РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бяла, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИ. М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от ЛИ. М. Ненова Гражданско дело №
20254510100115 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД
срещу П. Т. Н..
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД твърди, че между него като кредитодател и
ответникът П. Т. Н. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 23.11.2021 г., по силата на който банката предоставила
на ответника сумата 25000 лв. Твърди, че кредитополучателят се задължил да
върне предоставения кредит за срок от 120 месеца, при месечни вноски с
падежна дата 5-то число на месеца и при променлив лихвен процент по
кредита и ГПР 8,59%. Твърди още, че съгласно договорните условия
кредитополучателят дължи заплащане на такси и комисионни, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката. Сочи, че съгласно
т.16.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а
съгласно т.16.2. от Общите условия при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Сочи, че съгласно
т.16.3 от Общите условия, от датата на изискуемост на кредита - на краен
падеж или предсрочно, целият непогасен остатък от главницата се олихвява
със законна лихва по чл.86 от ЗЗД, до окончателно погасяване на
1
задължението. Твърди, че поради допусната забава в плащанията от страна на
ответника банката е обявила кредита за предсрочно изискуем считано от
07.08.2024 г., за което ответникът е уведомен надлежно. Сочи, че се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника, издадени по ч.гр.дело № 753/2024 г. на РС-Бяла, но ответникът
възразил срещу издадената заповед, с което ищецът обосновава правния си
интерес от иницииране на настоящото исково производство. Отрича да е
получавал плащания от страна на застраховател за погасяване на задължения
по договора за кредит.
При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено
съществуването на вземания на банката от ответника за сумата 22131,64 лв. -
главница, ведно със законната лихва считано от 05.09.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата 1999,10 лева - договорна лихва за период от 05.06.2023 г.
до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 119,45 лева – лихвена надбавка за забава за
период от 05.07.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 234,63 лева - законна
лихва за период от 07.08.2024 г. до 03.09.2024 г. и сумата 120 лева - разходи
при изискуем кредит.
Ответникът е подал бланкетно възражение по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение. В отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК
възразява срещу дължимостта на претендираните от ищеца суми и заема
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането да е било изискуемо.
Сочи допуснати нарушение от страна на банката за непредоставяне на
преддоговорна информация, непредставяне на екземпляр от договора и
общите условия на потребителя на траен носител и неуведомяване
своевременно за промяна на годишния лихвен процент. Оспорва договора за
кредит като нищожен поради липса на съгласие, тъй като същият бил
подписан от лице без надлежна представителна власт за банката. Оспорва и че
заявлението по чл.417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на
банката съща са подписани от лице без представителна власт. Оспорва, че
представените от ищеца покана-уведомление от 18.07.2024 г. са подписани от
лице с учредена представителна власт. Оспорва подписа в покана-
уведомление от 18.07.2024 г. да е положен от А.С. Оспорва подписа в
извлечението от счетоводните книги на банката да е положен от Д.В. На
следващо място, възразява, че дори да е получил кредита, ищецът е получил
плащания от страна застраховател. Твърди, че сключеният между страните
договор за особен залог върху вземане по банковата сметка, предвиден като
обезпечение, е нищожен поради липса на форма и вписване в Централния
регистър на особените залози, поради невъзможен предмет. Оспорва
действителността на договора за кредит като твърди, че същият противоречи
на императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП. Счита клаузата за автоматична
предсрочна изискуемост за неравноправна поради непропорционалност на
санкцията. За неравноправна по чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП счита и клаузата за
едностранна промяна на лихвения процент. За неравноправна по чл.143, т.18
2
от ЗЗП счита клаузата за мораторна лихва и неустойка. За неравноправна
счита и клаузата за компенсация/солидарност. Счита, че договорът за кредит,
ведно с приложенията, противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК,
тъй като е разпечатан на шрифт по-малък от 12. Твърди, че договорът е
написан на неразбираем език в нарушение на чл.11, ал.1 от ЗПК, тъй не
ставало ясно какви суми получава кредитополучателят и кога, каква е тази
такса ангажимент и как се плаща, какво се погасява с плащането на всяка
вноска. Счита, че договорът за кредит е недействителен и приложение следва
да намери разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Възразява срещу размера на
претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като
твърди, че е налице капитализиране на договорна лихва.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за от фактическа и правна
страна следното:
Като съобрази твърденията и възраженията на страните и отправеното
към съда искане, съдът намира, че по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ вр.чл.9 от ЗПК, чл.10а от
ЗПК, чл.92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 от ТЗ - за признаване за
установено съществуването на вземания по договор за кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение и насрещни възражения с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.2 от ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1,
т.7 и т.11 от ЗПК, чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.36 и чл.39, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
753/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено на
05.09.2024 г. от „БАНКА ДСК“ АД заявление срещу П. Т. Н. е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 330/10.09.2024 г.
