СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 5083 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 7914/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 47 състав, са отхвърлени предявените от К.В.Д. обективно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 8600 лв. за претърпени имуществени
вреди във връзка с настъпило на 06.12.2016 г. застрахователно събитие –
противозаконно отнемане на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *******по
затсрахователна полица № ****** 03.02.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 81,97 лв.
лихва за забава от 09.01.2017 г. до датата на исковата молба.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца К.В.Д.. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът прави възражение за освобождаване от отговорност на застрахователя
да заплати застрахователно обезщетение при непредставяне от застрахования в
случай на кражба на свидетелство за регистрация на автомобила. Позовава се на
практика на ВКС. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Б.В.И.Г.” АД в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за чрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Предявени са пред СРС
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Прието е за безспорно по делото, че между страните има
сключен договор за застраховка „Каско”, валиден към датата на застрахователното
събитие. Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че на
06.12.2016 г. е извършена кражба на автомобила, собственост на ищеца, предмет
на договора за застраховка „Каско”, сключен между страните, както и че ищецът е
подал към застрахователя уведомление за настъпило застрахователно събитие, към
което не е приложил счидетелство за регистрация на автомобила част първа и
втора. Спорно по делото е освобождава ли се от отговорност застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение при непредставяне от застрахования в случай
на кражба на свидетелство за регистрация на автомобила.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащането на обезщетение при
неизпълнение от страна на застрахования на такова задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
настъпване на застрахователното събитие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че непредставянето на свидетелството
за регистрация на откраднатото МПС от застрахования съставлява нарушение на раздел втори, т.
1 от Общите условия на договора за застраховка
"Каско на МПС", но в противоречие с постоянната съдебна практика и
събраните доказателства е направил извод, че неизпълнението на това задължение освобождава застрахователя
от задължение да заплати затсрахователно обезщетение на ищеца. Настъпването на застрахователното събитие не е
следствие от неизпълнение на задължението по т. 1, раздел втори от ОУ на договора за застраховка "Каско на
МПС", т.е. не е в пряка причинно-следствена връзка, доколкото не е
доказано по делото, че неизпълнението на това задължение е довело до
реализирането на застрахователното събитие - противозаконното отнемане на
процесния автомобил. Липсата на свидетелство за регистрация само по себе
си не повишава застрахователния риск и не е основание за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение. В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС - Решение № 86 от 18.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 141 от 8.10.2015
г. на ВКС по т. д. № 2140/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 237 от 20.01.2017
г. на ВКС по т. д. № 2927/2015 г., I т. о., ТК. По
същите причини не е основателно и възражението на застрахователя за намаляване
на застрахователното обезщетение поради непредставяне на част втора от
свидетелството за регистрация на МПС с 50 % съгласно раздел трети, т. 2 от
Общите условия на договора за застраховка.
Поради
изложеното, въззивният съд намира, че искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е доказан по основание. От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредититра като обективно дадена
и компетентна, се установа, че действителната стойност на процесното МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 8 600 лв.
Основателността на главния иск води до
основателност и на акцесорния иск за законна лихва за периода от 09.01.2017 г. до
07.02.2017 г. при прилагане на разпоредбите на чл. 409 и чл. 405 КЗ. Размерът
на законната лихва за горепосочения период за главница от 8 600 лв. е 71,67
лв., който съдът определи прилагайки правната разпоредба на чл. 162 ГПК.
Поради изложеното въззивната жалба се явява
основателна за иска по чл. 405 КЗ за сумата от 8 600 лв. и частично
основателна за иска по чл. 86 ЗЗД за периода от 09.01.2017 г. до 07.02.2017 и
сумата от 71,67 лв. и неоснователна за разликата до пълния предявен размер от
81,97 лв.
По
разноските
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство право на разноски във въззивното производство имат и двете
страни. На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 720,88 лв.
съобразно уважената част от исковете. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед регламентираните минимални
размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. На
ответника следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на
0,35 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
в частта на присъдените разноски на ответника за сумата над 0,35 лв. и да се присъди
на ищеца сумата от 1392,35 лв., представляващи разноски в първоинстанционното
производство съгласно уважената част от исковете. Съдът намира, че е
основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение в първоинстанционното дело. Съгласно Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения и поради обстоятелството, че делото не е с фактическа
и правна сложност съдът счита, че следва да го намали до 760 лв.
С оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от
10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 7914/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от К.В.Д. обективно
съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 8600 лв. за претърпени
имуществени вреди във връзка с настъпило на 06.12.2016 г. застрахователно
събитие – противозаконно отнемане на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *******по
застрахователна полица № ******* от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащането на сумата
от 71,67 лв. лихва за забава от 09.01.2017 г. до датата на исковата молба и
частта, в която К.В.Д. е осъден да заплати на „Б.В.И.Г.”
АД сумата над 0,35 лв. за разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК******* да
заплати на К.В.Д., ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 8600
лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 06.12.2016 г.
застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лек автомобил „Фолксваген”
с рег. № *******по затсрахователна полица № ******* от 03.02.2016 г., ведно със
законната лихва от 08.02.2017 г. -датата на исковата молба до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71,67 лв. лихва за
забава от 09.01.2017 г. до 07.02.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК******* да
заплати на К.В.Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1392,35 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК******* да
заплати на К.В.Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
720,88 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН ********** да заплати
на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,35
лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 7914/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав в останалата
обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.