гр.Елхово,
13.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Демирева като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 924по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена искова молба с предявени искове с правно основание чл. 108
от ЗС.
Ищците В.В.И. ***,
Д.В.Б. ***, И.В.А. ***, Е.Г.Д. ***, М.Г. ***, Д.Г.Д. *** и Й.Х.Й. ***, всички
чрез редовно упълномощеният адв. Б.К. ***, излагат в исковата си молба против С.Д.Х.,
Я.А.М. и А.Я.М.,***, че първите шестима от тях са съсобственици в идеални части
по наследство от общия им наследодател В.С. К. с ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 14.09.1990г., на четири подробно описани поземлени земеделски имоти
с идентификатори 69674.32.57, 69674.32.26, 69674.23.36 и 69674.18.46 по КККР на с. Странджа, находящи се в
землището на с. Странджа, с обща площ от 76695 кв.м., като всички те притежава
общо 8/15 ид.части от тези имоти.
Всички седем
ищци от друга страна са съсобственици в идеални части по наследство от общия им
наследодател Ф. С. К. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на
04.01.1988г., на други два подробно описани поземлени земеделски имоти с
идентификатори 69674.32.27 и 69674.29.21 по КККР на с. Странджа, находящи се в
землището на с. Странджа, с обща площ от 94993 кв.м., като всички те притежава
общо 31/60 ид.части от тези имоти.
Ищците заявяват,
че за първите четири поземлени имота с идентификатори 69674.32.57, 69674.32.26,
69674.23.36 и 69674.18.46 по КККР на
с. Странджа е сключен на 07.09.2015г. Договор за аренда за срок от 15 години
между С.Д.Х. като арендатор и В. И. Г., представляван от пълномощник Р. И. С.,
като арендодател, както и за другите два земеделски имоти с идентификатори
69674.32.27 и 69674.29.21 по КККР на с. Странджа е сключен на 07.09.2015г. друг
Договор за аренда за срок от 15 години между същите страни - В. И. Г.,
представляван от пълномощник Р. И. С., и
ответника С.Д.Х. като арендатор.
Ищците твърдят, че към момента на сключване на
цитираните два договора за аренда - 07.09.2015г., В. И. Г. е един от
наследниците на наследодателите Фоти и
Вълко Костови и като такъв е бил съсобственик с идеални части на всичките общо
шест поземлени имота, както следва: на 1/15 ид. част от първите четири имота от
ИМ и 1/30 ид.част от последните два земеделски имота, но тъй като двата
договора за аренда са сключени от съсобственик, притежаващ значително по -
малко от 50 % идеални части от всеки от описаните общо шест поземлени имота, с
оглед правилото на чл. 32, ал. 1 от ЗС са непротивопоставими на тях - ищците,
като притежаващи общо повече от 50 % от собствеността. Ищците заявяват също и
че не са получавали каквито и да са арендни плащания до момента на подаването
на исковата молба по тези два договора и не са приемали договорите за аренда
дори и мълчаливо.
Предвид на
изложеното ищците твърдят, че ответника - арендатор С.Д.Х. няма
противопоставимо на тях ищците право да владее и ползва тяхната идеална част от
процесните шест поземлени имота, която съставлява повече от 50 % от
собствеността. Такова право нямат и другите двама ответници – А.М. и Я.М.,
които са наели имотите от С.Д.Х. за стопанската 2018/2019г. и доколкото тези
лица са заявили пред надлежен орган – ОД „Земеделие“ Ямбол и ползват имотите им
по други договори, сключени с ответника С.Д.Х., без тяхно съгласие за това, то
и тези двама ответника нямат противопоставимо на ищците право да владеят и
ползват тяхната идеална част от процесните шест поземлени имота.
Ищците желаят
след установяване на твърдените от тях обстоятелства, съдът да постанови
решение, с което:
да бъде прието
за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и А.Я.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б.,
И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д. са
съсобственици общо на 8/15 идеални части от недвижими имоти,
представляващи ПИ с идентификатор
69674.32.57 по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, находящ се в с.
Странджа, и ответниците С.Д.Х. и А.Я.М. да бъдат осъдени да им предадат владението на съсобствените им общо 8/15 идеални части от този
имот, тъй като се владеят без основание за това.
да бъде прието
за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и Я.А.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б.,
И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д. са
съсобственици общо на 8/15 идеални части от недвижими имоти,
представляващи ПИ с идентификатори 69674.32.26, 69674.23.36 и 69674.18.46 по КК
и КР на с. Странджа, община Болярово, находящи се в с. Странджа, и ответниците
С.Д.Х. и Я.А.М. да бъдат осъдени
да им предадат владението на
съсобствените им общо 8/15 идеални части от тези три имота, тъй
като се владеят без основание за това.
да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и А.Я.М.,
че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. са съсобственици общо на 31/60 идеални
части от недвижим имот, представляващи ПИ с идентификатор 69674.32.27 по КК и
КР на с. Странджа, община Болярово, и ответниците С.Д.Х. и А.Я.М. да бъдат осъдени да им предадат владението на съсобствените им общо 31/60
идеални части от този
имот, тъй като се владеят без основание за това.
да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и Я.А.М.,
че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. са съсобственици общо на 31/60 идеални
части от недвижим имот, представляващи ПИ с идентификатор 69674.29.21 по КК и
КР на с. Странджа, община Болярово, и ответниците С.Д.Х. и Я.А.М. да бъдат осъдени да им предадат владението на съсобствените им общо 31/60
идеални части от този
имот, тъй като се владеят без основание за това.
Ищците желаят и
присъждане на направените по делото разноски.
