РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Свиленград, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/
№*********************** година на и.д.Зам.Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което на И. А. / I.A./
,роден на **********г. в Турция ,притежаващ паспорт
№***********,издаден на ******г. от Турция с адрес –
**********************************,за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 13 962,52
лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – 11вида лекарствени
продукти –всички с митническа стойност 13962,52лева.
В 14 дневният срок жалбоподателят И. А. / I.A./ , чрез пълномощника
си- адв.Е. М., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за неправилен и
незаконосъобразен ,издаден при съществени процесуални нарушения на
закона и на процесуалните правила .По изложените доводи моли съда да
отмени обжалваното НП ,като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят И. А. / I.A./ не се
явява и не изпраща представител .
1
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
и.д.Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция „Митници”, редовно призовани, изпращат процесуален
представител , който счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно,
като от Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На *****************г., около *************** часа, на МП "Капитан
Андреево", на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси " пристигнал
автобус на фирма “*****************“ , с регистрационен №
******************** , на път от Турция за България, в който автобус,като
пътник бил и жалбоподателя -И. А. / I.A./.
Преди започване на митническата проверка водачът и пътниците били
поканен от св.П. Д. С. в присъствието на неговия колега св. С. С. К. , устно
да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности, като
същите декларирали лични вещи.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ била извършена митническа
проверка от двамата митнически служители на превозното средство и багажа,
при която в личния багаж на жалбоподателя в кашон,който бил поставен в
политилиенов чувал, открили ,укрити и недекларирани 714 броя опаковки с
лекарства.
Недекларираните лекарствените продукти били задържани от
жалбоподателя с разписка №****************** година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ, било поискано лично обяснение
от жалбоподателя в което той вписал, че взел лекарствата от гр.Истанбул,
Р.Турция и щял да ги доставя в Украйна.
За извършената митническа проверка е бил съставен протокол за
извършена митническа проверка №******************** от ****** година.
Поради горното и на основание чл.230 от ЗМ на жалбоподателя, е бил
съставен и предявен акт за установяване на административно нарушение №
BG**************************** година, по описа на Териториална
дирекция Митница Бургас, за нарушение на чл. 233,ал.1 от ЗМ,като
нарушителя не вписал възражения по така съставения АУАН.
В 7дневния срок,не постъпило писмено възражения срещу съставения
2
АУАН.
В хода на административнонаказателното производтво е била назначена
оценъчна експертиза за предмета на нарушение.
Съгласно изготвената от Огнян Николов Бюлбюлев - оценка на
лекарствените препарати е опредЕ. митническата стойност на откритите
стоки на основание чл.74,пар.3 от Регламент /ЕС №952/13, предмет на
митническа контрабанда по съставения АУАН , по описа на Териториална
дирекция Митница Бургас в размер на 13 962,52 лева.
По АНПр е постъпила молба от адв.Е. М.,с приложено към него
пълномощно, в което изразява желание за сключване на споразумение,а в
последствие е постъпила нова молба,в която моли НП да бъде връчено на
пълномощника, доколкото лицето било чужд гражданин.
Във връзка с постъпилата първоначална молба е изпратено запитване до
Изпълнителната агенция по лекарствата,относно поисканото сключено
споразумение и предмета на нарушението,като в отговор за на запитването е
постъпило писмо от Изп.Директор на Агенция по лекарствата, в което е
посочено,че лекарствените продукти са били с неясен произход и било
невъзможно да се докаже и установи условията при които били
съхранявани,поради което същите представлявали опасност за общественото
здраве и единственото допустимо действие било тяхното унищожаване.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка е издадено процесното Наказателно
постановление /НП/ №********************** година на
и.д.Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, с което на И. А. / I.A./ ,роден на **********г. в Турция
,притежаващ паспорт №*************,издаден на ******г. от Турция с адрес
– ************************************* ,за нарушение на чл. 233, ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на
13 962,52 лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – 11вида лекарствени
продукти –всички с митническа стойност 13962,52лева.
Обжалваното НП е редовно връчено на адв.М. - процесуалният
представител на жалбоподателя в адм.и съдебното производство на
****************** година. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетите – приложени по преписката Заповед
№*******************г. и Заповед № ***************** година на
Директора на Агенция „Митници” доказват материалната компетентност на
АНО. С цитирана последна Заповед, наказващият орган по закон -
Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по
реда на ЗМ на Директора , Зам.Директора на ТД при Агенция „Митници”.
По АНПр е налична и справка относно липсата на извършено плащане
3
от страна на жалбоподателя във връзка с наложената глоба по обжалваното
НП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, свидетели – П. Д. С. и С. С. К..
Писмените доказателствени източници приложени по АНПр, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява свидетелите П. Д. С. и С. С. К. да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта –С. С. К., е и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на двама посочени
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
недеклариране на стоки, при преминаване през държавната граница. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
4
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО/на вещото лице
Бюлбюлев/,като се приема от настоящият съдебен състав за компетентно и
обосновано в пълнота, с оглед специалната компетентността на изготвилото
го вещо лице, предвид което напълно кредитира същото по отношение
избрания метод за определяне на процесната митническа стойност и
получения за същата краен резултат,въз основа на следните съображения.Въз
основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките предмет
на нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание
чл.74 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета въз
основа на базата на пазарната цена на стоките към датата на извършване на
нарушението -******г. в Турция,доколкото вещото лице не открило пазарни
цени на стоките в България ,определяйки митническата стойност съобразно с
разпоредбите на Регламент /ЕС/№ 952/13 при прилагане на нормите на
чл.74,пар.3. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите. Поради
изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице Бюлбюлев .
