№ 3289
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172614 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
12.04.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72614/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „ОЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД, като се твърди,
че на 03.10.2019 г., около 07:50 ч., на път Долище-Варна било настъпило ПТП между
автомобил „Нисан“, модел „Терано“, рег. № В ............... НС, управляван от ИВБ и автомобил
1
„Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № А .............. МХ, управляван от МКМ. Поддържа, че
водачът на автомобил „Нисан“, модел „Терано“, рег. № В ............... НС виновно и
противоправно нарушил правилата за движение по пътища, като се приближил към
кръстовище и при маневра завой надясно настъпил удар с автомобил „Нисан“, модел
„Терано“, рег. № В ............... НС по който били нанесени вреди, като за произшествието бил
съставен двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че за увредения автомобил към
датата на ПТП-то имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 0020090201800531 с период на застрахователно покритие от
15.12.2018 г. до 14.12.2019 г. Излага съображения, че с оглед ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-090-0329-19, като с платежно
нареждане от 08.01.2020 г. била изплатена сумата от 4724,16 лева и сумата от 281,30 лева и
сумата от на сервиза извършил ремонта, а освен това били сторени ликвидационни разходи
в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил
в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към
момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г. Навежда доводи, че
бил поканил ответника да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, като
последният чрез прихващане бил погасил частично задължението, като била останала
непогасена разлика от 281,30 лева. Сочи, че с оглед неплатената част се дължала и
мораторна лихва за периода в размер на 52,04 лева за периода 20.02.2020 г. до 16.12.2021 г.
Иска ответника да бъде осъден да заплати частично по всяка от претенциите сумата от по
1,00 лева, като част от вземането за главницата в размер на 281,30 лева и като част от
вземането за мораторна лихва в размер на 52,04 лева за периода 20.02.2020 г. до 16.12.2021
г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че
исковете са процесуално допустими. Твърди, че във връзка с процесното ПТП и с оглед
регресната претенция на ищеца била заплатена сумата от 4739,16 лева, представляващи
действителния размер на вредите, ведно със сторените ликвидационни разходи. Навежда
доводи за наличието на надзастраховане, като заплатената сума от 281,30 лева надхвърляла
размера, който бил възстановен и не била дължима. Излага съображения от правна страна,
че сумата за размера на дължимото обезщетение се определяла от застрахователя на
виновния водач. Твърди, че определената и изплатена стойност отговаряла на размер на
действителни вреди. Поддържа, е увреденото вътрешно каре на процесния автомобил не
било в следствие и нямало причинно-следствена връзка с ПТП-то. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 21.03.2021 г., съдът е допуснал на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК изменение на предявените искове чрез тяхното увеличение, като искът за
главницата се счита предявен за сумата от 281,30 лева, а иска за мораторната лихва се счита
предявен за сумата от 52,04 лева.
2
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 03.10.2019 г., около 07:50 ч., на път
Долище-Варна било настъпило ПТП между автомобил „Нисан“, модел „Терано“, рег. № В
............... НС, управляван от ИВБ и автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № А
.............. МХ, управляван от МКМ; 2) водачът на автомобил „Нисан“, модел „Терано“, рег.
№ В ............... НС виновно и противоправно нарушил правилата за движение по пътища,
като се приближил към кръстовище и при маневра завой надясно настъпил удар с автомобил
„Нисан“, модел „Терано“, рег. № В ............... НС по който били нанесени вреди, като за
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол; 3) за увредения автомобил
към датата на ПТП-то имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 0020090201800531 с период на застрахователно покритие от
15.12.2018 г. до 14.12.2019 г.; 4) че с оглед ПТП-то била образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 0020-090-0329-19, като с платежно нареждане от 08.01.2020
г. била изплатена сумата от 4724,16 лева и сумата от 281,30 лева и сумата от на сервиза
извършил ремонта, а освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева; 5) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
3
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г.; 6) че ищецът е
поканил ответника да заплати регресната претенция, като на ищеца е била възстановена
сумата от 4739,16 лева с включени ликвидационни разходи.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Следователно, спорът между страни се концентрира върху обстоятелството какъв е
дължимия размер на застрахователното обезщетение, респ. на регресното вземане.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизмът
на ПТП-то е следния на 30.10.2019 г., около 07:50 ч., лек автомобил „Нисан Терано“, рег. №
В ............... НС, се движи по пътя от с. Долище към гр. Варна и на кръстовището със село
Въглен, водачът губи контрол на превозното средство, поднася и настъпва ПТП, със спрелия
от дясната му страна лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № А.............. МХ. Експертът е
посочил, че от техническа гледна точка действията на водача на „Нисан Терано“, рег. № В
............... НС са причина за ПТП-то. Посочено е, че в причинно-следствена връзка с ПТП-то
по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № А.............. МХ са били нанесени вреди по
преден ляв кални, предна лява врата, ляво огледало, ляв праг, предна лява гума и предна
лява джанта. Вещото лице е установило, че един от подменените детайли – каре ляво
вътрешно е сменен след подмяна на останалите детайли и управление на автомобила при