В подаденият от
ответника А.М., чрез редовно упълномощената адв. В.К., писмен отговор се сочи,
че той не е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като не владее
посочените в исковата молба недвижими имоти. Оспорва изцяло изложената в
исковата молба фактическа обстановка и заявява, че дори и да се приеме за вярно
твърдението на ищците, че той през стопанската 2018-2019г. е бил пренаемател на
две от нивите /ПИ №№ 69674.32.57 и 69674.32.27/ с пренаемодател С.Д.Х., то от
една страна той не е бил техен владелец, а само държател по смисъла на чл.68,
ал. 1 от ЗС и то на правно основание - валидни договори за наем, сключени между
този ответник и С.Х., а от друга страна - към момента на подаване на исковата
молба - 21.11.2019г., стопанската 2018-2019 година е изтекла, респективно
неговите облигационни отношения със С.Х. са изтекли и нито владее, нито държи
към настоящият момент процесните имоти, поради което и предявените срещу него
искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
В депозираният
от ответника Я.А.М., чрез редовно упълномощената адв. В.К., писмен отговор се
твърди, че той също не е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като
той не владее посочените в исковата молба недвижими имоти. Оспорва изцяло
изложената в исковата молба фактическа обстановка и заявява, че дори и да се
приеме за вярно твърдението на ищците, че през стопанската 2018-2019г. той е
бил пренаемател на част от нивите - пренаети от С.Д.Х., то първо той не е бил
техен владелец, а само държател по смисъла на чл.68 ал. 1 ЗС и то на правно
основание - валидни договори за наем, сключени между него и С.Х., а на второ
място - към момента на подаване на исковата молба - 21.11.2019г. стопанската
2018-2019 година е изтекла, респективно неговите облигационни отношения със С.Х.
са приключили. Отв. Я.М. твърди, че към
настоящият момент не владее процесните имоти, поради което и предявените срещу
него искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Ответникът С.Х.,
чрез редовно упълномощената адв. В.К., е подал отговор на исковата молба, в
който заявява, че владее процесните имоти на правно основание - валидно
сключени договори за аренда на земед. земи и поради това липсва втората
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Не оспорва, че ищците
притежават сочените от тях в исковата молба идеални части от имотите, но не
счита, че владее или държи имотите без основание. Напротив, ответникът има
противопоставимо на ищците право да ползва техните идеални части от имотите.
Твърди, че редовно е заплащал договореното арендно плащане по двата Договора на
арендодателя В. И. Г., чрез пълномощника му - Р. И. С. /за стопанските
2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години/, но през м.септември 2019г. е бил
уведомен от Сачев, че В. И. Г. е починал и поради тази причина не успял да
изпълни задължението си по договорите до 30.09.2019г. Заявява се, че с този
ответник се свързали ищците и предявили искане за заплащане на рента, при което
отв. Х. поискал да му предоставят банкови сметки, по които да получат дължимата
им рента и след това, на 12.02.2020г. е заплатил дължимите рентни плащания за
стоп. 2018-2019г. на ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. Самаковлиева и
Й.Й., като с получаването на тези плащания ищците са потвърдили мълчаливо
сключените от С.Х. два договора за аренда, касаещи процесните земед. имоти. С
оглед на изложеното ответникът желае съдът да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените против него искове по чл. 108 от ЗС като
неоснователни и недоказани и да му присъди направените по делото разноски.
Представя писмени доказателства за извършените плащания на 12.02.2020г.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа изцяло от явилите се В.И. и М. С. и от процесуалнния
представител на ищците – адв. П.Г.. В представена писмена защита са изложени
подробни съображения в подкрепа на предявените искове против тримата ответници.
Претендират се направените по делото разноски и се прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответниците адв. възнаграждение.
Ответниците С.Д.Х.,
Я.А.М. и А.Я.М., чрез своя процесуален представител – адв. В.К., заявяват в
съдебно заседание, че оспорват изцяло предявените искове по чл. 108 от ЗС, че
поддържат изложеното в писмените отговори и желаят исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Заявяват претенция за присъждане на направените
по делото разноски и правят възражение за прекомерност на заплатените от ищците
адв.възнаграждения.
От събраните по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение с изх. № 98/26.06.2019г. на Община Болярово за наследници
на Ф. С. К. и удостоверение с изх. № 94-01-21055/28.06.2019г. на Община Бургас
за наследници Вълко Спиридонов Костов, първите шестима ищци - В.В.И.,
Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д. са законни наследници на В.С. К. с ЕГН
**********, бивш жител ***, починал на 14.09.1990г., като В.И. е негова дъщеря,
а останалите – негови внуци /низходящи наследници на починалите му дъщери Тона
Бошева и Стана Димитрова/. Всички седем ищци са наследници по закон на Ф. С. К.
с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 04.01.1988г. като първите шестима
ищци са наследници на брата на Фоти Костов - Вълко Костов, а Й.Й. е един от
двамата низходящи наследници /син/ на сестрата на Фоти Костов – Мария Йовчева,
починала на 15.12.1980г.
С Решения № 8/17.01.1996г. и № 50/17.06.1999г. по преписка № Н1821/
1992г. на Поземлена комисия - Болярово /сега ОС „Земеделие” гр.
Елхово, офис Болярово/ по
заявление от В.В.И. е възстановено на общия за първите шестима ищци Вълко
Костов правото на собственост съгласно плана на земеразделяне на с.Странджа
върху земеделски земи както следва: 1.изоставена нива от 14.182 дка в местността „Кашла
дере“, представляваща имот № 023036; 2.изоставена нива от 21.810
дка в местността „Корубчето”, съставляваща имот № 018046; 3. нива с
площ от 31.208 дка, в местността „Аланлък”, съставляваща имот № 032026 и 4.