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (с
изключение на фактурата). Същите Съдът цени за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е
редовно връчено на процесуалният представител на жалбоподателя на
*************г видно от разписката приложена по АНПр,а жалбата срещу
него е входирана в регистратурата на съда на ***************г. /, от
легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва
плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от
глобата-съгласно писмо от АНО/.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за
което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
5
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати съществени процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Вярно е, че в АУАН е посочено изпълнителното деяние е посочено
,като пренесъл,а в издаденото НП , АНО е квалифицирал същото като –
превозил, което съставлява нередовност. Сама по себе си тази нередовност на
АУАН не е предпоставка за незаконосъобразност на НП. Възможно е
независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на
производството доказателства да се установи извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства
нередовността на АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде
абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Т. е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието
на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане
нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви
едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при
допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на
някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Ето
защо тази и нередовност не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение, тъй като АНО в НП е прецизирал изп.деяние като точно, ясно и
коректно е посочено, че същият се наказва за извършен превоз/ така и
Решение № 494 от 22.06.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 241/2023 г.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози през
държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
6
митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на разпитаните по делото свидетели – П. Д. С. и С. С. К.
(митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва ,а и страните не спорят
по делото, от обективна страна, че на ****** година около
****************** часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”,
област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от
Република Турция за България , жалбоподателят е превозил през държавната
граница стоки, а именно процесните лекарствени продукти.
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която
т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните лекарствени
продукти , както вече бе посочено.
Същите, установи се, жалбоподателя не е обявил и декларирал в момента
на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, след откриването на стоките , жалбоподателят сам си е признал
пред митническите служители ,че откритата стока е превозвана от него,като в
тази насока са неговите лични обяснения,които същият собственоръчно е
написал, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в
резултат на действията на контролните органи и извършената от тях
митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на
митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия
на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на св. П. Д. С. и св.С. С. К.), субсумира и липсата
на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица
именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на
7
митническата територия на Република България. Разпитаните по делото
свидетели – св. П. Д. С. и св.С. С. К., са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и
тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства,
обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на
реалното наличие на процесните лекарствени продукти в държане и
фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната
граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието
и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда)
и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в
превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид
конкретно – 714броя лекарствени продукти , без знанието и разрешението на
митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи,
конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи
на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на
фактическото пресичане на стоките там/на нея, деянието се счита за
довършено. Направените правни изводи държавната граница и на
митническата територия, с навлизането на която и наличието на се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на
митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на
стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо
пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на Република България към Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
8
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на
Общността, като това правно действие се свързва със задължителното
прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство;
домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на
ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от
едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно
във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители от
Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти
за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с
тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
9
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и националното
законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в
личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и
съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58,
ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за
сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват,
че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите
или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави
извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство, са
предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от
жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането на МП.
Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе
тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да
било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали
това лице е било приканено от митническите служители да декларира
намиращите се във фактическата му власт и пренасяни/превозвани стоки.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства
е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.
Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и
предвид факта, че същият е признал,че стоките са му предоставени за
превозване/по горните доводи/, липсва каквото и да е основание да се
изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на
10
границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на превозване, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
въвеждане на стоките - в случая : 714броя различни лекарствени продукти, на
митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги
държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно
непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи,
субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за
тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид
изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – 714броя различни лекарствени продукти.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им
оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на МП
„Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното
11
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество контрабандирани стоки, както и видът им,
деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл.
233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа
контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо
нарушение е опредЕ. по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства за договорната
стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, стойността
е опредЕ. по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно: митническата
стойност е определена въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението
за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията,
член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ
от посочения Регламент. Стойността е опредЕ. от вещото лице Бюлбюлев в
12
хода на АНПр в размер на сумата 13 962,52лв. - общо за цялото количество,
според представеното заключение,което както се посочи по горе се възприе
от съда като компетентно и безпристрастно дадено,поради което се кредитира
от съда с доверие. При липса на обратни или други доказателства, събрани в
хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и
доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът възприе
посочената от вещото лице Бюлбюлев стойност, т.е. не намери основания да
не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно
опредЕ..
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните
стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки –значително, което обстоятелство безспорно
еможе да се приеме за отегчаващо и предопределя по-висока тежест на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха факта, че не
е направил опит да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в
кориците на делото за други нарушения. Не се констатира обществената
опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените
релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и
съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите
такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от
ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Предвид гореизложеното обжалваното НП тази част следва да бъде
потвърдено.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
13
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Относно разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя се претендира присъждане на такова на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с
чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка
с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на
делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 80лева .
Доколкото преди изменението на чл. 63Д от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочената сума да се присъди именно в полза на
Агенция „Митници”.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №******************** година на и.д.Зам.Директор
на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което
на И. А. / I.A./ ,роден на **********г. в Турция ,притежаващ паспорт
№****************,издаден на ******г. от Турция с адрес –
****************************,за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 13 962,52
лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – 11вида лекарствени
14
продукти –всички с митническа стойност 13962,52лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. А. / I.A./ ,роден на **********г. в Турция
,притежаващ паспорт №****************,издаден на ******г. от Турция с
адрес – ***********************, D4 ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от
80лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 328/2024година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15