№ 207
гр. Силистра, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20253400500398 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 763/1.12.2024г., постановено по гр.д. № 413/2022г. по описа
на РС-Силистра, е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно
основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, предявен от С. К. Д. против
П. Ц. Ц., Ц. Х. Ц. и Д. Х. Ц. за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 14. 01. 2015 год. на Димитър Костадинов Димитров. Отхвърлен е
като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от
ЗН, предявен от С. К. Д. против П. Ц. Ц., Ц. Х. Ц. и Д. Х. Ц. за унищожаване
на саморъчно завещание от 14. 01. 2015 год. на Димитър Костадинов
Димитров поради липса на завещателна дееспособност. Осъдена е С. К. Д. с
ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на П. Ц. Ц., на Ц. Х. Ц. и на Д. Х. Ц. по
1 000.00 лева на всеки от тях - разноски по производството.
Недоволна от решението е останала С. К. Д., която чрез процесуален
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна и
постановяването на друго, с което да се уважат исковете й.
Въззиваемите П. Ц. Ц., на Ц. Х. Ц. и на Д. Х. Ц., чрез процесуалният им
представител, депозират писмен отговор и в съдебното заседание оспорват
1
жалбата и молят за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
събраните доказателства и относимите законови норми, намира от фактическа
и правна страна следното:
Решението на РС-Силистра е валидно и допустимо.
Въззивната жалба срещу него е неоснователна.
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 42, б. „б” във вр. с
чл. 25, ал. 1 ЗН, евентуално съединен с иск по чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН.
Видно от представеното по делото саморъчно завещание с изх. № 528 /
21.01.2015 г., на нотариус Румен Тодоров, с peг. № 105 и район на действие -
Силистра, наследодателят Димитър Костадинов Димитров завещава на
ответниците - на всеки поотделно, както и в съсобственост помежду им,
конкретно притежавано от него недвижимо имущество. Датата на
завещанието е 14.01.2015 год., а подписът е поставен след датата и
завещателните разпореждания.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 6189 / 15. 11.
2021 год., издадено от община Силистра, Димитър Димитров е починал на 12.
11. 2021 год. и е оставил за свой единствен наследник своята сестра - ищцата
С. Д., която претендира обявяване недействителността на завещанието с
твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа на завещателя.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително.
Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при
съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно
завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа означение
на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва
да бъде поставен след завещателните разпореждания. Саморъчното завещание
по същността си представлява частен диспозитивен документ, което означава,
че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това число
автентичността му, от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него, носи
доказателствената тежест да установи, че същото е действително и отговаря
на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. В настоящия случай ищцата оспорва
действителността на саморъчното завещание, извършено от Димитър
2
Димитров в полза на ответниците по иска с твърдения, че същото не е
изписано лично и не носи подписа на завещателя.
От приетите заключения по назначените пред СРС единична и тройна
съдебно - графически експертизи се установява, че наследодателят Димитров
е изготвил и подписал представеното по делото саморъчно завещание, като
съдът правилно е кредитирал тези заключения като изготвени от
безпристрастни и компетентни вещи лица, с доказан професионален опит и
при използване на широк кръг достоверен сравнителен материал.
Горното води на извод, че проведеното от ищцата оспорване на
автентичността на текста и подписа на саморъчното завещание от 14. 01. 2015
год. е неуспешно - заключенията на вещите лица, позовавайки се на
достатъчно на брой съвпадения в общите и частните признаци на почерка и
подписа на Димитър Димитров, с категоричност го определят като автор на
саморъчното завещание.
Ето защо завещателният акт се явява е автентичен и саморъчно изписан
и подписан от завещателя Димитър Димитров, което налага извод за
неоснователност на предявения иск по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за
прогласяване на нищожността му.
По евентуалния иск за недействителност на завещанието на основание
чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН:
Ищцата и настояща жалбоподателка твърди като основание за
унищожаемост на завещанието липсата на завещателна дееспособност. Тези
твърдения на ищцата също са недоказани. От назначените по делото
комплексна СМПЕ и тройна СМПЕ се установява по категоричен начин, че
към релевантния момент - съставяне на завещанието, завещателят е
разполагал със завещателна дееспособност, тъй като е бил в нормално
психическо здраве, разбирал е свойството и значението на действията си,
могъл е да ръководи постъпките си по разумни подбуди и правилно да
преценява последствията от тях.
