Определение по дело №389/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 315
Дата: 11 август 2021 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
гр. Варна , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова

Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от ИВ. Ж. В. чрез процесуалния му представител адв.Б.Б.,
против решение №260041/15.04.2021г., постановено по гр.д.№2294/18г. по
описа на ВОС, гр.о., с което ИВ. Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. ХР.
Б. сумата от 158 267, 35 лв., представляваща заплатеното от ищците към
датата на предявяване на настоящия иск - 04.10.2018г. на Д.Х.М. и А.М.М.,
взискатели по изп.д. №20188950400522 по описа на ЧСИ Л.С., с рег.№895 на
КЧСИ, с район на действие ВОС, обезщетение, присъдено им с влязло в
законна сила решение №1561/25.10.2017г. по гр.д.№993/15г. по описа на ВОС,
Х състав, след извършена публична продан на собствените им недвижими
имоти, а именно: апартамент №27 с идентификатор №10135.2560.47.10.32 по
КК на гр.Варна и адрес: гр.Варна, ул.„Васил Друмев“№15, вх.Д, ет.10 - за
сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се в гр.Варна, зад блоковете в
ляво на ул. „Найден Геров“ между бул.„Осми приморски полк“ и ул.„Цар
Асен“ с площ от 17, 28 кв.м. - за сумата от 28 537лв. и погасяване в резултат
на три запора на банкови сметки за сумите от 416, 50 лв. в „Обединена
българска банка“АД, 967, 80 лв. в „Българо-американска кредитна банка“АД
и 178, 85лв. в „Обединена българска банка“АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска в съда - 04.10.2018г. до
1
окончателното й заплащане, на осн. чл.54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и ИВ.
Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. ХР. Б. сумата от 5 000 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се
разноски.
Въззиваемите Г. Н. Б. и М. ХР. Б. в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.А.П.,
поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС
да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: 1/
да бъде допусната СТЕ, по която в.л. да отговори на въпросите възможно ли е
бойлерът, описан при огледа, да е същият с оглед настъпилата корозия на
частите му, с бойлера, който е монтиран от собственика на помещението с
минималната помощ на ответника, възможно ли е корозията на електрическия
уред да се получи за период от 6-7 месеца; 2/ за даване възможност за водене
на един свидетел за установяване на обстоятелството какво е било
състоянието на бойлера непосредствено след неговото монтиране и ползване
до м. май на същата година.В отговора си въззиваемите молят исканията да
бъдат оставени без уважение, като направени след настъпила преклузия и
като неотносими към предмета на правния спор.
Горепосочените доказателствени искания са направени за първи път от
И.В., ответник по предявения иск, във въззивната му жалба, т.е. биха
попаднали в хипотезата на чл.266, ал.1 от ГПК, но само, ако
първоинстанционният съд надлежно беше разпределил с доклада си
доказателствена тежест между страните и им бе дал указания за кои твърдени
от тях факти не сочат доказателства. В настоящия случай
първоинстанционният съд не е извършвал доклад по делото, включващ
елементите по чл.146, ал.1, т.5 и по чл.146, ал.2 от ГПК и в тази връзка не би
могло да се приеме, че е настъпила преклузия.Независимо от горното, с оглед
така събраните пред ВОС други доказателства, представени от страните и без
2
да е извършван надлежен доклад, ВАпС приема, че не е необходимо като
въззивен съд да дава нови указания на страните в тази насока.
Исканите в жалбата доказателства са неотносими към предмета на
правния спор предвид следното.Налице е влязло в сила съдебно решение по
предявен против Г. Н. Б. и М. ХР. Б. иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, с което е
ангажирана тяхната обективна обезпечително-гаранционна отговорност като
възложители за възложената от тях на изпълнителя ИВ. Ж. В. работа по
монтиране на електрически бойлер, от чието неправилно и некачествено
изпълнение са причинени неимуществени вреди, в което производство като
трето лице-помагач е участвал И.В., привлечен от ответниците.На осн. чл.223,
ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла.Съдът е длъжен да зачете тази обвързваща
сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение, вкл. установеното в
тях, че бойлерът е монтиран в избеното помещение през м.01.2012г. и
свързването му с електропреносната мрежа е извършено от ИВ. Ж. В., че това
свързване е станало при нарушаване на изискванията за безопасност,
предвидени в посочената в решението нормативна уредба, че е недоказан
твърденият факт свързаният през м.01.2012г. от И.В. бойлер да е бил
подменян или ремонтиран от друго лице до смъртта на Милуш Милушев на
19.10.2012г., поради което и е прието, че инцидентът е настъпил именно в
резултат на офазяването на този бойлер.
Направените в жалбата доказателствени искания са именно във връзка с
предприетото в настоящото производство оспорване от страна на Ж.В. на
горепосоченото установено в мотивите на влязлото в сила съдебно решение,
явяващо се задължително в отношенията му с ищците по настоящия иск,
предвид което и следва да бъдат оставени без уважение.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът


3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба
доказателствени искания от въззивника ИВ. Ж. В..
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№389/21г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 03.11.2021г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4