допустим размер по чл.
19 ал. 4 от ЗПК. Впоследствие чрез плащанията на Е. А. Т. към “.................”
ЕООД се установява, че плащането на тази такса е приоритетно, дори преди
основното задължение по кредитното правоотношение, от което
недвусмислено се налага извод, че неговата пряка и непосредствена цел е да
обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация,
което като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведен максимален размер на ГПР,
който не може да бъде по-висок от 5-кратния размер на законната лихва по
просрочените задължения в левове и валута, а според ал. 5 клаузи,
надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Възнаграждението за
гаранта (поръчителя) в размер на 5300.00 лв. представлява допълнително
възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде калкулирано в ГЛП и ГПР,
а не включването му заобикаля изискването за максимален размер на ГПР
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и прави договора за потребителски кредит
недействителен на основание чл. 21 от ЗПК. В договор за потребителски
кредит № 1361595 не е посочен точен размер на ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума,
дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
5
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
договора за потребителски кредит, който е сключила Е. А. Т. с “.................”
ЕООД е посочен размер на ГПР от 49.66 %, но този размер не отговаря на
действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като
не е включено дължимото възнаграждението за гаранта (поръчителя) в размер
на 5300.00 лв. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Е. А. Т. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора за
потребителски кредит трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя Е. А. Т. в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването по
кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая,
като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с
чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Поради което договор
за потребителски кредит № 1361595 не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.
6
1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал.
1 ЗПК е недействителен.
Съгласно Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело С-714/ 23 (т. 93 от
мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „ГПР“. Също според Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по
дело С-714/ 23 (т. 45 и т. 46 от мотивите), когато в договора за потребителски
кредит са предвидени разходи, които са задължително условие са предвидени
разходи, които са задължително условия за отпускане на кредита или са
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за
потребителя. Т. е. дължимото възнаграждението за гаранта (поръчителя) в
размер на 5300.00 лв. е следвало да бъде калкулирано в ГПР по договора за
потребителски кредит. Това задължение не е включено в ГПР, което води до
заобикаляне и противоречие със закона на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на договора
за потребителски кредит № 1361595, сключен на 26.06.2024 г. между Е. А. Т., с
ЕГН: ********** и “.................” ЕООД е в размер на 5000.00 лв. и всичко
заплатено над посочената сума се явява платено от Е. А. Т. на “.................”
ЕООД при начална липса на основание. Е. А. Т. е заплатилa парична сума в
общ размер от 5 062.20 лв. на “.................” ЕООД чрез парични плащания
посредством възможност за електронно разплащане в електронната
платформа на “.................” ЕООД и чрез банкови преводи и парични преводи
чрез Изипей АД до “.................” ЕООД. Поради което ако се установи, че
договор за потребителски кредит № 1361595 е недействителен, “.................”
ЕООД следва да върне 62.20 лв. на Е. А. Т., които тя е платила в повече.
Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното
при начална липса на основание. Е. А. Т. е платила сума в размер на 62.20 лв. в
повече по договора за потребителски кредит.
7
Оформен е петитум с който се иска от съда кумулативно да обяви
договор за потребителски кредит № 1361595, сключен на 26.06.2024 г. между
Е. А. Т., с ЕГН: ********** и “.................” ЕООД, с ЕИК: ********* за
недействителен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъдите “.................” ЕООД, с ЕИК:
********* на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на Е. А. Т., с
ЕГН: ********** сумата в размер на 62.20 лв. като недължимо платено.
Моли съда да осъди “.................” ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати
направените по делото разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„.................“ ЕООД, чрез адв. Т., с който се сочи, че на 13.08.2025 г.
„.................” ЕООД получи съобщение от РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК за
образувано гражданско дело по искова молба от Е. А. Т., ЕГН: **********,
срещу Дружеството с искане същото да бъде осъдено да заплати на ищеца
следните суми, по първи иск: 6 750.00 лв. и по втори иск: 62.00 лв., считайки
че Договор № 1361595 за предоставяне на потребителски кредит от 26.06.2024
г., сключен с „.................“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита се иска за неоснователен
и недоказан поради следното:
На първо място счита исковата молба за нередовно подадена, доколкото
при осъдителен иск, ищеца следва да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане на претендираните суми, в случай че същия не бъде отхвърлен. До
колкото банкова сметка не е посочена (или съответно друг способ), исковата
молба следва да се върне като нередовна или да се отстрани съответното
процесуално нарушение.
За да бъде уважен иска между страните трябва да е налице
правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на
което една от страните да е получила или нещо без основание за сметка на
другата страна или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.