нива с площ от 9.500 дка, в местността „Бостан дере”, съставляваща имот №
032057.
С нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 144, том XI, дело № 2878/1997г.
от 10.12.1997г. на Районен съдия при Елховски районен съд, наследниците на Ф. С. К., са
признати за собственици на следните земеделски земи, находящи се в землището на
с. Странджа, както следва: 1. Нива с площ от 33.233 дка в местността „Стамб. кладенец“,
представляваща имот № 029021 и 2. нива с площ от 61.768 дка в местността
„Бостан дере”, съставляваща имот № 032027.
След одобряване
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Странджа със Заповед №
РД-18-4/19.01.2010г. на Изп.директор на АГКК възстановените посочено по-горе
имоти са със следните идентификатори:
Поземлен имот с идентификатор
69674.23.36 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, двадесет и три, точка,
тридесет и шест/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 023036 /двадесет и три хиляди тридесет и шест/,
находящ се в с. Странджа, м. „Кашла дере“, с площ от 14181 /четиринадесет хиляди сто
осемдесет и един/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, при граници: 69674.23.37,
69674.23.35, 69674.23.33, 69674.23.32 и 69674.24.686;
Поземлен имот е идентификатор
69674.18.46 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, осемнадесет, точка,
четиридесет и шест/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 018046 /осемнадесет хиляди четиридесет и шест/,
находящ се в с. Странджа, м. „Корубчето“, с площ от 21808 /двадесет и една хиляди
осемстотин и осем/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, при граници: 69674.18.48,
69674.18.49, 69674.18.36, 69674.18.42 и 69674.18.11.
Поземлен имот с идентификатор
69674.32.26 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, тридесет и две, точка,
двадесет и шест/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 032026 /тридесет и две хиляди двадесет и шест/,
находящ се в с. Странджа, м. „Бостан дере“, идентична с м.„Аланлък“, с площ от 31206 /тридесет и една хиляди двеста
и шест/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, при граници: 69674.32.765, 69674.32.27, 69674.32.55,
69674.32.23, 69674.32.22 и 69674.32.21;
Поземлен имот с идентификатор
69674.32.57 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, тридесет и две, точка,
петдесет и седем/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с. Странджа, м. „Бостан дере“, номер по предходен план: 032057
/тридесет и две хиляди петдесет и седем/, с площ от 9500 /девет хиляди и петстотин/
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при граници: 69674.32.28, 69674.32.65, 69674.32.66, 69674.32.19
и 69674.32.764;
Поземлен имот с идентификатор
69674.29.21 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, двадесет и девет, точка,
двадесет и едно/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 029021 /двадесет и девет хиляди двадесет и едно/, находящ се в с. Странджа, м.
„Стамб. Кладенец“, с площ от 33229 /тридесет и три хиляди двеста двадесет и девет/ кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, при граници: 69674.29.20, 69674.29.70, 69674.29.67,
69674.29.66, 69674.29.71 и 69674.29.690 и
Поземлен имот с идентификатор
69674.32.27 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, тридесет и две, точка,
двадесет и седем/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 032027 /тридесет и две хиляди двадесет и седем/, находящ се в с. Странджа,
м. „Бостан дере“, с площ от 61764 /шестдесет и една хиляди седемстотин шестдесет и
четири/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: изоставена орна земя, при граници: 69674.32.765, 69674.32.68,
69674.32.26, 69674.32.21 и 69674.32.20, като за всички тези имоти са
представени по делото и надлежно
заверени скици, издадени от СГКК Ямбол.
Видно от представените
по делото Договор за аренда на земеделски земи от
07.09.2015г., вписан
с вх. рег. № 3023 от 08.09.2015г., акт № 27, том IV в Служба по вписванията –
Елхово и Договор за аренда
на земеделски земи от 07.09.2015г., вписан с вх. рег. № 3025 от 08.09.2015г., акт № 29,
том IV в Служба по вписванията – Елхово, двата сключени от Р. И. С. в
качеството му на пълномощник на В. И. Г. като арендодател е
предоставил на отв. С.Д.Х. като арендатор под аренда за срок от 15 стопански
години, считано от 07.09.2015година по първия договор четири земеделски имота,
находящи се в землището на с.Странджа, оставени в наследство от Вълко
Костов, представляващи ПИ с идентификатори 69674.32.57, 69674.32.26,
69674.23.36 и 69674.18.46 по КККР на
с. Странджа, а с втория Договор 2 броя земеделски имота, находящи се в
землището на с.Странджа – последните два имота по исковата молба /оставени в
наследство от Фоти Костов/, представляващи ПИ с идентификатори 69674.32.27 и
69674.29.21 по КККР на с. Странджа. Двата договора са сключени в изискуемата от
закона форма и са с нотариална заверка на подписите на страните.
От
удостоверенията за наследници, приети по делото, се установява, че В. И. Г., сключил двата Договора за аренда чрез
пълномощника си Р. С., е един от низходящите наследници на Фоти и Вълко
Костови, като той е внук на В.С. К. – дете на дъщеря му Яна В. Христова,
починала на 26.07.2012г., и като такъв наследява дядо си Вълко Костов и неговия
брат Фоти Костов-по право на заместване. Освен това е видно и че В. И. Г. е
починал на 08.06.2019г. и е оставил двама свои низходящи наследници – Илия и
Станка Георгиеви /които не са страни по делото/. Самият В. И. Г. като наследник
на Фоти и Вълко Костови, към момента на сключването на двата Договора за аренда
е притежавал право на собственост съответно върху 1/15 ид. част
от първите четири имота от ИМ /възстановени на н-ците на Вълко Костов/ и 1/30
ид.част от последните два земеделски имота /възстановени на н-ците на Фоти
Костов/.