въз основа на документ по чл.417 от ГПК /извлечение от счетоводните книги
на банката от 04.09.2024 г./ и изпълнителен лист за сумата 22131,64 лв. -
главница, ведно със законната лихва считано от 05.09.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата 1999,10 лв. - договорна лихва за период от 05.06.2023 г. до
06.08.2024 г. вкл.; сумата 119,45 лв. - обезщетение за забава за период от
05.07.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 234,63 лв. - законна лихва за период
от 07.08.2024 г. до 03.09.2024 г. и сумата 120 лева - разходи при изискуем
кредит. За вземането си заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на
задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2021 г.
Установява се още, че е образувано изпълнително производство при ЧСИ В.М.
с рег.№ 833 на КЧСИ – изпълнително дело № ****, като видно от
представените от съдебния изпълнител книжа, издадената заповед за
изпълнение и копие от записа на заповед са редовно връчени на длъжника
ведно с покана за доброволно изпълнение. В едномесечния срок по чл.414,
ал.2 от ГПК от връчването – на 14.11.2024 г., е постъпило бланкетно
възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с така подаденото
3
възражение от страна на длъжника, на 16.01.2025 г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. С оглед на
дадените указания, на 12.02.2025 г. по електронен път /чрез ЕПЕП/ е подадена
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими -
същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК – подадено от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на
издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като
исковете са насочени срещу ответник (длъжника в заповедното производство),
който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК, като общоизвестен по смисъла на чл.155 от
ГПК факт е, че ищецът е банка и в предмета му на дейност е включено
предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск, които
обстоятелства са вписани в Търговския регистър, който е публичен и
общодостъпен.
По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях, поради което в тежест на ищеца е да установи, че между
него и ответника е възникнало правоотношение по сключен договор за кредит
за текущо потребление от 23.11.2021 г., с твърдените параметри и съдържание,
в това число реда и сроковете за заплащане на дължимите суми, уговорени
договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава на плащането и техните
размери, заплащането на такси и комисионни, действията/услугите, за които
се дължат и техните размери; условията за превръщане на кредита в
предсрочно изискуем, както и че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника заемната сума; че ответникът е уведомен за
упражняване на правото на банката да превърне кредита в предсрочно
изискуем; размерът на непогасения остатък от главница и договорна лихва;
период на договорната лихва; размер и период на обезщетението за забава; че
клаузите от договора за кредит са индивидуално уговорени или не нарушават
значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
В тежест на ответникът е да установи, че е платил претендираните суми,
а с оглед заетата процесуална позиция в негова тежест е да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава възраженията за нищожност на договора
за кредит, както и че ищецът е получил плащане от застраховател по договора
за кредит и неговия размер.
