№ 35
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Кр. Г. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600073 по описа за 2022 година
Производството е по Глава двадесет и първа от НПК, вр. чл.306, ал.3,
вр. ал.1, т.1 от НПК.
С Протоколно определение № 76/07.03.2022г. постановено по ЧНД №
25/2022г. по описа на Окръжен съд - Сливен, по молба на осъдения Б. Г. П. за
определяне на общо наказание по посочените в молбата наложени наказания
по НОХД № 309/2018г. на СлОС и по НОХД № 612/2006г. на СлРС,
окръжният съд е отхвърлил като недопустима молбата и е прекратил
съдебното производство по ЧНД№25/22 г..
Недоволен от така постановеното определение е останал осъденият П.,
който го обжалва в срок, по реда на въззивното обжалване, пред Апелативен
съд - Бургас. Счита, че исканото от него групиране на наказанията по НОХД
№ 309/2018г. на СлОС и по НОХД № 612/2006г. на СлРС и определяне на
едно общо наказание съобразно предоставените хипотези в НК и съдебната
практика, не противоречи на закона. Претендира определяне на общо
наказание по двете посочени дела, тъй като молбата е подадена преди да е
изтекъл срокът за изтърпяване на наказанието от 3 месеца лишаване от
свобода по първото осъждане.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Бургас
намира жалбата за неоснователна. Излага доводи, че по отношение на
наказанията по посочените две присъди не са налице условията на чл.25, вр.
чл.23, ал.1 от НК, поради което искането е недопустимо. Моли съда да
1
потвърди обжалваното определение на СЛОС като правилно и
законосъобразно.
Защитникът на осъденото лице - адв.С. заявява, че поддържа въззивната
жалба и изложените в нея доводи. Пледира за уважаване на депозираната
жалба, предвид изключението от общото правило в чл.25 от НК, съгласно
което – когато по една или повече присъди лицето е било освободено от
изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.64, ал.1 или чл.66, ал.1 от
НК, въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото
определяне. Не спори, че присъдата от 3 месеца лишаване от свобода е
изтърпяна и продължава изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
по НОХД№612/2006г. Моли съда да отмени определението на СлОС като
неправилно и немотивирано.
В своя защита осъденият заявява, че се присъединява към становището
на своя защитник.
В последната си дума заявява, че поддържа жалбата и предоставя на
съда да реши.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на определението,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Въз основа на приложената справка за съдимост първоинстанционният
съд е направил обосновани правни изводи относно осъжданията на П..
Безспорно е установено, че с присъда № 469/02.05.2007 г. постановена
по НОХД 612/2006 г. на СлРС на П. е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и глоба в размер на 500лв. за
престъпление по чл.159а, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
18.05.2007г.
Безспорно е установено по делото, че със споразумение по НОХД №
309/2018 г. състав на СлОС е признал подсъдимия Б. Г. П. за виновен в
извършване на престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказание три месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Престъплението е извършено в периода м. юли 2007г. до края на 2010г., т.е. в
изпитателния срок на предходното осъждане. Предвид последното
обстоятелство, със същото споразумение съдът на основание чл.68, ал.1 от
НК е привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” за срок от
девет месеца, наложено на осъдения П. по НОХД 612/2006 г. по описа на
СлРС, тъй като деянието предмет на споразумението по НОХД 309/2018 г. на
ОС - Сливен е извършено от П. в изпитателния срок от три години на
наложено му с присъда № 469/02.05.2007 г. постановена по НОХД 612/2006 г.
на СлРС наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца. Правилна
2
е констатацията на решаващия съд, че Определението по чл.68, ал.1 от НК
като част от цитираното споразумение от 22.10.2021 г. по НОХД 309/2018 г.
на СлОС не е било обжалвано в обявения от съда срок и е влязло в сила.
Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че подадената от
осъдения Б. Г. П. молба, чрез пълномощника му адв. М.С. за определяне на
общо наказание по посочените две осъждания е процесуално недопустима,
поради което съдът правилно е прекратил съдебното производство.
Щом предходното наказание е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК и е станало изпълнимо заради рецидивиращото престъпление, налице е
пречка за приложението на чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК. В тази хипотеза се
прилага съответната специална разпоредба на чл.68 от НК и наказанията се
търпят поотделно, както правилно е постановил съдът с Определението по
НОХД№ 309/2018г. на СлОС. Искането за определяне на общо наказание по
посочените две осъждания е процесуално недопустимо, тъй като не са налице
предпоставките на чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК и съдът вече се е произнесъл с
определение по чл.68 от НК по отношение на изтърпяването на двете
наказания.
Мотивиран от горното въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва
да се потвърди.
Ето защо Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 76/07.03.2022г. по ЧНД
№ 25/2022г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3