Ищците притежават следните идеални части от описаните по горе имоти:
От първите
четири имота с идентификатори 69674.32.57, 69674.32.26, 69674.23.36 и
69674.18.46 по КККР на с. Странджа,
ищцата В. И. притежава 3/15 идеални части, а всеки от Д.Б.,
И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д. – по 1/15 идеална част.
От последните
два земеделски имоти с идентификатори 69674.32.27 и 69674.29.21 по КККР на с.
Странджа, ищцата В.И.
притежава 6/60 идеални части, всеки от Д.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С. и Д.Г.Д. – по 2/60 идеални части, а Й.Й. – 15/60 идеални части.
От представеното
от ищците писмо с изх. № РД-12-05-9-3/12.08.2019г. на ОД
„Земеделие“ – Ямбол /на л. 32 от делото/ е видно, че ищцата В. И. е подала жалба с вх. № 94-1316 от 28.06.2019г.
до МЗХГ и заявление с вх. № РД-12-05-9 от 28.06.2019г. относно поземлени имоти
находящи се в землището на с. Странджа и по тях същата е получила отговор от ОД
„Земеделие“ Ямбол, в който се сочи, че приложените от В.И. към заявлението й арендни
договори от 2015 година /не са описани/ са регистрирани от земед. стопанин А.М. на
11.08.2017г., а описаните в заявлението земед. имоти са заявени за обработка от
Я.А.М. за стопанската 2015/2016г. с договор за наем, за стопанската 2016/2017г.
с договор за наем и за стопанската 2017/2018г. с договор за наем, а за
стопанската 2018/2019г. ПИ с №№ 032057 и 032027 са заявени от А.М., а
останалите ПИ с №№032026, 023036, 018046 и 029021 са заявени от Я.А.М.. В
същото писмо се сочи, че двата арендни договора са сключени през 2015г., т.е.
преди изменението на ЗАрЗ през 2018г., като изменението на Закона не засяга
сключените договори преди тази дата.
От представените
от ответниците А. и Я. Моллови два договора за наем на земеделска земя се
установи, че с първият от тях /на л. 67/, сключен на 30.06.2018г. между С.Х.
като наемодател и А.Я.М. като наемател, на последният е предоставен за временно
и възмездно ползване за една стопанска година – от 01.10.208г. до 01.10.2019г. ПИ
в землището на с. Странджа с идентификатор
69674.32.57 с площ от 9500 кв.м. С вторият договор за наем /на л.71/ сключен на
03.06.2018г. между С.Х. като наемодател и Я.А.М. като наемател, на последният
са предоставени за временно и възмездно ползване за една стопанска година – от
01.10.208г. до 01.10.2019г. общо 17 ПИ в землището на с. Странджа с обща площ
307.305 дка, между които и процесните ПИ с идентификатори 69674.32.26,
69674.23.36 и 69674.29.21 по КККР на с. Странджа.
От представените
от отв. Х. писмени доказателства – нареждане за касов
превод до ПИБ-Ямбол от 12.02.2020г. в полза на В.В.И.; операционна бележка №
20/12.02.2020г. на ДСК ЕАД за внесена в полза на Д.В.Б. сума; вносна бележка от
12.02.2020г. от Уникредит Булбанк АД за внесена в полза на И.В.А. сума; вносна
бележка от 12.02.2020г. от „Райфайзенбанк“ АД за внесена в полза на Е.Г.Д. сума, операционна бележка № 19/12.02.2020г. на „ДСК“ ЕАД за внесена в
полза на М.Г. С., вносна бележка от 12.02.2020г. на ОББ за внесена в полза на Й.Х.Й.
сума и разписка за прием на паричен превод от С.Х. към Д.Г.Д. от
13.07.2020г. е видно, че арендатора Ст. Х. е изплатил на 12.02.2020г. суми като
рентно плащане за стоп. 2018/2019г. на ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г.
С. и Й.Х.Й., а на ищеца Д.Д. – на 13.07.2020 година.
От така изложената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявените
ревандикационни искове се преценят от съда за процесуално допустими, като предявени от надлежно легитимирани
лица, имащи правен интерес от воденето на настоящия спор.
Съдът
квалифицира всеки от предявените от ищците искове като осъдителни такива по
чл. 108 от ЗС както следва:
да бъде прието
за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и А.Я.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б.,
И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д. са
съсобственици общо на 8/15 идеални части от недвижими имоти,
представляващи ПИ с идентификатор
69674.32.57 по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, находящ се в с.
Странджа, и ответниците С.Д.Х. и А.Я.М. да бъдат осъдени да им предадат владението на съсобствените им общо 8/15
идеални части от този имот, тъй като се владеят без основание за
това.
да бъде прието
за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и Я.А.М., че ищците В.В.И., Д.В.Б.,
И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С. и Д.Г.Д. са
съсобственици общо на 8/15 идеални части от недвижими имоти,
представляващи ПИ с идентификатори 69674.32.26, 69674.23.36 и 69674.18.46 по КК
и КР на с. Странджа, община Болярово, находящи се в с. Странджа, и ответниците
С.Д.Х. и Я.А.М. да бъдат осъдени
да им предадат владението на
съсобствените им общо 8/15 идеални части от тези три имота, тъй
като се владеят без основание за това.
да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и А.Я.М.,
че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. са съсобственици общо на 31/60 идеални
части от недвижим имот, представляващи ПИ с идентификатор 69674.32.27 по КК и
КР на с. Странджа, община Болярово, и ответниците С.Д.Х. и А.Я.М. да бъдат осъдени да им предадат владението на съсобствените им общо 31/60
идеални части от този
имот, тъй като се владеят без основание за това.
да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Д.Х. и Я.А.М.,
че ищците В.В.И., Д.В.Б., И.В.А., Е.Г.Д., М.Г. С., Д.Г.Д. и Й.Х.Й. са съсобственици общо на 31/60 идеални
части от недвижим имот, представляващи ПИ с идентификатор 69674.29.21 по КК и
КР на с. Странджа, община Болярово, и ответниците С.Д.Х. и Я.А.М. да бъдат осъдени да им предадат владението на съсобствените им общо 31/60
идеални части от този
имот, тъй като се владеят без основание за това.
За да бъде
уважена ревандикационна искова претенция, следва да бъде доказано кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно, че ищците
притежават право на собственост върху недвижимите имоти, респ. съответната
идеална част от тях; че ответната страна владее имотите и че това владение
ответниците извършват без правно основание.
По делото не се
спори от ответниците, че ищците са собственици на съответните ид.части от
процесните общо шест земеделски имоти, находящи се в землището на с.Странджа,
като шестима от тях са съсобственици в идеални части по наследство от общия им
наследодател Вълко Спиридонов Костов, починал на 14.09.1990г., на първите
четири имоти с идентификатори 69674.32.57, 69674.32.26, 69674.23.36 и
69674.18.46 по КККР на с.Странджа,
като всички те притежава общо 8/15 ид.части от тези имоти, а всички седем ищци
от друга страна са съсобственици в идеални части по наследство от общия им
наследодател Ф. С. К., починал на 04.01.1988г., на другите два поземлени земеделски имоти, находящи се в
землището на с.Странджа, с идентификатори 69674.32.27 и 69674.29.21 по КККР на
с. Странджа с обща площ от 94993 кв.м., като всички те притежава общо 31/60
ид.части от тези имоти.
Безспорно е, че
с два Договора за аренда от 07.09.2015г., сключени между В. И. Г.,
представляван от пълномощник Р. И. С., в качеството на арендодател и ответника С.Д.Х.
като арендатор, процесните общо
шест земед.имота са отдадени под аренда на отв. С.Х. за срок от 15 стопански
години.
Не е спорно и,
че част от същите земед. имоти са били отдавани под наем от арендатора Х. на
отв.А.М., а друга част - на отв.Я.М. за по една стопанска година като последния
сключен договор за наем е със срок до края на стоп. 2018/2019 г.
Между страните
няма спор, че отв. Х. владее имотите към настоящият момент като самият той,
чрез своя проц.представител, не оспорва това.
Основните спорни
въпроси по делото е дали ответниците Я. и А. Моллови владеят, респ. държат
процесните имоти към наст.момент и дали отв. Х. владее имотите на годно правно
основание.
По отношение на
предявените искове спрямо ответника С.Х., съдът счита, че същите са основателни
и доказани и следва да се уважат изцяло по следните съображения:
В конкретния
случай е безспорно, а и се установи от ищцовата страна при условие на пълно и
главно доказване, наличието на първите два елемента за уважаване на иска -
ищците притежават право на собственост върху недвижимите имоти, респ.
съответната идеална част от тях и ответника Х. владее имотите. Спорен е третият
елемент - дали този ответник, в качеството си на арендатор по процесните два
договора за аренда, ползва собствените на ищците ид. части от имотите на правно
основание. За да се отговори на този въпрос, следва да се отговори на въпроса:
противопоставими ли са на ищците договорите за аренда, сключени на 07.09.2015
г. между ответника Х. и съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид. част от
имотите, предмет на иска.
Безспорно, двата
договора за аренда са сключени от един от съсобствениците, притежаващ по-малко
от половината от съсобствеността, което е допустимо с оглед разпоредбата на чл.
3, ал.4 от ЗАрЗ, действала към момента на сключване на договора - 07.09.2015г.,
тъй като същата не съдържа забрана такъв договор да се сключи и от един от
съсобствениците без значение каква е частта му от съсобствеността. Същевременно
константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема,
че тази разпоредба не изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал.1 от
ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по
решение на мнозинството от съсобствениците. Следователно договор за аренда,
сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общите земеделски
имоти, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го
приели изрично или мълчаливо (например получавайки припадащата се на дела им
част от арендните плащания) – в тази насока са Решение № 12 от 01.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о. и Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 997/2017 г., ІI г. о. Поради всичко изложеното по-горе и тъй като процесните
два договора са сключени със съсобственик, притежаващ по-малко от 50 % от процесните
имоти, следва извода, че сключените на 07.09.2015г. договори за аренда не могат
да бъдат противопоставени на ищците, които заедно притежават повече от 50% от
имотите. Без правно значение е, че договорите за аренда са били вписани, тъй
като законодателят е предвидил оповестително-защитно действие на вписването на
договора за аренда по отношение на лице, придобило собствеността от
арендодателя, но не и спрямо лица, на които договорите изобщо не могат да бъдат
противопоставени, тъй като са придобили повече от половината от имотите по
наследство след възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ.
