Решение по адм. дело №355/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на М. С. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25 – 1786 - 000115 от 03.11.2025г. на Началник на РУ Видин към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“з“ -“гг“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон. Твърди се също, че изложената в обжалваната ПАМ фактическа обстановка е не отговаря на действителната такава.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, не е взел становище по същата.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 01.11.2025г. около 15,54 часа, в [населено място], на пл.“Съединение“ с посока на движение от ул.“Железничарска“ към ул.“Яворов“ М. е управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № ВН 7301АК , лична собственост. Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на дата 07.10.2025г. поради липса на застраховка „ГО“ за автомобила. При горните обстоятелства спрямо същия е издадена процесната ЗПАМ за извършено от него нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. При извършената проверка за нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на същия като водач е съставен и АУАН от 01.11.2025г., в който са описани горните обстоятелства.

Въз основа на така съставения АУАН, на 01.11.2025г. е издадена и заповед за прилагане на ПАМ, в която са описани горните обстоятелства. Въпросната ПАМ е отменена по административен ред с решение рег. № 1786з – 396 от 05.11.2025г.

Междувременно е издадена процесната ПАМ, за със същите описани по – горе обстоятелства, отново въз основа на съставения АУАН от 01.11.2025г. В обжалваната ПАМ са описани същите факти и нарушена разпоредба – чл.140,ал.1 от ЗДвП.

По делото е приложено доказателство за това, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила на 07.10.2025г. Видно от приложената застрахователна полица за автомобила е сключена застраховка „ГО“ от 01.11.2025г.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.1,б.“з“,“гг“ от ЗДвП Началник на РУ Видин при ОДМВР Видин е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началник на РУ Видин при ОД на МВР-Видин. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. Видно от представената Заповед № 368з-2095/10.09.2025г. на Директора на ОД на МВР-Видин, като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил началниците на РУ при ОД МВР Видин да прилагат ПАМ, вкл. такива по чл.171,т.1,б“з“ от ЗДвП, каквато е процесната, за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОД на МВР-Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл.59,ал.2 от АПК.

Същата обаче е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.1,б.“з“,“гг“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което няма сключен и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 07.10.2025г. именно поради липса на такава застраховка ГО.

Съгласно чл.171,т.1,б.”з”(нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което съобразно посочената разпоредба е предвидено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Като нарушена разпоредба обаче е посочена тази на чл.140,ал.1 от ЗДвП. Установява се от приложения АУАН и данните по делото, и не се оспорват тези обстоятелства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация на 07.10.2025г., като посоченото фактическо основание за прекратяване на регистрацията е липса на застраховка „ГО“ за автомобила. Правно основание за прекратяването на регистрацията не е посочено.

Словесното описание на нарушението съответства на нормата на чл.143,ал.10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба в настоящата редакция, в сила към момента на прекратяване на регистрацията на автомобила, изм. ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл.143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т.8 /относимата за случая/, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.

В случая това задължение не е изпълнено. Липсата на задължение за уведомяване, с оглед изменението на разпоредбата на чл.143,ал.10 от ЗДвП, не може да бъде споделено. Разписаното задължение е нормативно такова, предвид характера на акта, в който се съдържа - нормативен, като посочената наредба урежда именно редът, по който се извършва прекратяване на регистрацията на автомобила на основанията, разписани в закона. Доколкото задължението е нормативно, липсва основание за съда да не приложи нормативната разпоредба, тъй като същата не противоречи на съществуваща законова такава, само в който случай съобразно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът не следва да приложи подзаконовата правна норма.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд /ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика „се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.“, поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2 във вр. с чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин „деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“/ТП №2/. Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът е указал на ответната страна, но доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, не са представени. Напротив, поддържа се липса на такова задължение, което не се възприема от съда, тъй като не съответства на действащи нормативни разпоредби. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно -наказателната отговорност на жалбоподателя.

В случая процесната ПАМ е наложена за „нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП“, като санкцията за това нарушение е предвидена в чл.175,ал.3 от ЗДвП. Видно е, че за налагането и е необходимо извършване на нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП, а деянието на лицето в случая е несъставомерно. Видно е и че обезпечава административно-наказателната отговорност и представлява своеобразно предварително изпълнение на евентуално наложено наказание „лишаване от правоуправление“, тъй като се изразява в отнемане на свидетелството за правоуправление, което се извършва със съставянето на АУАН и е до „решаване на въпроса за отговорността“, а такава в случая не може да бъде търсена на лицето.

При липса на основание за наказуемост неоснователна се явява и наложената ПАМ във връзка с тази отговорност. В този смисъл е и Решение на Съда /първи състав/ от 3 юли 2025г. по дело С-605/23, постановено по преюдициално запитване на български съд, макар и постановено по прилагане на данъчното законодателство относно искане за спиране на предварително изпълнение, тъй като настоящата мярка се налага именно във връзка с последващо ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушител. Съобразно същото чл.47, първа алинея от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличие на значителна или трудно поправима вреда, като изключва възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка. По аргумент от посоченото решение на ЕС при липса на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява и наложената ПАМ.

Предвид горното не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, нито същата е в съответствие с преследваната от закона цел.

Съобразно чл.143,ал.10 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574,ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което се преустановява нарушението -движението на ППС без регистрация, с което се постигат разписаните цели в чл.22 от ЗАНН и чл.171 от ЗДвП. В случая това е станало непосредствено след момента на извършената на лицето проверка и на практика уведомяването му за прекратената регистрация на автомобила, както и преди издаването на процесната ЗПАМ. В същото време не се преустановява действието на наложената ПАМ, което сочи на явно несъответствие на наложената ПАМ с нейните цели, на явна несъразмерност на същата и за санкционен характер на същата, а не превантивен, преустановителен или възстановителен, каквито са разписаните по закон цели на ПАМ. В този смисъл ЗПАМ се явява постановена и в нарушение на основни правни принципи-чл.4, ал.2, пр.1 и чл.6 от АПК, тъй като издаденият административен акт не съответства на целите на прилагането на ПАМ, издаден е при формално прилагане на закона, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146,т.4 и т.5 от АПК.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността на обжалваната заповед, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 810 лева, представляващи внесената Д.Т. и реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25 – 1786 - 000115 от 03.11.2025г. на Началник на РУ Видин към ОДМВР Видин, с която на М. С. М. от [населено място] е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“з“-„гг“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД МВР Видин да заплати, от бюджета на административния орган, на М. С. М. от [населено място], разноски за производството в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, представляващи внесената Д.Т. и изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.