Р
Е Ш Е
Н И Е
№260225
гр. Пловдив, 12.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на девети юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7796/2020г. по описа на ПРС, XXIV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-000321 от 09.04.2020г. на ** РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на В.Д.П., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
В.Д.П. в жалбата си моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения, изложени в нея. Редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Д.,
който моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като излага
съображения за това.
Въззиваемата
страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.02.2020 година, около 16:30 часа, в с. Златитрап, ул. „50-та“
№ 3, жалбоподателят В.Д.П., бил спрян за
проверка в момента на управление на лек автомобил "Фолксваген Голф", с номер на рама **, сив на цвят, неустановена
собственост. Проверката се осъществила от свидетеля по
делото П.С., заемащ
длъжността **към РУ Стамболийски при ОДМВР
Пловдив.
Установено било, че управлявания от жалбоподателят автомобил не бил регистриран по надлежен
ред.
Св. С. преценеил че тези
обстоятелства съставляват административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Затова
съставил АУАН серия Г, с бл. № 854483 от 24.02.2020г. в присъствието
на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал, като в графата за
възражения не отбелязал да има такива. В срока по смисъла на 44, ал.1 от ЗАНН
не постъпило писмено
възражение срещу съставения
АУАН от
страна на жалбоподателя.
В последствие
било образувана проверка, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.
1 от НК. Същата приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор за отказ да
се образува досъдебно производство по пр.пр. № 2238/02.04.20г., като
постановлението било изпратено на административнонаказващия орган за
реализиране на административна отговорност спрямо жалбоподателя.
В резултат на
това въз основа на съставения АУАН и постановлението на РП Пловдив, на
09.04.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото писмени доказателства – НП, АУАН, кадрова справка, заповед за назначаване на
длъжност на държавен служител от МВР, заверено копие от постановление за отказ
да се образува ДП,
оправомощителна заповед, както и от гласните такива - показанията на
разпитания в съдебното заседание като свидетел - актосъставителят С., който потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. От показанията му също се устаноявява, че на процесната дата и място е
спрял за проверка жалбоподателя, като водач на конкретния автомобил тъй като
автомобила бил без регистрационни табели. При проверката установил, че автомобила
не бил регистриран, тъй като жалбоподателя го бил закупил същияден от
автосалон. Това било заявено от жалбоподателя.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, непредубедени и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи че
жалбоподателя и не оспорва извършеното нарушение.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се
установи и доказа по безспорен начин, че от субективна и обективна страна, жалбоподателят е извършил
административното
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като на процесната дата
и място, управлява по пътищата отворени за обществено ползване – с. Златитрап,
ул. „50-та“ № 3, лек автомобил "Фолксваген Голф", с номер на рама **, сив на цвят, неустановена собственост, нерегистриран по
надлежен ред.
Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на
процесуалните правила по чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като времето, мястото и
начина на извършване на нарушението са
отразени достатъчно подробно и по начин, че да дадат възможност на
жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната
норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него.
Поради всичко
изложено по горе настоящия състав намира че безспорно жалбоподателя е извършил
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС нерегистрирано
по надлежен ред, и правилно административнонаказващия орган е наказал
жалбоподателя на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП която се явява съответната правна норма. Последната правна
норма гласи че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Първото
от двете кумулативно предвидени наказания, а именно наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“ е наложено в минимален размер поради което не подлежи
на ревизиране. Що се отнася до второто наказание „Глоба“, то същото е наложено
в размер на 400 лв., без обаче административнонаказващия орган да се е
обосновал поради какви причини налага това наказание в размер над средния.
Поради изложеното, настоящия състав намира че същия следва да бъде намален на
200лв. и в този смисъл издаденото НП следва да бъде изменено.
Неоснователни
са възраженията за липса на компетентност на актосъставителя и издаделя на НП,
доколкото видно от приложените оправомощителна заповед, кадрова справка и
заповед за назначаване, актосъставителя заема длъжността младши полицейски
инспектор в „Охранителна полиция“ при ОД МВР Пловдив към РУ Стамболийски и
съгласно т.1.4 от Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. е оправомощен да
съставя актове, а ** на РУ да издава НП.
Установеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че обществената му
опасност не е по-ниска
от тази на други нарушения от същия вид. Обстоятелството че автомобила бил
придобит от жалбоподателя в деня в който му била извършена проверка, остана
недоказан по делото, въпреки че жалбоподателя беше представляван от адвокат.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. Присъждането на такива е поискал единствено жалбоподателят, който е
направил искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Доказано е по делото и извършването на
претендираните разноски чрез реалното заплащане на адвокатското възнаграждение.
Доколкото съдът намери претенцията на
жалбоподателя за частично основателна, като намали размера на наложената глоба,
то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК,
в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 150 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР
Пловдив.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-000321 от 09.04.2020г. на ** РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с
което на В.Д.П., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл.
140, ал.1 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 200лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на В.Д.П., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 150 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните през Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.