№ 2080
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504735 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20008019 от 27.01.2022 г. по гр.д.№ 53060 по описа за
2020 г. на СРС, ГО, 25-ти състав се: ОСЪЖДА Д. К. Г., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ сумата от 170,56лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017г. - 28.02.2018г. за
топлоснабден имот на адрес: гр.София, ж.к.“****, аб.№ 243368, както и
сумата от 11,12лв. такса за предоставена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2017г. - 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците за периода от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ претенциите спрямо Д. К. Г. в останалата част както
следва: над сумата от 170,56лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ до пълния предявен размер от 284,25лв.,
като погасена по давност, за сумата 57,05лв. законна лихва за забава върху
сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 06.10.2020г. и за
сумата 3,18лв. законна лихва за забава върху главницата за дялово
1
разпределение за периода 30.10.2017г. - 06.10.2020г.
Подадена е въззивна жалба от Д. К. Г., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответника /въззивник/ с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. с чл.150 ЗЕ, са уважени, както и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Счита, че претенциите
на ищеца за периода м.05.2017 г.- м.10.2017 г. са погасени по давност.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявеният срещу ответника иск.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред
СРС, не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на процеса
излага становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.02. 2022 г., а
въззивната жалба е подадена на 22.02. 2022 г./по електронна поща/,
следователно е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема,че
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
2
процесните задължения са периодични и се погасяват с кратката тригодишна
давност по чл.111, б.“в“, предл.2 ЗЗД. Съгласно чл.114 ЗЗД давността
започвала да тече от деня, в който вземането било станало изискуемо. В
случая падежът на всяко задължение бил последното число на месеца,
следващ отчетния период. Тъй като задължението било срочно, не била
необходима покана за изпадането на длъжника в забава. Съгласно чл.116,
б.“б“ ЗЗД давността се прекъсвала с предявяване на иск или възражение, в
случая исковата молба била предявена на 30.10.2020 г. Това означавало, че
към момента на подаване на исковата молба вземанията на ищеца за периода
м.09.2017 г. до м.28.02.2018 г. не били погасени по давност. Това било така,
защото вземането за м.09.2018 г. ставало изискуемо на 31.10.2017 г.
Необхванати от погасителната давност били вземания за 6 месеца или общо
170,56 лв. Стойността на услугата дялово разпределение се претендирала за
период, който не попадал в обхвата на погасителната давност, а именно : за
периода м.09.2017 г. до 31.12.2017 г. Тази стойност възлизала на сумата в
размер на 11,12 лв.
/В частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени съдът не
обсъжда първоинстанционното решение, тъй като не е предмет на въззивен
контрол/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С оглед доводите във въззивната жалба спорен е въпросът кои
задължения са погасени по давност.
В случая от ищеца се претендират вземания за стойност на топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.28.02.2018 г. За този период са в
сила ОУ -2016 г., съгласно които задълженията на потребителите на ТЕ са
срочни, т.е. за изпадане в забава не е необходима покана, арг. от чл.33, ал.1
вр. с чл.32, ал.1 и ал.2 на ОУ. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят, виж л.20 от делото пред СРС.
Исковата молба е предявена на 30.10.2020 г. поради което правилно от
СРС е прието, че вземането за м.09.2018 г. става изискуемо на 31.10.2017 г. и
затова то не попада в обхвата на погасителната давност.
Погасени по давност са вземания за периода м.05.2017 г. до м.08.2017
3
г., а не както се сочи от процесуалния представител на въззивника – до
30.10.2017 г.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната част първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство, както и за особен представител на
въззивницата - 300 лв.
Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя 100 лв. за
юрк.възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат
присъдени в общ размер на 400 лв.
Въззивницата е останала задължена за държавната такса за въззивното
обжалване поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК ще следва да бъде
осъдена да заплати такава в полза на СГС в размер на 50 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20008019 от 27.01.2022 г. по гр.д.№ 53060 по
описа за 2020 г. на СРС, ГО, 25-ти състав в частта в която се: ОСЪЖДА Д. К.
Г., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 170,56лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017г. -
28.02.2018г. за топлоснабден имот на адрес: гр.София, ж.к.“****, аб.№
243368, както и сумата от 11,12лв. такса за предоставена услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2017г. - 31.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главниците за периода от 30.10.2020г. до окончателното
4
изплащане на сумите, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****-адв.Я., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****,
сумата в размер на 100 лв., представляваща юрк. възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и сумата
в размер на 300 лв.- разноски за особен представител.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“****-адв.Я., да заплати в полза на СГС сумата в размер
на 50 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5