№ 1426
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251000501301 по описа за 2025 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството
по гр.д. 3532/23 г по описа на СГС. С решение по делото № 1208/04.03.25 г.,
постановено на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД, съдът е зачел направеното от
ответника (застраховател) възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца (пешеходец), разпределил е съпричиняването в
съотношение 30 % за пешеходеца (предприел пресичане зад спряло превозно
средство, без да възприеме маневрата движение на заден ход, осъществявана
от МПС) и 70% за водача на товарен автомобил, който, без да регистрира в
дясното огледало за странично виждане предприемането от пешеходец на
пресичане на пътното платно зад превозното средство (камионът е с хладилно
отделение, без задно стъкло, позволяващо обратно виждане), застрахован при
ответника по риска Гражданска отговорност на автомобилистите. С оглед
добрите отношения между ищцата (дъщеря на загиналия пешеходец) и
момента на леталния изход (2019 г.) съдът е преценил, че обезщетение в
размер на 100 000 лв. е справедлив еквивалент за страданията на
пострадалата. При приспадане на възприетото съпричиняване, в нейна полза е
присъдена главница от 70 000 лв.
1
С жалбата на ищцата се оспорва правилността на решението в
отхвърлителната му част (до сумата от 180 000 лв.) с два довода: твърдение
за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца, който,
предприемайки пресичане зад спряло превозно средство в посока от дясно –
наляво, естествено е насочил погледа си в лява посока, за да предприеме
безопасно пресичане спрямо движещите се по пътното платно коли и за
занижаване на обезщетението по размер с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.
Въззивникът ответник от своя страна оспорва правилността на
решението на база липса на причинна връзка между леталния изход и
получената при катастрофата травма (след фрагментно счупване на крака
пострадалият е опериран, но получава мастна емболия, която е пряка причина
за смъртта му); за равностоен принос на двамата участници в ПТП, тъй като
пешеходецът не е подсигурил сигурността си, започвайки пресичането; за
недоказани вреди на ищцата, съответстващи на присъденото обезщетение
(счита се, че паричното изражение на вредите е завишено). Иска се отмяна на
решението до сумата 50 000 лв.
При служебна проверка настоящият състав установи, че обжалваното
решение е валиден и допустим съдебен акт. Следва да се прецени
правилността му според доводите за неправилност, по съдържащите се във
въззивната жалба възражения и на база доказателствата, приобщени в
първоинстанционното производство, тъй като в производството пред САС не
са събирани нови доказателства.
Въз основа доводите на страните, в рамките на очертания обхват на
инстанционната проверка и според доказателствата, събрани през време
на първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:
При определяне вината на участниците в катастрофата и съучастието им
в предизвикване на вредоносния резултат, настоящият състав отчита
наличието на влязла в сила присъда по отношение на водача на автомобила,
застрахован при ответника. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл.
300 ГПК, на изследване подлежи съпричиняването на вредата от пострадалия.
Установено е, че той е бил възрастен човек – на 77 г., придвижвал се е с бавен
ход, пресичането е предприето в 10 ч. през деня, при ясна видимост, без
наличие в близост на пешеходна пътека или друго обозначено място за
преминаване на пешеходци (кръстовище, регулирано от светофарна уредба).
2
Пешеходецът е могъл да възприеме започналата маневра „движение на заден
ход на товарния автомобил“, но не е регистрирал същата, а е очаквал опасност
от лявата си страна. Затова се е състоял удар между пешеходеца и средната
част на бронята на МПС, чийто водач незабавно е преустановил движението.
