Р Е Ш Е Н И Е
№ 1011 10.04.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
На двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 652 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В.С.С. с ЕГН **********,***, и А.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Х., срещу Г. ВК. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищците са собственици на избено помещение, представляващо изба №12 с площ 2,50 кв.м., с граници: изток- зид и сем. С, запад – сем. И, север – коридор, юг – коридор, което избено помещение е обслужващо помещение на собствения на ищците апартамент с идентификатор 07079.653.537.1.12, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда с № 15-625537 – 11.07.2019 година, издадена от СГКК – Бургас, която изба е с площ 65,83 кв.м., както и за осъждане на ответницата да плати на ищците сумата 210 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на избата за периода от 24.01.2019 година до датата на подаване на исковата молба на 07.08.2019 година в размер 30 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на главната искова претенция до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищците излагат, че придобили правото на собственост по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент, с договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 12, том I, рег. № 250, дело №12/2019 година на Нотариус Николай Ников с район на действие района на Бургаски районен съд. Посочват, че към апартамента им, който е с административен адрес: град Бургас, кв. „Меден Рудник“ бл.106, вх.А, ет.4, ап.12, има обслужващо помещение и то е изба с № 12, с площ от 2,50 кв.м. Излагат, че границите на избата са упоменати в предходен нотариален акт – Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 154, том ХХVI, дело № 8989 от 20.10.1993 година на нотариус Илиана Папазова и те са: изток- зид и сем. С, запад – сем. И, север – коридор, юг – коридор, а по договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.02.1993 година, границите на избата са следните: изток – външен зид, запад – коридор, север – държавна изба. Ищците твърдят, че отделно от това всяко едно помещение е обозначено с номер на вратата. След закупуване на имота ищците установяват, че изба №12 се ползва от ответната страна Г. ВК., съгласно уточнение от 26.09.2019 година, която е един от съсобствениците в имота, съгласно изложеното от ищците в тази молба.
Ищците излагат, че водили разговори с ответната страна за разрешаване на възникналия между тях спор, но тя отказвала да предаде владението.
Поради изложеното ищците предявяват установителния иск за собственост по отношение на нея.
В исковата молба е обективиран и иск за осъждането на ответната страна да им заплати обезщетение в посочения по – горе размер и за посочения период поради неоснователното им лишаване от право на ползване по отношение на избата.
В исковата молба ищците са направили доказателствени искания, приложили са писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна Г. ВК., дава писмен отговор, чрез процесуалния си представител - адвокат Д.А., в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че притежава недвижим имот с идентификатор 07079.653.537.1.8 по КККР на грд Бургас, представляващ апартамент, находящ се в град Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.106, вх.1, ет.3, ап.8, и прилежащото му избено помещение № 8. Уточнява, че имота придобили заедно с нейния съпруг Петър Алексиев Калоянов през 1992 година в режим на съпружеска имуществена общност. Към настоящия момент, след смъртта на съпруга й, починал на 07.03.2018 година, тя притежава ¾ идеални части от правото на собственост по отношение на имота, а синът й К.П.К– ¼ идеална част. Посочва, че от 1992 година и до днес, повече от двадесет и пет години, владее и ползва избено помещение № 8, което им било посочено от Общината при закупуване на имота, така както е описано в документа им за собственост - Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 1992 година. Посочва, че дори да има разминаване в реалното ползване на избените помещения в сградата не тя ползва избено помещение № 12, тъй като то е с площ от 2,50 кв.м., което счита, че се установява от документите им за собственост. Посочва още, че помещението, което ползва тя е с площ от 3,84 кв.м. и това било установено след замерване на имота. На следващо място излага, че границите на помещението на ищците в отделните им документи се разминават, а и номерата на избите са нанесени наскоро и не следва да са критерий. В резултата на това на вратата на избата, на която ответната страна счита, че е собственик, е нанесен № 12.
При условията на евентуалност в писмения отговор е направено възражение за изтекла в полза на ответната страна придобивна давност.
Поради изложеното в писмения отговор ответната страна е поискала предявените искове да бъдат отхвърлени.
