Решение по дело №1897/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1013

 

гр.Бургас, 13.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1897 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Н.Ц.Б. с ЕГН: **********,*** - адв. М.Б., срещу Наказателно постановление № 3292а-468/28.06.2017г., издадено от Х.А.– Началник 04 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.  

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и в противоречие с материалния закон. Не се оспорва, че на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателят е излязъл от дома си, без документ за самоличност, но се акцентира, че това е било инцидентно, по повод обаждане от сестра му, както и че самата проверка се е осъществила на около 50 метра от дома му. Допълва се, че Б. е поискал да удостовери самоличността си, включително и да се обади на близките си, които в кратък срок да му донесат личната карта, но това не му е било разрешено от полицейските служители. В тази връзка се развиват подробни съображения, относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН, като се застъпва, че всички факти, преценени съвкупно водят до извод за маловажност на конкретното деяние. Отделно от това се застъпва и твърдение за неправилна квалификация на вмененото нарушение, като се посочва, че неизпълнението на задължението по чл. 6 ЗБЛД е по-скоро нарушение по чл. 81, ал.1, т. 4 ЗБЛД, а не по приложената разпоредба на чл. 80, т. 5 ЗБЛД.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Б. – БАК, която поддържа жалбата по посочените в нея доводи. Допълва, че жалбоподателят е действал добросъвестно и е изявил желание да съдейства на полицейските служители, като обстоятелствата, при които той е бил без лична карта са инцидентни. Моли се за приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски, като представя нарочен списък.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, 04 РУ-Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В писмено становище, приложено към преписката се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Посочва се, че при извършената проверка лицето не е представило лична карта или друг заместващ документ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочва се, че полицейските органи нямат задължение да извършват допълнителни действия с оглед представянето на такъв документ, а самият факт, че документ не е представен е въздиганото в административно нарушение. Застъпва се, че в случая правилно е приложена кореспондиращата правна норма, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката – л.8 - НП е връчено на жалбоподателя на 17.04.2018г., а жалба е депозирана на 24.04.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 08.06.2017г., около 00.10 часа в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник” до бл. 99, св. Г.Д. и св. Димитър Георгиев – и двамата полицейски служители при 04 РУ-Бургас, извършили проверка на Н.Б.. В хода на проверката същите изискали от лицето да им представи документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ, но той не го сторил. Полицейските органи извършили справка посредством дежурната част и по този начин установили самоличността на проверяваното лице.

Свидетелят Г.Д. преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД, поради което и пристъпил към съставяне на АУАН с бл. № 782640. Актът бил съставен на място, като в него била описана горепосочената фактическа обстановка. Същият бил предявен на нарушителя за запознаван и подпис, като същият го подписал без възражения и получил препис от него. На следващия ден АУАН бил регистриран в деловодната система на 04 РУ-Бургас под № 468. В законоустановения срок възражения от нарушителя не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 28.06.2017г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6 ЗБЛД, поради което и на основание чл. 80, т.5 ЗБЛД наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че на въпросната дата и час му е била извършена полицейска проверка, в хода на която не е представил лична карта или заместващ документ за самоличност, но пледира за маловажност на нарушението.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 84, ал.2, вр. с чл. 1, ал.2 ЗБЛД – Х.А.– Началник 04 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 28.06.2018г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-493/01.09.2014г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицейски орган при 04 РУ-Бургас, който видно от приложеното Удостоверение (л. 14) и горецитираната Заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Фактът, че в НП АУАН е индивидуализиран посредством по-късно поставения му №468, а не по бланковия номер, по никакъв начин не води до извод за процесуално нарушение. Всеки АУАН има свой фабричен номер, в случая бланков № 782640, под който нарушителя получава препис от акта, като впоследствие той се регистрира с деловоден номер и под същия номер се издава и НП. Видно от процесното НП с № 468/28.06.2017год. за издаването на същото е послужил АУАН от дата 08.06.2017год. с номер 468. Действително в съставения АУАН липсва посочен такъв регистрационен деловоден номер, но доколкото е налице идентичност в описанието на нарушението дадено в НП и АУАН, то следва да се приеме, че се касае за актове (АУАН и НП) издадени в рамките на едно и също административнонаказателно производство и касаещи едно и също нарушение. В този смисъл жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че връченият му екземпляр от съставения акт е друг, а тъкмо напротив – потвърждава фактическата обстановка, описана в двата процесуални документа. Поради това настоящият състав приема, че процесуални нарушения в тази насока не са допуснати. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например – Решение № 7/ 03.01.2014г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 1936/2013г. и  Решение № 462/01.03.2013г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 1795/2012г.