Доказано чрез приетата автотехническа експертиза е, че преди да започне
придвижването назад, шофьорът с помощта на дясното странично огледало е
могъл да установи намиращ се на тротоара пешеходец, готвещ се да
предприеме пресичане. Скоростта на товарният автомобил е позволявала
незабавно спиране (или отказ да се започне маневрата). На това основание
настоящият състав приема, че двамата участника в катастрофата са
съпричинили вредоносния резултат, като в по-висока степен е
съпричиняването на водача на автомобила. Той е бил длъжен да предприеме
маневрата след като се убеди, че тя е безопасна, а при липса на видимост (в
случая няма прозорец, благодарение на който чрез огледало за обратно
виждане да се наблюдава обсегът зад автомобила) – да обезпечи навигиращ
действията му човек, който да има видимост относно ситуацията зад
автомобила и да подава сигнали. Тъй като липсват доказателства за такива
действия, за каквито водачът на автомобила е бил обучаван и е защитил
уменията си за придобиване на правоспособност, е несъстоятелно
твърдението за разпределяне по равно между него и възрастния човек на
участието за достигане до вредоносния резултат. СГС, като е възприел
съотношение на съпричиняването 30:70 е направил правилна преценка за
съучастието на участниците в катастрофата.
Относно причинната връзка:
По делото е приобщено експертно заключение след извършена аутопсия.
Последното, макар изготвено извън процеса, следва да се кредитира поради
невъзможността същото да се повтори в рамките на воденото производство.
От него се установява, че пострадалият е бил приет в шоково състояние с
полифрагментно счупване на интраартикуларис дисталис феморис синистра
на 26.10.2019 г. На 05.11.2019 г. се проявила остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, с белодробен застой, мозъчен оток и кома.
Изводите са за мастна емболия, съчетана с хипостатична пневмония с оток на
белите дробове и мозъка. Според съдебния лекар, д-р С., мастната емболия е
засегнала едновременно белите дробове и мозъка.
3
Настоящият състав приема, че причинната връзка между леталния изход
и травматичните увреждания е пряка и непрекъсната. Ноторно е, че костните
фрактури се характеризират с висока честота на следтравматични емболични
усложнения. При пострадалия мастното вещество е достигнало едновременно
белите дробове (с възпалителен пневмоничен процес със застойна етиология)
и мозъка. При наличието на предходен преживян инфаркт, остра
атеросклероза и общото състояние на пациента с оглед възрастта му,
реанимационна дейност при тези усложнения не би преодоляла последвалия
летален край.
С помощта на гласни доказателства се установява, че загиналият е
живеел в гр. ***, а ищцата, негова дъщеря – в София. Доказва се
изключително силна емоционална връзка между бащата и дъщерята, която
постоянно обгрижвала родителя си, пътувайки до Брезник и извършвайки
цялата необходима с оглед на нуждите му помощна дейност (по пазаруване,
готвене, почистване, подготовка на изпрани и изгладени дрехи за обличане…).
Въпреки възрастта на загиналия същият не е бил ментално увреден,
свидетелство за което е установеното обстоятелство на развивана от него
театрална самодейна дейност. Последната е свързана със запомняне на
реплики и импровизации на сцената (макар на любителско ниво) и
предпоставя запазени когнитивни функции. Поради това загубата на близкия
човек е причинила на ищцата характерните за степента на родство тежки
емоции на скръб. Към страданието от загубата следва да се добави шокът от
неочаквания развой на събитията (преди катастрофата бащата на ищцата се
самообслужвал, придвижвал се самостоятелно и водел културен живот).
Настоящият състав приема, че с оглед нормалните страдания, които дъщеря,
загубила неочаквано родител, с когото е имала силна емоционална връзка при
съотнасяне към момента на смъртта на загиналия и характерната за момента
икономическа конюнктура вредите на ищцата като материално изражение са
правилно определени.
Тъй като САС прави извод за правилност на обжалваното решение, на
основание чл. 272 ГПК, се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
Съразмерно на защитения от повереника на въззивничката ищца интерес
от 20 000 лв., в негова полза на основание чл. 38 ЗА следва да се присъди
хонорар в размер на 2200 лв.
4
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 1208/04.03.25 г., постановено по
гр.д. 3532/23 г по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗАД Далл Богг Живот и здраве да
заплати на адв. Я. С. адвокатски хонорар за производството пред въззивния
съд в размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5