№ 1195
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100502879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.01.2022г., гр.д. 20371/21г., СРС, 144 с-в отхвърля
исковете, предявените от „Т.С.” ЕАД против БЛ. Г. Н. и Т. Г. Н. за
установяване в условията на разделност на вземане в полза на „Т.С.” ЕАД на
следните суми: 2 377,16 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 291,10 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
04.06.2020 г., сумата от 43,97 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 11.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 8,58 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 04.06.2020 г., от които
Благовеста дължи сумата от 1 188,58 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 145,55 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
1
04.06.2020 г., сумата от 21,99 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 4,29 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 04.06.2020 г. и Таня
дължи сумата от 1188,58 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 11.06.2020г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 145,55 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
04.06.2020 г., сумата от 21,99 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законна лихва от 11.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,29 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 04.06.2020 г., които вземания
са предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от 17.06.2020г. по ч. гр.
дело № 23686/2020г. по описа на СРС и осъжда ищеца да заплати на Т. Г. Н.
сумата от 250 лева – възнаграждение за адвокат и на БЛ. Г. Н. сумата от 50
лева за възнаграждение на адвокат.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Счита, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот през
процесния период, като наследници на бившия собственик Г.Б.Н., поч.
15.02.2016 г. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете БЛ. Г. Н. и Т. Г. Н. оспорват
жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
2
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че трето за спора лице Г.Б.Н. поч. 15.02.2016 г., е бил
собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 116 в гр.
София, район „Възраждане“, ж.к. „******* през частта от процесния период
01.05.2016 г. – 15.02.2016г. се установява чрез сключен в негова полза
договор за дарение от 26.06.2013 г., обективиран в нот. акт № 42, том I, д.
39/2013 г., н-с рег. № 272 НК.
От справка, извършена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно,
че по силата на наследствено правоприемство, съпругата и двете му дъщери -
ответниците БЛ. Г. Н. и Т. Г. Н., придобиват права на собственост върху
имота. На основание чл.5, ал.1 ЗН, всеки от наследниците става титуляр на по
1/3 ид.ч. от имота. До размер на своите квоти в съсобствеността, ответниците
следва да отговарят за задълженията, породени във връзка с имота. За
периода 01.05.2016 г. – 15.02.2016г., поемат възникналите приживе и
непогасени дългове на наследодателя съгласно чл.60, ал.1 ЗН, а за останалия
период до 30.04.2019 г. – на лично основание. След като ответниците живеят
в апартамента и посочват неговия адрес за призоваването им, налице са
действия на управление, респ. приемане на наследството. Изпълнена е
хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Независимо от изложеното, липсват каквито и да било други конкретни
оплаквания в жалбата относно правнорелевантните факти, свързани с
възникване и дължимост на процесните парични вземания за главница и
3
мораторна лихва, както и за тяхното доказване по основание и размер. При
съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът в условията на ограничен въззив не
дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част, поради
което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите установява разноски поотделно от
по 100 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.01.2022г., гр.д. 20371/21г., СРС, 144 с-
в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, със седалище: гр.София, ул. „******* да
заплати на БЛ. Г. Н., ЕГН ********** и Т. Г. Н., ЕГН **********, двете с
адрес: гр. София, район „Възраждане“, ж.к. ******* поотделно суми от по 100
лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4