Освен категоричността в становищата на вещите лица, в същата връзка
съдът преценява и показанията на разпитаните по делото свидетели,
включително и тези, ангажирани от страна на ищцата, които по никакъв начин
не опровергават показанията на ангажираните от страна на ответниците
свидетели и заключенията на вещите лица. В този смисъл несъстоятелни се
3
явяват възраженията във въззивната жжалба, ,че няма как заболяванията на
Димитър да не препятстват способността му да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което пък, от своя
страна е дало предимство на роднините на Петрана Добрева да се
облагодетелстват с процесното имущество.
Следва да се отбележи също, че унищожаването на сключеният договор
от дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията може да бъде претендирано на това
основание след смъртта на лицето само в два случая – ако приживе е поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произтича от същия договор, като двете предпоставки не са процесуални, а за
тях съдът се произнася по същество – опр. по ч. гр. д. № 94/10 г. на трето г. о.
Решение по гр. д. № 1269/11 г. на четвърто г. о.
В трайната практика на ВКС, споделена и в решение от 16.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3209/2017 г., III г. о и решение от 31.05.2012 г. по гр. д. №
1677/2010 г., ІV г. о. о на ВКС, се приема също така, че "едностранните сделки
може да страдат от същите пороци, както договорите (двустранните сделки),
това е една от причините законодателят в чл. 44 ЗЗД да уреди съответната
приложимост на правилата относно договорите и към едностранните сделки,
каквато се явява и завещанието.
В настоящия случай и двете предпоставки не са налице.
Предвид изложеното, съдът счита, че завещанието е действително и
произвело своето действие, поради което и този иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до довода на жалбоподателя, че завещанието не е написано
ръкописно от завещателя, както повелява чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като там,
където си изписва трите имена Димитър Костадинов Димитров, буквата „Д“ в
собственото и бащиното му име е изписана печатно, а при полагане на
подписа отдолу, буквата „Д“, вече е изписана ръкописно, то този довод е
несъстоятелен.
Визираното в чл. 25, ал. 1 от ЗН изискване саморъчното завещание да е
изцяло написано ръкописно има предвид да не е написано с машинен текст, а
да е написано саморъчно ръкописно, т.е. лично с почерка на завещателя.
Ноторно е, че някои почерци смесват ръкописно и печатно изписване на
4
букви, като формирането на почерка зависи от много неща, както и неговата
промяна във времето, особено при възрасни и немощни хора.
В настоящия случай и по двете заключения - на единичната и на
тройната съдебно - графически експертизи, е установено, че наследодателят
Димитров е изготвил саморъчно процесното завещание.
Несъстоятелен е доводът във въззивната жалба, че мотивът, с който е
направено завещанието не съответства на морала и закона, тъй като
завещателят Димитров е живял много труден и мизерен живот, подложен на
постоянно психическо малтретиране от страна на съжителката му Петрана и
той е бил принуден от обстоятелствата да направи това завещание.
Вярно е, че във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича
от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални
потребности на личността на завещателя, като мотивите, изразени в него,
разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието,
неговите цели и подбуди и могат да са различни - да се отблагодари, да се
възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост,
да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният и т.н., но Законът –
чл. 42, б. „в“, чл. 43, ал. 1, б. “б“ ЗН, придава правно значение единствено на
мотива, изложен в съдържанието на завещанието, за действителността на тази
сделка. Мотивът има значение при тълкуване волята на завещателя, само ако е
изразен в съдържанието на завещанието. В този см. и ТР № 2 от 21.01.2025 г.
на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГК
Ето защо доводът на жалбоподателката относно противоречащите на
закона и морала мотиви на жалбоподателя за извършване на завещателното
разпореждане, се явява ирелевантен в случая.
А и пред първоинстанционния съд липсват твърдения, както и
доказателства, установяващи завещанието да е извършено под някакво
въздействие на насилие или принуда, упражнени от съжителката на
завещателя.
Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че обжалваното
решение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова подлежи на
потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса в тежест на жалбоподателката следва да се
възложат направените пред настоящата инстанция разноски от ответниците П.
5
Ц. – 1000 лв. и от Д. А. – 500 лв., заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 763/1.12.2024г., постановено по гр.д. №
413/2022г. по описа на РС-Силистра.
ОСЪЖДА С. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на П. Ц. Ц. с
ЕГН **********, от с.Калипетрово, общ.Силистра, ул. „Ново Петрово“ № 2
сумата от 1 000.00 / хиляда / лева – направени разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на Д. Х. Ц. с
ЕГН **********, гр.София , ж.к. “Младост 4“, № 454, ап.8, вх.1 сумата от
500.00 /петстотин лева/ лв. - направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6