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от
23.11.2021 г. със страни „Банка ДСК“ АД като кредитодател и ответника като
кредитополучател за отпускане на кредит в размер на 25000 лв., със срок на
издължаване: 120 месеца, считано от датата на усвояването чрез конкретно
4
посочена разплащателна сметка на ответника при ищцовата банка, с падежна
дата на месечните вноски: 5-то число на месеца, при променлив лихвен
процент в размер на 7,75% годишно или 0,02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок
над 1 ден до 2 години“ 0,090%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 7,660% при изпълнение на
условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в
приложение към договора. Уговорено е, че лихвеният процент се променя с
промяната на референтния лихвен процент при конкретно посочени в общите
условия към договора ред и срокове, като информацията за стойността на
индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се взема от публикуваните
данни на интернет страницата на Българска народна банка. Посочено е, че
годишния процент на разходите по кредита е 8,59%, като същият може да бъде
променян при промяна на конкретно посочени в общите условия към договора
предпоставки. С подписване на договора кредитополучателят е заявил, че му е
предоставена изискуемата по чл.5 от Закона за потребителския кредит
преддоговорна информация /чл.12 от договора/. Уговорено е задължение на
кредитополучателя за заплащане на такси, съгласно Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните на банката /чл.18 от договора/, неразделна част от
договора /чл.21 от договора/. Неразделна част от договора са и Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица
/чл.21 от договора/. Съгласно чл.16.1 от Общите условия при допусната забава
в плащането на месечната вноска, частта от вноската, която представлява
главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10%, а съгласно чл.16.3 от Общите условия от датата на
изискуемостта на кредита - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен
остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите до окончателното погасяване на задължението.
Съобразно погасителния план, част от договора за кредит, страните са
уговорили погасяване на кредита на месечни вноски с падежна дата на
първата вноска: 05.12.2021 г. и падежна дата на последната вноска: 23.11.2031
г., като общия размер на лихвите е 10794,93 лв., а общият размер на месечните
вноски: 35794,93 лв., като е посочен размер и на общата дължима сума.
Договорът, ведно с приложенията, са с положени подписи за
кредиполоучател и кредитор, подписите за кредитополучател не са оспорени
от ответника, поради което съдът приема, че в случая е налице възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото по повод на договор
за кредит за текущо потребление от 23.11.2021 г. Наведеното от ответника
оспорване досежно представителната власт на лицето, подписало договора от
страна на банката, съдът намира за безпредметно, доколкото правото на
оспорване принадлежи на страната, която твърди да не е била надлежно
представлявана. Същите съображения са важими и досежно оспорванията на
5
ответника досежно представителната власт на лицето, подписало заявлението
по чл.417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката, както и
покана-уведомление до ответника от 18.07.2024 г. за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, поради което съдът отбелязва тези оспорвания
именно тук.
В случая банката не оспорва сключването на договора и изявлението за
предсрочна изискуемост, а се позовава на тях, като следва да се отбележи
още, че съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага след узнаването.
В отношенията между страните ответникът има качеството
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП /физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност - по делото нито се твърди, нито се
установява обратното/. Ето защо, предвид съдържанието си, процесният
договор отговаря на потребителски договор, тъй като страни по него са
физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се
потребител по смисъл на §13, т.1 от ЗЗП и търговска банка - търговец по
смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, поради което за валидността на договора и
неговите последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, а по
аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в
потребителските договори (чл.143 – чл.148 от Закона за защита на
потребителите).
За действителността на договора съдът следи и служебно и когато
нищожността произтича от съдържанието на договора, съдът е длъжен да я
констатира в случаите когато констатацията за нищожност на правна сделка е
от значение за решаването на спора, като в този случай, за да бъде спазен
принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани
преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и
може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни
отделни клаузи, както и да е предоставена възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства /в този
смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което в случая е сторено от съда с
определението за насрочване на делото по чл.140 от ГПК, препис от което е
надлежно връчено на страните.
Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
6
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 от ЗПК).
В случая съдът не констатира наличието на порок, водещ до
недействителност на договора. Договорът е сключен в изискуемата от закона
писмена форма, в случая - на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в екземпляри за всяка от страните по
договора, като последното изрично е упоменато в договора. Разпознаването на
вид, форма и размер на шрифта на документ не изисква специални знания
извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед
характера на работата, която извършва. Като тук е мястото да бъде посочено,
че неправилно ответникът счита, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК,
въвежда изискване към шрифта, на който следва да бъде разпечатан
договорът – посочената разпоредба въвежда изискване по отношение на
шрифта, на който се съставя договора.
