Р Е Ш Е Н И Е
№ 1079
гр. Русе, 17.06.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на десети
юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1029 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Й.В.Д. заявява, че бракът му с В.Т.Д. е прекратен с развод по взаимно
съгласие през м.декември 2017г. По време на брачната връзка придобил, въз
основа на договор №96-00-1/12.01.2015г., имот – частна държавна собственост:
апартамент №12 в гр.Русе, кв.“Д. 3“, ул.“А. Х.“№......, бл........., вх.....,
ет......, който страните по делото ползвали съвместно. Заплатил цената на имота
– 39 510 лева на две вноски: 20 000 лева – на 20.10.2014г. и
19 510 лева – на 22.12.2014г. За част от общо дължимата сума – 31 000
лева, молителят сключил договор за банков кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“, в който като
съдлъжник била посочена В.Т.Д.. Впоследствие съпрузите предоговорили условията
по кредита и сключили нов договор за 30 000 лева, с която сума погасили
задължението по договора за кредит от 2014г.
Ищецът твърди, че от момента на
настъпилата фактическа раздяла – месец юни 2017г. до настоящия момент сам
изплаща вноските по кредита, въпреки, че ответницата е съдлъжник по договора и
съсобственик на имота. В тази връзка сочи, че със съдебно решение, постановено
по гражданско дело №4734/2018г. по описа на РРС, В.Д. била осъдена да
възстанови половината от погасителните
вноски, заплатени в периода м.юни 2017г. – м.август 2018г.
Поддържа, че въпреки многократно
проведените разговори, отказала да поеме припадащата й се част от дълга.
Пояснява, че за времето от
м.септември 2018г. до м.март 2019г. заплатените от него вноски са на обща
стойност 2548.98 лева.
Моли съда да постанови решени, с
което да осъди В.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на Й.В.Д., ЕГН **********
сумата 1274.49 лева, съставляваща половината от вноските по договор за кредит
232034647530, дължими за периода м.септември 2018г. до м.март 2019г.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК В.Т.Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който признава
основателността за дължимост на претендираната сума. Не оспорва факта, че с
влязло в сила съдебно решение, постановено по гражданско дело №4734/2018г. по
описа на РРС е осъдена да заплати на бившия си съпруг 2548.98 лева – половината
от изплатения кредит към „Сосиете Женерал Експресбанк“ за периода м.юни 2017г.
– м.август 2018г.
Заявява, че е превела по сметка на Й.Д. сумата 1274.49 лева.
Твърди, че с поведението си не е дала повод за завеждане на
иска. В тази връзка сочи, че от м.февруари 2019г. ищецът ползва еднолично
съсобствения имот, който е обявен за продан в сайт за покупко – продажби. С Й.Д.
постигнали съгласие със средствата от продажбата да бъде погасено задължението
по договора за кредит, а остатъка да бъде разпределен поравно между
съсобствениците.
На основание чл.78, ал.2 ГПК претендира направените по
делото разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа договор
№96-00-1/12.01.2015г., Й.В.Д. закупил недвижим имот - апартамент №12 в гр.Русе,
кв.“Д. 3“, ул.“А. Х.“№............, бл......., вх......, ет...... за
39 510 лева.
Й.Д. и В.Д. осигурили част от сумата
– 31 000 лева, чрез договор за кредит №387213, сключен на 20.10.2014г. със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
От допуснатите в хода на
производството писмени доказателства се установява, че между ищеца, в
качеството на кредитополучател, ответника в качеството на солидарен длъжник и
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е сключен договор за кредит Експресо
№232034647530 за 30 000 лева, с които е погасен остатъка по договор
№387213/20.10.2014г.
С влязло в сила съдебно решение от
18.12.2017г., постановено по гражданско дело №6306/2017г. бракът между страните
по делото е прекратен с развод по взаимно съгласие. Съобразно утвърденото от
съда споразумение, семейното жилище -апартамент №12 в гр.Русе, кв.“Д. 3“, ул.“А.
Х.“№........, бл........., вх........, ет........... ще се ползва от бившите
съпрузи съвместно.
Със съдебно решение, постановено по гражданско дело №4734/2018г. по описа
на РРС, В.Д. е осъдена да възстанови половината от погасителните вноски по кредита, заплатени от
ищеца в периода м.юни 2017г. – м.август 2018г.
На 14.05.2019г., след като получила
препис от исковата молба, В.Д. превела по сметка на Й.Д. 1275 лева. В
платежното нареждане, като основание за превода е посочено „по ГД №1029/19 ХІ г.с.“.
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по
чл.127, ал.2 ЗЗД.
В.Д. не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска
така, както е предявен. Счита, че с поведението си не е дала повод за завеждане
на делото и предвид факта, че е заплатила претендираната сума, позовавайки се
на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК претендира направените по делото разноски.
Текстът на визираната правна норма е ясен и точен – разноски се възлагат на
ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени. Съдът приема, че В.Д. е
дала повод за завеждане на делото. В съдебната практика, създадена по приложението
на чл.127 ЗЗД (решение №211/23.06.2012г. по ГД №177/2011г. на ВКС, ІV г.о.;
решение №293/19.11.2013г. по ГД №3267/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.) е прието,
че съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за
задоволяване нуждите на семейството. Когато един от солидарните длъжници (бивш
съпруг) удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
Солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за
погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването. В случая
бившите съпрузи са съдлъжници по кредита и солидарната им отговорност е
ангажирана за заплащане на всяка от месечните погасителни вноски и на кредита
като цяло. С извършеното от ищеца плащане, за него е възникнало регресно право
срещу другия съдлъжник (ответник в настоящото производство) за припадащата му
се част от платеното за погасяването на дълга към този момент. След като за
процесния период В.Д. не е възстановила половината от заплатените погасителни
вноски по договора за кредит, а е сторила това едва след получаване на исковата
молба, то с поведението си е станала повод за предявяване на иска. Предвид
липсата на първата от кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК сторените
от ищеца разноски (530.98 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство) следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.В.Д., ЕГН **********
срещу В.Т.Д., ЕГН ********** иск за заплащане сумата 1274.49 лева, съставляваща
половината от вноските по договор за кредит 232034647530, дължими за периода
м.септември 2018г. до м.март 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане, поради
извършено плащане на главницата в хода на процеса.
ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН **********
да заплати на Й.В.Д., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 530.98 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: