РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Благоевград, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102856 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Ф., ЕГН ****, с адрес в гр. ***, с адрес за
призоваване и съобщения в гр. **** чрез адвокат С. ****а против „Електрохолд Продажби“
ЕАД /предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД/, ****7, със седалище и адрес
на управление в гр. София, п.к. 1784, р-н ****, бл. ****, представлявано от всеки двама от
членовете на управителния съвет заедно.
Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 15.07.2015г., издаден на основание чл.
416 ГПК по ч.гр.д. № 1219/2015 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на
"ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД (с предишно наименование ”ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” ЕАД), бил осъден да заплати общата сума от 323,54 лв., представляваща сбор
от сумите, както следва: сумата в размер на 193,58 лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет
и осем стотинки/, представляваща главница за ползвана, но неплатена електроенергия за
периода от 13.11.2012 год. до 11.03.2013 год. за имот, находящ се в гр. *** по издадени
фактури, сумата в размер на 44,96 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/ лихва за периода от 03.01.2013 год. до 04.06.2015 год., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 12.06.2015 год. до окончателното плащане, сумата от 25
лв./двадесет и пет лева/, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 60
лв./шестдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Навежда, че въз
основа на издадения в полза на ответника ИЛ било образувано на 01.12.2015г. изп. д. №
998/2015г. по описа на ЧСИ *****, с район на действие ОС-Благоевград. Поддържа, че по
това изп.д. били до 16.02.2016г. извършвани само справки за установяване на
имущественото му състояние. Излага, че ЧСИ **** на 22.02.2016г. бил наложил запор върху
притежаван от него лек автомобил. Заявява, че след този наложен запор не са били
извършвани изпълнителни действия спрямо него, поради което вземането е погасено по
давност, изтекла в периода 22.02.2016г. - 22.02.2021г.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В
тази връзка сочи, че погасителната давност не е била изтекла.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 323,54 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 15.07.2015г., издаден на основание чл. 416 ГПК по
ч.гр.д. № 1219/2015 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ЕАД/, както следва:
сумата в размер на 193,58 лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за ползвана, но неплатена електроенергия за периода от 13.11.2012
год. до 11.03.2013 год. за имот, находящ се в гр. *** по издадени фактури, сумата в размер
на 44,96 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лихва за периода от
03.01.2013 год. до 04.06.2015 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
12.06.2015 год. до окончателното плащане, сумата от 25 лв./двадесет и пет лева/,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 60 лв./шестдесет лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение поради настъпила петгодишна
погасителна давност.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищецът е бил осъден да заплати сумите, предмет на издадения
Изпълнителен лист от 15.07.2015г. по ч.гр.д.№ 1219/2015 г. по описа на РС-Благоевград; 2/
наличието на образувано въз основа на процесния ИЛ изпълнително производство; 3/
вземанията по ИЛ са погасени по давност и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия,
които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други
обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително
осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 15.07.2015г. по ч.гр.д.№ 1219/2015 г., по описа на РС-Благоевград на основание чл.
416 ГПК е бил издаден ИЛ в полза на ответника, с който ищецът е бил осъден да заплати на
ответника общата сума от 323,54 лв., представляваща сбор от следните суми, както следва:
сумата в размер на 193,58 лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за ползвана, но неплатена електроенергия за периода от 13.11.2012
год. до 11.03.2013 год. за имот, находящ се в гр. *** по издадени фактури, сумата в размер
на 44,96 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лихва за периода от
03.01.2013 год. до 04.06.2015 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
12.06.2015 год. до окончателното плащане, сумата от 25 лв./двадесет и пет лева/,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 60 лв./шестдесет лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
2/ Гореописаните вземания произтичат от договор за доставка (продажба) на електрическа
2
енергия, по който ищецът Д. А. Ф. има качеството на потребител.
3/ Въз основа на издадения в полза на ответника ИЛ е образувано на 01.12.2015г. изп.д. №
998/2015г. по описа на ЧСИ *****, с район на действие ОС-Благоевград.
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по горецитираното изпълнително дело, копие от което е прието
като писмено доказателство. То не е оспорено от никоя от страните и от неговото
съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочени от ищеца, действително е бил издаден срещу него и в
полза на „Електрохолд Продажби“ ЕАД /предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ АД/, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за
неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК.
- Изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
998/2015г. по описа на ЧСИ *****) е започнало на 01.12.2015г., въз основа на молба,
подадена от кредитора по него „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД /сега „Електрохолд
Продажби“ ЕАД/.