Договорът отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от
ЗПК доколкото същият съдържа данни за общия размер на кредита и
условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, съдържаща ясна и разписана изчислителна процедура
(формула), в която са посочени видът, количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент; в погасителния план ясно е посочено, че информацията, съдържаща
се в плана, е валидна при първоначално посочения размер на лихвения
процент; правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
7
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден. Ето защо оплакванията на ответника за
липса на яснота какви суми получава кредитополучателят и кога, както и
какво се погасява с плащането на всяка вноска са несъстоятелни. Като тук е
мястото да бъде посочено и че никъде в договора не се съдържа клауза за
„такса ангажимент“, в каквато насока е налице възражение от страна на
ответника.
С оглед вида на сключения в случая договор изискванията на чл.12,
ал.1, т.7- 9 от ЗПК са неприложими, тъй като същите касаят договорите за
потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на
овърдрафт.
Предвид изложеното несъстоятелно е виждането на ответника за
приложимост на правилото на чл.23 от ЗПК.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението на която, изготвено след запознаване с материалите по
делото и извършване на справка в счетоводството на банката, неоспорено от
страните, се установява, че банката е предоставила по разплащателната сметка
на ответника посочената в договора сума по кредита в размер на 25000 лв. на
23.11.2021 г. По данни от заключението, в периода 05.12.2021 г. - 29.08.2023 г.
по кредита са извършвани плащания, чиито общ размер се равнява на сумата
5850,21 лв., с които са погасени суми за главница, договорна лихва, лихва за
забава на плащанията по чл.16.1 от ОУ и такса по т.1.1 от тарифата на банката.
По данни на експертизата след 29.08.2023 г. плащанията по кредита са
преустановени.
Съгласно чл.16.2 от договора при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем, като е посочено, че последицата настъпва
автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до
кредитополучателя и съдлъжника, изпратено на посочените от тях адреси за
кореспонденция. В чл.17.1 от договора е предвидено право на кредитора да
превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на
уговорени погашения по лихва и/или главница.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в
договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването ù.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
8
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
От ангажираните по делото писмени доказателства /покана-
уведомление, разписки и уведомления, протокол за действия на връчител,
констативен протокол, справка трудови договори и съпроводителни писма/ се
установява, изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е връчено на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В
договора изрично е предвиден адресът за кореспонденция с ответника, на
който същият не е открит, събрани са данни от връчителя, че ответникът е
напуснал адрес, като живущите са отказали получаване на книжата със
задължение за предаването им на адресата и е осъществена процедурата по
лепене на уведомление, като в законоустановени двуседмичен срок книжата не
са потърсени. Посочения в договора адрес съвпада с адресанта регистрация на
ответника по постоянен и настоящ адрес, установими от вписаните в НБД
„Население“ данни. Независимо от уговореното в договора ответникът е
търсен и по месторабота за връчване изявлението на банката, но и там
процедурата е завършила с лепене на уведомление, поради неоткриване на
ответника и липса на лице, съгласно да получи книжата със задължение за
предаването им.
От заключението на вещото лице се установява, че към датата на
обявяване на предсрочна изискумост на кредита от банката на 07.08.2024 г. са
били падежирали и неплатени 14 броя погасителни вноски, като забавата се
равнява на 397 календарни дни. Експертизата дава заключение и за
задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК, а именно: 22131,64 лв. - главница; 1999,10 лева - договорна лихва за
период от 05.07.2023 г. до 06.08.2024 г.; 119,45 лева – лихва за забава по
чл.16.3 от ОУ, за период от 05.07.2023 г. до 06.08.2024 г.; 234,61 лева - лихва за
забава по чл.16.3 от ОУ /законна лихва/, изчислена за период от 07.08.2023 г.
до 03.09.2023 г.; 120 лева - разходи при изискуем кредит, дължими по Тарифа
на банката.
