РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Ямбол, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100304 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от «Йеттел Б.» ЕАД, против
Я. В. П., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че „Теленор Б.“ ЕАД, сега „Йеттел Б.“ ЕАД и
ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилни
услуги и допълнително споразумение от 15.02.2022 г. На същата дата на ответника било
предоставено за ползване на мобилно устройство на преференциална цена, като сключили и
договор за лизинг от 08.11.2021 г. за базови аксесоари.
Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените
срокове цената на предоставените услуги, лизинговите вноски които били фактурирани в
издадени фактури, като договорите били прекратени на 29.11.2022 г. Ответника дължал на
ищеца сумата от общо 544,74 лв. – представляваща дължими и незаплатени задължения от
преходен период, месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги, вноски по
договор за лизинг за базови аксесоари и неустойка за предсрочно прекратяване на услуги.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С
оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да
предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. М. Д. Ж.- ЯАК. Счита се, че
предявените искове били неоснователни и недоказани, като се развиват подробни
съображения в тази насока и се иска тяхното отхвърляне.
В с.з. ответника не се явява, като за него се явява назначения му от съда особен
представител, чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 08.11.2021 г. между тях е сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + *** за срок от 24 месеца.Между тях е уговорено заплащането
на абонаментен план с неограничени нац. Мин. и изх. Роуминг в зона ЕС“, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32, 99 лв. с ДДС, а след
изтичането в размер на 42, 99 лв. с ДДС.
Представена е допълнителна информация съгласие за обработка на данни, заявление
за активиране/деактивиране на услуга- активиране на услугата за мобилен номер ***,
онлайн защита в мобилната мрежа и цена на избраната услуга в размер на 1, 20 лв. след
промо период от 3 месеца на цена 0.00 лв. Представена е декларация- съгласие от 08.11.2021
г., подписана от потребителя, в която декларира, че получил подписан от представител на
оператора екземпляр от ОУ на Теленор Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги и/или ОУ на Теленор Б. ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на фиксирани телефонни услуги ( както е приложимо), съгласен бил с тях и
се задължавал да ги спазва, като същите били приложими за всички СИМ карти/номера,
ползвани от потребителя към момента на подписването на тази декларация, както и за
бъдещи такива. Операторът му предоставил и получил информацията по чл.4, ал.1 ЗЗП, като
бил запознат с политиката на личните данни на Теленор Б. ЕАД и му била предоставена
възможност да получи екземпляр от нея. Уведомен бил, че същата била публикувана и на
интернет страницата. Представено е резюме на договор за абонаментен план Тотал Макс. На
15.02.2022 г. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/ фиксиран номер *** при абонаментен план „Тотал
Макс“, съгласие за обработка на личните данни, заявление за активиране на услуга от
15.02.2022 г., декларация- съгласие, договори за лизинг на базови аксесоари.
Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж, както и
общо потребление за мобилен/ фиксиран номер и детайлно потребление за
мобилен/фиксиран номер. Представени са ОУ на Теленор Б. ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщения,
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
2
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по
реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а
именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на услуги, допълнително споразумение и договор за лизинг. Същите са
валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне
на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са
посочени времето на разговорите, използван мобилен интернет и др. Фактурите са
генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото
не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното
потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което
сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на
ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази насока предявения иск за доказан по
основание, посредством представените фактури за дължимите суми за процесния период и
с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са
недължими.
По претенциите за неустойки, съдът приема следното :
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни
услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи
уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което
има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния
случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването
на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор.Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от
неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените
3
мобилни телефонни услуги.Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е
упражнил правото си да прекрати договорите едностранно. Клаузата дерогира общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да
бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по
прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата
искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му
е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП.Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключени между
страните договори за лизинг от 08.11.2021 год. Същите са валидни и са породили правни
последици, като не са и оспорен от ответника. Не са представени доказателства за плащане
на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане.Липсват и доказателства представените устройства да са върнати на
оператора от страна на ответника. Получаването им същия е декларирал с подписването на
договорите за мобилни услуги и на договорите за лизинг. Същия се е задължил да заплаща
за ползването лизинговата цена по инкорпорирания в договорите погасителен план. С оглед
на неизпълнението на договорите за лизинг ответника дължи заплащане на лизинговите
вноски в посочения договор за лизинг, които са начислени в съответните фактури. Ето защо
и претенцията следва да бъде уважена в пълния й размер.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени
доказателства – фактури се установи, че за исковия период ответника не е заплатил и дължи
общо сумата от 544, 74 лв., представляваща главница.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
По отношение на направените възражения от страна на особения представител на
ответника за основателност на исковата претенция. В тази насока следва да се отбележи, че
всички изискуеми доказателства са представени в ч. гр. дело и са послужили за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като същото е приложено и е
неразделна част от настоящото исково производство което се явява продължение на това
развило се пред заповедния съд. Едностранното прекратяване на договорите е предвидено в
ОУ и както беше посочено по- горе ответника е бил запознат с тях. В договорите ответника
е декларирал, че е получил всички услуги и аксесоари по договорите и ако има плащане
същото автоматично се генерира от системата на оператора и се отразява в нея.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
4
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. В. П., ЕГН ********** от с. Д., общ. Т., обл. Я.,
ул. *** дължи на „Йеттел Б.“ ЕАД ( преходно наименование Теленор Б. ЕАД) гр.С., ЕИК ***
гр.С., район ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. със съдебен адрес в гр. С., р-н ***, чрез
адв. М.- САК сумата от общо 544, 74 лв., представляваща главница за неизпълнение на
задължения по допълнително споразумение към договор мобилни услуги, с предпочетен
номер № *** от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва за период от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА Я. В. П., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел Б.“ ЕАД, ( преходно
наименование „Теленор Б.“ ЕАД) -гр.С. , ЕИК *** гр.С. направените по делото разноски
пред настоящата истанция в размер на 905, 00 лв., както и разноски по заповедното
производство в размер на 505, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5