Претендираната сума в размер на 6 750.00 лева е неоснователна и
следователно искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Не е ясно тази
претендирана сума кога и към кого е платена, следователно защитата на
ответника в тази посока се явява невъзможна. Без ангажиране на конкретни
8
доказателства, претендираната сума се счита, че не е платена към ответника
по делото, поради което искът е насочен срещу ненадлежен ответник. Липсва
ясна обосновка на правния интерес спрямо конкретния ответник. В този
смисъл, съдът дължи преценка за легитимацията на страните и наличието на
правен интерес като абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на
производството.
В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в
исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните
права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя
и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на
ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на
ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната
легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице право на иск/, съдът
няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати
делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е
безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен
ответник и спорът няма да е разрешен/.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване сключването между страните на договор за потребителски
кредит от дата 26.06.2024 г., с посочено в исковата молба съдържание. Същият
трябва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за
себе си последици относно твърденията за нарушаването на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и за нейната неравноправност. В исковата
молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства. По делото няма представено надлежно доказателство,
че са платени парични суми в размер на 6 750.00 лева, по посочения договор и
че е налице разместване на имуществени блага, респективно по направените
искови претенции, което е пречка да се формулира адекватна правна защита.
Липсват данни ищеца да е превеждал суми на ответника „.................” ЕООД в
размер на 6 750.00 лева.
Предвид наложената в съдебната практика служебна проверка за
наличие на неравноправни/недействителни клаузи в договорите за
9
потребителски кредит ще изложим нашите аргументи в защита на тезата, че за
процесният договор не са налице нарушенията на предвидените в чл. 22 от
ЗПК разпоредби. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда: „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“
1. чл. 10, ал. 1 - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един
за всяка от страните по договора: Депозираният договор за
потребителски кредит е в писмена форма, на друг траен носител. Цялата
информация в него е представена в еднакъв по вид, формат и размер на
шрифта, а именно –12 .
2. чл. 11, ал. 1, т. 7 - общия размер на кредита и условията за усвояването
му.
чл. 1 от Договора за потребителски кредит указва общия размер на
кредита. Чл. 3 указва Общата сума, която следва да бъде върната, както и
условията за усвояване. В чл. 2 са уточнени сроковете и начина на плащане,
брой вноски и първа падежна дата. Плащанията на месечните вноски са
уговорени да се извършват съобразно погасителен план, приложен към
Договора за кредит.
3. чл. 11, ал. 1, т. 9 - лихвения процент по кредита (Текстът не предвижда
лихвеният процент да бъде представен с уточнения върху каква база се
начислява), условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
В чл.3 от Договора за кредит са посочени размерът на приложимия
лихвен процент и условията за прилагането му, както следва: Лихва, при
лихвения процент 23.33 %.
4. чл. 11, ал. 1, т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
10
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин;
В чл. 4 е посочен размерът на Годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума дължима от потребителя: ГПР - 49.66 %, 6750 лева.
5. чл. 11, ал. 1, т. 11 - условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването;
В чл. 2 са посочени сроковете и начина на плащане.
6. чл. 11, ал. 1, т. 12 - информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или
на допълнителните разходи съгласно договора за кредит
В чл. 11 е изложена информацията, за правото на потребителя по чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК.
7. чл. 11, ал. 1, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден;
В чл. 9 е изложена информацията за правото на потребителя да упражни
11
отказ от договора за кредит и условията за неговото упражняване;
8. чл. 11, ал. 2 - Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Договорите за потребителски кредит не се
сключват под общи условия, а са типови договори. Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит.
В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер на 23.33 %, а
при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за
страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т. 9
ЗПК. При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа
информация по чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, както и липсва задължение за
информацията по чл.11, ал. 1, т. 11 относно погасителен план, който да
съдържа информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Член 11 ал.1 т.10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и
общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора,
което изискване е спазено и написано в Договора: ГПР – 49.66 % и обща
дължима сума 6750 лева. Останалите възражения срещу начина на
изчисляване на ГПР съобразно изискването на ЗПК по определения в
приложение №1 начин също са неоснователни, защото тежестта за доказване
на тази евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го
твърди, а доказателства в тази насока не са искани и представени. Договорът
за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в него следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите по кредита (арг. Чл. 11, т. 10 ЗПК), включващ
общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество) изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит (арг. Чл. 19 ал. 1 ЗПК).
Следователно ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с
отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански
12
плод (възнаградителна лихва). В чл. 19 ал. 3 ЗПК, са посочени изключенията
т.е. разходите, които не са включени в ГПР.
В договор за потребителски кредит от 26.06.2024 г., сключен между
страните, липсват неясноти. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума,
за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се
усвоява еднократно и в началото на договора.
Съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК доколкото в тази насока законът е ясен -
видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа
към сумата на усвоения кредит. Тоест липсва каквато и да е неяснота как
точно се прилага този лихвен процент. Аналогично е решението дадено в чл.3
б. “и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити - „лихвен процент" означава
лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент,
който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест в
закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. Касае се до императивна правна норма
и същата се прилага към договора за кредит независимо дали същата е
отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/. Също така, ако има променлив
лихвен процент, той следва да е изрично предвиден в Договора, което в случая
не е така т.е. променлив лихвен процент (референтен) не е приложим.
В договора се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати. Тези данни
са намерили отражение в договора за кредит и погасителния план към него.
Ето защо не са налице нарушения по член 11 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претендираните
суми, по първи иск: 6 750.00 лв. и по втори иск: 62.00 лв., като недопустими,
неоснователни и недоказани.
Не са налице обстоятелствата Договор № 1361595 за предоставяне на
потребителски кредит от 26.06.2024 г., сключен с „.................“ ЕООД да бъде
прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което моли съда да отхвърли иска за
прогласяване нищожността на описания по - горе договор.
В случай, че искът бъде отхвърлен изцяло, моли съда да им бъде
13
присъдено и адвокатско възнаграждение за водене на делото, съгласно
приложения списък с разноски.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В тежест на ищцата е при
условията на пълно и главно доказване да установи по делото наличието на
облигационна връзка между страните по силата на процесния договор и
сочените основания за недействителност на целия договор, респективно на
отделните клаузи от договора за кредит, както и заплащането на сочените от
нея суми на ответника, а в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване възраженията си, в това число наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит, при спазване на императивните изисквания на ЗПК и
ЗПП, съответно, заемодателят е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация и че оспорените клаузи са уговорени
индивидуално, както и че е налице основание за задържане на процесните
суми.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата. Нямам възражения по квалификацията и разпределението
на доказателствената тежест.
СЪДЪТ с Определение № 3043/22.10.2025 г. е приел представените от
страните писмени доказателства.Допуснал е по делото да бъде изслушана
съдебно- счетоводна експертиза. Определил е депозит за изготвяне на
заключението в размер на 250.00 лева, които следва да бъдат внесени от ищеца
в седемдневен срок от получаване на съобщението. Определил е за вещо лице
Д. С. Щ..
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото е изготвено експертно
заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза с вх. №
31227/13.11.2025 г., изготвено от вещото лице Д. С. Щ.. Същата е постъпила в
законоустановените срокове по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТОЕ ИЗГОТВЕНА ОТ
ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
14
Д. С. Щ. – на 61 години, българка, български гражданин, с висше
образование, омъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Щ.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам. Описала съм подробно по дата
конкретните суми които са платени. Общата сума е 5062.20 лв. Няма спор, че
5000 лв. е преведена на ищцата Т..
АДВ М. Не оспорваме обстоятелството, че сумата в размер на 5000 лв. е
преведена по банкова сметка на ищцата и същата е била усвоена от нея.
АДВ. М.: Нямам други въпроси. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ счита, че представеното експертно заключение по допуснатата
ССчЕ е обосновано, компетентно изготвено и към настоящия момент не
възникват съмнения относно неговата правилност, поради което следва да
бъде прието по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице Д. С. Щ. по
допуснатата ССчЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
него справка-декларация в размер на 250 лв., които да бъдат изплатени от
внесения от ищцовата страна депозит.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък с
разноските и договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради липсата на други доказателствени искания и невъзможността да се
сключи спогодба, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
15
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаеми господин Съдия, считам Договора за потребителски
кредит сключен между Е. А. Т. и „.................“ ЕООД за недействителен, тъй
като в договора ГПР който е посочен, не отговаря на този който трябва да
бъде, като се включи възнаграждението съобразно договора, който Е. Т. следва
да заплати за поръчителството което е предоставено на .................. Считам, че
това възнаграждение за поръчителство за обезпечаване на Договора за
потребителски кредит, съгласно дефиницията в Закона за потребителски
кредит е следвало да бъде калкулирано в общия размер на разходите. Моля
съда да осъди „.................“ ЕООД да заплати на Е. А. Т. сумата в размер на
62.20 лв. като недължимо платено. Да осъди „.................“ ЕООД да заплати
разноските по делото в т.ч. адвокатско възнаграждение. Моля за срок да
представя писмена защита по делото.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 21.12.2025 г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на ищцовата страна, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който да бъде седемдневен, считано от
днешното съдебно заседание.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09.20 часа.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________

16