Съгласно чл.430 от ТЗ с договора за банков кредит в писмена форма
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
и при уговорени условия и срок, а заемателят - да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплаща и съответна
лихва. С оглед събраните по делото доказателства, безспорно установено в
настоящото производство е сключването на договор за кредит между
страните в изискуемата от закона писмена форма, с оглед на което съдът
приема, че страните са обвързани от валидно възникнало заемно
правоотношение по договор за кредит, по което банката е изпълнила
задължението си за предаване на заемната сума в полза на кредитополучателя
по уговорения в договора начин. При това положение за ответника е
възникнало задължението да върне заемната сума при условията и сроковете,
уговорени в договора. Установен по делото факт е, че в процесния договор е
9
уговорено заплащането на договорна /възнаградителна/ лихва, както и лихва
за забава на плащането, като от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установяват размерите на същите.
По правилото на чл.10а, ал.1 и ал.4 от ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. За вземането си в размер на 120 лв. ищецът
се позовава на Тарифата на банката, като заплащането на такси по Тарифата е
изрично предвидено в договора за кредит. По делото е представена тарифата
на банката, съгласно която кредитополучателят заплаща различни видове
такси и разходи, сред които и „разходи при изискуем кредит“ с размер към
датата на сключване на договора – 120 лв./60 евро (т.5). На първо място,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата, предвиждаща заплащане на
такъв „разход“, не удовлетворява изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за ясно и
точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси
и/или комисионни. Липсата на посочване на насрещните действия, за
извършване на които се дължи сумата от 120 лв., дава основание да се приеме,
че таксата се дължи при настъпване изискуемостта на кредита, без
фактическият състав на възникване на вземането да включва извършване на
каквито и да е разходи. Допълнителен мотив в тази насока е и
обстоятелството, че таксата е в предварително уговорен размер, без
извършване на някакъв разход от кредитора. Иначе казано, на потребителя се
възлага в тежест репариране на сума, определена предварително от кредитора
по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането
изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход. Доколкото с
оглед съдържанието на договора предпоставка за начисляване на сумата 120
лв. е единствено предсрочната изискуемост на кредита, по характера си това
вземане представлява обезщетение за забава. Такова обезщетение обаче
кредиторът вече е начислил и кумулирането му с т.нар. такса „разходи при
изискуем кредит“ представлява още едно допълнително мораторно
обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК, предвиждащ че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на
обсъжданата сума се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33, ал.2
от ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до
размера на законната лихва. При това положение клаузата, предвиждаща
плащането на такса „разходи при изискуем кредит“, се явява нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Освен изложеното, начинът на уговаряне на таксата „разходи при
изискуем кредит“ и предпоставките за възникване на вземането създават
обоснована вероятност договорната клауза, която предвижда заплащането ú,
да е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, като неравноправна в
хипотезата на чл.143, т.18 от ЗЗП, защото съставлява уговорка във вреда на
10
потребителя, която не е уговорена индивидуално (от заявителя не са въведени
такива твърдения), не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя да заплати такса без
насрещна престация или съответно - обезщетение за извършване на разходи,
каквито кредиторът не е направил.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно за определят
съдържанието на договора, но автономията на волята е ограничена от същата
разпоредба в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична
нищожност (арг. от чл.26, ал.1 от ЗЗД). В случая клаузата за заплащане на
такса „разходи при изискуем кредит“ е в пряко отклонение от императивни
правни норми и заобикаля такива, поради което е нищожна. При това
положение неоснователна се явява претенцията за сумата 120 лв.
Установен по делото факт е обявяване предсрочна изискуемост по
договора за кредит преди иницииране на заповедното производство,
продължение на което се явява настоящото исково такова. С доклада си по
делото, на основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът е указал на ответника, че не
сочи доказателства за твърденията си, че ищецът е получил по договора за
кредит плащания от застраховател, като в тежест на ответника е да установи,
че е дължимите по кредита суми са заплатени, за което по делото не са
ангажирани доказателства.
При това положение основателна се явява претенцията за заплащане на
главница, договорна лихва и лихва за забава предвид заключението по
съдебно-счетоводната експертиза тези искове се явяват и доказани по размер.
Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна
лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното плащане на задължението.
