№ 150
гр. Ямбол, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101828 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, представлявано от адв.Н. К., срещу Г. М. С. от гр.С.. Ищецът твърди, че между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит
№ ****/12.11.2020 г. за сумата 4743.80 лв.- за закупуване на мебели и интериорно
обзавеждане. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни
вноски, с краен срок за погасяване - 21.11.2022г. След усвояване на кредита е погасил част
от месечните си вноски и е преустановил плащанията си. Размерът на годишния лихвен
процент е 30 %, а ГПР 34,49 %. На 19.10.2021 г. вземането е цедирано на ищеца, за което
ответникът е уведомен. Поради забава в плащанията на дължимите суми, същият дължи
обезщетение за забава в претендирания размер. Кредитополучателят не е платил дължимия
заем на цесионера. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена
на длъжника, който е депозирал възражение срещу нея. Поради това се иска да бъде прието
за установено, че той дължи сумите: главница в размер на 1 229,89 лв., представляваща
частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021г. до
21.02.2022г. включително /падежирали вноски/, 1186,67 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022 г., сумата 118,55лв. - обезщетение за забава за периода
от 21.03.2021 г. до 09.03.2022 г., както и за законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповедта 09.03.2022 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **** по описа на съда за 2022 г. на
ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор ответникът чрез пълномощника си оспорва исковете като
неоснователни, като твърди, че не е подписвал договор за стоков кредит, т.е. документът е
1
неистински. Сочи, че е налице неяснота относно размера на платените вноски. Оспорва
получаването на уведомление за цесията и размера на претендираните лихви.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за стоков кредит № ****/12.11.2020 г., сключен между
посочените в исковата молба лица и за посочените суми. Главницата включва 3900 лв.-цена
на стоката и 843.80 лв. застрахователна премия. Продължителността на кредита е 36 месеца,
размера на погасителните вноски -по 201,38 лв. Общият дължим размер от потребителя е
7249,68 лв. Към договора са приложени Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съдържащи клауза за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно погасителния план, първата вноска е с падеж
21.12.2020 г., а последната -21.11.2023 г.
Не е спорно сключването на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на 19.10.2021 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца,
отправянето на представеното потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл.99 от ЗЗД, упълномощаването на цесионера от цедента за съобщаване на
цесията с представеното Пълномощно. В Приложение № 1 към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2021 г. фигурира вземането към ответника.
Представени са уведомително писмо изх. № ****/30.11.2021 г. за съобщаване на цесията и
Известие за доставяне от 30.11.2021 г., удостоверяващо недоставянето на пратката, тъй като
адресатът отсъства.
От заключението по графологичната експертиза, назначена в рамките на откритото
производство по чл. 193 от ГПК, се установява, че подписите в договора за кредит и общите
условия не са на ответника. В с.з. вещото лице заявява, че изводите му са категорични.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че по
договора са направени погасителни плащания в размер на 604,14 лв.. Неплатени са за
процесния период падежирала главницата в размер на 1 229,89 лева и 1186,67 лева -
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022 г. Размерът на лихвата за
забава за периода от 21.03.2021 г. до 09.03.2022 г. -датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК е 60,35 лв..
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление срещу ответника за исковите суми по процесния договор,
видно и от приложеното ч.гр.д. № ****/2022 г. на ЯРС. За издадената заповед ответникът е
уведомен на 28.04.2022 г., видно от съобщението. Подал е в срок възражение срещу нея за
недължимост на вземанията по пощата на 30.05.2022 г. (първия работен ден след 28.05.202
г.).
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл.9 от ЗПК и чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.
2
Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ищецът основава вземането си на сключен договор за стоков кредит. В негова тежест
съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК е да докаже с пълно доказване сключването на договора с
ответника и изпълнението на своите задължения по него. По делото се установи обаче, че
представения договор за кредит не е подписан от ответника, а от друго лице. Следователно
ищецът следва да понесе тежестта от недоказването, като съдът приема твърдените от него
релевантни факти за неосъществени. Възражението на ответната страна, че не е сключила
договора, е основателно и като резултат от проверката на автентичността на документа в
откритото производство по чл. 193 от ГПК съдът следва да го признае за неистински.
Договорът не поражда правно действие в хипотезата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата, лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може
да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. Както е приел и ВКС в мотивите към т.II на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е
налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие"
(например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като
учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на
чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не
страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля
от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е
равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде
преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42 ал.2 от ЗЗД, възможност за потвърждаване
на договора. Недействителността в последната хипотеза е висяща.
Т.е., за да породи правни последици, договорът следва да бъде потвърден изрично.
Потвърждението е волеизявление, което следва да бъде направено във формата, необходима
за упълномощаването. Това волеизявление следва да е ясно и недвусмислено, тъй като
рефлектира върху правната сфера на лице, от името на което е сключен договор без
представителна власт. Т.е. лицето следва да заяви изрично, че желае този договор да го
3
обвърже, да породи уговорените права и задължения. В случая липсва такова потвърждение
на договора, сключен от името на ответника от друго лице. Напротив -възразил е писмено
срещу исковата претенция. Следователно договорът е недействителен.
Тъй като не е установен правопораждащият факт на претендирането парично вземане,
не може да бъде направен изводът, че такова е възникнало в патримониума на кредитора и е
прехвърлено впоследствие на ищеца. Поради това исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Що се отнася до възражението срещу уведомяването на длъжника за цесията от името на
цедента, това е направено с уведомителното писмо, приложено към исковата молба. В
случая правно значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с
приложенията на ответника, в който смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.
д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ
т.о. Според ВКС поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното релевантно е в случая настъпилия в хода
на делото факт на връчване на книжата. С оглед на гореизложеното обаче относно
недействителността на договора вземанията не са преминали в патримониума на цесионера.
Възражението на ответника срещу размера на претендираните лихви е частично
основателно. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установи, че
дължимата законна лихва за забава е в по-малък размер от претендирания.
Искането на ответника за присъждане на разноските –адвокатски хонорар и депозит за
вещо лице- е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК. Ищецът е
възразил в исковата молба, че адвокатското възнаграждение по настоящото дело е
прекомерно, ако надхвърля определеното в НМРАВ №1/2004 г. и е направил искане за
съответното му намаляване от съда. В случая е заплатена сумата от 600 лв. общо за
заповедното и исковото производство. Следва да бъде съпоставена с минималните
възнаграждения по чл.7 ал.2 т. 1 и 2 от наредбата, изчислени съобразно чл.2 ал.5 от същата
(по граждански дела възнагражденията се определят съобразно броя и вида на исковете за
всеки от тях поотделно). Платената сума не надвишава минималния размер. Възражението
на ищеца следователно е неоснователно.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
4
РЕШИ:
Признава Договор за стоков кредит № ****/12.11.2020 г. за неистински документ и го
изключва от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София, район Витоша, кв.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петров Казанджията” №4-6, ЕИК ********* срещу Г. М. С.
от гр.С., ул.**** искове-да бъде прието за установено, че дължи по Договор за стоков кредит
№ ****/12.11.2020 г. сумите: главница в размер на 1 229,89 лв., представляваща частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.03.2021г. до
21.02.2022г. включително /падежирали вноски/, 1186,67 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 21.03.2021 г. до 21.02.2022 г., сумата 118,55лв. - обезщетение за забава за периода
от 21.03.2021 г. до 09.03.2022 г., както и за законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповедта 09.03.2022 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **** по описа на съда за 2022 г..
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София, район Витоша, кв. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петров Казанджията” №4-6, ЕИК ********* да заплати на Г. М. С. от гр.С.,
ул.****, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 942 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5