По същество следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Съгласно чл. 3, ал.1 от същия закон - документите за самоличност удостоверяват самоличността, чрез съдържащите се в тях данни и те се явяват официални документи, издадени от компетентните органи с цел идентификация на лицето съгласно § 1 от ДР на ЗБЛД. От своя страна разпоредбата на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда накзание „Глоба” от 50 до 300 лв. за лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 70, ал.1, т.3 ЗМВР – полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната, поради което и същите безспорно се явяват „компетентни длъжностни лица” по смисъла на чл. 80, т. 5 ЗБЛД (между другото този факт, не се оспорва и с жалбата, където изрично се посочва, че полицейските органи са органи на МВР и са в кръга на тези, притежаващи компетентност по чл. 80, т. 5 ЗБЛД).

На база на горните разпоредби, настоящият състав е на мнение, че необходимото и достатъчно условие за налагане на санкцията е компетентно длъжностно лице да е поискало гражданинът да удостовери своята самоличност и последния да не е сторил това, чрез някой от посочените в закона документи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят е бил поканен от компетентно длъжностно лице да представи документ за самоличност (лична карта или заместващ документ), но същият не го е сторил. При това положение - наличието на всяка една от посочените предпоставки е безспорно установено, като не е необходимо извършване на други действия от страна на проверяващия, каквито са разписани в различни правни хипотези, поради което липсва противоречие с материалния закон при налагане на санкцията, както се твърди в жалбата. В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 802 от 23.04.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 624/2018 г. и Решение № 2115 от 9.12.2014 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1512/2014 г., като в последното решение начинът на описване и квалифициране на нарушението е напълно идентичен с процесния.

Във връзка с направените възражения, следва да се посочи, че задължението на гражданите за представяне на документ при поискване не е обвързано по никакъв начин с мястото на установяване на неговото неизпълнение, като обстоятелството, че жалбоподателят е установен в близост до дома му, както и твърдението на същия, че е искал да се свърже с роднините си, които да му донесат личната карта, сами по себе си не могат да се тълкуват като годно основание за отпадане на административнонаказателната му отговорност. Аргумент в тази насока е и фактът, че на всяко едно друго място на установяване на нарушението различно от това "пред дома му", където същият е установен без документи за самоличност, възможност за тяхното последващо представяне не е предвидена, от което се обосновава извод, че мястото на установяване на нарушението е ирелевантно за неговата съставомерност. В този смисъл - Решение № 2096 от 7.12.2012 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 774/2012 г.

На последно място, съдът не споделя доводите за „маловажност” на нарушението. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.

С оглед горните критерии съдът счита, че процесния случай по нищо не се отличава от типичните нарушения от този вид. В хода на производството не са ангажирани никакви доказателства за твърдяното инцидентно обаждане от страна на сестрата на жалбоподателя. Тази теза се лансира едва пред съда, без да е подкрепена от доказателства, като възражения в тази насока не са вписани нито в акта, нито са депозирани в законоустановения срок след това. Въпреки това и дори да се приеме, че такова обаждане е имало – то същото не е в състояние да обуслови извод за маловажност на случая. Очевидно жалбоподателят при излизането от дома си е взел със себе си мобилния си телефон (доколкото твърди, че по време на проверката е искал да се обади да близките си), поради което не е имало абсолютно никаква пречка да вземе и личната си карта, още повече че се касае за час от денонощието (около 00.10 часа), когато ноторно се извършват засилени проверки на движещите се по улиците и в междублоковите пространства лица.

Очевидно АНО е взел предвид, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, поради което и му е наложил наказание в минималния възможен размер, поради което и настоящата инстанция няма възможност за допълнително намаляване на същия.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, извършеното от Н.Б. деяние е съставомерно, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

            Предвид изхода на правния спор изначално искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. На самостоятелно основание съдът следва да отбележи, че дори НП да беше отменен, то изводът за недължимост на разноските в това производство, би бил същият. Това е така, доколкото производството е по реда на ЗАНН и доколкото в този закон не е предвидена възможност за присъждане разноски на страните, на основание чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложим е НПК. Според чл. 190 от НПК, в случаите, когато подсъдимият е признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В цитираната норма не е предвидена възможност за възлагане върху съответния орган, повдигнал обвинението, на разноските за осъществена правна помощ на подсъдимия, респ. нарушителя, в случаите, когато наказателното постановление е отменено/изменено. Процесуалният ред за присъждане на тези разноски е друг и те следва да се претендират в отделно производство, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3292а-468/28.06.2017г., издадено от Х.А.– Началник 04 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на Н.Ц.Б. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.