По необхванатите до тук възражения на ответника, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Ирелевантно е наведеното от ответника възражение, че сключеният
между страните договор за особен залог върху вземане по банковата сметка,
предвиден като обезпечение, е нищожен поради липса на форма и вписване в
Централния регистър на особените залози, поради невъзможен предмет. В
действителност от ангажирания по делото договор за залог от 23.11.2021 г. се
установява, че страните са сключили същия за обезпечаване вземането на
банката по договора за кредит. Договорът за залог обаче не е такъв по Закона
за особените залози, а е договор по Закона за договорите за финансово
обезпечение и за приключващо нетиране, поради което същият не подлежи
вписване в Централния регистър на особените залози, а и валидността на този
договор, респективно недействителността му са въпроси, които са неотносими
към исковата претенция.
11
По отношение на заетата от ответника позиция за неравноправност на
клаузите за мораторна лихва и неустойка, на първо място следва да бъде
отбелязано, че претенцията на ищцата не обхваща вземания за неустойка, а на
следващо място, следва да се има предвид, че по силата на чл.86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата и изричното включване на
такава клауза в договорните отношение не може да обоснове неравноправност
на клаузата.
Без правно значение е заетата от ответника позиция за
неравноправноправност на клаузи за компенсация/солидарност, каквито
клаузи в случая не са приложими в отношенията между страните.
Неоснователно е и възражението на ответника за неравноправност на
клаузата за промяна на лихвения процент. На първо място следва да бъде
отбелязано, че условията за промяна на лихвения процент са изрично
посочени в договора и в случая ответникът се е съгласил олихвяването на
отпусната му и получена от него заемна сума да е при променлив, а не при
фиксиран лихвен процент. На следващо място следва да бъде посочено, че
възражението на ответника е бланкетно посочено, без навеждане на каквито и
да било фактически твърдения в тази насока, които да бъдат съобразени и
обсъдени от съда. На последно място в тази насока следва да бъде отбелязано
също, че договорните клаузи досежно размера на лихвения процент съдът не
намира да са уговорени във вреда на потребителя и в нарушение на
изискването за добросъвестност, както и да водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като показателно в тази насока е обстоятелството, че при прилагане на
договорните условия по време на действие на процесния договор, видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
по делото, налице са периоди, при които промяната в лихвения процент е била
в положителна за ответника насока, доколкото размерът на лихвения процент
е намалял в сравнение с първоначално уговорения в договора 7,75%.
Несъстоятелно е и твърдението на ответника за извършено от страна на
банката капитализиране на договорна лихва, което изрично се отрича от
вещото лице, като се сочи, че нито в приложените по делото документи, нито
при справката в счетоводството на ищеца са установени данни за
капитализация по договора.
Така, в обобщение на изложеното, исковата претенция следва да бъде
уважена за сумата 22131,64 лв. - главница, ведно със законната лихва считано
от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 1999,10 лева - договорна
лихва за период от 05.06.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 119,45 лева –
лихвена надбавка за забава за период от 05.07.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.;
сумата 234,63 лева - законна лихва за период от 07.08.2024 г. до 03.09.2024 г. В
частта за сумата 120 лв. - разходи при изискуем кредит исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
12
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П. Т. Н.,
ЕГН **********, адрес: с.С., обл.В., ул.„Й.Й.“ № ***, дължи на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Оборище“, ул.“Московска“ № 19, по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.11.2021 г., сумата 22131,64 лв. /двадесет и две хиляди сто
тридесет и един лева и 64 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва
считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 1999,10 лева
/хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и 10 стотинки/ - договорна лихва
за период от 05.06.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 119,45 лева /сто и
деветнадесет лева и 45 стотинки/ – лихвена надбавка за забава за период от
05.07.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 234,63 лева /двеста тридесет и
четири лева и 63 стотинки/ - законна лихва за период от 07.08.2024 г. до
03.09.2024 г., за които е издадена Заповед № 330 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 10.09.2024 г. и изпълнителен лист в
производството по ч.гр.дело № 753/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи при
изискуем кредит, за която сума също е издадена Заповед № 330 за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК от 10.09.2024 г. и изпълнителен лист
в производството по ч.гр.дело № 753/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
13