Отделно от това,
от събраните по делото доказателства не се установява ищците да са изразили съгласие или мълчаливо да са
приели двата договора за аренда, вкл. и получавайки арендни плащания преди
завеждането на исковата молба. Данните по делото сочат, че двата договора за
аренда са сключени чрез пълномощник на арендодателя - Р. С. /който пък е
преупълномощен от пълномощника Д. В.В./, а не лично от В. И. Г., като в самите
пълномощни за делегиране на правомощия – от Вълко Г. към Д. В. и от Д. В. към Р.
С., не е посочен конкретно в. на договора, който пълномощникът може да
договаря, като това е оставено на преценката на самия пълномощник – „да сключва
и да прекратява договори за аренда или наем“. Установи се, че нито арендодателя
Вълко Г., нито останалите съсобственици на имотите са получавали рента лично от
арендатора С.Х., а сумата е била предавана на пълномощника Сачев /както твърди
самият Х./. Анализът на така посочените данни не установява категорично
приемането на договорите за аренда от останалите съсобственици с общо повече от
½ ид.части от имотите – ищците по делото, които не са участвали лично
нито в един етап от подготвянето, сключването и изпълнението на сделката - нито
в подписването на пълномощното, нито в сключването на договора, нито в
получаването на рентата, за да се изведе категорично тяхното знание, че по
отношение на имотите е сключен договор за аренда /а не договор за наем
например/ и са получавали суми по договора с ясното съзнание, че се касае до
арендни плащания. Самият пълномощник – съсобственик Вълко Г. не е посочил
конкретно в. на договора, който да бъде сключен от пълномощника му. От факта на
получаване на сумите за рента от пълномощника Сачев при така събраните доказателства
не може да се обоснове извод за изрично или мълчаливо приемане именно на
договора за аренда от останалите съсобственици – ищците по делото.
Не са ангажирани
доказателства, че отв.Х. като арендодател е извършил плащания към ищците преди
подаването на исковата молба в съда за изтеклите към този момент предходни
стопански години. От изложеното в отговора на исковата молба от отв.Х. е видно,
че за стопанските 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години той е заплащал
договореното арендно плащане по двата Договора на арендодателя В. И. Г., чрез
пълномощника му - Р. И. С.. Твърди, че през м.септември 2019г. е бил уведомен
от Сачев, че В. И. Г. е починал и поради тази причина не успял да изпълни
задължението си по договорите до 30.09.2019г. Извършеното от С.Х. към всеки от
ищците плащане на суми като арендно плащане за стопанската 2018/2019г. е едва на
12.02.2020г. – за шестима от ищците, а за отв. Д. – на 13.07.2020г., т.е. много
след подаването на исковата молба в съда на 21.11.2019 година. Веднага след
като са разбрали от полученият след запитване от ищцата В.И. отговор от ОД
„Земеделие“ Ямбол през м. август 2019г., че техните съсобствени земеделски земи
са заявени за ползване през стопанската 2018/2019г. от отв. Я.М. и А.М., ищците
действайки със съзнанието, че не приемат договорите
за аренда и не искат да бъдат обвързани от тях, са предприели действия за
снабдяване с необходими документи и завеждане на иск по чл. 108 от ЗС срещу
лицата, които владеят без основание земите им. Предвид на изложеното съдът не
възприема становището на ответника Х., чрез неговия проц.представител, че
извършеното през февруари – юли 2020г. превеждане по банкови сметки на част от
ищците и плащане чрез пощенски запис на ищеца Д., на суми като арендно плащане
за стоп. 2018/2019г., доказва мълчаливо приемане на договорите за аренда от
ищците. Тук следва да се посочи, че не се установи как точно отв. Х. се е снабдил
с номерата на банковите сметки на ищците и дали същите са му ги предоставили
във връзка с преговорите, водени впоследствие между тях за изкупуване на
техните идеални части от съсобствеността, както и че съдът не обсъжда
представените от ищците след приключване на съдебното дирене писмени
доказателства за връщане през 2021г., на получените суми на С.Х., тъй като
същите не са приобщени по надлежен ред към доказателствата по делото. С
подаването на исковата молба на 21.11.2019г. ищците са се
противопоставили на договорите за аренда като са заявили изричното си желание да получат владението на идеалните си
части от земеделската земя, както и виждането си, че процесните два договора за
аренда не ги обвързват и не могат да им се противопоставят. Действително в
първото насрочено по делото съдебно заседание, страните изразиха желание делото
да бъде спряно и да постигнат съгласие по спора, но това не се случи и страните поискаха възобновяване на производството като
до този момент е изтекла и следващата 2019/2020 стопанска година, през която, а
и към наст.момент, земите се владеят от ответника Х..
С
оглед горното и поради задължителната за съдилищата практика по Тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 г. по т.д. № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която ако съсобственикът, сключил договора за аренда, не
притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го
приели, независимо дали договора е
сключен преди или след промяната на чл. 3, ал.4 от ЗАрЗ, се налага извода, че
сключените през 2015 г. два договора за аренда на процесните ниви са
непротивопоставим на ищците, притежаващи повече от половината от съсобствеността
върху земите и на това основание следва да се приеме, че отв. С.Х. няма противопоставимо
на ищците право да ползва процесните ниви, поради което ревандикационните искове
по отношение на този ответник са изцяло основателни и следва да се уважат.
По
отношение на другите двама ответници по делото – А.М. и Яне М., се установи, че
въз основа на сключени между всеки от тях и арендатора С.Х. договори за наем на
процесните земи, всеки договор за срок от една стопанска година, в периода от
2015-2018 години, земите са им били
предоставени за ползване. Последните договори за наем, сключени между С.Х. и А.М.