В писмения отговор са направени доказателствени искания, приложени са писмени доказателства и снимков материал.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат предявения иск и сочат доказателства. В заседание по същество на спора излагат подробни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора от името на ответната страна процесуалният й представител излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124 от ГПК за собственост и чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване на право от ползване на избеното помещение.
Предявеният
установителен иск за собственост е допустим, предвид тълкуването на закона,
дадено в т.2 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №8 по описа за 2012 година на ВКС, ОСГТК. Не е налице
нередовност и на исковата молба, въпреки че е предявен само срещу един от
съсобствениците на имота, съгласно изложените до момента твърдения, поради
това, че по тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на
чл.216, ал.2 от ГПК /в този смисъл е Решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1190/2011
г./ Предявеният осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване също е допустим.
От събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид становището на страните по
фактите настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
В случая страните не спорят, че всяка една от тях е собственик на апартаментите, индивидуализирани съответно в исковата молба и писмения отговор. По делото липсват други безспорни факта, права, които се признават и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване. Страните спорят относно това дали избеното помещение, ползвано от ответната страна и индивидуализирано в исковата молба с № 12, е обслужващо апартамента на ищците или апартамента на ответната страна.
Видно от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 12, том I, рег. № 250, дело № 12/2019 година на Николай Ников, Нотариус вписан под рег. № 246 в регистър на Нотариалната камара с район на действие – района на Бургаски районен съд, ищците придобиват самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.537.1.12 по КККР на град Бургас, одобрени със Заповед № РД – 18 – 9 от 30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, апартамент № 12 с площ по документи 65,83 кв.м., застроени площи и прилежащи части - 1,196 % от общите части на сградата, както и избено помещение № 12 с площ от 2,50 кв.м., както и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, като сградата е построена в поземлен имот с идентификатор 07079.653.537 по КККР. В този документ за собственост не са описани граници на избата, която придобиват и за която ищците считат, че се ползва от ответната страна. В документа им за собственост, както е посочено и в исковата молба, като документ за собственост на техния праводател е описан Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №154, том ХХVI, дело № 8980 от 1993 година на нотариус при БРС, както и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.02.1993 година. В нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като прилежащо помещение на апартамента е посочено избено помещение № 12 с площ от 2,50 кв.м. и граници: изток – зид и сем. Стойкови, запад – сем. И, север – коридор, юг- коридор. В този документ за собственост е посочено, че границите на избеното помещение, описани в Договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ са: изток – външен зид, запад – коридор, север – държавна изба, юг – държавна изба.
В документа за придобиване на апартамент с идентификатор 07079.653.537.1.8 по КККР на град Бургас, одобрена със Заповед № РД- 18- 9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК – Договор за придобиване на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 16.11.1992 година от страна на Петър Алексиев Калоянов, съпруг на ответната страна, починал на 07.03.2018 година, избеното помещение, което принадлежи към апартамента е описано с № 8, с площ от 3,84 кв.м. и граници: изток – държавно мазе, запад – държавно мазе, север – външен зид, юг – коридор. Не е спорно по делото, че на това избено помещение са отразени два номера № 8 и №12.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че в Община Бургас и „Бургасинвест“ ООД при справка не са открити проекти с обяснителни записки и чертежи за сутерена и етажите на сградата.
Експертът е дал становище за това, че избата, описана в исковата молба съвпадат с избата, описана в документа за собственост на ответната страна, посочил е и коя от избите е описана в документа за собственост на ищците според него. От името на ищците заключението на вещото лице е оспорено. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите от фактическа страна, предвид приложената към него географски ориентирана скица и дадените в съдебно заседание разяснения за това, че определяне на избеното помещение е взета предвид и нормативната уредба.
На първо място следва да бъде посочено, че вещото лице е измерил на място площта на изба с № 8 и с № 12 и за която изба ищците считат, че е тяхна собственост. Площта е както следва: 2,30 м. на 1,67 м. Поради това настоящият състав приема, че площта на това помещение съвпада с площта, посочена в документа за собственост на ответниците и тя е 3,84 кв.м. и не съвпада с площта на избата, придобита от ищците от 2,50 кв.м. Въпреки че площта е вторичен белег за индивидуализация, този критерий преценен и с оглед обстоятелството, че границите на помещението с площ от 3, 84 кв.м. не са посочените в документите за собственост на праводателя на ищците, настоящият състав приема, че в настоящия процес не е доказана твърдяната в исковата молба индивидуализация и по – конкретно съвпадането на обектите. По отношение на границите следва да бъде посочено още, че избата с площ от 3,84 кв.м. не е с граници: изток – зид и запад – коридор, посочени в документите за собственост на ищците, цитирани по - горе.