специфични условия, като изрично е посочени, че предвид механизма на ПТП-то
уврежданията по карето се намират в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Експертът е
посочил, че от данните по делото не може да се направи извод, че карето е било увредено
преди удара, но това обстоятелство е било възможно. Установено е, че стойността
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил на базата на средни пазарни цени
към датата на ПТП-то е в размер на 5219,64 лева. Изяснено е, че предната лява полуоска не
е била демонтирана от автомобила, а била разоборудвана само външата й част за подмяна на
вътрешното каре, като е посочено, че вътрешното каре не може да се увреди при стандартно
демонтиране на полуоската на автомобила, като уврежданията по карето може да се
установи при повдигане на автомобила на крик и манипулация на полуоската за
установяване на хлабина в карето, но ако хлабината е малка не можело да се установи по
този метод. Вещото лице е посочило, че другият метод е чрез пътен тест, при специфични
условия – скорост на 60 км./ч. и движение в десен завой при обратен вираж, като
увреждането може да се пропусне при нормален пътен тест. В открито съдебно заседание от
21.03.2022 г., вещото лице подробно е изяснило въпроса за увреждането на карето и начина
на установяване на увреждането.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
4
Настоящият съдебен състав като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че всички материални предпоставки на предявеният иск за регресно
вземане са налице, поради което същият следва да бъде уважен в цялост.
По делото безспорно е установено, че именно виновното и противоправно поведение
(в противоречие с чл. 20 ЗДвП) на водача на автомобил „Нисан“, модел „Терано“, рег. № В
............... НС, управляван от ИВБ е станало причина за процесното ПТП в следствие на което
по автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № А .............. МХ са били нанесени вреди.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая, съдът като взема предвид заплатеното застрахователно обезщетение от
ищеца и платената сумата от ответника, предвид основния принцип на българският
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) намира, че следва да
уважи претенцията изцяло.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е погасил
дължимата сума чрез плащане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. 154, ал. 1 ГПК.
Не може да бъде уважено възражението за наличието на надзастраховане. Съгласно
дефиницията на чл. 388, ал. 1 КЗ като уговорена по-голяма застрахователна сума от
действителната застрахователна стойност на застрахованото имущество, в която хипотеза
договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска размерът на
5
застрахователната сума да се намали до размера на действителната, съответно
възстановителната стойност. В случая, доколкото претендираната сума е по-малка от
уговорената застрахователна стойност, респ. от установената средна пазарна цена за
възстановяване на МПС, то и възражението се явява неоснователно.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
По делото са ангажирани доказателства, че ищецът е изпратил регресна покана, респ.
е налице частично плащане на застрахователно обезщетение, като с оглед правилото на чл.
412, ал. 3 КЗ, съдът счита, че ответника е изпаднал в забава на 23.02.2020 г., но предвид
принципа на диспозитивното начало, който е основен в българския граждански процес (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК), следва да се вземе предвид твърдяната от ищеца дата – 20.02.2020 г.
Следователно, при извършено аритметическо пресмятане на дължимата сумата, съобразно
правилото на чл. 162 ГПК, съдът намира, че следва да уважи иска за сумата 51,81 лева, като
за разликата до пълния предявен размер от 52,04 лева и за периода 20.02.2020 г. до
22.02.2020 г., претенцията следва да бъде отхвърлена.
За пълнота трябва да се отбележи, че в случая при броенето на срока е приложимо
общото правило на чл. 72 ЗЗД, поради което това, че регресната покана е изходяща от ищеца
на 20.02.2020 г. е без значение, тъй като от значение за броенето на срока е кога поканата е
била получена от ответника.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете следва да му се присъди
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 707,39 лева, представляващи деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 0,92 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление:
гр. .......................“ № 1 да заплати на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. ..........................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 281,30 лева, представляващи незаплатена остатък от регресно
вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-090-0329-19 за платено
застрахователно обезщетение за ПТП настъпило на 30.10.2019 г., около 07:50 ч., като лек
автомобил „Нисан Терано“, рег. № В ............... НС, се движи по пътя от с. Долище към гр.
Варна и на кръстовището със село Въглен, водачът губи контрол на превозното средство,
поднася, като с това нарушава виновно правилата за движение по пътищата и настъпва
ПТП, със спрелия от дясната му страна лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № А..............
МХ по който автомобил са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 20.12.2021 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 51,81
лева, представляващи дължима мораторна лихва за периода 23.02.2020 г. до 16.12.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 51,81 лева до пълния предявен
размер от 52,04 лева и за периода 20.02.2020 г. до 22.02.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД, ЕИК: ................ да
заплати на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ......................, сумата от 707,39 лева, представляващи
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ...................... да заплати на ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД,
ЕИК: ................, сумата от 0,92 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и
деловодни разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7