РЕШЕНИЕ
№ 1568
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120108336 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С. С. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.А. И. А. - ВАК, срещу Д. Р. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 15000 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди, за претърпените болки, страдания, посттравматичен стрес и съпътстващите го
неприятни психически състояния, вследствие на умишлено извършено от ответника, спрямо
ищеца престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.129, ал.2. предл.3, алт.1, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от НК „средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст“; сумата от 4094.59 лева - мораторна лихва, върху главницата от 15000 лева, считано
от 22.10.2022г. - датата на престъплението до 03.12.2024г. - датата на завеждане на исковата
молба; сумата от 420 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди за медицинска
операция и болнични услуги, вследствие на умишлено извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.129, ал.2. предл.3, алт.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от
НК „средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст“; сумата от 114.65 лева,
мораторна лихва, върху главницата от 420 лева, считано от 22.10.2022г. - датата на
престъплението до 03.12.2024г. - датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на
сумите. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че с Протоколно определение № 625/19.12.2023г. по
НОХД № ***г., по описа на БРС е одобрено споразумение между ответника в настоящото
производство и Районна прокуратура Бургас, с което същият е признат за виновен в това, че
на 22.10.2022г. в гр.Бургас е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.129, ал.2,
предл.3, алт.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно,
при форма на вина - пряк умисъл, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от
1
пет месеца, изтърпяването, на което, съдът е отложил с изпитателен срок от три години.
Определението е влязло в законна сила на датата на постановяването си - 19.12.2023г.
Сочи се, че на 22.10.2022г. около обяд, по време на изпълнение на служебните си
задължения, като управител на автосервиз за ремонт на автомобили, ищецът спрял
автомобила си и влязъл в сервиза. След около една минута той отново влязъл в автомобила
и си сложил предпазния колан за да отпътува. В това време ответникът започнал да натиска
продължително клаксона на управлявания от него автомобил. Ищецът запалил автомобила
си, но при потеглянето неволно го изгасил. Тогава ответникът започнал да върти гуми,
заплашително тръгнал срещу колата на ищеца и спрял. Приближил се до колата на ищеца,
който отворил прозореца и заявил, че не може да запали колата си. В това време ответникът
му нанесъл много силен удар с юмрук в областта на лицето и посегнал да го удари втори
път, но ищецът инстинктивно се предпазил. Ответникът отворил вратата на автомобила и
опитал да нанесе трети удар, но ищецът успял да запали колата и рязко потеглил назад. Сочи
се, че болката в челюстта била изключително силна и на следващия ден ищецът посетил
лекар, който го насочил към съдебен лекар за медицинско освидетелстване. Съдебният лекар
направил освидетелстването, а на 25.10.2022г. на ищеца е извършена дентална операция за
наместване на счупена кост и са му поставени фиксиращи шини, които са свалени в края на
месец ноември.
Сочи се, че в този период от около 5 седмици ищецът е принуден да стои само със
затворена уста, фиксирана с метална тел, хранил се само с течни или смлени на течност
храни през сламка, което е довело до загуба на около 10 килограма от теглото му, като
отслабването, вследствие на недохранването се е отразило физически на ищеца. Сочи се, че
болките били непрестанни, дори и след сваляне на шините, а част от тях ищецът изпитва и
до днес.
Излагат се подробни твърдения за изпитан от ищеца психически дискомфорт от
случилото се, които е оставил дълбок отпечатък в съзнанието му за дълъг период от време, в
т.ч. и към днешна дата. На първо място, с поставяне на шините се е породил страх от
задушаване, преминал впоследствие в паник атаки. Твърди се, че ищецът е бил дотолкова
притеснен да не се задуши, че в продължение на повече от месец денонощно е носел в себе
си специални клещи-резачки, с които при нужда да опита да отреже телта, с която е
обездвижена челюстта му На следващо място се твърди, че след отшумяване на физическите
болки и страхът от задушаване се появяват, необясними за ищеца тревожност, страх,
негативизъм, неудовлетвореност, безнадеждност, паник атаки, сърцебиене, повишено
кръвно налягане. Посещавал няколко пъти психолог, както и психиатър през януари 2023г.,
започнал да пие успокоителни за период от месец.
Сочи се, че вследствие на инцидента е налице трайно влошаване на здравословното
състояние на ищеца, за период от 4 месеца, което продължава и до днес с различен
интензитет. Посочва се, че ищецът все още не е преживял случката, за което е необходимо да
посещава психотерапия, за неопределен период от време. Твърди се, че в случая липсва
каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалия.