Настоящият състав взе предвид и че съвпадат и границите на тази изба /с № 8 и с №12/ след съответното ориентиране на скицата с оглед посоката, отразена в нея – изток и запад – изби, юг – коридор и север – външен зид по документа за собственост на ответната страна. Ориентирането на скицата следва да бъде посочено, че се взема предвид и в настоящите мотиви предвид направеното оспорване на заключението от страна на процесуалния представител на ищците в съдебно заседание.
Поради посоченото по – горе несъвпадане на избата, описана в исковата молба като площ и граници с имота, за който ищците твърдят, че ответната страна ползва и не им предоставя въпреки поканите им, настоящият състав приема, че предявения установителен иск за собственост е недоказан.
При тази фактическа обстановка относно несъвпадането на избите не следва да бъде обсъждано и направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответниците и събраните за доказването й гласни доказателства.
Следва да бъде посочено, по повод изложените от процесуалния представител на ищците доводи, че факта, че ответната страна е освободила по тяхно настояване избата и това представлява признание на иска, настоящият състав приема, че са неоснователни. Факта на освобождаване на избата от страна на сина на ответната страна – Калоян Петров Калоянов, разпитан като свидетел по делото, се установява и от показанията му. Но той посочва, че предвид здравословното си състояние майка му не желаела да има конфликти и за това предприели тези действия. Впоследствие обаче отново заключил вратата, тъй като ищците му поискали суми, които са платили за адвокат.
Останалите събрани по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Ж Г., Н.Ц.Чи Стойчо Д.Д. и К.П.Кне следва да бъдат обсъждани, тъй като не установяват правно релевантни факти. Свързани с установяване кога са нанесени двете номерации на избите на имотите, кой от съседите кой номер изба ползва и опитите на страните по делото да уредят отношенията си извънсъдебно. Следва да бъде посочено, че от показанията на свидетелите не следва извод, който да не съответства на приетата за установена по – горе фактическа обстановка. По отношение на номерацията на избените помещения следва да бъде посочено, че тя не трябва да бъде взета предвид, тъй като не се установява коя от двете номерации е съобразена с конкретни обяснителни записки и чертежи за сутерена и етажите на сградата, а и предвид посочените по горе белези за индивидуализация, които не са доказани.
Факта кое от останалите избени помещения в сградата е собственост на ищците не е предмет на настоящия процес, предвид предмета на предявения иск.
Искът за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение на ищците за лишаването им от право на ползване на имота с основание чл.59 от ЗЗД е обусловен от иска за собственост и предвид изхода от спора по него облигационната претенция също е недоказана.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските, направени от ищците по водене на делото, които съгласно списъка на разноските и приложените доказателства са в общ размер от 550 лева, от които сумата 250 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица и сумата 300 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.С.С. с ЕГН **********,***, и А.Д.Х. с ЕГН **********,***, двамата представлявани от адвокат Х., срещу Г. ВК. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищците са собственици на избено помещение, представляващо изба №12 с площ 2,50 кв.м., с граници: изток- зид и сем. С, запад – сем. И, север – коридор, юг – коридор, което избено помещение е обслужващо помещение на собствения на ищците апартамент с идентификатор 07079.653.537.1.12, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-625537 – 11.07.2019 година, издадена от СГКК – Бургас, който апартамент е с площ 65,83 кв.м., както и за осъждане на ответната да плати на ищците сумата 210 лева /двеста и десет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на избата за периода от 24.01.2019 година до датата на подаване на исковата молба на 07.08.2019 година в размер 30 лева /тридесет лева/ месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА В.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, и А.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата представлявани от адвокат Х., да платят на Г. ВК. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова
Вярно с оригинала!
С. Добрева