и този, сключен между Я.М. и С.Х., касаят стопанската 2018/2019 година,
приключила на 01.10.2019г. и следователно към подаването на исковата молба в
съда на 21.11.2019г., а и към настоящият момент не се доказа А. и Я. Моллови да
упражняват фактическата власт върху процесните имоти. Поради това искът за
предаване собствеността на земите по отношение на тези ответници се явява
неоснователен. С оглед приетото в ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на
ВКС в т. 2А, че съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищците, следва съдът да се произнесе по
отношение на тези ответници, че тя принадлежи на ищците, факт по който страните
не спорят.
При този изход
на делото и като се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и с искането
на ищците за присъждане на разноски, съдът преценя, че ответникът С.Х. следва
да бъде осъден да заплати на ищците направените от последните разноски по
делото. По делото са представени доказателства
за заплатени от ищците следните разноски: всеки от ищците е заплатил по 600.00лева
за адв.възнаграждение за първоначално упълномощеният адв.Б.К. и по 400.00 лева
адв.възнаграждение за упълномощената след отказа им от адв. К., друг адвокат – П.Г.,
както и са направили разноски за платена държавна такса – 300.00 лева, банкова
такса 4.07лв. и 90.00 лева – адм. такси, платени на Община Болярово за
снабдяване с у-ние за данъчна оценка на имотите, или общо платените от ищците
разноски по делото, за които са представени доказателства, са в размер на
7394.07 лева. Не са представени доказателства за сочените в представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК за такса към АВ – 61.52лв. и такса към АГКК –
126.90 лева, поради което съдът не взема предвид тези суми при изчисляването на
разноските на ищците.
По направеното
от ответниците възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение от
всеки от ищците, съдът намира същото за основателно. Всеки от ищците е заплатил
общо по 1000.00 лева адв. възнаграждение, от която сума 600.00 лева за първ.
упълномощения адвокат и след това 400.00 лева за втори
упълномощен адвокат след оттегляне пълномощията на първия такъв. Съгласно чл.
78 от ГПК на страната се дължат направените за един
адвокат разноски и съобразно чл.
7, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът приема, че на всеки от ищците
следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 600.00 лева. Така
общият размер на разноските на ищците, които отв. Х. следва да им заплати е
4594.07 лева.
Ответниците
А.М. и Я.М. не следва да бъдат осъждани да заплатят разноски на ищците, тъй като
макар и иска по чл. 108 от ЗС в установителната му част да бъде уважен спрямо
тях, те не са дали повод за завеждане на делото по отношение на тях самите и никога
не са оспорвали собствеността на ищците по отношение на процесните имоти.
По
отношение искането на ответниците А.М. и Я.М. за присъждане на разноски и с
оглед изхода на делото по отношение на тях и изложеното по-горе, че не са
давали повод за завеждането на делото спрямо тях, съдът намира това искане за
основателно и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на всеки от тях направените по делото разноски – по 800.00 лева
платено адв.възнаграждение.
Воден от горното
и на основание чл.108 от Закона за
собствеността, Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.Д.Х. с ЕГН – **********, с адрес: ***, и А.Я.М. с
ЕГН – **********, с адрес: ***, двамата със съдебен
адрес ***, адв. В.К., че ищците В.В.И. с ЕГН - **********, с адрес: ***, Д.В.Б. с ЕГН -**********, с адрес: ***, И.В.А. с ЕГН – **********, с адрес: ***, Е.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г. С. с ЕГН -********** адрес: *** и Д.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: ***, са собственици на основание
наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността общо на 8/15 идеални части от следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 69674.32.57 /шестдесет и
девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, тридесет и две, точка,
петдесет и седем/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с. Странджа, м. „Бостан дере“, номер по предходен план: 032057
/тридесет и две хиляди петдесет и седем/, с площ от 9500 /девет хиляди и
петстотин/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, при граници: 69674.32.28, 69674.32.65, 69674.32.66,
69674.32.19 и 69674.32.764, като ОСЪЖДА С.Д.Х. с ЕГН – ********** да
им предаде владението върху посочените идеални части от описаният недвижим
имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.Д.Х. с ЕГН – **********, с адрес: ***, и Я.А.М. с ЕГН – **********, с адрес: ***, двамата със съдебен адрес ***, адв. В.К., че ищците
В.В.И. с ЕГН - **********, с адрес: ***, Д.В.Б. с ЕГН -**********, с адрес: ***, И.В.А. с ЕГН – **********, с адрес: ***, Е.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г. С. с ЕГН -********** адрес: *** и Д.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: ***, са
собственици на основание наследствено правоприемство и възстановяване на
собствеността общо на 8/15 идеални
части от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с
идентификатор 69674.32.26 /шестдесет и девет хиляди шестстотин седемдесет и
четири, точка, тридесет и две, точка, двадесет и шест/ по КК и КР на с.
Странджа, община Болярово, област Ямбол одобрени със Заповед
РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен
план: 032026 /тридесет и две хиляди двадесет и шест/, находящ се в с. Странджа,
м. „Бостан дере“, идентична с м.„Аланлък“, с площ от 31206 /тридесет и
една хиляди двеста и шест/ кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69674.32.765,
69674.32.27, 69674.32.55, 69674.32.23, 69674.32.22 и 69674.32.21; 2.