Така предявените искове са с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл.52, вр. чл.86 от
ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, не се явява в производството пред съда и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал
постановяване на неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда
2
да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане
на съда от 05.12.2024г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства. От тях се установява, че по НОХД № ***г. на БРС е
било одобрено споразумение, с което обвиняемият Д. Р. Ч. е признат за виновен в това, че на
22.10.2022г. в гр. Бургас, като нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на С. С. Ж., по
хулигански подбуди умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. чл.129, ал.2, пр.3, ал.т.1
вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 НК, като за това престъпление му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 5 месеца, отложено при условията на чл.66 НК. Споразумението, с което
обвинемият, сега ответник, е признат за виновен, има значението на влязла в сила присъда
на наказателния съд. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо БРС е длъжен да приеме за доказано, че на процесната дата ответникът е
причинил счупване на челюстта на ищеца, което деяние е противоправно, доколкото е
санкционирано по наказателно-правен ред и представлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Виновността на дееца е установена от одобреното споразумение. От противоправното
деяние на ответника са настъпили вреди за здравето на ищеца, като му е причинена средна
телесна повреда. В резултат на счупването на челюстта пострадалият е преживял болки и
страдания, които са в пряка причинна връзка с деликта. Неимуществените вреди изцяло се
доказват от показанията на разпитаните по делото свидетели. Св. К., приятел на ищеца от
много години, е заявил, че след инцидента на С. му правели операция, била му сложена
шина на челюстта и не можел да се храни. Използвал сламка при хранене. Раната го боляла
много, биел обезболяващи. Фиксацията на шините била с тел, като той си купил резачка, за
да отреже телчетата, защото не можел да говори. Болките му продължили над два месеца.
След случката станал апатичен и затворен, вече не бил същият. Св. Д., *** на ищеца, също е
споделил, че първата седмица С. не можел да говори и се хранел със сламка. Имал операция
и челюстта му била вързана с тел. Стоял си вкъщи доста време, искал да махне шините.
После му било трудно да преглъща. Боляло го много от счупената челюст. След инцидента
станал затворен, не говорел много. Получавал паник атаки, ходел на психолог. Предвид тези
показания съдът счита за напълно доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес, неудобства и психически дискомфорт, причинени
от счупената челюст. Тези болки и страдания трябва да бъдат репарирани с парично
обезщетение, което възлиза на 15000 лева. Този размер съответства на принципа на
справедливостта по чл.52 ЗЗД. Болките и страданията са били интензивни и продължителни,
ищецът не е могъл да се храни, челюстта му е била обездвижена с шина дълго време. От
това е преживял и душевен дискомфорт. Така че обезщетението напълно съответства на
претърпените вреди. При деликт виновният се счита в забава и без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД,
поради което забавата е настъпила още с извършване на деянието, т.е. на 22.10.2022г. Ето
защо се дължи и мораторна лихва върху обезщетението за периода от 22.10.2022г. до
03.12.2024г. /деня преди образуване на делото/. Видно от представения изчислителен лист,
за този период лихвата се дължи в размер на 4094.59 лева, колкото се търси и с предявения
иск. Следва решение, с което ответникът деликвент се осъди да заплати на ищеца сумата от
15000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 4094.59 лева лихва за забава за
посочения период преди завеждане на делото, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
3
Доказват се и претърпените от ищеца имуществени вреди от деликта. Платил е 70
лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, както и 350 лева за репозиция и
фиксация на челюстна фрактура чрез назъбни шини или винтове, т.е. общо са платени 420
лева във връзка с лечението. Тези плащания са в пряка причинна връзка с деянието. От
представения лист за изчисление се установява, че за периода от 22.10.2022г. до 03.12.2024г.
се дължи върху тази главница мораторна лихва от 114.65 лева, колкото се търси с исковата
молба. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата от 420 лева
обезщетение за имуществени вреди, сумата от 114.65 лева лихва за забава за посоченив
период преди завеждане на делото, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането.
Предвид изложените съображения, съдът намира предявените искове за
основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 2200 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Доколкото ищецът не дължи такса за предявените искове, на основание чл.78, ал.6
ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС такса от 785.17 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С. С. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.А. И. А. - ВАК сумата от 15000
лева /петнадесет хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди, за
претърпените болки, страдания, посттравматичен стрес и съпътстващите го неприятни
психически състояния, вследствие на умишлено извършено от ответника, спрямо ищеца на
22.10.2022г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. 1, във вр. с чл.129, ал.2. предл.3, алт.1,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от НК „средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст“, сумата от 4094.59 лева /четири хиляди и деветдесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 15000 лева, считано от 22.10.2022г. -
датата на престъплението до 03.12.2024г. - датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от 15000 лева, считано от подаване на исковата молба –
04.12.2024г. до изплащането, сумата от 420 лева /четиристотин и двадесет лева/
обезщетение за причинени имуществени вреди за медицинска операция и болнични услуги,
вследствие на умишлено извършено на 22.10.2022г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл. 1, във вр. с чл.129, ал.2. предл.3, алт.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от НК „средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст“, сумата от 114.65 лева /сто и
четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 420
лева, считано от 22.10.2022г. - датата на престъплението до 03.12.2024г. - датата на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от 420 лева,
считано от подаване на исковата молба – 04.12.2024г. до изплащането.
ОСЪЖДА Д. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С. С. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.А. И. А. - ВАК сумата от 2200
4
лева /две хиляди и двеста лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на БРС
сумата от 785.17 лева /седемстотин осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ такса за
уважените искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_____
5