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (възбрана върху
недвижимо имущество, запор върху трудово възнаграждение, запор върху превозни
средства, опис на движими вещи), като на органа по принудителното изпълнение, на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на изпълнението.
- На 01.12.2015г. ЧСИ ***** е разпоредил да се извърши цялостно проучване на длъжника,
както да се връчи покана за доброволно изпълнение за запор и възбрана.
- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от
НАП, от КАТ-гр. Благоевград, от ИКАР и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за
доброволно изпълнение.
- На 12.02.2016 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е била връчена на 30.03.2016г.
- С поканата е било съобщено на длъжника, че за обезпечаване на вземането на взискателя
на длъжника е бил наложен запор на върху собственото му МПС, марка ****, модел ****,
рег. № ДК Е **** BМ.
- На 16.02.2016г. на ОД на МВР – Благоевград, сектор Пътна полиция било изпратено
запорно съобщение на основание чл. 507 ГПК за запор на горепосочения автомобил.
- По изпълнителното дело на 18.02.2016г. е бил наложен запор върху гореописаното МПС,
което е собственост на ищеца Д. А. Ф. .
- Изпълнително действие с практически ефект по изп.д. № 998/2015г. по описа на ЧСИ
***** е бил само наложеният на 18.02.2016г. запор върху МПС-то на длъжника.
- След тази дата няма данни да са били извършвани изпълнителни действие, които да са
годни да се прекъсвали течението на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Взискателят не е
и искал да се предприемат такива действия.
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
3
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови
изпълнителни способи/.
Процесното изп.д. № 998/2015г. по описа на ЧСИ ***** е образувано на 01.12.2015г., т.е.
след обявяването на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При това положение за него важи горепосочената т. 10 от това
Тълкувателно решение.
В съдебната практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на
ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно решение, са
изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ е настъпило по силата на закона
след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Както стана ясно определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие,
от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно
моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност
е била прекъсната само на 18.02.2016г. с наложения запор върху МПС-то на длъжника,
когато е извършено последното валидно изпълнително действие. След тази дата не са били
извършвани изпълнителни действие, които да са годни да се прекъсвали течението на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Считано от 18.02.2016г., тя е изтекла на 18.02.2021г.,
т.е. вземанията по ИЛ са погасени по давност. Предвид изложеното предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Същият е направил съдебно-деловодни разноски в размер на общо 650 лв., от които 50 лв.
държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да
се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като с оглед предмета на делото
минималният размер на адвокатския хонорар е 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата).
Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004
4
г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия
втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения
хонорар на адвокат Б.. Исканият адвокатски хонорар е повече от минималния размер, който
вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че казусът не се
характеризира с фактическа и правна сложност, като разглеждането на делото е приключило
в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е
явил. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на
адвокат Б. се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е в размер от
300 лв. При това положение следва да се намали половината от претендирания адвокатски
хонорар в размер на 600 лв., като се присъдят 300 лв.
Ето защо ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД /предишно наименование ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД/ следва да заплати на ищеца Д. А. Ф. разноски в производството
в общ размер на 350 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439 ГПК, че Д. А. Ф., ЕГН ****, с
адрес в гр. ***, с адрес за призоваване и съобщения в гр. ****, не дължи на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД/, ****7, със
седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, р-н ****, бл. ****, представлявано от
всеки двама от членовете на управителния съвет заедно общата сума от 323,54 лв.,
представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 15.07.2015г., издаден на основание
чл. 416 ГПК по ч.гр.д. № 1219/2015 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД /предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ЕАД/,
както следва: сумата в размер на 193,58 лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за ползвана, но неплатена електроенергия за периода от
13.11.2012 год. до 11.03.2013 год. за имот, находящ се в гр. *** по издадени фактури, сумата
в размер на 44,96 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лихва за
5
периода от 03.01.2013 год. до 04.06.2015 год., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 12.06.2015 год. до окончателното плащане, сумата от 25 лв./двадесет и пет
лева/, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 60 лв./шестдесет лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение поради настъпила петгодишна
погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Електрохолд Продажби“ ЕАД /предишно
наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД/, ****7, със седалище и адрес на управление в
гр. София, п.к. 1784, р-н ****, бл. ****, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет заедно да заплати на Д. А. Ф., ЕГН ****, с адрес в гр. ***, с адрес за
призоваване и съобщения в гр. ****, разноски в производството в размер на 350 лв. /триста
и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6