Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4138 27.11.2017г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15834 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Й.К.,
ЕГН: **********,***, чрез п. адв. И.С., е предявил срещу „СК А.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе” № 162, представлявано от В. А. обективно съединени искове за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 4 590
лева (четири хиляди петстотин и деветдесет лева), представляваща неплатени
трудови възнаграждения за периода м. януари 2015г. – м. септември 2015г.
включително, както следва: сумата от 540 лева – неизплатено ТВ за м. януари
2015 г., сумата от 540 лева – неизплатено ТВ за м. февруари 2015 г., сумата от
540 лева – неизплатено ТВ за м. март 2015 г., сумата от 540 лева – неизплатено
ТВ за м. април 2015 г., сумата от 540 лева – неизплатено ТВ за м. май 2015 г.,
сумата от 540 лева – неизплатено ТВ за м. юни 2015 г., сумата от 540 лева – неизплатено
ТВ за м. юли 2015 г., сумата от 540 лева – неизплатено ТВ за м. август 2015 г.
и сумата от 270 лева – неизплатено ТВ за м. септември 2015 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба-
06.10.2017 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните съществувало ТПО по
трудов договор № 38/ 01.12.2002 г. за длъжността „***“, с място на извършване
на работата- гр. П.. Уговореното между страните месечно възнаграждение било в
размер на 120 лева, при пълен работен ден за 8 часа. Този размер бил
многократно актуализиран през годините с подписване на допълнителни
споразумения, като последното било считано от 01.04.2014 г., когато месечното
възнаграждение било определено на сумата от 540 лева. ТПО било прекратено
считано от 16.09.2015 г. по взаимно съгласие, но за периода 01.01.2015 г.-
15.09.2015 г. на ищеца не било платено дължимото му трудово възнаграждение,
възлизащо в общ размер на 4 590 лева. Въпреки многократните опити за
уреждане на отношенията между страните по доброволен начин, изпълнение от
ответника липсвало, което обуславяло и правният интерес от предявяване на
настоящия иск.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество. С отговора искът се признава изцяло и по основание, и по размер,
като отговорът е депозиран от у. А. лично.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т.
2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
От приложените към исковата молба писмени доказателства –
трудов договор, допълнително споразумение към него, заверено копие от ТК на
ищеца се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника,
че за процесния период трудовото му възнаграждение е било в посочените в
исковата молба размери.
В съдебно
заседание ищецът е поискал да се постанови решение при признание на иска, като
ответникът също моли да се постанови решение съобразно направеното признание,
без да се събират други доказателства.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва
да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени в
признатия от ответната страна и претендиран от ищеца размер, доколкото и двете
страни признават, че задължение съществува, и че същото е в посочените размери,
като горното се подкрепя и от представените от ищеца писмени доказателства,
установяващи размера на вземането. Предявените искове са допустими, валидно е
направено признание на иска, чрез представляващия ответното дружество, като
признанието представлява по същество процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен;
заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от
нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите
предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с което страната може
да се разпорежда, процесуалният представител на ответника, извършил признанието
е разполагал с правомощията да извърши същото, признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това
основание предявения иск.
Предвид
обстоятелството, че исковете се уважават изцяло, то ищецът има право на
направените разноски, които обаче не са претендирани, а и няма доказателства
такива да са направени, с оглед на което и такива не му се следват.
На основание чл. 78, ал.
6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 183, 60 лева (сто осемдесет и
три лева и шестдесет стотинки) - ДТ по
иска по чл. 128, т. 2 от КТ.
На осн. чл. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъждат трудови
възнаграждения и законна лихва.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СК А.” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 162,
представлявано от В. А. да заплати на П.Й.К.,
ЕГН: **********,***, чрез п. адв. И.С. сумата от 4 590 лева (четири хиляди петстотин и деветдесет лева),
представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода м. януари 2015г. –
м. септември 2015г. включително, ведно
със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2017г., до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА „СК А.” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 162,
представлявано от В.А. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 183, 60 лева (сто осемдесет и три лева и шестдесет стотинки) - дължима
държавна такса върху уважените
искове.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово
възнаграждение и законна лихва върху него, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на която
е обявено, че ще бъде постановено – 30.11.2017г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