Поземлен имот с идентификатор 69674.23.36 /шестдесет и девет хиляди
шестстотин седемдесет и четири, точка, двадесет и три, точка, тридесет и шест/
по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол, одобрени със Заповед
РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен
план: 023036 /двадесет и три хиляди тридесет и шест/, находящ се в с. Странджа,
м. „Кашла дере“, с площ от 14181 /четиринадесет хиляди сто осемдесет и
един/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: изоставена орна земя, при граници: 69674.23.37, 69674.23.35,
69674.23.33, 69674.23.32 и 69674.24.686; 3.Поземлен имот е идентификатор
69674.18.46 /шестдесет и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири,
точка, осемнадесет, точка, четиридесет и шест/ по КК и КР на с. Странджа,
община Болярово, област Ямбол, одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план: 018046 /осемнадесет
хиляди четиридесет и шест/, находящ се в с. Странджа, м. „Корубчето“, с площ
от 21808 /двадесет и една хиляди осемстотин и осем/ кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена
орна земя, при граници: 69674.18.48, 69674.18.49, 69674.18.36, 69674.18.42 и
69674.18.11, като ОСЪЖДА С.Д.Х. с ЕГН – ********** да
им предаде владението върху посочените идеални части от описаните три недвижими
имота.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.Д.Х. с ЕГН – **********, с адрес: ***, и А.Я.М. с
ЕГН – **********, с адрес: ***, двамата със съдебен
адрес ***, адв. В.К., че ищците В.В.И. с ЕГН - **********, с адрес: ***, Д.В.Б. с ЕГН -**********, с адрес: ***, И.В.А. с ЕГН – **********, с адрес: ***, Е.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г. С. с ЕГН -********** адрес: ***, Д.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: *** и Й.Х.Й. с ЕГН – **********, с адрес: ***, са собственици на основание
наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността общо на 31/60 идеални части от
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 69674.32.27 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, тридесет и две, точка,
двадесет и седем/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 032027 /тридесет и две хиляди двадесет и седем/, находящ се в с. Странджа,
м. „Бостан дере“, с площ от 61764 /шестдесет и една хиляди седемстотин
шестдесет и четири/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, при граници: 69674.32.765,
69674.32.68, 69674.32.26, 69674.32.21 и 69674.32.20, като за всички тези имоти
са представени по делото и надлежно
заверени скици, издадени от СГКК Ямбол, като ОСЪЖДА С.Д.Х. с ЕГН – ********** да
им предаде владението върху посочените идеални части от описаният недвижим
имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците С.Д.Х. с ЕГН – **********, с адрес: ***, и Я.А.М. с ЕГН – **********, с адрес: ***, двамата със
съдебен адрес ***, адв. В.К., че ищците В.В.И. с ЕГН - **********, с адрес: ***, Д.В.Б. с ЕГН -**********, с адрес: ***, И.В.А. с ЕГН – **********, с адрес: ***, Е.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г. С. с ЕГН -********** адрес: ***, Д.Г.Д. с ЕГН – **********, с адрес: *** и Й.Х.Й. с ЕГН – **********, с адрес: ***, са собственици на основание
наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността общо на 31/60 идеални части от
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 69674.29.21 /шестдесет
и девет хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка, двадесет и девет, точка,
двадесет и едно/ по КК и КР на с. Странджа, община Болярово, област Ямбол,
одобрени със Заповед РД-18-4/19.01.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 029021 /двадесет и девет хиляди двадесет и едно/, находящ се в с. Странджа,
м. „Стамб. Кладенец“, с площ от 33229 /тридесет и три хиляди двеста
двадесет и девет/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, при граници: 69674.29.20,
69674.29.70, 69674.29.67, 69674.29.66, 69674.29.71 и 69674.29.690, като ОСЪЖДА С.Д.Х. с ЕГН – ********** да им предаде владението върху посочените
идеални части от описаният недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.И. с
ЕГН - **********, с адрес: ***, Д.В.Б. с
ЕГН -**********, с адрес: ***, И.В.А. с
ЕГН – **********, с адрес: ***, Е.Г.Д. с
ЕГН – **********, с адрес: ***, М.Г. С. с
ЕГН -********** адрес: ***, Д.Г.Д. с
ЕГН – **********, с адрес: *** и Й.Х.Й. с
ЕГН – **********, с адрес: ***, против Я.А.М.
с ЕГН – **********, с адрес: ***
и А.Я.М. с ЕГН – **********, с адрес:
***, искове по
чл. 108 от ЗС за осъждането им да предадат
владението върху гореописаните земеделски земи.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника С.Д.Х. с ЕГН – **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищците В.В.И. с ЕГН - **********, Д.В.Б. с ЕГН - **********, И.В.А. с ЕГН – **********, Е.Г.Д. с ЕГН – **********, М.Г. С. с ЕГН -**********, Д.Г.Д. с ЕГН – ********** и Й.Х.Й. с ЕГН – ********** направените по делото разноски в общ
размер на 4594.07
лева /четири хиляди петстотин деветдесет и четири лева и седем
стотинки/ лева съобразно уважената част от иска, а искането за заплащане на
разноски по делото в размер над 4594.07 лева до
претендираните 7582.49 лева, както и за осъждане на ответниците Я.А.М. с ЕГН – ********** и А.Я.М. с ЕГН – ********** да им заплатят разноски по
делото, НЕ УВАЖАВА като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците В.В.И. с ЕГН - **********, Д.В.Б. с ЕГН - **********, И.В.А. с ЕГН – **********, Е.Г.Д. с ЕГН – **********, М.Г. С. с ЕГН -**********, Д.Г.Д. с ЕГН – ********** и Й.Х.Й. с ЕГН – **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на всеки от ответниците А.Я.М. с ЕГН – **********, с адрес: ***, и Я.А.М. с ЕГН – **********, с адрес: ***, направените
по делото разноски в размер на по 800.00
лева /осемстотин лева/ на всеки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..................
/В. Апостолова/