РЕШЕНИЕ
№ 2017
Кюстендил, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
| Членове: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА канд № 20257110600516 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на Е. Д., роден на [дата]. в [държава], подадена чрез пълномощника адвокат А. И., съдебен адрес [населено място], [улица]срещу решение №178/13.10.2025г. на КРС, постановено по АНД №690/2025г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът, чрез пълномощника в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП [област] е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Предмет на касационно оспорване е решение №178/13.10.2025г., постановено по АНД №690/2025г. по описа на КРС, с което е потвърдено НП №25-1139-001660/17.06.2025г. на началник сектор при ОДМВР – [област], сектор ПП [област]. Е. Д. е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП като са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
КРС е потвърдил НП като законосъобразно, приемайки че е издадено при спазване на процесуалните правила и поради доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са съобразени с установените фактите и обстоятелствата по делото и със закона.
Е. Д. е санкциониран с процесното НП, за това че на 11.06.2025г. в 22.44ч., в [населено място], [област], по ПП 2-62, км 4+730 при разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявал лек автомобил М****** с рег.№[Наименование], собственост на А. Д., със 107 км/ч /след приспаднат толеранс в полза на водача/. Нарушението е установено и заснето с техническо средство за контрол на правилата за движение [Наименование] – изготвен е клип. След анализ на снимковия материал, както и предвид декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от собственика и от нарушителя-водач, е прието, че автомобилът е управляван от Е. Д.. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН №1324446/17.06.2025г., а въз основа констатациите в него е издадено оспореното НП.
Доколкото нарушението е установено и заснето с АТСС /стационарно/ и с оглед факта, че за същото се предвижда наказание „лишаване от правоуправление“, приложим е общия ред по ЗАНН за налагане на административно наказание, а не правилата на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно реда и начина на издаване на ЕФ. В този смисъл правилно и законосъобразно АНО е провел процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП за установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /вж. в този смисъл ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г./. Неоснователно се явява възражението за незаконосъобразност, свързано с липсата на превод на акта. В българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Т.е. за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Тук касационният съд отчита и факта, че касатора е попълнил декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП пред контролните органи, което води до извод за разбиране на фактите и обстоятелствата, свързани с ангажиране на отговорността на лицето.
Събраните писмени доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват правилния извод на районния съд за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от касатора. Представеният клип доказва мястото и времето на извършване на нарушението, измерената скорост, доколкото той се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес /направен е от изправно техническо средство, с оглед представени у-ние за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка/, т.е. скоростта на движение на автомобила е била над максимално допустимата, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – при ограничение от 50 км/ч за населено място, МПС-то се е движело със 107 км/ч. С поведението си Е. Д. е нарушил законовата разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното КАС намира формирания извод на КРС за законосъобразност на НП за правилен, поради което решението ще бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №178/13.10.2025г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №690/2025г.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |